Marko Biočina Голямата газова криза през 2009 г. завърши с

Marko Biočina

Голямата газова рецесия през 2009 година приключи с сключване на контракт за 10 години сред съветската (компания) „ Газпром “ и украинската „ Нафтогаз “. Този контракт изтича на 31 декември 2019 година, а нов по всяка възможност няма да бъде подписан и значи, че съветският газ ще престане да постъпва по украинските газопроводи.

В първият ден на 2020 година, 11 години след последната огромна газова рецесия, Европа още веднъж може да се сблъска с недостиг на този стратегически значим енергоносител. Засега не е ясно дали ще бъзе осъществен сюжет за преустановяване на преноса на съветски газ през Украйна за Европа, само че той е изцяло вероятен. И редица страни от Централна и Източна Европа, към които се отнася и Хърватия може още веднъж да се окажат в обстановка, когато ще им се наложи да лимитират доста газа или да се съгласят на неизгодни условия.

Във връзка с сходно допустимо развиване на събитията в прилежащите страни се водят съществени полемики, а също по този начин се подхващат и избрани ограничения за понижаване на недостига от енергоносители. В Хърватия за заплахата от нова газова рецесия на практика не приказва никой. Трудно е да се откри опрощение за сходно безхаберие, като се има поради, че една януарска газова обсада ще извади последствията от провалилата се тактика за развиване на хърватския газов бранш и повишението на надеждността на доставките на този енергоносител.

Сложните връзки сред Русия и Украйна по въпроса за пренос и доставяне с природен газ са с дълга история и всички са добре осведомени с тях. Важният за доставяне на Европа газопровод е издигнат от Съветския Съюз и минава през територията на Украйна. От същите тези руски времена води началото си украинската взаимозависимост при потреблението на природен газ, енергоносител, който се внася напълно от Русия. Тези два фактора образуват самобитна причинност и водят до непрекъснати разногласия. Украинците непрекъснато се възмущават от прекомерно високите цени на газа, избран им от съветския държавен монополист „ Газпром “, а „ Газпром “ на собствен ред упреква украинската „ Нафтогаз “ в ненавременни заплащания и неразрешено изтегляне на газ от системата, което по своята същина е кражба.

Подтекстът на този спор беше политически, като несъгласията се изостриха след оранжевата гражданска война, когато при започване на 2005 година смъкнаха проруския президент Леонид Кучма, застоял се дълго време на власт, а ръководството на страната се поеха прозападните сили. Още в края на същата година се развихри първата украинска газова рецесия, поради разлики във връзка цените на газа в новия контракт. „ Газпром “ тогава понижи доставките, само че единствено за Украйна. В края на краищата новият контракт бе подписан, само че мирът продължи единствено две години.

В края на 2007 година „ Газпром “ още веднъж заплаши с преустановяване на доставките. Но този път поради отговорности на „ Нафтогаз “ от 1,5 милиарда $. И още веднъж в хода на договарянията бе реализирано краткотрайно съглашение през февруари 2008 година Дългът продължи да пораства и след половин година, съгласно изказванията на „ Газпром “ доближава 2,4 милиарда $. Украинците оспориха тази сума и невъзможността да се стигне до съглашение докара до преустановяване на доставките на газ от 1 януари 2009 година първоначално за Украйна, а няколко дни по-късно – за цяла Европа.

Блокадата продължи 20 дни и в този интервал някои европейски страни, главно в Централна Европа бяха принудени да лимитират потреблението на газ.

Една от тези страни стана Хърватия, която, без значение от забележителния дял на личен газ, в сходство с настоящите протоколи понижи снабдяването за огромните промишлени консуматори. Заради това някои от тях понесоха загуби за милиони. Голямата газова рецесия от 2009 година приключи с сключване на контракти сред „ Газпром “ и „ Нафтогаз “ за 10 години. Договорът изтича на 31 декември 2019 година, а нов още не е подписан.
Между другото съществуват редица аргументи, съгласно които е изцяло невероятно да няма нов контракт, а без него, без значение дали е дълготраен или кратковременен, в първата минута на първия ден от идната година съветски газ може да престане да постъпва по украинските газопроводи.

Защо е огромна вероятността Русия и Украйна да не стигнат до съглашение?

Разбира се, значима роля в актуалните газови договаряния играе политиката. След съветското анексиране на Крим и войната в Източна Украйна политическите връзки сред двете страни се утежниха прекалено много. Въпреки това основна роля играят на първо място бизнесът и геостратегията. След газовата рецесия през 2009 година Русия създаде своя тактика за диверсификация на пътищата за доставка за Европа. Стратегията е елементарна: би трябвало да се построят нови газопроводи, заобикалящи Украйна, които да разклатят преговорната позиция на Киев и да предотвратят допустима обсада. Трябва да се означи, че през първите години след рецесията Европейският съюз поддържаше сходна тактика, така че съвсем, без каквито и да са съществени разисквания бе сбъднат планът за газопровод „ Северен поток “, минаващ по дъното на Балтийско море и свързващ директно Русия и Германия.

Аналогичният план „ Южен поток “, „ Газпром “ планираше през Черно море. Този газопровод би осигурявал снабдяването на страните от Южна и Югоизточна Европа, само че поради опълчването на Европейската комисия и рецесията, която понижи значително европейското ползване на газ, се стигна до отвод от този план. Но руснаците не се предадоха. Те се върнаха към „ Южен поток “, пускайки го по ново трасе през Турция и преименувайки го на „ Турски поток “. Неговото довеждане докрай е планувано за 2021 година На север същ стартира строителството на „ Северен поток 2 “, още един мощен газопровод, редом на съществуващия.

Независимо от мощното политическо опълчване на някои страни газопроводът към този момент е положен в териториалните води на Русия, Германия, Швеция и Финландия. Сега се чака единствено решението на датския регулатор. Най-общо, когато „ Турски поток “ и „ Северен поток 2 “ бъдат пуснати в употреба, на „ Газпром “ повече няма да са му нужни украинските газопроводи (с изключение на някои мощности, които евентуално ще са незадоволителни даже за поддържане на механически най-малко цялата украинска газопроводна система). Това обаче няма да се случи до 2021 година.

Това се схваща и от украинците, които считат договарянията за ново съглашение финален късмет за монетаризиране на своя статут на директна страна. Този максималистичен метод се демонстрира и в позициите, които двете страни заеха на договарянията, провели с посредничеството на Европейската комисия. Както оповестяват медиите, руснаците оферират да се продължи актуалният контракт за неустановен брой години, да се прекратят всички арбитражни каузи, водени от „ Газпром “ и „ Нафтогаз “. Освен това руснаците желаят от Европейската комисия гаранции за това, че тя ще отстрани регулаторните трудности, пречещи на „ Газпром “ да строи нови експортни газопроводи.

Украинците от своя страна желаят „ Газпром “ да се ангажира с наемане от Украйна на директен потенциал за 60 милиарда куб м за период от 10 години и да се задължи с заплащания по това, без значение от степента на натовареност, на потреблението на тези газопроводи. Европейската комисия се допуска, че поддържа концепцията за сключване на контракт за 10 години, само че не упорства за количества. Досега няма никакъв прогрес по договарянията.

Безпокойството се ускорява и заради другата, постоянно спорна информация, която доближава до обществеността. Неотдавна българският министър на енергетиката Теменужка Петкова сподели, че от „ Газпром “ са им съобщили: от януари 2020 година се приключват доставките по трансбалканското трасе идващо от Украйна през Молдова, Румъния и България за Турция. „ Газпром “ опроверга тази информация, само че подозренията останаха. Украинските ръководещи също оповестиха за писмо, изпратено от „ Газпром “ до клиентите, в което се предизвестява за вероятно прекъсване на доставките.

В отговор „ Нафтогаз “ съобщи за доста нарастване на количествата газ в украинските складове в навечерието на идния отоплителен сезон. Беше казано също по този начин, че количество от 12 милиарда куб м в хранилищата са оставени за европейските страни. Това значи сериозна подготовка за доста съществени проблеми в бъдеще. Това се удостоверява и от Унгария, която в разстояние на 2019 година възнамерява да запълни хранилищата си с рекордните 6,3 милиарда куб м газ, което е равно на годишното й ползване.

Опасенията във връзка със прекъсването на доставките се отразяват и на пазара. На огромната европейска газова борса TTF разликата сред цените на газовите контракти (фючърси) за идните лято и зима са се нараснали съвсем до 4 евро за МВтч, а това е най-високото равнище за последните седем години. Казано другояче, купувачите демонстрират необикновен интерес към фючърсите, въз основата, на които ще се доставя газа през зимния сезон 2019 – 2020 години. Това е доказателство за желанието на потребителите за избегнат рисковете.

Въпросът е в това по какъв начин Хърватия може да понижи риска за себе си. Известно е, че през последните години разделям на импорта в хърватския газов баланс пораства и през предходната година доближи към 60 %. Този газ постъпва от две посоки: по газопроводи от Словения и Унгария. Хърватия също по този начин разполага с газовото вместилище Okoli, чийто размер е малко над половин милиарда куб м газ. В случай на преустановяване на преноса на съветски газ през Украйна, за Хърватия ще зародят същите тези проблеми, както и в множеството страни от Централна и Източна Европа, заради изискванията на по-високо ползване през зимата, защото се използва повече, в сравнение с може да се тегли от хранилището или да се добие от личните залежи.

Този недостиг може да се компенсира от закупуването на избрани количества газ от прилежащи страни, само че казусът е в това, че в случай че доставките от Русия се прекратят, в рецесия ще изпадне целият район. От компанията PPD, огромен хърватски вносител на газ и сътрудник на „ Газпром “ в Хърватия, споделят, че към този момент са подхванали избрани ограничения, с цел да обезпечат потребителите си при положение на проблем с доставките и ли даже блокиране на преноса. „ PPD следи деликатно обстановката към преноса на газ през Украйна. Разработват се няколко сюжета, предполагащи в частност потреблението на спомагателни директни мощности и складове. Затова може да заявим, че нищо няма да заплаши доставките на газ за Хърватия, с изключение на не бъдат затворени границите вътре в Европейския съюз “, са декларирали от компанията.

В интерес на истината, остротата на проблемите с доставките ще зависят от няколко фактора. Първо, значимо е какъв брой ще продължи блокадата. Спиране от няколко дни евентуално няма да докара до съществени проблеми. Но рецесия, като тази преди 11 години, задържаща се седмици, може да нанесе сериозен удар по системата. Възможно излизане от обстановката би било увеличение на родния рандеман, само че не е известно дали от техническа позиция сме способни на това. През 2008 година италианската компания Eni даде на Хърватия своя дял от газ от находище в Северно Адриатическо море. През последните години тази част бе трансферирана на компанията Ina, тъй че достъп до този запас към този момент няма. Ina твърди, че те въобще не се притесняват от допустимо преустановяване на доставките на съветски газ.

„ Ina е единственото добивно дружество на природен газ в Хърватия и огромна част от този рандеман отива за родния пазар. Освен природен газ от личен рандеман, Ina също по този начин и предлага на купувачите от Хърватия и избрани количества от импорт, които купува от тествани родни и чуди сътрудници. Освен това компанията получава газа от импорт от няколко посоки “, декларират от компанията.

Друг огромен състезател в газовия бранш е компанията HEP, която поради многочислените си ТЕЦ-ове в страната е и най-големият консуматор на газ. Едновременно НЕР е и снабдител на газ на едро за дребните локални снабдителни компании, които от своя страна доставят на семействата. Дефицитът на газ би коствал скъпо на компанията, защото съгласно настоящите протоколи индустриалните й обекти ще са един от първите, които ще бъдат лимитирани от потреблението на газ. От компанията НЕР декларират, че към този момент са се запасили с нужното количество газ за идната година.

„ За продажбата на пазара на едро (до 31 март 2020 г.), а също по този начин и за потребностите на личното произвеждане НЕР към този момент е осигурила огромна част от личните си потребности за интервала до първи октомври 2020 година За усъвършенстване на разноските за закупуване на газ и за повишение на сигурността на доставките за клиентите компанията закупи газ от седем доставчика. За усъвършенстване на газовия портфейл са купени и мощности в хранилището Okoli “, споделиха от компанията НЕР.

Стратегията за диверсификация на доставчиците в сходна обстановка е разбираема, само че при положение на дълготрайно спиране на доставките това няма да понижи рисковете до нула. Ако в района възникне изострен недостиг на газ, то някои от договорите за доставки просто няма да се изпълнят, без значение от заплахата от заплащане на санкции.

И въпреки всичко огромна вяра за това, че идната газова зима ще е мирна дава обстоятелството, че в случай че Украйна и Русия не реализиран съглашение, то ще изгубят доста. „ Газпром “ поставя старания за опазване на каузи си на европейския пазар в битка с агресивното нахлуване на LNG. Подобна рецесия би нанесла следващ удар по репутацията на съветската компания и би активизирала начинания, ориентирани към диверсификация и отвод от съветски газ. За Украйна рецесията би основала маса стопански проблеми, а също и евентуално би предиздвикала страните от Европейския съюз да се усъмнят в това, че Украйна може да е благонадежден сътрудник. Затова както и преди господства мнението, че съглашение ще бъде реализирано и главната роля за това ще е на политиката. През октомври приключва мандата на Европейската комисия, а на украинската политическа сцена в този момент царува безпорядък, предстоят парламентарни избори.

Изглежда, че най-голяма спънка по пътя към нов контракт ще е времето. Хърватия може да повлияе малко в този случай, само че в случай че рецесията се случи, тя ще повдигне редица неприятни въпроси. Вероятно необятната общност на първо място ще се заинтересова на първо място от плана за LNG-терминала, обект, който се показва като залог за сигурност на доставките. Да, на пръв взор това е фактически по този начин, само че смисълът се губи, в случай че се замислим: обектът няма да е подготвен към миг на най-острата за последното десетилетия газова рецесия. Хърватският LNG-терминал ще проработи тогава, когато бъдат пуснати нови експортни газопроводи, които и без него ще намалят рисковете, свързани с сигурността на газовите доставки.

https://www.jutarnji.hr/globus/Globus-politika/nova-plinska-kriza-prijeti-europi-susjedne-zemlje-vec-se-pripremaju-za-veliku-nestasicu-kod-nas-jos-nitko-nije-ni-spomenuo-opasnost-koja-je-na-pomolu/8918210/