Коронавирусът като религия
Маски поставени под брадичките, ще се трансформира в най-новата наклонност в актуалната мода
- Коронавирус - это политика или эпидемия?
- Это вяра. Можно верить, можно не верить, само че обрядов надо соблюдать.
Тези дни се натъкнах на сходен колаж в обществените мрежи, при който диалог водеха двама души с маски, поставени под брадичките, което очевидно ще се трансформира в най-новата наклонност в актуалната мода.
И да, това май е най-точното резюме на обстановката, в която един чужд вирус ни запрати. Той може да изчезне напълно скоро, а нас ще остави уединено със обстановката, чието определение занапред ще търсим. Защото какво е религията - сляпа религия в нещо недоказано, нещо, което не би трябвало да тълкуваш, нещо, което изяснява всичко останало, което се случва в живота ти. Нещо, на което подчиняваш всички свои полезности. Нещо, поради което спазваш необикновени ритуали - да вземем за пример пиеш вино от една и съща лъжичка с различен, целуваш изображения на хора, които не познаваш и за които не си сигурен дали са съществували, коленичиш на земята, когато някой се провикне за молитва. И най-много вярваш, че някой от горната страна те пази.
В нашия случай, носиш маска и не подаваш ръка даже на майка си, чакаш на метър и половина от предходния клиент в магазина, с цел да си купиш два хляба, не сядаш на скамейка по неразбираеми за никого аргументи, с изключение на с цел да спазиш ритуала. И би трябвало да сключиш трудов контракт със самия себе си, с цел да отидеш на вилата.
Вината за това, коронавирусът да бъде не заболяване, сходно на птичия и свинския грип, а точно вяра в горния смисъл, имат всички държавни управления на света, а във водещата роля май е Световната здравна организация. У нас това се развихри с цялостна мощ, тъй като ограниченията бяха безредни, непрестанно изменящи се и най-често необясними. И основно необяснявани - т.е. свеждани на религиозните жители като десетте Божии заповеди, които би трябвало да следваме сляпо. Само дето в Божиите заповеди има малко повече логичност. Да не пожелаваш дамата на близък си - добре, но да затвориш столицата половин час преди среднощ на Великден, без хората, които са излезли от града, да получат опция да се приберат вкъщи? Да отвориш КПП-та на различен тъкмо толкоз важен за българите празник без никакво пояснение какво се е трансформирало. Затваряне на театрите, отваряне на театрите за половин ден и отново затваряне. Отваряне на театрите единствено навън, а на моловете на закрито. Затваряне на картинните галерии, където дневно я влязат по двама-трима души, я не. Възможност да седнеш на стол извън в ресторанта, само че не и на скамейка в парка. Затваряне на учебните заведения и отдалечено довеждане докрай на учебно заведение и университета, при което всички се надлъгват, че учат. И в това време отваряне на детските градини с четирикратно дезинфекциране дневно, при което действителната заплаха е децата да пострадат не от най-модното заболяване, а от натравяне с дезинфектанти. Препоръчване, в случай че се разболееш, да си стоиш вкъщи и да се лекуваш по телефона, макар че това е в прорез с каквито и да било медицински правила. Тестване за ковид, в случай че отидеш в болница с инсулт. И в случай че не си платиш 80 лв. за теста, никой няма да ти излекува главното заболяване. Презрително отношение към хората на изкуството, а и освен тях като към маргинали, които чакат на подаянията на страната. С изключение на тези хора на изкуството, които натрупаха парите си не от изкуство. Евтини шезлонги на плажа срещу ковид, които едва ли въодушевеният концесионер ще дезинфекцира - с изключение на един път преди началото на сезона и още един път при инспекция на РЗИ.
Мантри, мантри и ритуали, против които един бележит наш вирусолог ми сподели нещо доста значително, към което само се придържам по време на всички изключителни положения, обстановки и ситуации - " Маските защищават само от санкция ". Животът ни се трансформира в низ от ритуали, за които не знаем дали ще запазят живота ни, само че знаем, че ще ни спасят от санкция. А у нас, както знаем, санкцията е по-страшна от вируса. От нея по-страшен е единствено гладът, тъй като санкцията въпреки всичко можеш да не я платиш.
Освен това виждам, че в последно време у нас хората се разделиха на корона скептици, за които вирус няма, корона неутрални, съгласно които има, само че не се отнася до тях, корона песимисти, съгласно които скоро ще умрем. И корона оптимисти, които имат вяра, че ще има още три или четири талази, с цел да може най-сетне да се направи имунизацията, и ще си носят маските даже и при 40 градуса на сянка. Нещо като четиримата евангелисти, всеки от които след време ще споделя своя версия на събитията.
- Коронавирус - это политика или эпидемия?
- Это вяра. Можно верить, можно не верить, само че обрядов надо соблюдать.
Тези дни се натъкнах на сходен колаж в обществените мрежи, при който диалог водеха двама души с маски, поставени под брадичките, което очевидно ще се трансформира в най-новата наклонност в актуалната мода.
И да, това май е най-точното резюме на обстановката, в която един чужд вирус ни запрати. Той може да изчезне напълно скоро, а нас ще остави уединено със обстановката, чието определение занапред ще търсим. Защото какво е религията - сляпа религия в нещо недоказано, нещо, което не би трябвало да тълкуваш, нещо, което изяснява всичко останало, което се случва в живота ти. Нещо, на което подчиняваш всички свои полезности. Нещо, поради което спазваш необикновени ритуали - да вземем за пример пиеш вино от една и съща лъжичка с различен, целуваш изображения на хора, които не познаваш и за които не си сигурен дали са съществували, коленичиш на земята, когато някой се провикне за молитва. И най-много вярваш, че някой от горната страна те пази.
В нашия случай, носиш маска и не подаваш ръка даже на майка си, чакаш на метър и половина от предходния клиент в магазина, с цел да си купиш два хляба, не сядаш на скамейка по неразбираеми за никого аргументи, с изключение на с цел да спазиш ритуала. И би трябвало да сключиш трудов контракт със самия себе си, с цел да отидеш на вилата.
Вината за това, коронавирусът да бъде не заболяване, сходно на птичия и свинския грип, а точно вяра в горния смисъл, имат всички държавни управления на света, а във водещата роля май е Световната здравна организация. У нас това се развихри с цялостна мощ, тъй като ограниченията бяха безредни, непрестанно изменящи се и най-често необясними. И основно необяснявани - т.е. свеждани на религиозните жители като десетте Божии заповеди, които би трябвало да следваме сляпо. Само дето в Божиите заповеди има малко повече логичност. Да не пожелаваш дамата на близък си - добре, но да затвориш столицата половин час преди среднощ на Великден, без хората, които са излезли от града, да получат опция да се приберат вкъщи? Да отвориш КПП-та на различен тъкмо толкоз важен за българите празник без никакво пояснение какво се е трансформирало. Затваряне на театрите, отваряне на театрите за половин ден и отново затваряне. Отваряне на театрите единствено навън, а на моловете на закрито. Затваряне на картинните галерии, където дневно я влязат по двама-трима души, я не. Възможност да седнеш на стол извън в ресторанта, само че не и на скамейка в парка. Затваряне на учебните заведения и отдалечено довеждане докрай на учебно заведение и университета, при което всички се надлъгват, че учат. И в това време отваряне на детските градини с четирикратно дезинфекциране дневно, при което действителната заплаха е децата да пострадат не от най-модното заболяване, а от натравяне с дезинфектанти. Препоръчване, в случай че се разболееш, да си стоиш вкъщи и да се лекуваш по телефона, макар че това е в прорез с каквито и да било медицински правила. Тестване за ковид, в случай че отидеш в болница с инсулт. И в случай че не си платиш 80 лв. за теста, никой няма да ти излекува главното заболяване. Презрително отношение към хората на изкуството, а и освен тях като към маргинали, които чакат на подаянията на страната. С изключение на тези хора на изкуството, които натрупаха парите си не от изкуство. Евтини шезлонги на плажа срещу ковид, които едва ли въодушевеният концесионер ще дезинфекцира - с изключение на един път преди началото на сезона и още един път при инспекция на РЗИ.
Мантри, мантри и ритуали, против които един бележит наш вирусолог ми сподели нещо доста значително, към което само се придържам по време на всички изключителни положения, обстановки и ситуации - " Маските защищават само от санкция ". Животът ни се трансформира в низ от ритуали, за които не знаем дали ще запазят живота ни, само че знаем, че ще ни спасят от санкция. А у нас, както знаем, санкцията е по-страшна от вируса. От нея по-страшен е единствено гладът, тъй като санкцията въпреки всичко можеш да не я платиш.
Освен това виждам, че в последно време у нас хората се разделиха на корона скептици, за които вирус няма, корона неутрални, съгласно които има, само че не се отнася до тях, корона песимисти, съгласно които скоро ще умрем. И корона оптимисти, които имат вяра, че ще има още три или четири талази, с цел да може най-сетне да се направи имунизацията, и ще си носят маските даже и при 40 градуса на сянка. Нещо като четиримата евангелисти, всеки от които след време ще споделя своя версия на събитията.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ