Мария Ванкова от bTV: Понякога чета ден и нощ, за да разкажа тема в минута и половина
Мария Ванкова е един от най-изявените публицисти в сектор опазване на здравето и обществени тематики у нас. Завършила е публицистика в СУ „ Св. Климент Охридски ”. Носител е на голям брой награди за публицистика. През 2018-а Репортер на годината в годишните професионални награди на bTV Новините. Част от работата ѝ през годината включва отразяването на траялите повече от половин година митинги на майките на деца с увреждания, осветляването на подозрения за злоупотреби със обществените помощи, следствието за кибер ножа за лекуване на онкоболни, който не работи, а страната е платила милиони за него, както и доста други.
- Мария, сътрудниците Ви от нюзрума на bTV Ви показаха за кореспондент на годината. Очаквахте ли го?
- Не го чаках, тъй като тази премия всекидневно отива при някой сътрудник, който през годината е направил стремително следствие, което е имало мощен публичен отзив. Моят профил е по-различен и в годините е ясно вкоренен – описвам проблеми в областта на опазването на здравето и на обществената политика, въвличам се там, където хората чакат заслужено решение на проблемите си. Правя и следствия, само че по-рядко. Следя всяка смяна или концепция за смяна, която би засегнала голям брой хора.
Темите ми са извънредно значими, от една страна, само че от друга – постоянно звучат комплицирани, сложни за схващане, изискват положителни знания, бърз разум и нюх. Колегите постоянно, минавайки около бюрото ми, се майтапят, като споделят: „ Мария, отново ли си се заровила да четеш стотици страници “. Бюрото ми в действителност е отрупано с какви ли не документи – отчети, разбори, законопроекти, таблици с разнообразни калкулации. Понякога чета и денем, и през нощта, с цел да правя работата по този начин, че да не подведа феновете. Предизвикателството да описвам тематиките обективно, на понятен, наличен език, освен това в минута и половина, е голямо. Затова съм доста, доста признателна на сътрудниците, че отличиха и този вид всекидневна работа в нюзрума.
- Отразявате обществени и здравни тематики. Къде са най-болезнените точки на „ системата “?
- Системата несъмнено не дава отговор на упованията и потребностите на хората. Нито здравната, нито пък обществената. Те постоянно се и преплитат. Очакванията са за съвременно опазване на здравето, съответни грижи и отношение към болния и околните му, а нерядко получават тъкмо противоположното.
В обществената сфера тази година безусловно „ гръмнаха “ проблемите на хората с увреждания, които дълги години бяха замитани под килима и скривани в чекмеджето. Проблемите им са големи, огромна част от тези хора даже не могат да излязат от домовете си поради недостъпната среда, какво остава да се образоват, да си намерят работа и да водят естествен обществен живот. Липсва същински, необорим, транспарантен, изчерпателен спор за промяна в „ системата “ – здравна и обществена. Надявам се и хората, и медиите най-сетне да го предизвикаме, тъй че да се случи същинската смяна.
- Мислите ли, че огромната битка при митинга на майките на деца с увреждания бе извоювана? Какъв усет оставиха у Вас митингите?
- Голямата борба за майките занапред следва. Трябва да признаем, че тези митинги реализираха две значими неща. Първо, сложиха проблемите на хората с увреждания във фокуса на публичното внимание, и второ, наказаха нелепото политическо говорене по тези тематики.
Иначе, опозицията, по принцип, се пробва да стои близо до митинги, които дестабилизират ръководещите. Правилото не подмина и тези митинги, съгласно мен. Накрая, за жалост, те приключиха и с тоталното разцепление на майките. Едните смятаха, че се е прекалило с демонстрациите, че се е изгубил фокусът на недоволството им и че измежду редиците им се прокрадват и политически цели. Другите споделяха, че първите са провокатори.
Предстои да забележим по какъв начин ще продължи да „ живее “ самодейността „ Системата ни убива “. Още повече, че истинската ѝ борба следва, тъй като новите закони, които ще се гласоподават от Народното събрание, съгласно специалистите са противоречиви откъм краен резултат. Най-вече тъй като бяха написани небрежно, под напън, в условия, в които по едно и също време се трупаше рейтинг, неодобрение и варианти за излаз. Очакванията са огромни, скептицизмът също.
- В репортажите си постоянно се стремите да разкажете новините на понятен език, да ги обясните ясно и налично за феновете. Често Ви се постанова да интервюирате елементарни хора с техните ежедневни проблеми. Лесно ли ги убеждавате да застанат пред камерата?
- Да убедиш хората да опишат за проблемите си пред камера е мъчно. Обикновено тези, с които аз се срещам, са тежко заболели, пенсионери или пък хора, останали без работа и изпаднали в риск от беднотия. Често се срамят от вкъщи си, от изискванията, в които живеят, опасяват се, че в случай че споделят за казуса, ще им лишават и дребното, което им е останало. В такива случаи журналистът има едно само оръжие – доверието. Ако го спечелиш, тогава и историята ще „ види бял свят “.
- Кои тематики са били най-трудни за Вас?
- От прочувствена позиция съм имала много „ сложни “ тематики. Срещите ми с тежко заболели деца, със фамилии на деца с увреждания, оставят своя белег. Аз съм доста прочувствен човек, не мога да затворя вратата, да завъртя ключа и да си потегли от историята. Понякога дни наред я мисля, пробвам се да оказа помощ на хората и оттатък репортажа, оттатък телевизионния ефир.
Иначе, от позиция на наличие на тематиката, доста постоянно би трябвало да описвам на наличен език комплицирани неща, само че пък значими за хората. Само обща просвета не прави работа в такива случаи. Трябва спомагателна, задълбочена подготовка, само че пък времето по тази причина е малко, тъй като новинарските излъчвания са няколко на брой, всеки ден. И влизам в „ прибързан “ режим, в който хем би трябвало да си „ светнат “ по тематиката, хем нямаш време да се „ светнеш “. Допускала съм неточности и съм се поучавала от тях.
Осъзнала съм, че на повърхността може да огледа всеки, журналистът би трябвало да даде дълбочина на казуса. Трябва да носи „ добавена стойност “ на информацията.
- Вече 10 години сте кореспондент в bTV? Изкушавали ли сте се в миналото да поемете по различен път – в публицистиката или отвън нея?
- Преди 10 години бях утвърдена за стажантската стратегия на bTV Новините. След като завърши, ми предложиха да остана. И по този начин към този момент десетилетие, което незабелязано мина. Ясно е, че сред мен и публицистиката обич има. А във всяка любовна връзка се появяват и въпроси от вида „ дали сме един за различен “. Работата ми е динамична, стресова, краде от персоналното ми време, постоянно ме оставя и без него. Дори и да ми е идвало да зарежа всичко и да си кажа „ не сме един за различен “, оценката на сътрудниците, на хората, на които се пробвам да оказвам помощ, удовлетвореността от добре свършената работа, ме оставят там, където мисля, че ми е мястото.
- Какво се промени в работата в малкия екран за тези години?
- Промениха се доста неща – като стартираме от това по какъв начин наподобяват новинарските излъчвания, софтуерната еволюция, която претърпява ефира, и стигнем до там, че към този момент всеки си мисли, че може да е „ медия “ и „ публицист “, в случай че има телефон в ръка, което пък ни слага пред изключително предизвикателство да защитим смисъла на специалността ни и на това да ни има.
Неслучайно bTV Новините започва нов план „ Новините от вътрешната страна “, който дава опция на феновете да надникнат зад камерата и да схванат по какъв начин тъкмо се случва работата на ТВ публицистите. Целта на поредицата видеоматериали е да помогне на хората да разпознават по-лесно истината в днешната осведомителна среда, повлияна от подправените вести и наличието в обществените мрежи. Искаме да помогнем на потребителите, когато си основават критерии, по които да сортират, проучват и употребяват източниците на информация.
- Получавала ли сте закани или напън да не излъчите собствен репортаж?
- Не съм получавала нито закани, нито какъвто и да било напън да излъча или не даден репортаж. Дори да се случи, bTV е зад тила ми, в това не се съмнява никой от сътрудниците ми в нюзрума.
- Остава ли Ви време за странични занимания отвън публицистиката?
- Опитвам се да имам време и отвън малкия екран - да се срещам с другари, да пътувам, да спортувам. Тази година отделих и време за учене – завърнах се в университета и обогатявам знанията си по стопанска система на човешките запаси. Старая се 2-3 пъти годишно да се прибирам и в родния си град, в който живее фамилията ми. Дължа доста на майка ми и татко ми – за възпитанието, което са ми дали, за поддръжката, хармонията и образеца. Имам двама племенници, които обичам доста. Веднъж бяха нарисували сърце на плочките на тротоара пред къщата, а до него по-малкият беше написал „ Добре пристигнала, лелЮ “. „ Ю “ – то е умишлена неточност, която препраща към думата „ лЮбов “
- Мария, сътрудниците Ви от нюзрума на bTV Ви показаха за кореспондент на годината. Очаквахте ли го?
- Не го чаках, тъй като тази премия всекидневно отива при някой сътрудник, който през годината е направил стремително следствие, което е имало мощен публичен отзив. Моят профил е по-различен и в годините е ясно вкоренен – описвам проблеми в областта на опазването на здравето и на обществената политика, въвличам се там, където хората чакат заслужено решение на проблемите си. Правя и следствия, само че по-рядко. Следя всяка смяна или концепция за смяна, която би засегнала голям брой хора.
Темите ми са извънредно значими, от една страна, само че от друга – постоянно звучат комплицирани, сложни за схващане, изискват положителни знания, бърз разум и нюх. Колегите постоянно, минавайки около бюрото ми, се майтапят, като споделят: „ Мария, отново ли си се заровила да четеш стотици страници “. Бюрото ми в действителност е отрупано с какви ли не документи – отчети, разбори, законопроекти, таблици с разнообразни калкулации. Понякога чета и денем, и през нощта, с цел да правя работата по този начин, че да не подведа феновете. Предизвикателството да описвам тематиките обективно, на понятен, наличен език, освен това в минута и половина, е голямо. Затова съм доста, доста признателна на сътрудниците, че отличиха и този вид всекидневна работа в нюзрума.
- Отразявате обществени и здравни тематики. Къде са най-болезнените точки на „ системата “?
- Системата несъмнено не дава отговор на упованията и потребностите на хората. Нито здравната, нито пък обществената. Те постоянно се и преплитат. Очакванията са за съвременно опазване на здравето, съответни грижи и отношение към болния и околните му, а нерядко получават тъкмо противоположното.
В обществената сфера тази година безусловно „ гръмнаха “ проблемите на хората с увреждания, които дълги години бяха замитани под килима и скривани в чекмеджето. Проблемите им са големи, огромна част от тези хора даже не могат да излязат от домовете си поради недостъпната среда, какво остава да се образоват, да си намерят работа и да водят естествен обществен живот. Липсва същински, необорим, транспарантен, изчерпателен спор за промяна в „ системата “ – здравна и обществена. Надявам се и хората, и медиите най-сетне да го предизвикаме, тъй че да се случи същинската смяна.
- Мислите ли, че огромната битка при митинга на майките на деца с увреждания бе извоювана? Какъв усет оставиха у Вас митингите?
- Голямата борба за майките занапред следва. Трябва да признаем, че тези митинги реализираха две значими неща. Първо, сложиха проблемите на хората с увреждания във фокуса на публичното внимание, и второ, наказаха нелепото политическо говорене по тези тематики.
Иначе, опозицията, по принцип, се пробва да стои близо до митинги, които дестабилизират ръководещите. Правилото не подмина и тези митинги, съгласно мен. Накрая, за жалост, те приключиха и с тоталното разцепление на майките. Едните смятаха, че се е прекалило с демонстрациите, че се е изгубил фокусът на недоволството им и че измежду редиците им се прокрадват и политически цели. Другите споделяха, че първите са провокатори.
Предстои да забележим по какъв начин ще продължи да „ живее “ самодейността „ Системата ни убива “. Още повече, че истинската ѝ борба следва, тъй като новите закони, които ще се гласоподават от Народното събрание, съгласно специалистите са противоречиви откъм краен резултат. Най-вече тъй като бяха написани небрежно, под напън, в условия, в които по едно и също време се трупаше рейтинг, неодобрение и варианти за излаз. Очакванията са огромни, скептицизмът също.
- В репортажите си постоянно се стремите да разкажете новините на понятен език, да ги обясните ясно и налично за феновете. Често Ви се постанова да интервюирате елементарни хора с техните ежедневни проблеми. Лесно ли ги убеждавате да застанат пред камерата?
- Да убедиш хората да опишат за проблемите си пред камера е мъчно. Обикновено тези, с които аз се срещам, са тежко заболели, пенсионери или пък хора, останали без работа и изпаднали в риск от беднотия. Често се срамят от вкъщи си, от изискванията, в които живеят, опасяват се, че в случай че споделят за казуса, ще им лишават и дребното, което им е останало. В такива случаи журналистът има едно само оръжие – доверието. Ако го спечелиш, тогава и историята ще „ види бял свят “.
- Кои тематики са били най-трудни за Вас?
- От прочувствена позиция съм имала много „ сложни “ тематики. Срещите ми с тежко заболели деца, със фамилии на деца с увреждания, оставят своя белег. Аз съм доста прочувствен човек, не мога да затворя вратата, да завъртя ключа и да си потегли от историята. Понякога дни наред я мисля, пробвам се да оказа помощ на хората и оттатък репортажа, оттатък телевизионния ефир.
Иначе, от позиция на наличие на тематиката, доста постоянно би трябвало да описвам на наличен език комплицирани неща, само че пък значими за хората. Само обща просвета не прави работа в такива случаи. Трябва спомагателна, задълбочена подготовка, само че пък времето по тази причина е малко, тъй като новинарските излъчвания са няколко на брой, всеки ден. И влизам в „ прибързан “ режим, в който хем би трябвало да си „ светнат “ по тематиката, хем нямаш време да се „ светнеш “. Допускала съм неточности и съм се поучавала от тях.
Осъзнала съм, че на повърхността може да огледа всеки, журналистът би трябвало да даде дълбочина на казуса. Трябва да носи „ добавена стойност “ на информацията.
- Вече 10 години сте кореспондент в bTV? Изкушавали ли сте се в миналото да поемете по различен път – в публицистиката или отвън нея?
- Преди 10 години бях утвърдена за стажантската стратегия на bTV Новините. След като завърши, ми предложиха да остана. И по този начин към този момент десетилетие, което незабелязано мина. Ясно е, че сред мен и публицистиката обич има. А във всяка любовна връзка се появяват и въпроси от вида „ дали сме един за различен “. Работата ми е динамична, стресова, краде от персоналното ми време, постоянно ме оставя и без него. Дори и да ми е идвало да зарежа всичко и да си кажа „ не сме един за различен “, оценката на сътрудниците, на хората, на които се пробвам да оказвам помощ, удовлетвореността от добре свършената работа, ме оставят там, където мисля, че ми е мястото.
- Какво се промени в работата в малкия екран за тези години?
- Промениха се доста неща – като стартираме от това по какъв начин наподобяват новинарските излъчвания, софтуерната еволюция, която претърпява ефира, и стигнем до там, че към този момент всеки си мисли, че може да е „ медия “ и „ публицист “, в случай че има телефон в ръка, което пък ни слага пред изключително предизвикателство да защитим смисъла на специалността ни и на това да ни има.
Неслучайно bTV Новините започва нов план „ Новините от вътрешната страна “, който дава опция на феновете да надникнат зад камерата и да схванат по какъв начин тъкмо се случва работата на ТВ публицистите. Целта на поредицата видеоматериали е да помогне на хората да разпознават по-лесно истината в днешната осведомителна среда, повлияна от подправените вести и наличието в обществените мрежи. Искаме да помогнем на потребителите, когато си основават критерии, по които да сортират, проучват и употребяват източниците на информация.
- Получавала ли сте закани или напън да не излъчите собствен репортаж?
- Не съм получавала нито закани, нито какъвто и да било напън да излъча или не даден репортаж. Дори да се случи, bTV е зад тила ми, в това не се съмнява никой от сътрудниците ми в нюзрума.
- Остава ли Ви време за странични занимания отвън публицистиката?
- Опитвам се да имам време и отвън малкия екран - да се срещам с другари, да пътувам, да спортувам. Тази година отделих и време за учене – завърнах се в университета и обогатявам знанията си по стопанска система на човешките запаси. Старая се 2-3 пъти годишно да се прибирам и в родния си град, в който живее фамилията ми. Дължа доста на майка ми и татко ми – за възпитанието, което са ми дали, за поддръжката, хармонията и образеца. Имам двама племенници, които обичам доста. Веднъж бяха нарисували сърце на плочките на тротоара пред къщата, а до него по-малкият беше написал „ Добре пристигнала, лелЮ “. „ Ю “ – то е умишлена неточност, която препраща към думата „ лЮбов “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ