Стратегията за борба с коронавируса на България – каква е?
Март си отпътува, пристигна април. И през днешния ден, 1 април, сигурно на никой не му е до смешка.
Над половината от едномесечното към този момент изключително състояние поради ковид измина, само че в действителност няма никакъв прогрес в най-важните неща. На първо място – да знаем какъв е хоризонтът на бедата или по-просто казано, по кое време ще свърши всичко. Това е най-ужасяващото – и надали някой може да каже нещо даже почти разбираемо!
Когато се бориш да решиш някакъв проблем, най-важни са няколко неща. Първо, знанието – какво съставлява казусът. Второ, методът – какво да вършим, с цел да го решим. По първа точка нямам точна визия каква тъкмо е ситуацията в страната – България постоянно е имала блестящи мозъци, казусът е, че с годините на Прехода доста от тях отидоха на Запад, тъй като не устояха на сходството на страна, в което се превърнахме. Но втората точка е още по-притеснителна – изключително след вчерашното изявление на Бойко Борисов, Вецислав Мутафчийски и Томислав Дончев пред " Господари на ефира ".
В характерен жанр министър председателят ни надрънка куп общи приказки и разсъждения на национален език, само че най-малко на мен най-силно усещане ми направи репликата по какъв начин си приказва с южнокорейския министър председател и му споделя: " Да нямаш някое лекарство? " Това ме навежда на доста мощната мисъл, че ние главно се надяваме някой някъде на открито да измисли нещо, от което да се възползваме и да решим рецесията. И не го пиша за пръв път!
Че нещата наподобяват неприятно е повече от ясно, като се огледа опитът на азиатските страни. И в Сингапур, и в Тайван, че и в Южна Корея главната реакция беше изпреварващата. Щом се разбра какво става в Китай, всички тези страни се концентрираха върху границите си и придвижването там. Наблюдение и карантина на идващи от чужбина, на контактните с тях на локална територия – това бяха най-силните оръжия за неразпространение на болестта. И всичките тези ограничения бяха на база опит – с предходни епидемии като тези със SARS (ТОРС - Тежък изострен респираторен синдром) и MERS (Близкоизточният респираторен синдром).
България, а и Западна Европа опит в подобен мониторинг няма. И изключително България не можа да направи доста за ефикасното наблюдаване на идващи си назад извън българи, както и на към момента влизащи чужденци преди въобще да бъде оповестено изключително състояние. Не можахме да се организираме като в изброените азиатски страни и в този момент ще си теглим следствията – тъй като най-гадното научно за COVID-19 е, че може дълго време да си без признаци, а да заразяваш.
Моето персонално мнение е, че в този момент е най-добре да се пазим и да съблюдаваме всички ограничаващи ограничения, налагани от страната – даже и за най-нелогично обяснените като проблема със наложителното носене на маски да търсим информация и непознат опит, с цел да можем да ги приемем и осъществим съгласно силите си. Кристално ясно е обаче, че не можем да стоим под карантина постоянно – и ще би трябвало в един миг да излезем, с риск да се сблъскаме челно с COVID-19 просто тъй като сме се сблъскали към този момент с глада. Дано, нека, нека не би трябвало да вършим този избор – в действителност ни остава да се надяваме на по-висша мощ да помогне!
А когато преминем през това - тъй като този вирус няма да заличи нито българите, нито хората като цяло, би трябвало да си вземем поука! И би трябвало да работим по този начин, че да имаме отговор при идната рецесия! Само наивници могат да имат вяра, че това ще е последният подобен път, в който ще се сблъскаме с такова нещо - както в България, по този начин и по света. Отсега споделям, че само " с Господ напред " няма да стане!
Автор: Ивайло Ачев
Над половината от едномесечното към този момент изключително състояние поради ковид измина, само че в действителност няма никакъв прогрес в най-важните неща. На първо място – да знаем какъв е хоризонтът на бедата или по-просто казано, по кое време ще свърши всичко. Това е най-ужасяващото – и надали някой може да каже нещо даже почти разбираемо!
Когато се бориш да решиш някакъв проблем, най-важни са няколко неща. Първо, знанието – какво съставлява казусът. Второ, методът – какво да вършим, с цел да го решим. По първа точка нямам точна визия каква тъкмо е ситуацията в страната – България постоянно е имала блестящи мозъци, казусът е, че с годините на Прехода доста от тях отидоха на Запад, тъй като не устояха на сходството на страна, в което се превърнахме. Но втората точка е още по-притеснителна – изключително след вчерашното изявление на Бойко Борисов, Вецислав Мутафчийски и Томислав Дончев пред " Господари на ефира ".
В характерен жанр министър председателят ни надрънка куп общи приказки и разсъждения на национален език, само че най-малко на мен най-силно усещане ми направи репликата по какъв начин си приказва с южнокорейския министър председател и му споделя: " Да нямаш някое лекарство? " Това ме навежда на доста мощната мисъл, че ние главно се надяваме някой някъде на открито да измисли нещо, от което да се възползваме и да решим рецесията. И не го пиша за пръв път!
Че нещата наподобяват неприятно е повече от ясно, като се огледа опитът на азиатските страни. И в Сингапур, и в Тайван, че и в Южна Корея главната реакция беше изпреварващата. Щом се разбра какво става в Китай, всички тези страни се концентрираха върху границите си и придвижването там. Наблюдение и карантина на идващи от чужбина, на контактните с тях на локална територия – това бяха най-силните оръжия за неразпространение на болестта. И всичките тези ограничения бяха на база опит – с предходни епидемии като тези със SARS (ТОРС - Тежък изострен респираторен синдром) и MERS (Близкоизточният респираторен синдром).
България, а и Западна Европа опит в подобен мониторинг няма. И изключително България не можа да направи доста за ефикасното наблюдаване на идващи си назад извън българи, както и на към момента влизащи чужденци преди въобще да бъде оповестено изключително състояние. Не можахме да се организираме като в изброените азиатски страни и в този момент ще си теглим следствията – тъй като най-гадното научно за COVID-19 е, че може дълго време да си без признаци, а да заразяваш.
Моето персонално мнение е, че в този момент е най-добре да се пазим и да съблюдаваме всички ограничаващи ограничения, налагани от страната – даже и за най-нелогично обяснените като проблема със наложителното носене на маски да търсим информация и непознат опит, с цел да можем да ги приемем и осъществим съгласно силите си. Кристално ясно е обаче, че не можем да стоим под карантина постоянно – и ще би трябвало в един миг да излезем, с риск да се сблъскаме челно с COVID-19 просто тъй като сме се сблъскали към този момент с глада. Дано, нека, нека не би трябвало да вършим този избор – в действителност ни остава да се надяваме на по-висша мощ да помогне!
А когато преминем през това - тъй като този вирус няма да заличи нито българите, нито хората като цяло, би трябвало да си вземем поука! И би трябвало да работим по този начин, че да имаме отговор при идната рецесия! Само наивници могат да имат вяра, че това ще е последният подобен път, в който ще се сблъскаме с такова нещо - както в България, по този начин и по света. Отсега споделям, че само " с Господ напред " няма да стане!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ