Марко Семов: „Когато силните ни подават ръка, ние подаваме д*пе“
Марко Семов е създател на близо 40 книги, измежду които и „ Комплексите и парадоксите в българския темперамент ". Той е най-изявеният последовател на творчеството на Иван Хаджийски, който паралелно с проучването на българската народопсихология, написа забележителни пътеписи, книги с есета и разкази.
Определението на характера на една нация не е като да се формулира една строга стерилна формулировка, освен това – един път вечно. Каквото и да се каже за него, постоянно може да се каже и освен това, нещо различно и дори нещо напълно назад. Така и българският нрав е като жив организъм – движи се, пораства, трансформира се...с поколенията и времето. Но каквото и да вършим, у нас постоянно остават някои комплекси и черти, които и да изчезнат наложително оставят белези. Точно тях разказва Марко Семов...
„ Едното око на Изток се оглежда, другото – на Запад. И от тази политическа разногледост първо историята ни пати. Защото, който няма тил, най-ниско се навежда. Затова и когато мощните ни подадат ръка, ние подаваме дупе. "
„ Не сте ли забелязали, какъв брой храбреци има всред нас – българите, когато не е ужасно, и какъв брой сме кротки, когато има от какво да се боим. "
„ Ние по-рядко гледаме към върховете си, по-често в ниското. А то ни дърпа още по към ниското. Ние не умеем да се учим от първенците си – по тази причина най-често размахваме националните си дефекти по-високо от националните си добродетели. "
„ Ние не можем без божества. С учудваща лекост ние обожествяваме най-случайни хора и със същата лекост отсетне ги разбожествяваме. Няма нищо по-нетрайно у нас от един фетиш, пък бил той към човек на изкуството, бил той към политически деятел. Това бързо обожествяване довежда и до бързо самозабравяне и на нашите по-първи хора. Нашите по-първи българи се усещат най-българи не когато основават или укрепват величия, а когато ги смъкват до себе си, изравняват се с тях или ги слагат по-ниско дори... Това е едно от най-българските качества – да се усещаме повече нация, не когато сътворяваме, а когато разрушавам... "
„ Нашето самообладание се трансформира в национална философия. И дали тя не ни довършва, „ спасявайки " ни? "
„ Нашият бабаитлък пред властта, както и нашето смирение пред нея, са показни. Ние постоянно сме ненавиждали страната, тъй като тя като предписание е била страна на богатите. Богатите и мощните и у нас, и на всички места са си правили и постоянно ще си вършат страна, каквато на тях им е комфортна. И постоянно са заблуждавали народа, че вършат страна, каквато на него му би трябвало. Ето за какво, за нас влас и страна са едно и също. "
„ Очите ни гледат повече на открито, в сравнение с към нас самите. Защото сме хора, които елементарно се самоизяждат. „ Не ходете в тази страна – писа не от дълго време един западен политик – Там и комарите се хапят... " С други думи преди повече от век същото ни сподели и Иречек. "
„ Сподиряни от злоба, ние мъчно набираме мощ и намираме мъжеството да отделим дребното от едрото, да ударим по масата и да кажем – стига сме се плели в паяжината на личната си злоба, в случай че ние не се почитаме, по какъв начин желаеме другите да ни почитат... "
„ Кой и по кое време ни излъга, че всички сме равни пред Бога, пред царя и пред ориста си? Кой ни прокле с тази неистина! Кой ни обеси на нея, та ето толкоз години откак сме страна, тя все ни дърпа и препъва като се затичаме. Ние сме закърмени с илюзията, че сме равни и който излезе по-нагоре, гледаме да го дръпнем и изравним със себе си. "
Изображение: Илия Бешков, Радостни дни
