Матена Зокова, или както още обичат да я наричат хората

Матена Зокова, или както още обичат да я назовават хората от село – баба Матена е родена на 13 януари през далечната 1910 година в село Голям Дервент, днешна Гърция. Дядо й, чичо й и татко й построили огромна къща с концепцията там да живее цялият жанр нa едно място и да си оказват помощ. За жал, обаче по време на жестоката 1913 година, турците изгорили дома им. В размирните времена през Балканската война фамилията станало част от похода на тракийските бежанци, подложени на геноцид от страна на турската страна. Родопите са най-изстрадалият регион по време на събитията от 1912-1913 година Малко е писано за това, само че ние ще ви пренесем в същото време с една жива свидетелка на тези кървави събития – Баба Матена, която е на 107 години. При бягството, виждайки, че башибозуците ги наближават, майката на Матена, бягайки с най-големия си наследник и невръстната си, тогава 3-годишна дъщеричка Матена, хванала дечицата с немощните си ръце и ги притиснала до сърцето си. Разбрала, че по този начин няма да могат да се отскубнат и, цялата скована от смут, хвърлила багажа, а момиченцето скрила в хралупа на дърво в гората.Надробила трохички самун и се молила да се спасят живи от безмилостните преследвачи, да се върне скоро и да си я вземе. Цели три дни прекарала в хралупата дребната Матена, без да издаде никакъв тон. Едва на четвъртия ден родителите й я намерили. Семейството съумяло да се избави по знамение, всички стигнали до родопското село Ламбух, където минал животът на Матена. До преди няколко години тя даже биела камбаната на църквата в Ламбух. И в този момент всеки ден не пропуща да благодари на Господ за дългия си живот, с който я е дарил. През всичките й години духовният храм бил неин втори дом, както и очакване в тъгите й. Повече от 20 лета тя живее сама. Надживяла е брачна половинка си Атанас и двамата си сина – Иван и Кольо. Има 2 внучки, 1 внук и двама правнуци. Всеки в региона сочи баба Матена като образец за подражателство. Освен с дълголетието си и мъдростта си, тя е фамозна с виното си от шипки, което прави по остаряла рецепта. Еликсирът й е прочут още като шипковина. До 2013 година тя не подвига тил и от зеленчуковата си градина, поддържа сама дворчето в дребната си къщичка, засято най-вече с цветя. От средата на 2014 година е настанена в Дом за остарели хора. Животът към баба Матена не постоянно е бил лек, спокоен и благополучен. Не са малко тестванията, през които единствено същински набожен и духовно богат човек като нея минава. А чудния подарък на това вълнуващо пътешестване е опитът и мъдростта, които получава с времето и годините дадени от Господ. Жестока е ориста на стотици невръстни деца в тези тежки години. Скрити на южния бряг на река Арда, на 3 октомври 1913 година постоянната турска армия избива над 200 пеленачета – деца на българи, бягащи от Южна Тракия, преследвани от аскера. Всяка година при започване на юни се отбелязва Деня на тракийското дете. Мемориалът „ Илиева равнища “ в памет на 40 000 изклани тракийски бежанци, на опожарените им и разграбени селища и на тези почтени деца, убити от турците тук е повдигнат през 1996 година. Издигането му е отдавнашна концепция на тракийци и на роденият в Дедеагачкото село Лъджакьой ваятел Стою Тодоров, само че е осъществена от други създатели едвам в края на ХХ век. Комплексът включва общо три обекта: Първият обект от мемориалния комплекс на Илиева равнища е монумент на починалите над 200 деца на тракийски бежанци през 1913 година. Паметникът е дело на скулптора Емил Пенчев от Кърджали. Вторият обект е параклис – знак, отдаден на паметта на жертвите на тракийските българи. Параклисът се назовава “Света Петка Българска ”, настойничка на Тракия. Този храм припомня на поколенията за тези тракийци, които са напуснали домовете си и са се отправили към Майка България. Параклисът припомня, че в ориста на хората няма нищо по-трагично от това да си емигрант, да се разделиш с родните места и в никакъв случай да не можеш да се върнеш. Параклисът е построен по концепция на Съюза на тракийските сдружения в България, а реализатор е “БКС ” град Маджарово. Третият обект е тракийската чешма – знак на живата връзка с родните места – водите на Западна Тракия текат и идват тук, до тази околност. Живата вода – това е живия живот, с една дума безсмъртието на един народ. Чешмата е стандартизиран план от Варна, по концепция на СТДБ, а финансирането и осъществяването от ВиК град Кърджали.
В днешни дни е значимо да живеем в мир и съгласие, само че в такива дни би трябвало почетем тези почтени мъченици, тези нежни ангелчета, безмилостно избити от едни жестоки ръце! България помни и в никакъв случай няма да не помни!