Как един православен руски архиепископ и лекар е награден от Сталин
Мащабът на личността на архиепископ Лука е толкоз огромен, че приживе му се възхищава още идеологическия му зложелател Сталин, а след гибелта му е разгласен за светец.
Валентин Войно-Ясенецки става лекар по медицина през 1915 година, а лекар по богословие – през 1959 година. Той лежи в пандиза и работи като хирург по време на няколко войни. Сред народа е по-известен като архиепископ Лука – този ранг той приема през 1946 година, когато става и лауреат на Държавната премия на Съюз на съветските социалистически републики, известна още като Сталинската награда…
Как Валентин Войно-Асенецки става доктор
Държавен списък на Ярославска област
Войно-Асенецки е роден през 1877 година в кримския град на Руската империя Керч. Баща му работи като фармацевт и произлиза от русифицирано полско благородническо семейство. По-късно фамилията се мести в Киев, където Валентин приключва гимназия и, колебаейки се сред изкуството и медицината, избира второто като най-обществено потребната активност.
През 1904 година той става доктор на фронта на Руско-японската война (в състава на Червения кърст), където оперира ранени бойци. След това работи като доктор в лечебни заведения из цяла Русия и по едно и също време с това развива научна активност – пътува до Москва и Петербург, с цел да работи в библиотеките, написа публикации и разгласява отчети. Той съумява да отбрани дисертация и да стане лекар на медицинските науки, откакто към този момент има жена и деца.
Държавен списък на Ярославска област
През 1917 година Валентин и фамилията му отпътуват да оборудват болница в Ташкент –жена му е диагностицирана с туберкулоза и той се надява, че южният климат ще ѝ помогне да се излекува. В Ташкент Войно-Асеницки е настигнат от революцията и от Гражданската война. Той оперира ранените и по едно и също време с това преподава в катедрата по оперативна хирургия в преди малко основания Туркестански университет.
Как Валентин става Лука
Свободни източници
Валентин е учтив в православните обичаи, само че същинският нравствен поврат у него се случва през 1919 година, откакто жена му умира. Църковните йерарси му оферират да стане духовник и той се съгласява с подготвеност, като се замонашва и приема името Лука. Вече в расо и с кръст на шията той върви и на работа и в болничното заведение, а преди интервенция наложително кръсти себе си и пациента. Още през 1923 година му оферират да оглави Ташкентската епархия, след което, като настоящ свещеник, той е заставен да напусне длъжността си под натиска на органите за сигурност.
Свободни източници
От този миг нататък Лука стартира да има проблеми със руската власт. Арестуват го по време на работа и го карат на разпит в Москва, където той безусловно откровено споделя, че „властта на служащите е най-хубавата и най-справедлива форма на власт“ и концепциите на комунизма са му близки, само че изрично не утвърждава революционния способ и насилието. В автобиографията си Лука си спомня, че един чекист се пробва да разбере дали той е другар или зложелател на руската власт. „И другар, и враг“, му дава отговор Лука. „Ако не бях християнин, евентуално щях да стана болшевик. Но вие оглавихте гонение против християнството, по тази причина, несъмнено, аз не съм ваш приятел“.
Разколебани, органите пращат Лука на изгнание в Сибир за две години. В забутания Туруханск Лука става единственият доктор в болничното заведение, до момента в който научните му работи по хирургия се печатат в задгранични журнали.
Получава Сталинската премия като духовник
Храм „Свети Лука“ (Войно-Ясенецки) гр. Екатеринбург
Още по време на Руско-японската война, преди откриването на антибиотиците през 1920-те, Войно-Асенецки стартира да учи по какъв начин с хирургични способи може да се противостои на гнойните процеси, които убиват доста ранени и оперирани хора.
Валентин продължава своите изследвания и търсене на отговори и по време на Гражданската война, а до момента в който е заточен в Сибир той най-сетне стартира да написа труда на своя живот – „Очерци по гнойна хирургия“. Тази монография е първата енциклопедия в своята област, като освен това създателят привежда доста действителни образци от практиката си.
Лука към този момент не управлява никаква църковна катедра, само че продължава да служи и да проповядва. През 1937 година, когато стартира огромният гнет на Сталин, Лука е задържан за трети път – за религиозна активност, само че по една щастлива случайност присъдата му е много мека – пет години изгнание в Сибир.
Свободни източници
Войно-Ясенецки стартира да работи във военната болница и при започване на 1940-те става основен съветник на всички лечебни заведения в Красноярския край и по едно и също време архиепископ на Красноярск. Той желае да бъде пратен на фронта на Втората международна война, само че без значение от огромния му опит е оставен в изгнание. Тогава той стартира да събира средства за помощ на фронта.
А през 1946 година става единственият духовник, почетен с една от най-висшите форми на подучване на жителите в Съюз на съветските социалистически републики – Сталинската премия. Наградата му е присъдена точно поради неговите „Очерци по гнойна хирургия“ и други научни писания. Сериозната сума, която му се поставя дружно с премията, е дарена на детски домове.
Свободни източници
След премията патриархът праща Лука да служи в кримския Симферопол – там той стартира да съветва военната болница, само че през 1955 година ослепява и към този момент не може да се занимава с хирургия, само че продължава да проповядва. Обиколил цяла Русия, през 1961 година той умира точно там, където е роден – в Крим.
Как Лука става светец
Александра Гузева
През 1921 година в Ташкент Войно-Ясенецки е свикан като специалист по изфабрикуваното „дело на лекарите“, упрекнати, че преднамерено предизвикват гнойни инфекции на бойците в Гражданската война. Биографът на Войно-Асенецки, Марк Поповски, в книгата си „Животът и житието на Войно-Ясенецки, архиепископ и хирург“, цитира необикновен разговор по време на разпита. Обвинителят пита: „Как по този начин нощем се молите, а през деня режете хора?“. Отговорът на Лука провокира смях и овации: „Режа хора, с цел да ги спася, а в името на какво Вие режете хората, гражданино публичен обвинител?“. Тогава обвинителят взема решение да играе ва банк и пита: „Как по този начин вярвате в Бог, попе и професоре Асенецки-Войно?“ Нима сте го виждали, своя Бог?“. Тук Лука го парира гениално: „Бог в действителност не съм виждал, гражданино публичен обвинител. Но съм оперирал доста мозъци и, отваряйки черепната кутия, в никакъв случай не съм виждал там и разум. И съвест също не съм намирал там“.
Свободни източници
„Професор-епископ, обединил в ръцете си кръста и скалпела“, написа за него Поповски. Личността на този човек по този начин пленява биографа, че в продължение на 20 години, до момента в който написа книгата за него, Поповски – безбожник, който по-рано написа за учените и науката, стартира да има вяра в Бог.
„Нито един път не съм го виждал ядосан, експлозивен или просто раздразнен“, написа Лев Ошанин, който работи като доктор в Ташкент под негово управление. „Никога на лицето му не съм зървал скука, неодобрение, че го безпокоят на вятъра (от позиция на умел хирург). Точно противоположното, усещах цялостната му подготвеност да помогне“. Той не се нервира даже, до момента в който седи в ареста, без да знае каква ще е ориста му по-нататък.
Архив на Издателския съвет на РПЦ
Лука постоянно е бил почтен и самоуверен – намерено се моли и проповядва, окачва икони – даже в най-страшните години на гонения против църквата. „Човек с безкористна религия, несломима воля и лоялност към дълга“, написа за „колегата“ си руският протойерей и отстъпник Александър Мен. Той счита Войно-Ясенецки за същинска персона.
Иля Наймушин/Sputnik
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, през 1995 година, той е приет за локално уважаван светец в Крим и Красноярск, а 5 години по-късно и за общоруски светец „новомъченик и изповедник“.
създател:
източник: bg.rbth.com
Валентин Войно-Ясенецки става лекар по медицина през 1915 година, а лекар по богословие – през 1959 година. Той лежи в пандиза и работи като хирург по време на няколко войни. Сред народа е по-известен като архиепископ Лука – този ранг той приема през 1946 година, когато става и лауреат на Държавната премия на Съюз на съветските социалистически републики, известна още като Сталинската награда…
Как Валентин Войно-Асенецки става доктор
Държавен списък на Ярославска област Войно-Асенецки е роден през 1877 година в кримския град на Руската империя Керч. Баща му работи като фармацевт и произлиза от русифицирано полско благородническо семейство. По-късно фамилията се мести в Киев, където Валентин приключва гимназия и, колебаейки се сред изкуството и медицината, избира второто като най-обществено потребната активност.
През 1904 година той става доктор на фронта на Руско-японската война (в състава на Червения кърст), където оперира ранени бойци. След това работи като доктор в лечебни заведения из цяла Русия и по едно и също време с това развива научна активност – пътува до Москва и Петербург, с цел да работи в библиотеките, написа публикации и разгласява отчети. Той съумява да отбрани дисертация и да стане лекар на медицинските науки, откакто към този момент има жена и деца.
Държавен списък на Ярославска област През 1917 година Валентин и фамилията му отпътуват да оборудват болница в Ташкент –жена му е диагностицирана с туберкулоза и той се надява, че южният климат ще ѝ помогне да се излекува. В Ташкент Войно-Асеницки е настигнат от революцията и от Гражданската война. Той оперира ранените и по едно и също време с това преподава в катедрата по оперативна хирургия в преди малко основания Туркестански университет.
Как Валентин става Лука
Свободни източници Валентин е учтив в православните обичаи, само че същинският нравствен поврат у него се случва през 1919 година, откакто жена му умира. Църковните йерарси му оферират да стане духовник и той се съгласява с подготвеност, като се замонашва и приема името Лука. Вече в расо и с кръст на шията той върви и на работа и в болничното заведение, а преди интервенция наложително кръсти себе си и пациента. Още през 1923 година му оферират да оглави Ташкентската епархия, след което, като настоящ свещеник, той е заставен да напусне длъжността си под натиска на органите за сигурност.
Свободни източници От този миг нататък Лука стартира да има проблеми със руската власт. Арестуват го по време на работа и го карат на разпит в Москва, където той безусловно откровено споделя, че „властта на служащите е най-хубавата и най-справедлива форма на власт“ и концепциите на комунизма са му близки, само че изрично не утвърждава революционния способ и насилието. В автобиографията си Лука си спомня, че един чекист се пробва да разбере дали той е другар или зложелател на руската власт. „И другар, и враг“, му дава отговор Лука. „Ако не бях християнин, евентуално щях да стана болшевик. Но вие оглавихте гонение против християнството, по тази причина, несъмнено, аз не съм ваш приятел“.
Разколебани, органите пращат Лука на изгнание в Сибир за две години. В забутания Туруханск Лука става единственият доктор в болничното заведение, до момента в който научните му работи по хирургия се печатат в задгранични журнали.
Получава Сталинската премия като духовник
Храм „Свети Лука“ (Войно-Ясенецки) гр. Екатеринбург Още по време на Руско-японската война, преди откриването на антибиотиците през 1920-те, Войно-Асенецки стартира да учи по какъв начин с хирургични способи може да се противостои на гнойните процеси, които убиват доста ранени и оперирани хора.
Валентин продължава своите изследвания и търсене на отговори и по време на Гражданската война, а до момента в който е заточен в Сибир той най-сетне стартира да написа труда на своя живот – „Очерци по гнойна хирургия“. Тази монография е първата енциклопедия в своята област, като освен това създателят привежда доста действителни образци от практиката си.
Лука към този момент не управлява никаква църковна катедра, само че продължава да служи и да проповядва. През 1937 година, когато стартира огромният гнет на Сталин, Лука е задържан за трети път – за религиозна активност, само че по една щастлива случайност присъдата му е много мека – пет години изгнание в Сибир.
Свободни източници Войно-Ясенецки стартира да работи във военната болница и при започване на 1940-те става основен съветник на всички лечебни заведения в Красноярския край и по едно и също време архиепископ на Красноярск. Той желае да бъде пратен на фронта на Втората международна война, само че без значение от огромния му опит е оставен в изгнание. Тогава той стартира да събира средства за помощ на фронта.
А през 1946 година става единственият духовник, почетен с една от най-висшите форми на подучване на жителите в Съюз на съветските социалистически републики – Сталинската премия. Наградата му е присъдена точно поради неговите „Очерци по гнойна хирургия“ и други научни писания. Сериозната сума, която му се поставя дружно с премията, е дарена на детски домове.
Свободни източници След премията патриархът праща Лука да служи в кримския Симферопол – там той стартира да съветва военната болница, само че през 1955 година ослепява и към този момент не може да се занимава с хирургия, само че продължава да проповядва. Обиколил цяла Русия, през 1961 година той умира точно там, където е роден – в Крим.
Как Лука става светец
Александра Гузева През 1921 година в Ташкент Войно-Ясенецки е свикан като специалист по изфабрикуваното „дело на лекарите“, упрекнати, че преднамерено предизвикват гнойни инфекции на бойците в Гражданската война. Биографът на Войно-Асенецки, Марк Поповски, в книгата си „Животът и житието на Войно-Ясенецки, архиепископ и хирург“, цитира необикновен разговор по време на разпита. Обвинителят пита: „Как по този начин нощем се молите, а през деня режете хора?“. Отговорът на Лука провокира смях и овации: „Режа хора, с цел да ги спася, а в името на какво Вие режете хората, гражданино публичен обвинител?“. Тогава обвинителят взема решение да играе ва банк и пита: „Как по този начин вярвате в Бог, попе и професоре Асенецки-Войно?“ Нима сте го виждали, своя Бог?“. Тук Лука го парира гениално: „Бог в действителност не съм виждал, гражданино публичен обвинител. Но съм оперирал доста мозъци и, отваряйки черепната кутия, в никакъв случай не съм виждал там и разум. И съвест също не съм намирал там“.
Свободни източници „Професор-епископ, обединил в ръцете си кръста и скалпела“, написа за него Поповски. Личността на този човек по този начин пленява биографа, че в продължение на 20 години, до момента в който написа книгата за него, Поповски – безбожник, който по-рано написа за учените и науката, стартира да има вяра в Бог.
„Нито един път не съм го виждал ядосан, експлозивен или просто раздразнен“, написа Лев Ошанин, който работи като доктор в Ташкент под негово управление. „Никога на лицето му не съм зървал скука, неодобрение, че го безпокоят на вятъра (от позиция на умел хирург). Точно противоположното, усещах цялостната му подготвеност да помогне“. Той не се нервира даже, до момента в който седи в ареста, без да знае каква ще е ориста му по-нататък.
Архив на Издателския съвет на РПЦ Лука постоянно е бил почтен и самоуверен – намерено се моли и проповядва, окачва икони – даже в най-страшните години на гонения против църквата. „Човек с безкористна религия, несломима воля и лоялност към дълга“, написа за „колегата“ си руският протойерей и отстъпник Александър Мен. Той счита Войно-Ясенецки за същинска персона.
Иля Наймушин/Sputnik След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, през 1995 година, той е приет за локално уважаван светец в Крим и Красноярск, а 5 години по-късно и за общоруски светец „новомъченик и изповедник“.
създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ