МАТЕЙ ШОПКИН е роден на 29 септември 1938 г. в

МАТЕЙ ШОПКИН е роден на 29 септември 1938 година в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е Строителен колеж във Велико Търново и Българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Автор е на повече от 50 книги - лирика, журналистика, стихове за деца. Пише и литературна рецензия. Превежда от съветски език. Носител е на разнообразни национални литературни награди. Негови стихове са превеждани на редица непознати езици. Народен активист на изкуството и културата, лауреат на Димитровска премия, почетен с почетното звание " Следовник на националните будители ", притежател на медал " Кирил и Методий " - първа степен, на " Златен Есенински орден " - Русия, член на креативния клуб " Московский Парнас ". Почетен жител на Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец. /> От редактора
Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература е отдаден на един от най-големите ни модерни поети - Матей Шопкин, който навършва 85 години.
Приятно четене.

Дар

Аз доста истини разлюбих
и доста злоби опростих,
само че, популярност Богу, не изгубих
преимуществата на моя стих.

Любов. Родина. Дълг. Идея.
И корен. И небесна вис...
Не, аз не пиша, аз пребивавам
върху един голям лист.

Дори да падам в изнемога,
не мисля за горчива тлен,
тъй като имам подарък от Бога
да бъда млад и въодушевен!

------------

Зов към Родината

Повикай ме по име... И тогава
от бездните на мойта самотност
ще превъзмогна тъга и давност
и отново ще ме обвихри младостта.

Пред мене ще изгреят коловози,
ще ме подемат ведри ветрове,
ще ме опива свеж мирис на рози
и музика от житни класове.

И аз ще потегли жизнен по земята,
ще бродя по раздоли и гори,
ще заплитам звездни китки в необята
и ще целувам слънчеви зори.

И тук, под свода северен и южен,
по всеки ъгъл на родната земя
ще бъда необходим, да, ще бъда необходим,
тъй като ще се усещам вкъщи. /> ---------------

Глас

    В памет
    на Ивайло Балабанов

Когато черен вятър ме превива
аз слушам съкровените слова:
" Животът е безкрайна опозиция
и безконечният му смисъл е в това ".

И в мен величествен ентусиазъм се пробужда
да преодолявам всички ветрове,
тъй като хората изпитват потребност
от почтени и почтени стихове.

И горделив разрушавам всякаква верига,
че никой няма над поета власт.
И към самата безкрайност ме въздига
Ивайло-Балабановият глас... /> ---------------

Есенна ария

А в тая златолиста есен
да ме обсипят светлини
и на отдалечен път повлечен
у мене ария да звъни.

И аз до дъно да съзнавам,
че има смисъл в моя ден
на Словото да се приписвам
и да оставам въодушевен.

Да мразя всяка изгода,
и всяка измама и неистина
и дори в мигове на печал
с обич перото да държа.

И в тая златолиста есен
у мене ария да звъни
и да ходя на път, повлечен
към плодородни съдбини. /> -------------------

Бранител

Достоен, да, заслужен бях
за всеки доблестен ентусиазъм
и нямам пред народа грях,
и зло на никого не сторих.

И в тези сложни времена
под пламъка на трикольора
ходя, изправил рамена,
и имам вяра в хубавите хора.

И имам вяра в правдата света
и в честните сърца, тъй като
съм тук - в полето на достойнството
като защитник на положителното!>