Реките на Марс влачили камъни на десетки километри
Марсоходът „ Кюриосити “ (Curiosity) е разкрил в коритото на антична река на Марс неизмеримо кръговиден трошляк.
Неговото проучване помогнало на учените да потвърдят, че са били задоволително бурни, с цел да придвижват дребни камъни на десетки километри надолу по течението. Това излиза наяве от публикация, оповестена в сп..
„ Преди хиляди години Аристотел за първи път се замислил за какво чакълът на плажа има кръгла форма и по какъв начин въобще се е озовал там. Досега съвсем нищо не знаехме за процесите, които дават отговор за придобиването на присъщата форма на чакъла “, споделя Дъглас Джеролмак (Douglas Jerolmack) от Пенсилванския университет във Филаделфия (САЩ).
Джеролмак и няколко други планетолози под управлението на Джон Гротцингер (John Grotzinger), някогашен началник на задачата „ Кюриосити “, за първи път съумели да оценят бурността и силата на марсианските реки с помощта на две неща – откриването на трошляк на Марс от камерите на марсохода и извънредно проучване в Пуерто Рико.
Джеролмак и сътрудниците му забелязали извънредно кръглите камъни, като анализирали фотоси, които марсоходът получил по време на една от следващите спирки в коритото на пресъхнала река по пътя към планината Шарп. Откритието на камъни, напомнящи речен трошляк, предиздвикало учените да се замислят, може ли да извлекат от тях повече информация за това, по какъв начин са се държали водните артерии на Марс в предишното.
Отговорът на този въпрос не бил елементарен – дълго търсене в литературата посочило, че никой до момента не се е интересувал по какъв начин огромните камъни, носени от водите на реките, последователно се трансформират в малък трошляк. За да схванат по какъв начин се случва това, учените се отправили на експедиция към една от планинските реки на Пуерто Рико.
Изследователите обходили цялата река от извора до устието, като разглеждали камъни и трошляк и изучавали формата и размерите на всеки от тях. Това им разрешило – дружно с теориите, описващи държанието на необикновена математическа фигура – гьомбьоц , притежаващ съвършен баланс, да приготвят набор от формули, позволяващи да се пресметна какъв брой надалеч един или различен камък е проплувал дружно с водата на реката.
След това Джеролмак се обърнал за помощ към Гротцингер и учените, със съдействието на НАСА, анализирали десетки фотоси на марсиански трошляк. Според техните калкулации камъните, открити от „ Кюриосити “, са изгубили към 20% от общия си размер.
© NASA/JPL-Caltech/MSSS
Това приказва, че те са минали много солидно разстояние с водите на реката – към 30–50 километра. Източник на тези камъни, съгласно изчисленията на Гротцингер, е бил борд на кратера Гейл, ситуиран на 50 километра от точката, където е открит чакълът.
Всичко това, както считат учените, разрешава да се приказва, че на Марс в далечното минало са текли много бурни реки.
РИА Новости
