19 май 1971 г. – Съветският съюз изстрелва Марс 2
Марс 2 е автоматизирана галактическа сонда от стратегия Марс, серия от автоматизирани орбитални апарати и спускаеми модули, изстреляни от Съветския съюз през 70-те години на 20 век. Мисиите Марс 2 и Марс 3 съдържат идентични галактически апарати, всеки с орбитален уред и прикован спускаем модул. Изстреляни са с ракета Протон К с ускорителен блок - Блок Д. Спускаемият модул на Марс 2 става първият обект с човешки генезис на повърхността на Марс.
Основните цели на орбиталния уред са снимане на марсианската повърхнина и облаци, установяване на температурата на Марс, проучване на топографията и чертите на повърхността, премерване свойствата на атмосферата, наблюдаване на слънчевия вятър и междупланетното и марсианското магнитно поле, както и предаване на информацията, постъпваща от спускаемия модул към Земята.
По случайност релативно мощна прашна стихия на Марс оказва неподходящо въздействие върху задачата. Когато на 14 ноември 1971 година Маринър 9 влиза в орбита към Марс, единствено две седмици преди Марс 2 и Марс 3, учените са сюрпризирани да видят по този начин плътна марсианската атмосфера, „ тога от прахуляк ширеща се върху планетата, най-голямата следена стихия “. Повърхността на планетата е била напълно закрита. Поради неспособност за препрограмиране на бордовите компютри, Марс 2 и 3 освобождават спускаемите си модули незабавно и орбиталните им апарати употребяват забележителна част от ресурсите си за снимане на фотоси само с прашни облаци вместо картографиране на повърхността, както е било планувано.
Марс 2 изпраща информация покриваща интервала декември 1971 година до март 1972 година, макар че предаванията не престават до август. Обявено е че Марс 2 и Марс 3 са изпълнявали своите задачи до 22 август 1972 г, и са създали 362 обиколки към Марс. Изпратени са общо 60 фотоси. На тях се виждат планини с височина до 22 км, атомен водород и О2 в горната атмосфера, температури на повърхността в диапазон -110 °C до +13 °C, атмосферно налягане от порядъка на 0,55 до 0,6 kPa, наличие на водни изпарения в атмосферата към 5 000 пъти по-малко от наличието им в атмосферата на Земята, йоносфера започваща от височина от 80 до 110 км и облаци от прашните стихии издигащи се на 7 км в атмосферата. Получената информация и фотоси вършат допустимо основаването на релефни карти и дават информация за марсианската гравитация и магнитно поле. Орбиталният уред остава в орбита към Марс.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1536 година — Втората жена на крал Хенри VIII, кралица Ан Болейн, е обезглавена в Лондон за блудничество, блудничество и държавна измяна.
• 1568 година — По разпореждане на британската кралица Елизабет I Тюдор кралицата на Шотландия Мария Стюарт е заточена в замъка Фотеринг.
• 1571 година — Основан е град Манила във Филипините.
• 1604 година — Основан е градът Монреал.
• 1643 година — Френско-испанска война: френските войски отпред с принц Луи II дьо Конде разрушават испанците в борбата при Рокроа.
• 1649 година — Англия е оповестена за република (до 1660 г.).
• 1712 година — Петър I реалокира столицата на Русия от Москва в новопостроения Санкт Петербург.
• 1802 година — Наполеон Бонапарт учредява най-високият медал на Франция —Орден на почетния легион.
• 1876 година — След 9-дневно стълкновение башибозук и османска армия завладяват Дряновския манастир, отбраняван героично от четата на Бачо Киро и Поп Харитон.
• 1894 година — Създадено е държавно управление с министър-председател Константин Стоилов.
• 1919 година — Мустафа Кемал Ататюрк се реалокира от Истанбул в Самсун с група почитатели, с цел да се опълчи на турското държавно управление, което става причина за експлоадиране на революция в Турция.
• 1922 година — В Съюз на съветските социалистически републики е основано пионерско придвижване за децата на възраст от 10-15 години.
• 1934 година — Извършен е Деветнадесетомайският прелом в България.
• 1941 година — Втората международна война: Съветският шпионин в Япония Рихард Зорге предизвестява Москва за подготвяното от Нацистка Германия нахлуване над Съюз на съветските социалистически републики на 22 юни.
• 1941 година — Втората международна война: Първа войска получава заповед да окупира Беломорска Тракия.
• 1945 година — Втората международна война: Във Фленсбург е задържан един от основните военнопрестъпници на Нацистка Германия — Алфред Розенберг.
• 1951 година — В Париж Ален Бернарден основава кабаре " Крейзи Хорс ".
• 1961 година — Програма Венера: Съветският галактически уред Венера 1 става първият човешки предмет, който прелита покрай друга планета (Венера) (контактът с него е изгубен преди месец).
• 1967 година — Военната авиация на Съединени американски щати за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам, Ханой.
• 1986 година — Армейски елементи на ЮАР нахлуват по земя и по въздух в Ботсвана, Замбия и Зимбабве в гонене на партизани от Африканския народен конгрес.
• 1990 година — Проведена е първата национална конференция на Съюз на демократичните сили.
• 1991 година — От Унгария се изтеглят последните руски войски.
• 2005 година — Партията на европейските социалисти (ПЕС) приема Българска социалистическа партия за пълновръстен член.
Родени
• 1476 година — Елена Ивановна, велика литовска княгиня и кралица на Полша (†1513 г.)
• 1593 година — Якоб Йорданс, фламандски художник († 1678 г.)
• 1611 година — Инокентий XI, римски папа и светец († 1683 г.)
• 1744 година — Шарлота декор Мекленбург-Щрелиц, кралица на Обединеното кралство († 1818 г.)
• 1762 година — Йохан Готлиб Фихте, немски мъдрец († 1814 г.)
• 1795 година — Джонс Хопкинс, американски предприемач († 1873 г.)
• 1839 година — Йозеф Мария декор Радовиц, немски посланик († 1912 г.)
• 1860 година — Виторио Орландо, Министър-председател на Италия († 1952 г.)
• 1881 година — Янко Стоянчев, български правист и политик († 1927 г.)
• 1881 година — Мустафа Кемал Ататюрк, първи президент на Турция († 1938 г.)
• 1884 година — Димо Кьорчев, български мъдрец и книжовен критик († 1928 г.)
• 1884 година — Петър Ников, български историк († 1938 г.)
• 1888 година — Владимир Конашевич, съветски художник († 1963 г.)
• 1890 година — Хо Ши Мин, виетнамски бунтовник, политик и общественик († 1969 г.)
• 1891 година — Иван Велков, български археолог († 1958 г.)
• 1892 година — Константин Паустовски, съветски публицист († 1968 г.)
• 1894 година — Хенинг Шьонфелд, немски офицер († 1958 г.)
• 1900 година — Стоян Вардарски, български бунтовник (†? г.)
• 1902 година — Рамон Енсинас, испански футболен треньор († 1967 г.)
• 1906 година — Адолф Айхман, нацистки офицер († 1962 г.)
• 1910 година — Любчо Арсов, югославски и македонски политик († 1986 г.)
• 1914 година — Макс Перуц, австрийско-британски микробиолог, Нобелов лауреат († 2002 г.)
• 1925 година — Малкълм Екс, американски герой за правата на чернокожите († 1965 г.)
• 1925 година — Пол Пот, камбоджански деспот († 1998 г.)
• 1930 година — Жан-Луи де Рамбюр, френски публицист († 2006 г.)
• 1931 година — Боб Андерсън, английски мотоциклетен и авто играч († 1967 г.)
• 1933 година — Едуард де Боно, малтийски публицист
• 1938 година — Веселин Димитров, български публицист и възпитател († 2009 г.)
• 1941 година — Нора Ефрон, американска писателка, сценарист и режисьор († 2012 г.)
• 1943 година — Димитър Пейчев, молдовски и български художник
• 1945 година — Пит Тауншенд, английски рок музикант (The Who)
• 1946 година — Микеле Плачидо, италиански артист
• 1946 година — Антони Славински, български политик
• 1954 година — Фил Ръд, австралийски барабанист (AC/DC)
• 1956 година — Венцислав Инкьов, български шахматист
• 1957 година — Мая Бабурска, българска актриса
• 1963 година — Кристин Димитрова, българска писателка
• 1963 година — Хайнц Вайкселбраун, австрийски артист
• 1968 година — Тео де Рад, южноафрикански програмист
• 1970 година — Валери Славчев, български рок музикант
• 1970 година — Петър Кауков, български артист и сценичен режисьор
• 1972 година — Дженни Сесилия Берггрен, шведска поп-певица (Ace of Base)
• 1972 година — Мая Бежанска, българска актриса и певица
• 1976 година — Тодор Янчев, български футболист
• 1977 година — Мануел Алмуния, испански футболист
• 1977 година — Наталия Орейро, аржентинска певица и актриса
• 1979 година — Андреа Пирло, италиански футболист
• 1979 година — Диего Форлан, уругвайски футболист
• 1981 година — Матеуш Даменцки, полски артист
• 1983 година — Ийв Ейнджъл, унгарска порно актриса и модел
• 1988 година — Юлиян Куртелов, български футболист
Починали
• 804 година — Алкуин, британски свещеник (* ок. 735)
• 1125 година — Владимир II, популярен княз на Киевска Рус (* 1053 г.)
• 1296 година — Целестин V, римски папа (* 1215 г.)
• 1389 година — Дмитрий Донски, популярен княз на Московското княжество (* 1350 г.)
• 1536 година — Ан Болейн, втора брачна половинка на Хенри VIII (* 1501 г.-1507)
• 1715 година — Чарлз Монтагю, английски стихотворец и политик (* 1661 г.)
• 1786 година — Джон Стенли, английски композитор (* 1712 г.)
• 1825 година — Анри дьо Сен-Симон, френски мъдрец (* 1760 г.)
• 1864 година — Натаниел Хоторн, американски публицист (* 1804 г.)
• 1876 година — Никола Ганчев, български бунтовник (* 1843 г.)
• 1895 година — Хосе Марти, кубински бунтовник и публицист (* 1853 г.)
• 1898 година — Уилям Гладстон, министър-председател на Обединеното кралство(* 1809 г.)
• 1912 година — Болеслав Прус, полски публицист (* 1847 г.)
• 1928 година — Макс Шелер, немски мъдрец и социолог (* 1874 г.)
• 1934 година — Евгения Соколничка, полско-френски психоаналитик (* 1884 г.)
• 1935 година — Томас Лорънс, английски офицер (* 1888 г.)
• 1945 година — Константин Треньов, съветски публицист (* 1876 г.)
• 1956 година — Стефан Гевгалов, български образован деятел (* 1882 г.)
• 1973 година — Милан Киселички, български държавник (* 1885 г.)
• 1987 година — Джеймс Типтри-младши, американската писателка (* 1915 г.)
• 1994 година — Жаклин Кенеди Онасис, някогашна първа дама на Съединени американски щати (* 1929 г.)
• 2005 година — Трифон Силяновски, български композитор и пианист (* 1923 г.)
• 2009 година — Робърт Фърчгот, американски академик, Нобелов лауреат (* 1916 г.)
Празници
• Световен ден за битка с хепатита (от 2006 г.)
• България — Празник на град Джебел
• Виетнам — Рожден ден на Хо Ши Мин
• Гърция — Ден в памет на жертвите от Понтийския гръцки геноцид (от 1919 г.)
• Дания — Ден за всенародна молитва
• Русия — Ден в памет на умрелите от СПИН
• Турция — Ден на Кемал Ататюрк и Ден на младежта и спорта (от 1919 г.)
• Украйна — Ден на науката
• Финландия — Ден в памет на починалите и Ден на военния флот
Obekti.bg
Основните цели на орбиталния уред са снимане на марсианската повърхнина и облаци, установяване на температурата на Марс, проучване на топографията и чертите на повърхността, премерване свойствата на атмосферата, наблюдаване на слънчевия вятър и междупланетното и марсианското магнитно поле, както и предаване на информацията, постъпваща от спускаемия модул към Земята.
По случайност релативно мощна прашна стихия на Марс оказва неподходящо въздействие върху задачата. Когато на 14 ноември 1971 година Маринър 9 влиза в орбита към Марс, единствено две седмици преди Марс 2 и Марс 3, учените са сюрпризирани да видят по този начин плътна марсианската атмосфера, „ тога от прахуляк ширеща се върху планетата, най-голямата следена стихия “. Повърхността на планетата е била напълно закрита. Поради неспособност за препрограмиране на бордовите компютри, Марс 2 и 3 освобождават спускаемите си модули незабавно и орбиталните им апарати употребяват забележителна част от ресурсите си за снимане на фотоси само с прашни облаци вместо картографиране на повърхността, както е било планувано.
Марс 2 изпраща информация покриваща интервала декември 1971 година до март 1972 година, макар че предаванията не престават до август. Обявено е че Марс 2 и Марс 3 са изпълнявали своите задачи до 22 август 1972 г, и са създали 362 обиколки към Марс. Изпратени са общо 60 фотоси. На тях се виждат планини с височина до 22 км, атомен водород и О2 в горната атмосфера, температури на повърхността в диапазон -110 °C до +13 °C, атмосферно налягане от порядъка на 0,55 до 0,6 kPa, наличие на водни изпарения в атмосферата към 5 000 пъти по-малко от наличието им в атмосферата на Земята, йоносфера започваща от височина от 80 до 110 км и облаци от прашните стихии издигащи се на 7 км в атмосферата. Получената информация и фотоси вършат допустимо основаването на релефни карти и дават информация за марсианската гравитация и магнитно поле. Орбиталният уред остава в орбита към Марс.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1536 година — Втората жена на крал Хенри VIII, кралица Ан Болейн, е обезглавена в Лондон за блудничество, блудничество и държавна измяна.
• 1568 година — По разпореждане на британската кралица Елизабет I Тюдор кралицата на Шотландия Мария Стюарт е заточена в замъка Фотеринг.
• 1571 година — Основан е град Манила във Филипините.
• 1604 година — Основан е градът Монреал.
• 1643 година — Френско-испанска война: френските войски отпред с принц Луи II дьо Конде разрушават испанците в борбата при Рокроа.
• 1649 година — Англия е оповестена за република (до 1660 г.).
• 1712 година — Петър I реалокира столицата на Русия от Москва в новопостроения Санкт Петербург.
• 1802 година — Наполеон Бонапарт учредява най-високият медал на Франция —Орден на почетния легион.
• 1876 година — След 9-дневно стълкновение башибозук и османска армия завладяват Дряновския манастир, отбраняван героично от четата на Бачо Киро и Поп Харитон.
• 1894 година — Създадено е държавно управление с министър-председател Константин Стоилов.
• 1919 година — Мустафа Кемал Ататюрк се реалокира от Истанбул в Самсун с група почитатели, с цел да се опълчи на турското държавно управление, което става причина за експлоадиране на революция в Турция.
• 1922 година — В Съюз на съветските социалистически републики е основано пионерско придвижване за децата на възраст от 10-15 години.
• 1934 година — Извършен е Деветнадесетомайският прелом в България.
• 1941 година — Втората международна война: Съветският шпионин в Япония Рихард Зорге предизвестява Москва за подготвяното от Нацистка Германия нахлуване над Съюз на съветските социалистически републики на 22 юни.
• 1941 година — Втората международна война: Първа войска получава заповед да окупира Беломорска Тракия.
• 1945 година — Втората международна война: Във Фленсбург е задържан един от основните военнопрестъпници на Нацистка Германия — Алфред Розенберг.
• 1951 година — В Париж Ален Бернарден основава кабаре " Крейзи Хорс ".
• 1961 година — Програма Венера: Съветският галактически уред Венера 1 става първият човешки предмет, който прелита покрай друга планета (Венера) (контактът с него е изгубен преди месец).
• 1967 година — Военната авиация на Съединени американски щати за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам, Ханой.
• 1986 година — Армейски елементи на ЮАР нахлуват по земя и по въздух в Ботсвана, Замбия и Зимбабве в гонене на партизани от Африканския народен конгрес.
• 1990 година — Проведена е първата национална конференция на Съюз на демократичните сили.
• 1991 година — От Унгария се изтеглят последните руски войски.
• 2005 година — Партията на европейските социалисти (ПЕС) приема Българска социалистическа партия за пълновръстен член.
Родени
• 1476 година — Елена Ивановна, велика литовска княгиня и кралица на Полша (†1513 г.)
• 1593 година — Якоб Йорданс, фламандски художник († 1678 г.)
• 1611 година — Инокентий XI, римски папа и светец († 1683 г.)
• 1744 година — Шарлота декор Мекленбург-Щрелиц, кралица на Обединеното кралство († 1818 г.)
• 1762 година — Йохан Готлиб Фихте, немски мъдрец († 1814 г.)
• 1795 година — Джонс Хопкинс, американски предприемач († 1873 г.)
• 1839 година — Йозеф Мария декор Радовиц, немски посланик († 1912 г.)
• 1860 година — Виторио Орландо, Министър-председател на Италия († 1952 г.)
• 1881 година — Янко Стоянчев, български правист и политик († 1927 г.)
• 1881 година — Мустафа Кемал Ататюрк, първи президент на Турция († 1938 г.)
• 1884 година — Димо Кьорчев, български мъдрец и книжовен критик († 1928 г.)
• 1884 година — Петър Ников, български историк († 1938 г.)
• 1888 година — Владимир Конашевич, съветски художник († 1963 г.)
• 1890 година — Хо Ши Мин, виетнамски бунтовник, политик и общественик († 1969 г.)
• 1891 година — Иван Велков, български археолог († 1958 г.)
• 1892 година — Константин Паустовски, съветски публицист († 1968 г.)
• 1894 година — Хенинг Шьонфелд, немски офицер († 1958 г.)
• 1900 година — Стоян Вардарски, български бунтовник (†? г.)
• 1902 година — Рамон Енсинас, испански футболен треньор († 1967 г.)
• 1906 година — Адолф Айхман, нацистки офицер († 1962 г.)
• 1910 година — Любчо Арсов, югославски и македонски политик († 1986 г.)
• 1914 година — Макс Перуц, австрийско-британски микробиолог, Нобелов лауреат († 2002 г.)
• 1925 година — Малкълм Екс, американски герой за правата на чернокожите († 1965 г.)
• 1925 година — Пол Пот, камбоджански деспот († 1998 г.)
• 1930 година — Жан-Луи де Рамбюр, френски публицист († 2006 г.)
• 1931 година — Боб Андерсън, английски мотоциклетен и авто играч († 1967 г.)
• 1933 година — Едуард де Боно, малтийски публицист
• 1938 година — Веселин Димитров, български публицист и възпитател († 2009 г.)
• 1941 година — Нора Ефрон, американска писателка, сценарист и режисьор († 2012 г.)
• 1943 година — Димитър Пейчев, молдовски и български художник
• 1945 година — Пит Тауншенд, английски рок музикант (The Who)
• 1946 година — Микеле Плачидо, италиански артист
• 1946 година — Антони Славински, български политик
• 1954 година — Фил Ръд, австралийски барабанист (AC/DC)
• 1956 година — Венцислав Инкьов, български шахматист
• 1957 година — Мая Бабурска, българска актриса
• 1963 година — Кристин Димитрова, българска писателка
• 1963 година — Хайнц Вайкселбраун, австрийски артист
• 1968 година — Тео де Рад, южноафрикански програмист
• 1970 година — Валери Славчев, български рок музикант
• 1970 година — Петър Кауков, български артист и сценичен режисьор
• 1972 година — Дженни Сесилия Берггрен, шведска поп-певица (Ace of Base)
• 1972 година — Мая Бежанска, българска актриса и певица
• 1976 година — Тодор Янчев, български футболист
• 1977 година — Мануел Алмуния, испански футболист
• 1977 година — Наталия Орейро, аржентинска певица и актриса
• 1979 година — Андреа Пирло, италиански футболист
• 1979 година — Диего Форлан, уругвайски футболист
• 1981 година — Матеуш Даменцки, полски артист
• 1983 година — Ийв Ейнджъл, унгарска порно актриса и модел
• 1988 година — Юлиян Куртелов, български футболист
Починали
• 804 година — Алкуин, британски свещеник (* ок. 735)
• 1125 година — Владимир II, популярен княз на Киевска Рус (* 1053 г.)
• 1296 година — Целестин V, римски папа (* 1215 г.)
• 1389 година — Дмитрий Донски, популярен княз на Московското княжество (* 1350 г.)
• 1536 година — Ан Болейн, втора брачна половинка на Хенри VIII (* 1501 г.-1507)
• 1715 година — Чарлз Монтагю, английски стихотворец и политик (* 1661 г.)
• 1786 година — Джон Стенли, английски композитор (* 1712 г.)
• 1825 година — Анри дьо Сен-Симон, френски мъдрец (* 1760 г.)
• 1864 година — Натаниел Хоторн, американски публицист (* 1804 г.)
• 1876 година — Никола Ганчев, български бунтовник (* 1843 г.)
• 1895 година — Хосе Марти, кубински бунтовник и публицист (* 1853 г.)
• 1898 година — Уилям Гладстон, министър-председател на Обединеното кралство(* 1809 г.)
• 1912 година — Болеслав Прус, полски публицист (* 1847 г.)
• 1928 година — Макс Шелер, немски мъдрец и социолог (* 1874 г.)
• 1934 година — Евгения Соколничка, полско-френски психоаналитик (* 1884 г.)
• 1935 година — Томас Лорънс, английски офицер (* 1888 г.)
• 1945 година — Константин Треньов, съветски публицист (* 1876 г.)
• 1956 година — Стефан Гевгалов, български образован деятел (* 1882 г.)
• 1973 година — Милан Киселички, български държавник (* 1885 г.)
• 1987 година — Джеймс Типтри-младши, американската писателка (* 1915 г.)
• 1994 година — Жаклин Кенеди Онасис, някогашна първа дама на Съединени американски щати (* 1929 г.)
• 2005 година — Трифон Силяновски, български композитор и пианист (* 1923 г.)
• 2009 година — Робърт Фърчгот, американски академик, Нобелов лауреат (* 1916 г.)
Празници
• Световен ден за битка с хепатита (от 2006 г.)
• България — Празник на град Джебел
• Виетнам — Рожден ден на Хо Ши Мин
• Гърция — Ден в памет на жертвите от Понтийския гръцки геноцид (от 1919 г.)
• Дания — Ден за всенародна молитва
• Русия — Ден в памет на умрелите от СПИН
• Турция — Ден на Кемал Ататюрк и Ден на младежта и спорта (от 1919 г.)
• Украйна — Ден на науката
• Финландия — Ден в памет на починалите и Ден на военния флот
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ