Конфликтът между Баку и Ереван - доказателство, че приятелите могат да бъдат не по-малко коварни от враговете
Мартин Табаков
Преди две години, в границите на 44-дневната война сред Азербайджан и Армения, Баку съумя да си върне контрола върху огромна част от Нагорни Карабах и заобикалящите го райони, то това бе очевиден образец за повишените благоприятни условия, стопански и военни, на страната, ръководена от Илхам Алиев. Изграждайки здрава коалиция с Турция и оперативно съдействие с Израел, както и прагматични връзки с Русия, с които да парира съюза сред Ереван и Москва в границите на Организацията на контракта за групова сигурност, Баку съумя да вземе със мощ това, което преди този момент не успяваше да придобие с дипломация.
Днес геополитическото значение на Азербайджан, освен това, освен за Южен Кавказ, е още по-голямо.
За Русия през Баку минава Международният транспортен кулоар „ Север – Юг ”, чиято концепция е да свързва Русия с Индия през Азербайджан и Иран (а паралелно на това, Азия и Европа, като конкурентен маршрут на минаващия подобен през Суецкия канал).
За Европейския съюз Азербайджан се трансформира в основен фактор за енергийна диверсификация като Баку е (1) освен източник на въглеводороди, само че и (2) междинно трасе на идващите вероятно от Казахстан и Туркменистан природен газ и нефт. Тук единствено ще прибавя, че по този начин както Брюксел търси различни на съветските източници на сила, по този начин Нур Султан се стреми да преодолее зависимостта от износа си на въглеводороди през съветска територия.
За Турция Азербайджан е вход освен към Каспийско море, само че и към Централна Азия, с която, чрез Организацията на тюркските страни, Анкара се пробва да развива връзките си (вниманието върху този географски и политически топос отразява не толкоз неоосманистките инстинкти на Турция, колкото нейните кемалистки такива, само че въпреки и забавна, това е друга тема).
За Иран, с изключение на поради азерското население от двете страни на река Аракс, както и потреблението на границата на Азербайджан с персите от израелските разследващи организации, Баку е с възходящо значение поради газовите суап покупко-продажби, които Техеран подписва с Туркменистан и Азербайджан.
Разбира се, нещата не са еднопосочни. Азербайджан и Русия са и съперници, когато става дума за експорт на природен газ и петрол; Азербайджан има потребност от Европейски Съюз, с цел да смекчава съветския напън по отношение на Южен Кавказ; Азербайджан е подвластен от турската тръба Баку-Тбилиси-Джейхан за износа си на въглеводороди; Азербайджан продължава да се свързва с Нахичеван през иранска територия и т.н.
Но Баку има нещо, което Ереван не има: стратегическо пространство за маневриране. На този декор, сигурността на Армения има сериозен систематичен недостиг. Това е еднопосочната взаимозависимост на страната от Русия (покрай участието на Ереван и в Евразийския съюз, и в Организацията на контракта за групова сигурност; френската дипломатическа поддръжка не съумява да „ разреди ” тази зависимост). Последното довежда до безспорна далавера и произвол от страна на Москва по отношение на Ереван. Така да вземем за пример, когато преди две години Баку инициира военни дейности по отношение на Нагорни Карабах, Русия съзнателно не се намеси в началото, с цел да сложи, другояче проевропейското държавно управление на Никол Пашинян, под спомагателен напън. С това тогава Москва целеше (1) да накаже арменските управляващи за техния външно-политически курс, посредством който Ереван се опитваше да се еманципира от Русия, и (2) да покаже на арменците, че до каква степен ще стигнат азерите зависи от тях, руснаците.
Не на последно място, през последните години смисъла на Армения за Москва продължава да понижава, за сметка на това на Азербайджан (Баку е кредитоспособен клиент на съветския военно-промишлен комплекс; Азербайджан и Русия са властнически петролни страни, с което сред тях има повече допирни точки, в сравнение с сред Москва и Ереван, който се пробва, въпреки и мъчно, да построява демократична политическа система). Закономерно, по-рано през годината, директно преди Русия да нападне Украйна, Владимир Путин и Илхам Алиев подписаха съглашение за увеличение на дипломатическите контакти и военните връзки сред двете страни, формирайки, по думите на азерски президент, „ съюз ”.
Баку си дава сметка за това, че Ереван е на произвола на Москва. Азерските управляващи схващат и друго: всяка тяхна офанзива по Армения трансформира държавното управление на Пашинян в още по-голям пленник на Русия, което е win-win обстановка и за Москва, и за Баку. Губи, несъмнено, Ереван, който е притиснат освен от Азербайджан, само че и от Турция (Анкара съобщи, че отварянето на границата сред двете страни – което, съгласно предварителни оценки, би довело до повишаване на БВП-то на Армения с сред 1/3 и 1/4 - зависи от разбирателството сред Ереван и Баку; т.е. от отстъпките, които Армения би трябвало да направи на Азербайджан). Поради всичко това Азербайджан през днешния ден си разрешава експанзия по отношение на суверенната територия на Армения (това е доста по-различно от офанзивите на Баку по Нагорни Карабах преди две години).
Агресията на Русия - през 2014-та година и през актуалната 2022-ра - „ отключи ” сходен инстинкт в район, на който иредентизмът не му е непознат. Турция сигурно следи деликатно каква ще бъде реакцията на Русия и на Запада по отношение на протичащото се в Южен Кавказ сред Азербайджан и Армения. И в случай че Анкара одобри, че Москва и Вашингтон са прекомерно ангажирани със протичащото се в Украйна, може да инициира свое следващо навлизане в Сирия.
Армения продължава да заплаща цената на това, че приятелите й са не по-малко подли от враговете й.
Преди две години, в границите на 44-дневната война сред Азербайджан и Армения, Баку съумя да си върне контрола върху огромна част от Нагорни Карабах и заобикалящите го райони, то това бе очевиден образец за повишените благоприятни условия, стопански и военни, на страната, ръководена от Илхам Алиев. Изграждайки здрава коалиция с Турция и оперативно съдействие с Израел, както и прагматични връзки с Русия, с които да парира съюза сред Ереван и Москва в границите на Организацията на контракта за групова сигурност, Баку съумя да вземе със мощ това, което преди този момент не успяваше да придобие с дипломация.
Днес геополитическото значение на Азербайджан, освен това, освен за Южен Кавказ, е още по-голямо.
За Русия през Баку минава Международният транспортен кулоар „ Север – Юг ”, чиято концепция е да свързва Русия с Индия през Азербайджан и Иран (а паралелно на това, Азия и Европа, като конкурентен маршрут на минаващия подобен през Суецкия канал).
За Европейския съюз Азербайджан се трансформира в основен фактор за енергийна диверсификация като Баку е (1) освен източник на въглеводороди, само че и (2) междинно трасе на идващите вероятно от Казахстан и Туркменистан природен газ и нефт. Тук единствено ще прибавя, че по този начин както Брюксел търси различни на съветските източници на сила, по този начин Нур Султан се стреми да преодолее зависимостта от износа си на въглеводороди през съветска територия.
За Турция Азербайджан е вход освен към Каспийско море, само че и към Централна Азия, с която, чрез Организацията на тюркските страни, Анкара се пробва да развива връзките си (вниманието върху този географски и политически топос отразява не толкоз неоосманистките инстинкти на Турция, колкото нейните кемалистки такива, само че въпреки и забавна, това е друга тема).
За Иран, с изключение на поради азерското население от двете страни на река Аракс, както и потреблението на границата на Азербайджан с персите от израелските разследващи организации, Баку е с възходящо значение поради газовите суап покупко-продажби, които Техеран подписва с Туркменистан и Азербайджан.
Разбира се, нещата не са еднопосочни. Азербайджан и Русия са и съперници, когато става дума за експорт на природен газ и петрол; Азербайджан има потребност от Европейски Съюз, с цел да смекчава съветския напън по отношение на Южен Кавказ; Азербайджан е подвластен от турската тръба Баку-Тбилиси-Джейхан за износа си на въглеводороди; Азербайджан продължава да се свързва с Нахичеван през иранска територия и т.н.
Но Баку има нещо, което Ереван не има: стратегическо пространство за маневриране. На този декор, сигурността на Армения има сериозен систематичен недостиг. Това е еднопосочната взаимозависимост на страната от Русия (покрай участието на Ереван и в Евразийския съюз, и в Организацията на контракта за групова сигурност; френската дипломатическа поддръжка не съумява да „ разреди ” тази зависимост). Последното довежда до безспорна далавера и произвол от страна на Москва по отношение на Ереван. Така да вземем за пример, когато преди две години Баку инициира военни дейности по отношение на Нагорни Карабах, Русия съзнателно не се намеси в началото, с цел да сложи, другояче проевропейското държавно управление на Никол Пашинян, под спомагателен напън. С това тогава Москва целеше (1) да накаже арменските управляващи за техния външно-политически курс, посредством който Ереван се опитваше да се еманципира от Русия, и (2) да покаже на арменците, че до каква степен ще стигнат азерите зависи от тях, руснаците.
Не на последно място, през последните години смисъла на Армения за Москва продължава да понижава, за сметка на това на Азербайджан (Баку е кредитоспособен клиент на съветския военно-промишлен комплекс; Азербайджан и Русия са властнически петролни страни, с което сред тях има повече допирни точки, в сравнение с сред Москва и Ереван, който се пробва, въпреки и мъчно, да построява демократична политическа система). Закономерно, по-рано през годината, директно преди Русия да нападне Украйна, Владимир Путин и Илхам Алиев подписаха съглашение за увеличение на дипломатическите контакти и военните връзки сред двете страни, формирайки, по думите на азерски президент, „ съюз ”.
Баку си дава сметка за това, че Ереван е на произвола на Москва. Азерските управляващи схващат и друго: всяка тяхна офанзива по Армения трансформира държавното управление на Пашинян в още по-голям пленник на Русия, което е win-win обстановка и за Москва, и за Баку. Губи, несъмнено, Ереван, който е притиснат освен от Азербайджан, само че и от Турция (Анкара съобщи, че отварянето на границата сред двете страни – което, съгласно предварителни оценки, би довело до повишаване на БВП-то на Армения с сред 1/3 и 1/4 - зависи от разбирателството сред Ереван и Баку; т.е. от отстъпките, които Армения би трябвало да направи на Азербайджан). Поради всичко това Азербайджан през днешния ден си разрешава експанзия по отношение на суверенната територия на Армения (това е доста по-различно от офанзивите на Баку по Нагорни Карабах преди две години).
Агресията на Русия - през 2014-та година и през актуалната 2022-ра - „ отключи ” сходен инстинкт в район, на който иредентизмът не му е непознат. Турция сигурно следи деликатно каква ще бъде реакцията на Русия и на Запада по отношение на протичащото се в Южен Кавказ сред Азербайджан и Армения. И в случай че Анкара одобри, че Москва и Вашингтон са прекомерно ангажирани със протичащото се в Украйна, може да инициира свое следващо навлизане в Сирия.
Армения продължава да заплаща цената на това, че приятелите й са не по-малко подли от враговете й.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ