Масово българите смятат, че трябва да се заздрави харченето на

Масово българите считат, че би трябвало да се заздрави харченето на пари в опазването на здравето, а не да търсят още от пациентите

Българинът не утвърждава препоръчаните промени в опазването на здравето, сочи изследване на Агенция „ Афис” направено в интервала 29 септември – 2 отковмри с присъединяване на 1010 пълнолетни български жители. Населението утвърждава повече различните способи за излекуване на финансите в здравната система.

В началото на есента министър Кирил Ананиев предложи няколко разновидността на промени. Единият от тях включва въвеждане на наложително здравно обезпечаване в частна компания против месечна вноска от 12 лв.. Според изследването обаче, тази концепция се харесва на едвам 17% от българите, до момента в който 65% не я утвърждават.

Недостатъчен % на утвърждение среща и предлагането „ Лечението над 700 лева да се покрива от спомагателното здравно обезпечаване “ – 29%. Неодобрилите са 47%, а близо всеки четвърти няма мнение по този въпрос.

32% клонят в интерес на предлагането за няколко частни Здравни каси, които да се конкурират, а повече – 38% не го утвърждават.

В същото време по-голямата част от анкетиращите са се оповестили „ за” усилване на контрола върху държавните лечебни заведения и отстраняването на практиката, при която държавни здравни заведения са търговски сдружения.

Преобладаващ е и процентът „ за” това най-високоплатените служители да заплащат цялостния размер на здравната вноска, а не страната да поема половината.

От интервюираните 50% се афишират „ за” опазване на настоящия вид на здравното обезпечаване и стягане на финансова дисциплинираност. „ Против” са се произнесли 27%.

Преобладаващо е мнението, че медицината и фармацията би трябвало да преразгледат методите на харчене на пари, преди да се вкарват повече заплащания от пациентите.

Здравеопазването е измежду главните паники на българските жители, паралелно с бедността –27%, и неразбираемите вероятности – 23%.

39% от българите правят оценка здравната система в страната като „ Лоша”, 11% като „ Добра” и 47% като „ Задоволителна”.

Въпреки че годишните профилактични прегледи са били измежду целите на редица държавни управления от най-малко 15 години насам, процентът на хората, които са минали през подобен обзор е съвсем същият, какъвто е бил и през 2008 година – 61%, сочи изследването.

39% от пропусналите годишния профилактичен обзор показват като причина самооценката, че „ съм здрав и нямам потребност от прегледи”. Останалите акцентират повода, че „ Личният доктор не упорства “ (26%). 12% оповестяват, че „ Личният доктор не издава нужните посоки “. Има и други аргументи – „ Изследванията и прегледите са скъпи “ (17%), „ Най-близките медицински лаборатории се намират в друго обитаемо място “ (9%).

В изследването на социологическата организация се показва още, че реконструкцията в опазването на здравето опонира на обезпеченото от Конституцията право на налична здравна помощ. Едната причина за това е, че от 2000 година насам здравните заведения се концентрират в огромните градове, а пазарната медицина следва парите, а не пациента, сочи сондажът на „ Афис”.