Материал на президента и главния изпълнителен директор на Siemens AG

...
Материал на президента и главния изпълнителен директор на Siemens AG
Коментари Харесай

Петте големи предизвикателства на нашето време

Материал на президента и основния изпълнителен шеф на Siemens AG Джо Кезер, оповестен в профила му в LinkedIn

Светът, в който живеем, наподобява става все по-сложен. Технологията прави огромни скокове. Нашите стопански системи бързо се трансформират. В политиката правилата и разбиранията, които са били определящи в продължение на десетилетия, към този момент не могат да се одобряват за даденост. А общества, които в никакъв случай не са се справяли по-успешно от в този момент, стартират да оспорват " системата " и слагат под подозрение бъдещето.

Живеем във време на бърза смяна. Някои я назовават революционна, други (все още) имат вяра, че ще бъде еволюционна. Според мен още е мъчно да се каже сигурно. Но, както постоянно, смяната идва с провокации и благоприятни условия. Така че въпросът е: Какво ще има най-голямо значение в близко бъдеще? Докато съответните тематики могат да варират, аз виждам пет фактора, които оказват значително въздействие върху света и неговото общество, върху стопанската система и компанията, за която работя.

1.Бързото повишаване на популизма

Тази наклонност, което набира най-бързо скорост в политиката, води до възобновление на национализма и след това до протекционизъм. Популистките сили са най-вече насочени във вътрешността, разделящи нашите общества и тровещи атмосферата. На интернационално ниво те попречват свободната търговия и интернационалното съдействие. В резултат тези трендове пречат на растежа в международен мащаб и вследствие ще върнат хората назад към бедността.

Парадоксалното е, че национализмът се усилва и в страни, които са се възползвали от непропорционално огромна част от изгодите от глобализацията, като са станали значими чисти експортьори и са натрупали позитивни търговски салда. По подигравка на ориста тези стопански системи ще бъдат наранени двойно от възходящия шовинизъм - от личното им държание, както и от националистите в други страни, които към този момент не желаят да се оправят с комерсиалния недостиг.

2. Глобалната миграция

Дълго време ние в Германия и в доста други европейски страни смятахме, че глобализацията е еднопосочна улица, по която ние и другите нации-износителки постоянно сме били в бързата лента. Междувременно научихме, че тази автомагистрала е двупосочна. И трафикът стана тежък. Днес в света има над 68 милиона бежанци - повече от всеки път. Повечето стопански системи бяха хванати неподготвени от увеличението на миграцията. В доста страни същинската или хипотетична липса на надзор над миграцията от страна на държавните управления подхранва по-нататъшната крайнодясна пропаганда и национализма. Неотдавнашният спор в Германия е стеснителен образец за това какво може да се случи, когато сериозните многостранни въпроси на имиграцията се сблъскват с популистки дейности, предопределени да реализират разнообразни цели. И битката продължава.

Нашите общества чакат водачество от политиците и чакат обществените управляващи да поддържат контрола. И с право. И въпреки всичко водачеството е повече от просто преодоляване на отрицателните последствия. Става дума за решение на казуса и задаване на направления. Вместо да затваря националните си граници, Европа би трябвало да откри пътя си в тази значима задача. Вотът на Brexit беше неприятен и за Англия, и за Европа. Той пристигна най-вече в следствие от зле управлявания бежански въпрос. Едно излизане на европейска страна от подобен мащаб е задоволително - нямаме потребност от друго. Затова интелигентното законодателство и ръководство в региона на имиграцията са две от най-големите задания в Европа.

В нашето време повече от всеки път същинското водачество се състои в това да покаже пътища към по-добро схващане, приемливост и включване. Национализмът и изключването, въпреки това, са началото на обществен и стопански спад.

3. Измененията на климата

Глобалното стопляне е действителност, обстоятелствата са известни и резултатите към този момент са трагични. Всъщност изменението на климата е една от движещите сили на световната миграция. Ако желаеме да оставим на бъдещите генерации жизнеспособна основа за разцвет, би трябвало прецизно и старателно да работим за декарбонизиране на международната стопанска система. На Конференцията на Организация на обединените нации за битка с изменението на климата (COP21) през 2015 година в Париж световната общественост поддържа за пръв път обвързващо съглашение за запазване на климата. Би било съдбовно за бъдещите генерации, в случай че днешните международни водачи се отклонят от този исторически курс. Въпреки че не е толкоз елементарно да се напаснат всички ползи и заинтригувани страни, битката с измененията в климата е решаваща задача на нашето време.

4. Четвъртата индустриална гражданска война

Технологичните трансформации не са нищо ново в историята на стопанската система. Този път обаче цифровизацията и съществуването на една световна мрежа на съгласуваност в действително време внезапно форсират темпа на смяната.

През последните години да вземем за пример световната енергийна система мина от централизирано произвеждане на сила от изкопаеми горива към възобновими източници и по този метод стана по-децентрализирана и гъвкава. Тази продължаваща промяна беше съществено предизвикателство за всички заинтригувани страни в обичайните промишлености за произвеждане на електрическа енергия. Очакват се структурни промени и в други огромни промишлености. Само помислете за автомобилния отрасъл и прекосяването към електрически задвижвания, както и за споделената стопанска система на на подвижността.

С Индустрия 4.0 ние изпитваме цялостното влияние на цифровизацията в индустриалния свят - бранш, който съставлява 70% от световния продан на артикули. В скорошно изследване консултантската компания McKinsey стигна до извода, че в развитите стопански системи един от всеки трима чиновници може да се наложи да смени специалността си до 2030 година

Трябва интензивно да търсим отговори по какъв начин най-добре можем да управляваме тези структурни промени. Всички ние - държавните управления, фирмите, представителите на служащите и обществото - би трябвало интензивно да оформяме тази промяна посредством основаване на рамкови условия, посредством вложение в нововъведения и в продължаващото образование на чиновниците, както и посредством реален метод към обстоятелствата в един световно обвързван свят. Дължим това на бъдещите генерации.

5. Краткосрочното мислене и опортюнизма

На финансовите пазари - а и освен там, мнозина играчи търсят бързи облаги. " Казиното " още веднъж е отворено - само че по-голямо, по-умно и по-безскрупулно, в сравнение с в годините преди финансовата рецесия. Технологиите за разбори ускоряват тази наклонност. Трябва да намерим по-устойчиви и дълготрайни подходи към ръководство на фирмите, националните стопански системи и политическия живот. Трябва да помислим съществено за това по какъв начин би трябвало да наподобява едно в действителност приобщаващо общество през днешния ден. Съществува все по-голяма потребност да се разбере по-добре какво вършат фирмите за обществата и какво не вършат.

Вернер декор Сименс е споделил: " Няма да продам бъдещето за краткосрочна облага ". Тази философия си коства да бъде следвана. Според мен задачата на всяка организация, на всеки бизнес, е да даде позитивен и резистентен принос за обществото, за по-добро бъдеще. За да реализират това, фирмите би трябвало да работят интензивно за своята адаптивност и конкурентоспособност всеки ден - в кратковременен проект и предвид на дълготрайната изгода. Само тези, които са мощни, ще могат да оказват помощ на останалите и да дадат позитивен принос за обществото дълготрайно.

Заключение: Европа може да води, в случай че работи дружно и мисли огромно

В тези комплицирани времена, в които волатилността наподобява като " новата нормалност ", Европа може и би трябвало да играе водеща международна роля. Как? Можем да променим нещата във връзка с петте изброени нагоре провокации, в случай че развием една здравословна част от самочувствието си - в случай че използваме нашите благоприятни условия и се придържаме към главното разбиране, че нашите 27 или 28 страни са по-силни, когато работят дружно, в сравнение с която и да е от тях би могла сама.

Като географски район, в който живеят повече от 500 милиона души, Европа би трябвало да се утвърди като могъща трета мощ дружно с Америка и Азия. Разбира се, тази смяна може да сработи единствено в случай че се стремим към по-голямо единение - да вземем за пример посредством взаимна външна и отбранителна политика, както и посредством обединен метод по икономическите и комерсиалните въпроси.

Времето е от значително значение. Как биха могли да наподобяват в бъдеще едни взаимноизгодни връзки със Съединени американски щати и Китай, както и с основни съседи като Турция и Русия? Трябва да намерим безапелационни отговори на този въпрос. И воденето на взаимни външни и стопански политики сигурно е единствено един от детайлите, които ще се изискват.

Трябва също по този начин да подкрепим планове, които ни дават опция да оформим бъдещето. Европа би трябвало да мисли огромно и да работи даже още по-мащабно! Няма причина, заради която това да не може да бъде сторено.

Европа е водач в индустриалния свят и е в отлична позиция да пази това водачество, в това число и в цифровото промишлено пространство. Тук можем да зададем темпото и посоката – и във връзка с технологии и ноу-хау, и във връзка с индустриалната киберсигурност, в това число отбраната на физическите активи.

Също по този начин би трябвало да погледнем и откъм стратегическата страна: да се обединим, с цел да създадем световни водачи в дадени стопански браншове.

Европа има богата история. Има доста неща, които могат да се опишат - за огромни достижения, само че и за огромни провали, изключително в Германия. Винаги би трябвало да помним неуспехите, само че можем да се гордеем и с достиженията на предходните генерации. Едно от тези достижения е промишлената мощ на Европа. Ясната задача през днешния ден е да оформим " новата индустриална Европа ". Става дума не толкоз за това, че в случай че не го създадем, някой различен ще го направи вместо нас. Не, става дума по-скоро за това, което изискуем на тези, които построиха Европа, и за това, което изискуем на бъдещите генерации.

Аз вземам участие. А вие?

Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР