Мария Цънцарова е от Карлово. Завършва журналистика в Софийския университет

Мария Цънцарова е от Карлово. Завършва публицистика в Софийския университет и магистратура по мениджмънт в Нов български университет. Още като студентка стартира работа в "Нова телевизия ". От 2013-а е част от екипа на bTV Новините.

Сред репортерските й находки са разкрития за схемите на Движение за права и свободи за пазаруване на гласове, за имотното положение на Делян Пеевски, следствия за хора от подземния свят, за противозаконните сондажи по права от автомагистрала „ Струма” и доста други. Автор е на поредицата "На 180 градуса " в предаването "120 минути ". Носител е на редица оценки, измежду които на фондация "Радостина Константинова ", на фонд "Валя Крушкина ", както и наградата на Нов български университет "Журналист на годината ".

Омъжена е за ученическата си обич Симо Голев, синовете им Георги и Костадин са на 3 и 1 година.

Вижте фрагмент от изявлението с нея за новия брой на в. „ Всичко за фамилията “.

Как се справяш с всичко?

Ставам в 4:30 сутринта, в 6 към този момент съм в малкия екран и се приготвям за ефир. Децата сега са в Карлово. Там е майка ми, фамилията на мъжа ми. Татко им също е с тях сега. Иначе нямаше да можем да се оправим. Бях на невисок старт, тръгвах за Карлово, когато чухме анонсите за нова конституция и Велико национално заседание. Събитията се завъртяха, върнаха се изключително и живите настоящи излъчвания, които по традиция почиват през август.

Имаше ли терзание по какъв начин ще се оправиш?

Заради цялата коронавирус обстановка и въведените ограничения в bTV работим на смени и с стеснен запас. Като прибавим и летните отпуски, се постановат такива рискови обстановки. Целият този адреналин незабавно ти връща бодростта. По това време на обяд към този момент се поуспокоявам, тъй като има задоволително време до идващия ден, до идващия ефир. Продуцентите в малкия екран са на извънредно високо равнище. Но да заменявам по едно и също време трима сътрудници, както се случи, въпреки и за малко, беше предизвикателство.

Преди да заместя Тони (бел.ред. Антон Хекимян), сме репетирали в студиото. Аз не го бях виждала онлайн, защото то стартира да действа, когато към този момент бях в майчинство. Беше планувано, бях готова по какъв начин са ситуирани камерите, каква е ситуацията.

Докато в сета на Цвети Ризова не съм сядала в никакъв случай, беше въпрос на минути да си кажем в коя камера да си кажа анонса и стартира ефирът. В студиото на Светльо Иванов съм била единствено негов събеседник, не съм осведомена чисто софтуерно по какъв начин се случват нещата. Ситуацията от време на време допуска бързо адаптиране.

Явно през майчинството си поддържала форма.

Не, в противен случай. Бях отвън всякаква форма. Съзнанието ми беше жадно за подобен вид прекарвания. Когато бях потънала в всекидневието с децата, осведомителният поток доста незадълбочено преминаваше около мен. Сега ми е два пъти по-трудно, тъй като се пробвам да наваксвам с информация, която не съм проучила в дълбочина. Сядам да прочета за даден събеседник, излизат остарели сюжети, които имат отношение към днешните, а се оказва, че в оня миг не съм ги проследила в елементи. А е значимо, когато някой сяда против теб, да познаваш чудесно детайлите. Неочаквана дълбочина се открива, която би трябвало да преплувам, с цел да стигна до какъвто и да било диалог.

След отпуската какво следва?

Ще продължа поредицата си "На 180 градуса " в предаването на Светльо Иванов. Струва ми се, че върша нещо значимо с нея. Много е обвързвана с краткосрочната ни памет, която се оказа, че изветрява бързо. Сигурна съм, че сега на хората ще им е мъчно да формулират какво съответно докара до това неодобрение и изкара протестиращите пред Министерския съвет. Да опресняваш личната си памет и тази на феновете не е елементарно. Дори от софтуерна позиция да стигнеш до всичкия списък по дадена тематика е нещо трудоемко.

Какво правиш, когато е мъчно да достигнеш до събеседника си?

Може би са едно на доста изявленията, когато можеш да отключиш някого, да докоснеш тази част от неговото схващане, което да го предразположи да каже неща, които не е желал да каже. Понякога един въпрос, който се е родил в хода на диалога, отключва събеседника. Например, когато Румен Овчаров получи присъда две години условно и да заплати 16 милиона по цивилен иск. В студиото твърдеше какъв брой порочно е работила цялата правосъдна система към него. Сигурна съм, че не искаше по този прочувствен метод да го опише. Слушайки го деликатно, се пробвах да последвам неговата мисъл.

С къси въпроси да го накарам да даде съответни имена. Защото е елементарно да кажеш, че системата е корумпирана. Това пък докара до последващо разплитане на ситуацията в Българска социалистическа партия, тъй като той говореше за Кирил Добрев. Впоследствие Кирил Добрев одобри поканата за изявление и описа за други процеси в партията. За страдание, по-късно госпожа Нинова не одобри поканата за изявление, а съм сигурна, че и тя има какво забавно да каже. Но има и събеседници, за които знам авансово, че не желаят да дадат отговори. Там са значими въпросите. Защото за фена е значимо да види кои са въпросите, на които събеседниците не дават отговор или не дават отговор почтено. Това се хваща. Както аз усещам, когато някой не споделя истината, по този начин и феновете.

За следващ път в проучване bTV печели доверието на феновете, по какъв начин се реализира това?

Не желая да приказвам претенциозно. Някак си корпоративното говорене в никакъв случай не звучи откровено от устата на публицист. Само че аз имам всекидневен контакт с хората, които взимат решенията за новините и настоящите излъчвания. Виждам, че всички те и сътрудниците ми сме водени от убеждението, че оставаме една от дребното свободни медии. Водим се от чисто кардиналните позиции, че би трябвало да съществуват всички гледни точки, че получен отвод не може да е причина да не вършим дадена тематика. Смятам, че това изпитание се вижда и се прави оценка от хората. Те не могат да бъдат излъгани.

Как криеш персоналните си пристрастия на екран?

Не че съм по-обрана в страстите си, само че някак си в действителност съм водена от любовта си към истината. Няма хора, които да са ваксинирани против рецензия. Това е значимото във въпросите, не толкоз да накараш някого да се усеща неловко. Лесно е, когато се пробвам да видя всичко през погледа на фена. Такава ми е настройката, доброжелателна съм към всеки събеседник. Подхождам в действителност с любознание да науча повече и да изляза от този диалог по-информирана, по-познаваща индивида.

Имаш ли мечтано изявление?

Не тъкмо мечтано, по-скоро за мен би било професионално предизвикателство да направя изявление с Делян Пеевски, Ахмед Доган, с Бойко Борисов също, тъй като от дълго време приказва единствено от джипа си. С хора, от които всички чакаме доста отговори и към които всички имаме доста въпроси. Ще ми е мъчно, само че бих желала да имам опция да се приготвя за такива изявленията.

По едно време името ти вървеше с етикета "разследващ публицист ".

Винаги доста ме е тормозело това. Не желая хората да гледат на мен с едно мислено, че постоянно се пробвам да науча нещо, имам назад във времето и дълбая. Не подобавам със подозрение към хората. Не желая да ме свързват единствено с проблеми и комплицирани проблеми с престъпен нюанс. Днес гледах с такова любознание живото включване от Варна за подводницата "Слава ", станала музей. Това профилиране в никакъв случай не ми е допадало. За страдание, не се оправям добре с културни тематики, там се изисква характерна подготовка. Но това не ми пречи да имам любознание и към тях.

Разследващ публицист е доста претенциозно. Не постоянно това, което съм правила, е било следствие, било е репортаж. Има сътрудници, които влагат извънредно доста труд. За всеки репортаж на Марин Николов може да се каже, че е проверяващ. Той рови, ревизира, открива. Стоян Георгиев по същия метод от всяка тематика може да извади такава дълбочина, за която аз от време на време нямам око да я видя. В последна сметка е значимо да можеш да преведеш на езика на хората това, което е проблем. И те да го схванат.