Маслодайната роза, наричана дамасцена“, всички методи за нейната обработка и

Маслодайната роза, наричана " дамасцена “, всички способи за нейната обработка и съпътстващите занаяти, са оповестени за международно нематериално завещание от ЮНЕСКО.

Въпреки че тази роза е публикувана на всички места в страните от Близкия изток, а в България се счита за народен знак, интернационалната културна организация асоциира наследството с обичаите и традициите на селцето Ал-Марах, ситуирано в покрайнините на Дамаск. Смята се, че точно там са култивирани за пръв път маслодайните дамасцени, преди да тръгнат по света.

По данни на ЮНЕСКО в Ал-Марах единствено за един сезон, който стартира през май, се събират към 60 тона рози. Ежегодно там се организира и фестивал на розата, който привлича хора от доста околни села. Ястия, включващи рози, се подготвят от дамите в селото. Фестивалът е удостоверение за трайното културно значение на дамасцената в този район, споделят от ЮНЕСКО.

Описанието на обичайните традиции в Ал-Марах, свързани с дамасцена, което е включено в документите на ЮНЕСКО, припомня познатите и у нас обичаи. Земеделските стопани и техните фамилии се насочат към равнищата рано сутринта, с цел да берат розите. След това цялото семейство оказва помощ да се сортират розовите пъпки, които се сушат, с цел да се направи чай. Цветните листенца се съхраняват и приготвят за филтрация, при която се извлича розово масло. Жените от селото вършат розов сироп, конфитюр и сладкиши, до момента в който пеят дружно фолклорни песни. Аптекарите включват изсушената дамасценова роза в билкови отвари.

Сирийските производители на розово масло изнасят продукцията си със слогана " Розата дамасцена е по-ценна от златото и по-дълговечна от нефта “.