Mарк Твен ги нарича “вариантът на царевичния хляб. Те поемат

...
Mарк Твен ги нарича “вариантът на царевичния хляб. Те поемат
Коментари Харесай

В ума на лидера бунтар

Mарк Твен ги назовава “вариантът на царевичния самун ”. Те поемат по път, който се отклонява от нормата и стартират да чуват хора на отричащите. „ Това в никакъв случай няма да проработи. ” „ Не разклащай лодката. ” „ Невъзможно е ”, им споделят. Разбира се, щом концепцията им се потвърди като работеща, огромна част от отричащите стартират да настояват с възторг, че още през цялото време са били уверени в нея.

Да се опълчиш на масата в действителност не е елементарно за мнозина. Повечето хора идват на този свят с предопределеността да бъдат конформисти. Нужна е определена  настройка, с цел да преминеш границите.

„ Мозъкът на множеството хора просто не е организиран по този начин, че да застанат против това, което всички останали правят ”, изяснява Грегъри Бърнс – създател на „ Иконокласт ” и невролог към университета „ Емъри ” в Атланта. Той самият е изминавал неотъпкан път, изследвайки корените на мотивацията и системата за награждаване на хора като ултрамаратонци, готвачи на суши и други запалянковци. По негово мнение нововъведението се ражда в мозъци, които се приспособяват към креативен настройки и надмогват персоналните страхове.

Мисленето на иконокласта по дефиницията на Бърнс е да правиш нещо, което другите споделят, че не може да се направи. То изисква мозъчни функционалности, разнообразни от общоприетия модел, в следните полета: усещане, отговор на страха и обществена просветеност. Последната е нужна, с цел да може човек да убеди другите във валидността на ексцентричната му визия.

Всичко, което възприемаме във всеки един миг, е забелязано през призмата на навиците и наслоените вярвания на средата ни. Определено е от мнението на другите. Милиони години еволюция са ни трансформирали в най-социалните същества. Не можем да оцелеем без племето си. Буквално е поставено клеймо в мозъка ни да бъдем част от общността. Затова възприемаме нещата по сходен метод. Означава ли това, че иноваторите са луди?

Когато преглеждаме проблеми, ги възприемаме в добре открити модели, каквито познаваме и сме добили от предишното. Каквито сме ползвали в предишното. Така се оказва, че първото условие да имаме иноватор пред себе си е той да е човек, който е преодолял някои канони, съгласно Бърнс. Всичко това – на фона на среда, в която множеството хора работят на едно и също място едно и също нещо всеки ден. Свикнали са с избрана среда.

Но биохимията ни копнее за нещо ново. Самото очакване на ново събитие подтиква изпускането на допамин, който от своя страна задвижва системата на мозъка ни за учене и възнаграждаване. За да излезем от задънената улица на усещането си Бърнс предлага да пътуваме, да разчупим графика си и вършим неща, които не сме правили до момента. Освобождаването от връзките ни с хора, които ни задържат на едно място, също оказва помощ. Идеята е да се освободим от автопилота.

Новите прекарвания провокират боязън. Ключът да оформим вярната, настройка с която да сме новаторски, е да се опълчваме на страха, откакто сме го осъзнали. Реакцията по отношение на страха на индивида е два типа. Несигурност и въобразяване на най-негативния вероятен сюжет. Или предпочитание за битка и за победа, облага. Бърнс дава образец за неприятна реакция със обстановка, в която поради неприятното финансово положение првата реакция на шефа е „ Губя пари. Трябва да уволня някого ”. Или да санкции някого. Или да приложи различен тип ощетяване на човешкия капацитет. Вместо да огледа към другата страна на уравнението и да намерения по какъв начин в производството и търговията могат да се усилят приходите.

Освен това иноваторите би трябвало да се изправят и пред още един боязън: общественият подбив. Мозъкът им би трябвало да е приспособен към висока степен на неизясненост. Трябва да е подготвен да приема стрелите на общото отрицание.

Следването на собствен личен път може да е доста стресиращо. Бърнс цитира опит, в който тестваните участници са давали верен отговор на въпрос 86% от времето, само че когато били сложени в група дали неверен отговор за същия въпрос, тъй като си трансформирали мнението по отношение на това на останалите. Така дали отговор вярно в група 59%.

За да се справите със обществената изолираност, когато сте в интервал на мислене на метежен план, пробвайте да говорите с иноватори, които към този момент са били там, накъдето сте се запътили, поучава той. Те може да ви оказват помощ да се сдобиете със обществена просветеност, с цел да продадете концепцията си на съмняващия се свят. За да го сторите, би трябвало да имате куража да видите процеса на реализирането й до самия му край. Идеите са нематериални. Те са единствено началото, което посява дейностите. Крачката сред двете е решаваща.

....................

Джо Робинсън за Entrepreneur.com
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР