Защитникът на „Клермон“ Мартин Кавдански: Можем да бием Франция
Мартин Кавдански е български футболист, играещ на поста централен бранител. Юношата на „ Левски “ има богат опит в своята кариера, която още в самото начало го води във Франция. Там в интервала 2005-2007 година той играе за „ Метц “, след което се връща у нас, с цел да облече екипа на „ Славия “. Следват престои в 3 тима с името „ Локомотив “ – от Мездра, Пловдив и Горна Оряховица, къс престой в македонския „ Шкендия “, „ Черноморец “ (Бургас) и „ Марек “ преди да се завърне още веднъж във Франция, само че към този момент с екипа на „ Клермон “. „ Труд “ потърси 30-годишния състезател за мнение за идния мач на България с „ петлите “, както и да научи по какъв начин върви за него сезона в Лига 2.
– Как се развива кариерата ти във Франция?
– Чувствам се идеално. Бързо привикнах с ситуацията. Приеха ме доста добре в тима. Помогна ми, несъмнено, и това, че знам чудесно езика. Във Франция съм бил и преди и езиковата преграда не съществуваше пред мен. През годините успявах също да си упражнявам френския, защото ми се постановяваше да превеждам у нас на задгранични треньори и играчи. Това се случваше най-много последната година, когато бях в „ Локо “ (Горна Оряховица), където имаше към 10 френскоговорящи играчи. Това ми оказа помощ в този момент в „ Клермон “ още след първата седмица да се приспособявам изцяло. Тук колективът е доста добър и сме като едно семейство. Съотборници сме с Феребори Доре, който у нас игра с екипа на пловдивския „ Ботев “. Искам да благодаря на моя управител Николай Жейнов, който спомага за прехвърлянето ми. Без него нямаше да се случи всичко това. Благодарности за целия му екип.
– Какви са задачите на отбора?
– Още с идването ми беше декларирано, че нашата цел за сезона е 3-то място. В момента сме покрай него и може да се каже, че следваме задачата си. Има още доста мачове. Шампионатът обаче е доста оспорван. С две-три победи можеш да се изкачиш сензитивно в класирането, само че при слаби резултати е допустимо да пропаднеш и доста.
– Как се чувстваш като единствен българин във френския футбол?
– Така е, за жалост нямам други мои сънародници в Лига 1 или Лига 2. Това, че съм единственият, до известна степен ме ласкае, тъй като тук футболът е на високо равнище. Голяма разлика сред двете дивизии няма. Още с дебюта си попаднах в идеалния тим и незабавно започнаха да гледат на мен по различен метод. Нормално, французите са националисти и чужденците, изключително в Лига 2, са малко. В моя тим сме единствено аз и един уругваец.
– Как протича тренировките в „ Клермон “?
– Голяма разлика с България няма. Набляга се на същите съставни елементи от играта. И у нас се организират качествени занимания, и сходно на Франция също се залага на тактически извършения. Но всичко зависи от треньора. Голямо внимание се обръща на хранителния режим. Има експерт в треньорския щаб, който ни споделя какво е добре да ядем и пием. Но и тук всичко зависи в последна сметка от самите играчите, тъй като няма по какъв начин някой да седи на главата ти и да те следи. Но то си е за нас, тъй като това е нашето тяло и ние преценяме кое е добре за него и какво не.
– През последния сезон във Франция се виждат доста значими прехвърляния в международен мащаб. „ Монако “ продаде играчи за стотици милиони, Неймар пристигна в ПСЖ. Как се отрази това на футбола в страната?
– Определено има оживление и сигурно тези шумни прехвърляния подвигнаха равнището на футбола, а и самият интерес към играта. Все отново Неймар играе тук. В съблекалнята постоянно приказваме на тази тематика.
– Предполагам стискате палци да се паднете за някоя от купите против ПСЖ?
– Да, обикновено. Сега за купата на Лигата ориста ни отреди „ Тулуза “. Всички следяхме жребия с интерес. Желанието ни бе да се падне някой мощен тим. „ Тулуза “ също е първокласен отбор от елита, тъй че ще е забавно. Може пък за Купата на Франция да ни се падне ПСЖ…
Предстои мач България-Франция какви са упованията ти?
– Франция е любимец, няма какво да се лъжем. Съставът им е впечатляващ, макар че ще липсват някои съществени играчи. Ето, да вземем за пример, в отбрана ще си партнират Рафаел Варан и Юмтити, играчи надлежно на „ Реал “ и на „ Барселона “. Няма по какъв начин да ги причисляваме като аварийни футболисти, нали? Но България сподели израстване в последните мачове. Играем дисциплинирано. Мисля, че можем да победим. Защо не? Вярвам, че имаме сили.
– Ние към момента помним онази победа от 1993 година…
– Повярвайте ми и те я помнят. Още с идването започнаха да се майтапят на тази тематика. Не са го не запомнили, като бодил в сърцето им е. Иначе в отбора им е забавно по какъв начин по този начин не съм извикан в националния тим. Отговорих им, че има треньор, който взема решение тези неща. Ще се веселя някой ден и аз да съм част от отбора на България.
– Какви са проектите ти за бъдещето ти и докога е договорът ти с „ Клермон “?
– Имам контракт за 2 години. Надявам се да остана тук, а желанието ми е да завърша кариерата си във Франция. Свикнал съм с живота и ми подхожда тук. Трудно се излиза от България, аз съумях и се надявам да се потвърдя. Трябва да се държи равнище, само че това не ме тормози. За да ме вземат в отбора, значи са видяли качества.
– Как се развива кариерата ти във Франция?
– Чувствам се идеално. Бързо привикнах с ситуацията. Приеха ме доста добре в тима. Помогна ми, несъмнено, и това, че знам чудесно езика. Във Франция съм бил и преди и езиковата преграда не съществуваше пред мен. През годините успявах също да си упражнявам френския, защото ми се постановяваше да превеждам у нас на задгранични треньори и играчи. Това се случваше най-много последната година, когато бях в „ Локо “ (Горна Оряховица), където имаше към 10 френскоговорящи играчи. Това ми оказа помощ в този момент в „ Клермон “ още след първата седмица да се приспособявам изцяло. Тук колективът е доста добър и сме като едно семейство. Съотборници сме с Феребори Доре, който у нас игра с екипа на пловдивския „ Ботев “. Искам да благодаря на моя управител Николай Жейнов, който спомага за прехвърлянето ми. Без него нямаше да се случи всичко това. Благодарности за целия му екип.
– Какви са задачите на отбора?
– Още с идването ми беше декларирано, че нашата цел за сезона е 3-то място. В момента сме покрай него и може да се каже, че следваме задачата си. Има още доста мачове. Шампионатът обаче е доста оспорван. С две-три победи можеш да се изкачиш сензитивно в класирането, само че при слаби резултати е допустимо да пропаднеш и доста.
– Как се чувстваш като единствен българин във френския футбол?
– Така е, за жалост нямам други мои сънародници в Лига 1 или Лига 2. Това, че съм единственият, до известна степен ме ласкае, тъй като тук футболът е на високо равнище. Голяма разлика сред двете дивизии няма. Още с дебюта си попаднах в идеалния тим и незабавно започнаха да гледат на мен по различен метод. Нормално, французите са националисти и чужденците, изключително в Лига 2, са малко. В моя тим сме единствено аз и един уругваец.
– Как протича тренировките в „ Клермон “?
– Голяма разлика с България няма. Набляга се на същите съставни елементи от играта. И у нас се организират качествени занимания, и сходно на Франция също се залага на тактически извършения. Но всичко зависи от треньора. Голямо внимание се обръща на хранителния режим. Има експерт в треньорския щаб, който ни споделя какво е добре да ядем и пием. Но и тук всичко зависи в последна сметка от самите играчите, тъй като няма по какъв начин някой да седи на главата ти и да те следи. Но то си е за нас, тъй като това е нашето тяло и ние преценяме кое е добре за него и какво не.
– През последния сезон във Франция се виждат доста значими прехвърляния в международен мащаб. „ Монако “ продаде играчи за стотици милиони, Неймар пристигна в ПСЖ. Как се отрази това на футбола в страната?
– Определено има оживление и сигурно тези шумни прехвърляния подвигнаха равнището на футбола, а и самият интерес към играта. Все отново Неймар играе тук. В съблекалнята постоянно приказваме на тази тематика.
– Предполагам стискате палци да се паднете за някоя от купите против ПСЖ?
– Да, обикновено. Сега за купата на Лигата ориста ни отреди „ Тулуза “. Всички следяхме жребия с интерес. Желанието ни бе да се падне някой мощен тим. „ Тулуза “ също е първокласен отбор от елита, тъй че ще е забавно. Може пък за Купата на Франция да ни се падне ПСЖ…
Предстои мач България-Франция какви са упованията ти?
– Франция е любимец, няма какво да се лъжем. Съставът им е впечатляващ, макар че ще липсват някои съществени играчи. Ето, да вземем за пример, в отбрана ще си партнират Рафаел Варан и Юмтити, играчи надлежно на „ Реал “ и на „ Барселона “. Няма по какъв начин да ги причисляваме като аварийни футболисти, нали? Но България сподели израстване в последните мачове. Играем дисциплинирано. Мисля, че можем да победим. Защо не? Вярвам, че имаме сили.
– Ние към момента помним онази победа от 1993 година…
– Повярвайте ми и те я помнят. Още с идването започнаха да се майтапят на тази тематика. Не са го не запомнили, като бодил в сърцето им е. Иначе в отбора им е забавно по какъв начин по този начин не съм извикан в националния тим. Отговорих им, че има треньор, който взема решение тези неща. Ще се веселя някой ден и аз да съм част от отбора на България.
– Какви са проектите ти за бъдещето ти и докога е договорът ти с „ Клермон “?
– Имам контракт за 2 години. Надявам се да остана тук, а желанието ми е да завърша кариерата си във Франция. Свикнал съм с живота и ми подхожда тук. Трудно се излиза от България, аз съумях и се надявам да се потвърдя. Трябва да се държи равнище, само че това не ме тормози. За да ме вземат в отбора, значи са видяли качества.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ