Има ли спасителна лодка за възложители и как стана бъркотия с обществените поръчки
Масово задължените по закон възложители на публични поръчки – общини и държавни органи, в последните дни удължават периодите за банкет и отваряне на предложения. Става въпрос за стотици процедури, периодите по които се трансформират и за поредност от методически инструкции, дадени от Агенцията за публични поръчки откакто се одобри Законът за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние (ЗМДВИП).
Доколко сполучливи са били опитите на Агенцията да спусне избавителна лодка за възложителите, част от които станаха доста уязвими законово, ще си проличи до месец-два. Според анализатори обаче измененията, касаещи публичните поръчки, са прекомерно объркващи и е доста допустимо Комисия за защита на конкуренцията или Върховен административен съд по пътя на инцидентния надзор да решат през идващите месеци, че методическите инструкции в дадени насоки не подхождат на закона.
Мнозина считат, че волята на законодателя не е била да стопира публичните поръчки, само че непрецизирани текстове доведоха до невиждано комплициране.
За да внесе изясненост по тематиката, потърсихме Любомир Равелов – шеф на дирекция " Правно-нормативно обслужване " на община Смолян, с над 12-годишен опит в областта на публичните поръчки.
Г-н Равелов, виждам, че всеобщо възложителите трансформират периоди за банкет и отваряне на офертите по оповестени публични поръчки, за какво?
Приемането на Закона за ограниченията по време на изключително състояние се трансформира в извънредно предизвикателство за възложителите. Първоначално законодателната концепция беше да се спре целият развой по възлагане на публични поръчки, като единствено най-неотложните публични поръчки да бъдат провеждани с разрешението на министъра на финансите. Впоследствие се стигна до решение обсегът на закона да не хваща публичните поръчки. По разнообразни аргументи обаче (дали заради недовиждане или непрецизиране на разнообразни текстове) се стигна до приемането на правни правила, чиито дословен прочит гласи, че стопират да текат всички периоди, с приключването на които се погасяват права от частноправните субекти. При този общ запис незабавно породи въпросът. Спирането на периодите по Закон за обществените поръчки води до неспособност да се организира каквато да и е социална поръчка. Ако се спрат поръчките за една община, с това и осъществяването на строителство на общинска инфраструктура и обществени пространства, в дадени случаи това може да не е съдбовно, само че прекъсването на поръчките в редица браншове може да докара до възникването на непоправими вреди - да вземем за пример от прекъсването на публични поръчки на лечебни заведения за инсталация или лекарства може да последва доста трайно засягане на публичните връзки, свързани с живота и здравето на популацията. АОП в началото пусна едно напътствие, което внесе комплициране и не отговори на нито един съответен въпрос по отношение на публичните поръчки. По този мотив написах публикация, изразяваща експертната ми позиция, която беше оповестена в списание " Закон за обществените поръчки плюс ".
В последна сметка какво се случва?
От АОП съумяха да внесат изясненост по противоречивите въпроси след поредност от методически инструкции. Изводът от всички тях е, че. Ако обаче в това време, в интервала от оповестяване на изключителното състояние на 13-ти март до обнародването на Закона за ограниченията по време на изключително състояние на 24-ти март възложител е направил някакви дейности, да вземем за пример на 13-ти март е отворил предложения, избрал е реализатор и е сключил контракт, в този случай работят законовите разпореждания, че осъществените дейности от оповестяването на изключителното състояние до влизането в действие на закона резервират силата си, т.е. прекъсването на периодите по Закон за обществените поръчки с противоположна мощ до 13-ти март в този случай няма приложение. Тези текстове породиха известно комплициране в това да се направи разграничението кои дейности, осъществени от възложителя, са годни и следва да запазят силата си и кои са осъществени незаконосъобразно при спрени периоди по Закон за обществените поръчки. След признатата законова наредба и методически инструкции от АОП като правист смятам следното: От 13-ти март периодите по Закон за обществените поръчки са спрени. Ако възложител е направил някакви дейности в дадена процедура в интервала до 24-ти март, когато е признат законът, на чиито правни правила е дадена противоположна мощ, смятам, че тези дейности са годни. След 24-ти март обаче всички осъществени от възложителя дейности, които са подбудени от неспазени периоди от участниците след оповестяване на изключителното състояние, по-скоро са неправилни.
Да се върнем на въпроса за удължаването на периодите за приема и разглеждането на офертите?
Там също се породиха много полемики, тъй като за всеки възложител има периоди по Закон за обществените поръчки за осъществяване на промени в изискванията - съответно при откритите процедури този период е 14-дневен, а при обществените надпревари, които са най-масовият тип, е 7-дневен. В този период всеки възложител може без ограничавания да промени изискванията и с това да вкара нови периоди в процедурата. Въпросът обаче е, че тези периоди за промени са преклузивни. Те не би трябвало да се стопират по силата на Закона за ограниченията при изключително състояние, тъй като това са периоди за публичноправни (общини и всички държавни органи), а не за частноправни субекти (каквито са участниците в една поръчка). Законът за ограниченията при изключително състояние стопира периодите за частноправните субекти. Все отново с методическата активност на АОП и в търсене на излаз от обстановката, с цел да не бъдат прекъснати всички открити след оповестяване на изключителното състояние поръчки, се стигна до инструкции, че всички периоди по Закон за обществените поръчки, в това число и за промени в изискванията на процедурите, в интервала от 13-ти март до 16-ти април са спрени и те не са текли. Не съм изцяло уверен в законосъобразността на този метод, само че въпреки всичко е излаз от обстановка. В противоположен случай всички открити публични поръчки след оповестяването на изключителното състояние следваше да бъдат прекъснати. Така след влизането в действие на изменението на закона всички периоди започнаха да текат и възложителите започнаха да удължават първичните периоди.
Средно с един месец ги удължават като че ли?
Тук има разнообразни подходи. Никой възложител обаче не би могъл да е уязвим, в случай че да вземем за пример при в началото разгласен период за подаване на предложения от 30 дни, обезпечи на участниците нови 30 дни за подаване на предложения, считани от възобновяването на периодите по Закон за обществените поръчки.
Тоест, да дублира периода?
Горе-долу по този начин се получава. Дори би могло при обстановка, в която оповестените поръчки след 16-ти април могат да изпреварят във времето оповестените публични поръчки на 13-ти март, директно след оповестяване на изключителното състояние.
Защо казвате 16-ти април в случай, че на 9-ти е признато въпросното изменение?
Съгласно признатите законови правила периодите по Закон за обществените поръчки не престават да текат след приключването на 7 дни от обнародването на изменението на Закона за ограниченията за изключително състояние в „ Държавен вестник “. Наблюдавам много възложители, които не се преценяват със спрените периоди по Закон за обществените поръчки и правят дейности по отваряне на предложения след 16-ти април, в това число не удължават периоди за подаване на предложения, които съвсем напълно се текли по време на изключителното състояние.
Не биха ли били уязвими следователно?
По-скоро да. През последните дни пред Комисия за защита на конкуренцията бяха формирани много производства против бездействия на възложители, състоящи се в неудължаване на периоди за подаване на предложения макар издадените голям брой методически инструкции в този смисъл. Не единствено аз, само че и много огромна част от експертите по публични поръчки, положихме много старания, с цел да проучим тематиката, по която беседваме. Всеки възложител се стреми към провеждането на законосъобразни публични поръчки, само че при тази постоянно изменяна уредба и при съществуването на неразбираеми законови текстове, в действителност работим в условия, в които има много неясноти, само че пък глобите са големи. В умозаключение ще споделя и за друга оригиналност, обвързвана с опцията според Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние обществените съвещания на комисиите по Закон за обществените поръчки да се организират от разстояние, като се обезпечава директно и виртуално присъединяване.
Интервю на Анита Чолакова
Доколко сполучливи са били опитите на Агенцията да спусне избавителна лодка за възложителите, част от които станаха доста уязвими законово, ще си проличи до месец-два. Според анализатори обаче измененията, касаещи публичните поръчки, са прекомерно объркващи и е доста допустимо Комисия за защита на конкуренцията или Върховен административен съд по пътя на инцидентния надзор да решат през идващите месеци, че методическите инструкции в дадени насоки не подхождат на закона.
Мнозина считат, че волята на законодателя не е била да стопира публичните поръчки, само че непрецизирани текстове доведоха до невиждано комплициране.
За да внесе изясненост по тематиката, потърсихме Любомир Равелов – шеф на дирекция " Правно-нормативно обслужване " на община Смолян, с над 12-годишен опит в областта на публичните поръчки.
Г-н Равелов, виждам, че всеобщо възложителите трансформират периоди за банкет и отваряне на офертите по оповестени публични поръчки, за какво?
Приемането на Закона за ограниченията по време на изключително състояние се трансформира в извънредно предизвикателство за възложителите. Първоначално законодателната концепция беше да се спре целият развой по възлагане на публични поръчки, като единствено най-неотложните публични поръчки да бъдат провеждани с разрешението на министъра на финансите. Впоследствие се стигна до решение обсегът на закона да не хваща публичните поръчки. По разнообразни аргументи обаче (дали заради недовиждане или непрецизиране на разнообразни текстове) се стигна до приемането на правни правила, чиито дословен прочит гласи, че стопират да текат всички периоди, с приключването на които се погасяват права от частноправните субекти. При този общ запис незабавно породи въпросът. Спирането на периодите по Закон за обществените поръчки води до неспособност да се организира каквато да и е социална поръчка. Ако се спрат поръчките за една община, с това и осъществяването на строителство на общинска инфраструктура и обществени пространства, в дадени случаи това може да не е съдбовно, само че прекъсването на поръчките в редица браншове може да докара до възникването на непоправими вреди - да вземем за пример от прекъсването на публични поръчки на лечебни заведения за инсталация или лекарства може да последва доста трайно засягане на публичните връзки, свързани с живота и здравето на популацията. АОП в началото пусна едно напътствие, което внесе комплициране и не отговори на нито един съответен въпрос по отношение на публичните поръчки. По този мотив написах публикация, изразяваща експертната ми позиция, която беше оповестена в списание " Закон за обществените поръчки плюс ".
В последна сметка какво се случва?
От АОП съумяха да внесат изясненост по противоречивите въпроси след поредност от методически инструкции. Изводът от всички тях е, че. Ако обаче в това време, в интервала от оповестяване на изключителното състояние на 13-ти март до обнародването на Закона за ограниченията по време на изключително състояние на 24-ти март възложител е направил някакви дейности, да вземем за пример на 13-ти март е отворил предложения, избрал е реализатор и е сключил контракт, в този случай работят законовите разпореждания, че осъществените дейности от оповестяването на изключителното състояние до влизането в действие на закона резервират силата си, т.е. прекъсването на периодите по Закон за обществените поръчки с противоположна мощ до 13-ти март в този случай няма приложение. Тези текстове породиха известно комплициране в това да се направи разграничението кои дейности, осъществени от възложителя, са годни и следва да запазят силата си и кои са осъществени незаконосъобразно при спрени периоди по Закон за обществените поръчки. След признатата законова наредба и методически инструкции от АОП като правист смятам следното: От 13-ти март периодите по Закон за обществените поръчки са спрени. Ако възложител е направил някакви дейности в дадена процедура в интервала до 24-ти март, когато е признат законът, на чиито правни правила е дадена противоположна мощ, смятам, че тези дейности са годни. След 24-ти март обаче всички осъществени от възложителя дейности, които са подбудени от неспазени периоди от участниците след оповестяване на изключителното състояние, по-скоро са неправилни.
Да се върнем на въпроса за удължаването на периодите за приема и разглеждането на офертите?
Там също се породиха много полемики, тъй като за всеки възложител има периоди по Закон за обществените поръчки за осъществяване на промени в изискванията - съответно при откритите процедури този период е 14-дневен, а при обществените надпревари, които са най-масовият тип, е 7-дневен. В този период всеки възложител може без ограничавания да промени изискванията и с това да вкара нови периоди в процедурата. Въпросът обаче е, че тези периоди за промени са преклузивни. Те не би трябвало да се стопират по силата на Закона за ограниченията при изключително състояние, тъй като това са периоди за публичноправни (общини и всички държавни органи), а не за частноправни субекти (каквито са участниците в една поръчка). Законът за ограниченията при изключително състояние стопира периодите за частноправните субекти. Все отново с методическата активност на АОП и в търсене на излаз от обстановката, с цел да не бъдат прекъснати всички открити след оповестяване на изключителното състояние поръчки, се стигна до инструкции, че всички периоди по Закон за обществените поръчки, в това число и за промени в изискванията на процедурите, в интервала от 13-ти март до 16-ти април са спрени и те не са текли. Не съм изцяло уверен в законосъобразността на този метод, само че въпреки всичко е излаз от обстановка. В противоположен случай всички открити публични поръчки след оповестяването на изключителното състояние следваше да бъдат прекъснати. Така след влизането в действие на изменението на закона всички периоди започнаха да текат и възложителите започнаха да удължават първичните периоди.
Средно с един месец ги удължават като че ли?
Тук има разнообразни подходи. Никой възложител обаче не би могъл да е уязвим, в случай че да вземем за пример при в началото разгласен период за подаване на предложения от 30 дни, обезпечи на участниците нови 30 дни за подаване на предложения, считани от възобновяването на периодите по Закон за обществените поръчки.
Тоест, да дублира периода?
Горе-долу по този начин се получава. Дори би могло при обстановка, в която оповестените поръчки след 16-ти април могат да изпреварят във времето оповестените публични поръчки на 13-ти март, директно след оповестяване на изключителното състояние.
Защо казвате 16-ти април в случай, че на 9-ти е признато въпросното изменение?
Съгласно признатите законови правила периодите по Закон за обществените поръчки не престават да текат след приключването на 7 дни от обнародването на изменението на Закона за ограниченията за изключително състояние в „ Държавен вестник “. Наблюдавам много възложители, които не се преценяват със спрените периоди по Закон за обществените поръчки и правят дейности по отваряне на предложения след 16-ти април, в това число не удължават периоди за подаване на предложения, които съвсем напълно се текли по време на изключителното състояние.
Не биха ли били уязвими следователно?
По-скоро да. През последните дни пред Комисия за защита на конкуренцията бяха формирани много производства против бездействия на възложители, състоящи се в неудължаване на периоди за подаване на предложения макар издадените голям брой методически инструкции в този смисъл. Не единствено аз, само че и много огромна част от експертите по публични поръчки, положихме много старания, с цел да проучим тематиката, по която беседваме. Всеки възложител се стреми към провеждането на законосъобразни публични поръчки, само че при тази постоянно изменяна уредба и при съществуването на неразбираеми законови текстове, в действителност работим в условия, в които има много неясноти, само че пък глобите са големи. В умозаключение ще споделя и за друга оригиналност, обвързвана с опцията според Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние обществените съвещания на комисиите по Закон за обществените поръчки да се организират от разстояние, като се обезпечава директно и виртуално присъединяване.
Интервю на Анита Чолакова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ