Матей Шопкин на 80 г.: Красива и трудна е съдбата на поета
Матей Шопкин е роден на 29 септември 1938 година в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е Строителен колеж във Велико Търново и Българска лингвистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Работил е във в. “Студентска естрада ”, Радио София, в. “Литературен фронт ”, издателство “Народна юноша ”, Националния книжовен музей. Бил е секретар на Съюза на българските писатели по въпросите на поезията, ръководител на Столичния съвет за просвета, основен редактор на сп. “София ” и на сборник “Янтра ” - Велико Търново.
Пише и публикува стихотворения от ученическите си години. Като войник издава първата си стихосбирка “Двадесета пролет”. Автор е на повече от 50 книги - поезия, публицистика, стихове за деца. Пише и литературна критика. Превежда от руски. Съставител е на няколко поетични антологии. Негови стихотворения са преведени на редица чужди езици. На руски език има издадени седем стихосбирки.
Матей Шопкин е Народен деятел на изкуството и културата, Лауреат на Димитровска награда, удостоен с почетното звание “Следовник на народните будители”, носител на орден “Кирил и Методий” - първа степен, на “Златен Есенински медал” - Русия, почетен гражданин на Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец.
- Г-н Шопкин, честит 80-годишен юбилей! Как се чувствате, с какви мисли посрещате тази забележителна годишнина?
- Посрещам моята 80-годишнина с обяснима радост, с пробудени спомени и с надежда за нови светли, хубави и трайни неща в живота ми. И същевременно - с неизбежната тъга, че така бързо отлитат годините...
- Десетилетия наред ви наричаха най-младия от априлските поети. От дистанцията на времето как приемате понятието “Априлско поколение “, което на младите днес едва ли нещо говори?
- През 1976 г. в издателство “Народна младеж” излезе обемиста антология, наречена “Поети на април”. Тя бе съставена от Андрей Германов, Иван Попиванов и Иван Тренев. В нея бяха включени стихотворения от млади поети - от Пеньо Пенев и Владимир Башев, до моя милост. И до ден днешен не знам кой кръсти това поколение “априлско”. Иван Попиванов обрисува поетите от това поколение като многообразни, многобагрени, неповторими. И аз съм съгласен с него - ние и си приличахме, и се различавахме. Слав Хр. Караславов ни нарече гласове от един хор, но Попиванов отбеляза, че с годините всеки от нас все повече е заприличвал на себе си. Ние бяхме част от световния художествен процес, но си оставахме български поети. Ето защо за мен е чест да принадлежа към това поколение. За жалост, мнозина от тези Поети на април напуснаха белия свят. Но всеки от тях имаше и има свое запазено място в съвременната българска поезия - Дамян Дамянов, Иван Динков, Първан Стефанов, Усин Керим, Христо Фотев, Евтим Евтимов. Иска ми се да спомена и имената на някои от живите представители на това поколение - Любомир Левчев, Стефан Цанев, Петър Караангов.
Като секретар в Съюза на българските писатели
- Какво ви радва и какво ви натъжава най-много в сегашното време?
- Радва ме това, че въпреки всички превратности и сътресения в съвременния живот духът на българина остава здрав и силен. И понякога - непримирим! Радва ме голямата истина, че не са погинали мечтите за по-добри и по-благодатни времена за нашата родина, че не е угаснала вярата в правдата, в доброто и в красотата... Натъжава ме разрухата, която е разперила черни криле по всички предели на България; натъжава ме омразата между хората, апатията, загубата на историческа памет. И не на последно място - предателствата във всичките им проклети форми.
- В какво успяхте и в какво се провалихте? Каква е равносметката ви за този дълъг и съдържателен живот?
- Мисля, че за успехите и провалите ми трябва други да си кажат думата. И все пак, преценявам като успех това, че работих упорито и неизменно и продължавам да работя на попрището на българското художествено слово и съм част от палитрата български поети на ХХ и ХХI век. А равносметката за моя дълъг и, както казвате, съдържателен живот е в моята красива и трудна съдба на поет. И, разбира се, в неизменната ми обич към моите родители, към родния ми край, към съпругата ми Магдалина, към дъщерите ми Марина и Теодора, към внуците ми Матей и Албена, към приятелите, към творците на художественото слово. И, както е казал Иван Вазов, към “всичко българско и родно”.
- Вие сте забележителен родолюбец, откъде идва този заряд? Какви са вашите родови корени? Предадохте ли го на децата си? Гледат ли към чужбина с упование и надежда?
- Благодаря за добрите ви думи... Аз съм убеден, че този заряд на “забележителен родолюбец” идва от моите родословни корени, впити дълбоко в недрата на Дунавската равнина, където са положени основите на българската държава. И от високите съзвездия на старата ни столица, старопрестолният Търновград, по чиито трихълмия - Царевец, Трапезица и Света гора, отшумя моето юношество. И от всички висоти в конкретен и в преносен смисъл, които сродяват България с вечността. А децата ми са тук, при рождените си люлки, тук живеят и работят. Тук са техните упования и надежди.
Матей Шопкин със съпругата си Магдалина
- Как гледате на живота в България днес?
- По природа аз съм оптимист. Рядко съм изпадал в печални състояния, винаги съм се стремял да бъда верен на един мой стих: “Работи!... И бъди извисен!”. За жалост, днес гледам на живота в България с тъжни очи и разплакана душа. Но въпреки всички безумия аз вярвам в бъднините на моята държава. Напук на противните напъни на разни безродни подлеци, на изменници и майкопродавци, не може да изчезне един народ с многолетна история, народ, който, освен всичко друго, няма пленени знамена.
- Какво бихте посъветвали младите, старите, управляващите и управляваните?
- Бих им казал да останат верни на кръвта си, да помнят заветите на нашите велики предци, да обичат България, да работят за нейния по-добър утрешен ден!
- С какво бихте поздравили вашите читатели, коя е последната ви книга?
- От сърце и душа поздравявам и моите читатели, и всички, които обичат българската поезия, с най-новата си книга “МОЯТ ПОЕТИЧЕН ХРАМ” - Избрани стихотворения. Тя е под печат в Издателство “Български писател”.
- От сърце ви желая да сте жив и здрав и все така творчески и житейски активен още дълги години!
- Сърдечна благодарност! И... дай Боже!...
Надя СТАМБОЛИЕВА
/вестник " Над 55 " /
Пише и публикува стихотворения от ученическите си години. Като войник издава първата си стихосбирка “Двадесета пролет”. Автор е на повече от 50 книги - поезия, публицистика, стихове за деца. Пише и литературна критика. Превежда от руски. Съставител е на няколко поетични антологии. Негови стихотворения са преведени на редица чужди езици. На руски език има издадени седем стихосбирки.
Матей Шопкин е Народен деятел на изкуството и културата, Лауреат на Димитровска награда, удостоен с почетното звание “Следовник на народните будители”, носител на орден “Кирил и Методий” - първа степен, на “Златен Есенински медал” - Русия, почетен гражданин на Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец.
- Г-н Шопкин, честит 80-годишен юбилей! Как се чувствате, с какви мисли посрещате тази забележителна годишнина?
- Посрещам моята 80-годишнина с обяснима радост, с пробудени спомени и с надежда за нови светли, хубави и трайни неща в живота ми. И същевременно - с неизбежната тъга, че така бързо отлитат годините...
- Десетилетия наред ви наричаха най-младия от априлските поети. От дистанцията на времето как приемате понятието “Априлско поколение “, което на младите днес едва ли нещо говори?
- През 1976 г. в издателство “Народна младеж” излезе обемиста антология, наречена “Поети на април”. Тя бе съставена от Андрей Германов, Иван Попиванов и Иван Тренев. В нея бяха включени стихотворения от млади поети - от Пеньо Пенев и Владимир Башев, до моя милост. И до ден днешен не знам кой кръсти това поколение “априлско”. Иван Попиванов обрисува поетите от това поколение като многообразни, многобагрени, неповторими. И аз съм съгласен с него - ние и си приличахме, и се различавахме. Слав Хр. Караславов ни нарече гласове от един хор, но Попиванов отбеляза, че с годините всеки от нас все повече е заприличвал на себе си. Ние бяхме част от световния художествен процес, но си оставахме български поети. Ето защо за мен е чест да принадлежа към това поколение. За жалост, мнозина от тези Поети на април напуснаха белия свят. Но всеки от тях имаше и има свое запазено място в съвременната българска поезия - Дамян Дамянов, Иван Динков, Първан Стефанов, Усин Керим, Христо Фотев, Евтим Евтимов. Иска ми се да спомена и имената на някои от живите представители на това поколение - Любомир Левчев, Стефан Цанев, Петър Караангов.
Като секретар в Съюза на българските писатели
- Какво ви радва и какво ви натъжава най-много в сегашното време?
- Радва ме това, че въпреки всички превратности и сътресения в съвременния живот духът на българина остава здрав и силен. И понякога - непримирим! Радва ме голямата истина, че не са погинали мечтите за по-добри и по-благодатни времена за нашата родина, че не е угаснала вярата в правдата, в доброто и в красотата... Натъжава ме разрухата, която е разперила черни криле по всички предели на България; натъжава ме омразата между хората, апатията, загубата на историческа памет. И не на последно място - предателствата във всичките им проклети форми.
- В какво успяхте и в какво се провалихте? Каква е равносметката ви за този дълъг и съдържателен живот?
- Мисля, че за успехите и провалите ми трябва други да си кажат думата. И все пак, преценявам като успех това, че работих упорито и неизменно и продължавам да работя на попрището на българското художествено слово и съм част от палитрата български поети на ХХ и ХХI век. А равносметката за моя дълъг и, както казвате, съдържателен живот е в моята красива и трудна съдба на поет. И, разбира се, в неизменната ми обич към моите родители, към родния ми край, към съпругата ми Магдалина, към дъщерите ми Марина и Теодора, към внуците ми Матей и Албена, към приятелите, към творците на художественото слово. И, както е казал Иван Вазов, към “всичко българско и родно”.
- Вие сте забележителен родолюбец, откъде идва този заряд? Какви са вашите родови корени? Предадохте ли го на децата си? Гледат ли към чужбина с упование и надежда?
- Благодаря за добрите ви думи... Аз съм убеден, че този заряд на “забележителен родолюбец” идва от моите родословни корени, впити дълбоко в недрата на Дунавската равнина, където са положени основите на българската държава. И от високите съзвездия на старата ни столица, старопрестолният Търновград, по чиито трихълмия - Царевец, Трапезица и Света гора, отшумя моето юношество. И от всички висоти в конкретен и в преносен смисъл, които сродяват България с вечността. А децата ми са тук, при рождените си люлки, тук живеят и работят. Тук са техните упования и надежди.
Матей Шопкин със съпругата си Магдалина
- Как гледате на живота в България днес?
- По природа аз съм оптимист. Рядко съм изпадал в печални състояния, винаги съм се стремял да бъда верен на един мой стих: “Работи!... И бъди извисен!”. За жалост, днес гледам на живота в България с тъжни очи и разплакана душа. Но въпреки всички безумия аз вярвам в бъднините на моята държава. Напук на противните напъни на разни безродни подлеци, на изменници и майкопродавци, не може да изчезне един народ с многолетна история, народ, който, освен всичко друго, няма пленени знамена.
- Какво бихте посъветвали младите, старите, управляващите и управляваните?
- Бих им казал да останат верни на кръвта си, да помнят заветите на нашите велики предци, да обичат България, да работят за нейния по-добър утрешен ден!
- С какво бихте поздравили вашите читатели, коя е последната ви книга?
- От сърце и душа поздравявам и моите читатели, и всички, които обичат българската поезия, с най-новата си книга “МОЯТ ПОЕТИЧЕН ХРАМ” - Избрани стихотворения. Тя е под печат в Издателство “Български писател”.
- От сърце ви желая да сте жив и здрав и все така творчески и житейски активен още дълги години!
- Сърдечна благодарност! И... дай Боже!...
Надя СТАМБОЛИЕВА
/вестник " Над 55 " /
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ