За първите 10 седмици на годината 68 пъти повече скарлатина от 2022 г.
Масови случаи на скарлатина при деца в Европа и Съединени американски щати от предходната година насам регистрират здравните управляващи. Трендът безпокои и СЗО. Необикновеното е, че гърмежите не следват обичайна цикличност, а смъртността е по-висока – изключително в Англия, където 30 деца са умряли за три месеца. След това единствено сред септември и ноември 2022 година английските здравни управляващи оповестиха за над 4600 случая на скарлатина.
Последните данни на Националния център по заразни и паразитни заболявания в София сочат сериозен растеж на заболелите. От началото на годината в България са регистрирани 3139 случая, а за същия интервал през 2022 година са били единствено 46. Това значи, че в този момент са с 3093 повече, или 68 пъти растеж. Само за 5 дни от 6 до 10 март има 466 новозаразени. В България смъртни случаи няма, разясняват лекари пред „ 24 часа “.
Причините за увеличението на шарката са неразбираеми, разискват се хипотезите за устойчивост на причинителя към макролидни антибиотици, отслабен групов имунитет, повишен заразен риск от по-свободното другарство след пандемията и скупчване на хора на закрито.
Версиите за нараснала антибиотична резистентност от страна на причинителя на скарлатината – стрептококус пиогенес, и за варианти, мутирали до нарасналата инфекциозност, бяха отречени посредством най-съвременните лабораторни и генетични способи. Изследванията не престават, с цел да се съберат повече данни за патогенезата и епидемиологията на заболяването.
Въпреки че първото изложение на зараза, която евентуално е скарлатина, е документирано през 1553 година от сицилианския доктор Джовани Филипо Инграсия, болестта продължава да сервира изненади като предходната година.
Но е несъмнено потвърдено, че не всички хора, при които в носоглътката се открива стрептококус пиогенес, който е прочут и като стрептокок от група А, ще развият инвазивно заболяване. Значителна част от децата носят бактерията в горните си дихателни пътища без признаци на зараза. Средно за света такова носителство без последици във възрастовта група под 18 година е към 10%, а при възрастните – към 5 на 100.
Дали човек ще се разболее, зависи от производството на тип екзотоксини, наречени бактериални суперантигени на стрептокок група А. Те провокират имунен отговор с неконтролируемо високо освобождение на възпалителни цитокини. Този трагичен имунен отговор (печално познатата от пандемията цитокинова буря) е виновен за пораждането на синдрома на отровен потрес. Изразява се в фрапантно стесняване на кръвоносните съдове, ниско кръвно налягане, намалени тромбоцити и в последна сметка – мултиорганна непълнота.
Изходът от скарлатината зависи както от варианта на стрептокока, с който детето е инфектирано, по този начин и от самостоятелната реакция на тялото му против инфекцията. В най-неблагоприятните случаи може да е съдбовно, в случай че болестта не се лекува. Затова е значимо всяко подозрение за скарлатина да се ревизира с проучване и при позитивен тест да стартира антибиотичен курс.
Въпреки наложилото се като златен стандарт дългогодишно лекуване с пеницилинови лекарства, откогато те съществуват, стрептококус пиогенес не развива устойчивост към тях и остава терапия от първа линия.
Последните данни на Националния център по заразни и паразитни заболявания в София сочат сериозен растеж на заболелите. От началото на годината в България са регистрирани 3139 случая, а за същия интервал през 2022 година са били единствено 46. Това значи, че в този момент са с 3093 повече, или 68 пъти растеж. Само за 5 дни от 6 до 10 март има 466 новозаразени. В България смъртни случаи няма, разясняват лекари пред „ 24 часа “.
Причините за увеличението на шарката са неразбираеми, разискват се хипотезите за устойчивост на причинителя към макролидни антибиотици, отслабен групов имунитет, повишен заразен риск от по-свободното другарство след пандемията и скупчване на хора на закрито.
Версиите за нараснала антибиотична резистентност от страна на причинителя на скарлатината – стрептококус пиогенес, и за варианти, мутирали до нарасналата инфекциозност, бяха отречени посредством най-съвременните лабораторни и генетични способи. Изследванията не престават, с цел да се съберат повече данни за патогенезата и епидемиологията на заболяването.
Въпреки че първото изложение на зараза, която евентуално е скарлатина, е документирано през 1553 година от сицилианския доктор Джовани Филипо Инграсия, болестта продължава да сервира изненади като предходната година.
Но е несъмнено потвърдено, че не всички хора, при които в носоглътката се открива стрептококус пиогенес, който е прочут и като стрептокок от група А, ще развият инвазивно заболяване. Значителна част от децата носят бактерията в горните си дихателни пътища без признаци на зараза. Средно за света такова носителство без последици във възрастовта група под 18 година е към 10%, а при възрастните – към 5 на 100.
Дали човек ще се разболее, зависи от производството на тип екзотоксини, наречени бактериални суперантигени на стрептокок група А. Те провокират имунен отговор с неконтролируемо високо освобождение на възпалителни цитокини. Този трагичен имунен отговор (печално познатата от пандемията цитокинова буря) е виновен за пораждането на синдрома на отровен потрес. Изразява се в фрапантно стесняване на кръвоносните съдове, ниско кръвно налягане, намалени тромбоцити и в последна сметка – мултиорганна непълнота.
Изходът от скарлатината зависи както от варианта на стрептокока, с който детето е инфектирано, по този начин и от самостоятелната реакция на тялото му против инфекцията. В най-неблагоприятните случаи може да е съдбовно, в случай че болестта не се лекува. Затова е значимо всяко подозрение за скарлатина да се ревизира с проучване и при позитивен тест да стартира антибиотичен курс.
Въпреки наложилото се като златен стандарт дългогодишно лекуване с пеницилинови лекарства, откогато те съществуват, стрептококус пиогенес не развива устойчивост към тях и остава терапия от първа линия.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ