Мартин Керчев: Намаляване на заплатите с 60-70% е доста за нашите стандарти
Мартин Керчев е някогашен футболист на Славия, Локомотив Пд, Черно море и ЦСКА.
Има два мача и един гол в шампионата за КЕШ с екипа на ЦСКА и един мач в шампионата за купата на УЕФА. Играл е поредно в ЦСКА, Видима-Раковски, Славия, Черно море, Локомотив Мездра, Локомотив Пд и Туран от Азербайджан. Има 8 мача и 1 гола за младежкия народен тим. Пред Evima Sport Керчев показа мнението си за бъдещето на футбола след рецесията.
Как мислите, че може да оцелеете по време на рецесията, без значение дали сте президент на клуб, треньор, футболист или човек, непосредствен до играта и част от футболен клуб. Дайте хрумвания по какъв начин и с какво може да се занимаваме по време на карантината? - Така като виждам държанието на по-големите тимове, си мисля, че президентите са намерили метод да се спасят от банкрут, като понижават заплатите на футболистите от 60% до 70 %.
Въпреки това футболистите би трябвало да вършат независими занимания. Треньорите и футболистите, макар че е рецесия, би трябвало да са с ясното схващане, че би трябвало да не престават да работят и да бъдат експерти. Всеки един даден миг може да се стартира подготовка, тъй че всички би трябвало да поддържат форма, а на процедура време за подготовка няма да има. И който тим успее да влезе в час по най-бързия метод, ще завоюва задачата, която си е сложил. Всеки президент на тим обаче деликатно би трябвало да походи към футболистите в българския футбол, тъй като понижаване на заплатите с 60%,70% е много доста за българските стандарти.
Какво би трябвало да се промени в родния ни футбол като цяло, с цел да резервира той своята социална и обществена роля? - По времето, когато аз играех професионално в тима на Славия, мои съотборници бяха футболисти като Чавдар Янков, Димитър Рангелов, Благо Георгиев, все гении. С нас работеха треньори като Ратко Достанич и Стевица Кузмановски. С чисто сърце мога да кажа, че Ратко беше с нас страховит треньор, доста харесвах метода му на работа. Беше много невъздържан по време на мач, само че това е типично за всички сръбски треньори. Друг треньор, който ми е направил усещане, е Наджи Шенсой, с него работихме в Азербайджан. Наджи вдигаше пулс до 200 удара по време на мач, беше неповторим психолог и мотиватор. Преди мач, на разборите, по този начин ни надъхваше, че нямах самообладание да стартира срещата. И с тези сицилиански поговорки, постоянно е бил неповторим. Това е човек, който мога да го чувам с интерес часове.
Как би трябвало да се ръководи родният ни футбол след рецесията и какви хора би трябвало да застанат отпред на него? - Според мен футбола би трябвало да ръководят хора със модерно мислене. Хора, които да имат много ясна и добра идея за развиване и развъждане на млади футболисти. Да са заинтригувани от всеки и всички.
Трябва да има система от БФС, която по този начин да работи, че да се облекчат клубовете, които се занимават с деца. Веднага споделям по какъв начин децата ще са ангажирани. В Норвегия, където пребивавам, всяко едно дете се задължава след учебно заведение да бъде интензивно. И хората в учебно заведение ги насочват към спорта, като над 90% от децата спортуват.
Аз пребивавам в град с население 30 000 индивида и в него има 6-7 закрити затревени зали.
Та, нещата потеглят оттова, че ние би трябвало да вкараме нашите деца в залите и на игрищата. Трябва да им предоставим тази опция. И след това, да има млади треньори, които да работят по вярна идея. За да си треньор, би трябвало и да си и психолог. Нещата са сложни, освен да им наредиш конусите и да им обясниш небрежно, и хайде, давай….
Има два мача и един гол в шампионата за КЕШ с екипа на ЦСКА и един мач в шампионата за купата на УЕФА. Играл е поредно в ЦСКА, Видима-Раковски, Славия, Черно море, Локомотив Мездра, Локомотив Пд и Туран от Азербайджан. Има 8 мача и 1 гола за младежкия народен тим. Пред Evima Sport Керчев показа мнението си за бъдещето на футбола след рецесията.
Как мислите, че може да оцелеете по време на рецесията, без значение дали сте президент на клуб, треньор, футболист или човек, непосредствен до играта и част от футболен клуб. Дайте хрумвания по какъв начин и с какво може да се занимаваме по време на карантината? - Така като виждам държанието на по-големите тимове, си мисля, че президентите са намерили метод да се спасят от банкрут, като понижават заплатите на футболистите от 60% до 70 %.
Въпреки това футболистите би трябвало да вършат независими занимания. Треньорите и футболистите, макар че е рецесия, би трябвало да са с ясното схващане, че би трябвало да не престават да работят и да бъдат експерти. Всеки един даден миг може да се стартира подготовка, тъй че всички би трябвало да поддържат форма, а на процедура време за подготовка няма да има. И който тим успее да влезе в час по най-бързия метод, ще завоюва задачата, която си е сложил. Всеки президент на тим обаче деликатно би трябвало да походи към футболистите в българския футбол, тъй като понижаване на заплатите с 60%,70% е много доста за българските стандарти.
Какво би трябвало да се промени в родния ни футбол като цяло, с цел да резервира той своята социална и обществена роля? - По времето, когато аз играех професионално в тима на Славия, мои съотборници бяха футболисти като Чавдар Янков, Димитър Рангелов, Благо Георгиев, все гении. С нас работеха треньори като Ратко Достанич и Стевица Кузмановски. С чисто сърце мога да кажа, че Ратко беше с нас страховит треньор, доста харесвах метода му на работа. Беше много невъздържан по време на мач, само че това е типично за всички сръбски треньори. Друг треньор, който ми е направил усещане, е Наджи Шенсой, с него работихме в Азербайджан. Наджи вдигаше пулс до 200 удара по време на мач, беше неповторим психолог и мотиватор. Преди мач, на разборите, по този начин ни надъхваше, че нямах самообладание да стартира срещата. И с тези сицилиански поговорки, постоянно е бил неповторим. Това е човек, който мога да го чувам с интерес часове.
Как би трябвало да се ръководи родният ни футбол след рецесията и какви хора би трябвало да застанат отпред на него? - Според мен футбола би трябвало да ръководят хора със модерно мислене. Хора, които да имат много ясна и добра идея за развиване и развъждане на млади футболисти. Да са заинтригувани от всеки и всички.
Трябва да има система от БФС, която по този начин да работи, че да се облекчат клубовете, които се занимават с деца. Веднага споделям по какъв начин децата ще са ангажирани. В Норвегия, където пребивавам, всяко едно дете се задължава след учебно заведение да бъде интензивно. И хората в учебно заведение ги насочват към спорта, като над 90% от децата спортуват.
Аз пребивавам в град с население 30 000 индивида и в него има 6-7 закрити затревени зали.
Та, нещата потеглят оттова, че ние би трябвало да вкараме нашите деца в залите и на игрищата. Трябва да им предоставим тази опция. И след това, да има млади треньори, които да работят по вярна идея. За да си треньор, би трябвало и да си и психолог. Нещата са сложни, освен да им наредиш конусите и да им обясниш небрежно, и хайде, давай….
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ