Мария Тальони (на италиански: Maria Taglioni) (23 април 1804 –

...
Мария Тальони (на италиански: Maria Taglioni) (23 април 1804 –
Коментари Харесай

Родена е Мария Тальони, италианска балерина

Мария Тальони (на италиански: Maria Taglioni) (23 април 1804 – 22 април 1884) е прославена италианска балерина, балетна педагожка и балетмайсторка от XIX век, епохата на Романтизма, представителка на италианската балетна династия Тальони. Смятана е за първата балерина, танцувала на палци (en pointe).
Тальони стартира да се занимава с балет на 12-годишна възраст под управлението на татко си, когато фамилията се мести във Виена, Австрия. Филип Тальони вкарва непоколебим репетиционен режим, включващ стоене дълго време в позиции и двучасови сесии от извършения, адажиа и скокове.
Дебютът ѝ е на 10 юни 1822 година във Виена в балета La Reception d`une Jeune Nymphe à la Cour de Terpsichore по хореография на татко ѝ. Успехът ѝ е мигновен и следват гастроли във всичко огромни градове в Германия.
На 23 юли 1827 година дебютира в Гранд опера в Париж. Баща ѝ съумява да контракти отлични условия за нея, както и мястото на балетмайстор за себе си, с цел да може да слага функциите ѝ. Популярността ѝ нараства с функции в Le Sicilien, Le Carnaval de Venise, Le Dieu et la Bayadère и Robert le Diable.
Дебютът ѝ на лондонската сцена е през 1829 година Славата на Мария обаче идва с балета „ Силфида “, основан от татко ѝ по музика на Жан Шнайцхофер, особено с цел да покаже уменията ѝ, и подложен на 26 юли 1832 година в Ковънт Гардън. В него за първи път се употребява палцовата техника за укрепване на естетическия резултат, а не просто като акробатичен номер. Тальони остава в Парижката опера до 1837 година
Тальони се загатва постоянно в романите на Балзак, а Такъри написа, че младите мъже от нейното време „ в никакъв случай няма видят нещо по-грациозно от Тальони в „ Силфида “. “
През 1837 година Тальони напуща Театъра на Нейно Величество в Лондон и отпътува за Санкт Петербург, където танцува три години в Имперския балет. В Русия Тальони придобива съвсем паметен статут. След последното ѝ зрелище в страната (1842 г.) чифт нейни палци с продадени на търг за 200 рубли, с цел да бъдат сготвени и сервирани за вечеря на група балетомани.
През 1845 година Тальони танцува с три други огромни балерини на времето си – Карлота Гризи, Люсил Гран и Фани Черито, в балета Pas de Quatre, подложен в Лондон особено за тях.
Последни години
Тальони стопира да танцува през 1847 година Живее в Италия и Лондон.
Връзката ѝ с балета обаче не е прекратена. Когато новият танцов шеф на Гранд опера – Люсиен Петипа, и неговият възпитаник, хореографът Луи Меран, реорганизират балета на операта, Тальони е в журито на първия конкурс за асортимент на танцьори за кордебалета (1860 г.).
Табьони прави опит и като хореограф. Единствената ѝ творба е Le papillon („ Пеперудата “, 1860 г.) е сложена за ученичката ѝ Ема Ливри (която умира трагично през 1863 година при театрален случай, в който костюмът ѝ е разпален от газова лампа, употребена за осветление на сцената).
Йохан Щраус-син композира полка на нейно име (опус 173), само че в действителност творбата е за племенницата на Тальони и щерка на Паоло Тальони. Поради съвпадението на имената, двете постоянно са бъркани.
Тальони губи огромна част от спестяванията си при финансови спекулации и е принудена да се изхранва като учителка по балет и етикет.
През последните две години от живота си живее при сина си Жилбер в Марсилия, Франция, където и умира на 23 април 1884 г.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР