Мария Стефанова: Петър Младенов си отиде със сачма в главата
Мария Стефанова е някогашна здравна сестра в травматологията в Стара Загора. Близка с Чочоолу, Радой Ралин, Константин Тренчев, Колю Босия... На млади години се снимала в българския игрален филм „ Хроника на възприятията ”. Избрал я режисьорът Любомир Шарланджиев, брачният партньор на Невена Коканова. Играли дружно с Жоржета Чакърова, Джоко Росич и Йосиф Сърчаджиев. Решила да става актриса, само че по време на фотосите се случва нещо, което я отхвърля. Голям и тежък прожектор пада върху главата й и я пробива. Така приключва филмовата й кариера… В любовта нещата са други... Моята единствена обич беше, е и ще си остане Стефан Продев, въпреки че в никакъв случай не сме се виждали споделя Мария. Съседка ми донесе нещо за почерпка, завито във вестник „ Дума”. Прочетох коментара на Продев, който напряко ме порази. Казах си: „ Трябва да се видя с този човек каквото и да става!” Събрах кураж и на Стефановден му позвъних. Той не ми отговори. Свързахме се много по-късно. Казах му, че неговият коментар ме е улучил право в сърцето и че се удивлявам на всичко, което той написа. Така стартира нашата телефонна обич, с дълги диалози на разнообразни тематики. Той ме назова „ Необичайно явление”. Не бил имал събеседник като мен. Една вечер ми се обади и ми сподели сутринта да си купя вестник „ Дума”, тъй като коментара в него е посветил на мен
- И какъв беше отдаденият на тебе коментар?
- Заглавието му беше „ Игра на интелектуалци” и до през днешния ден го знам наизуст. Беше 17-и брой, от 20 януари 2006 година Поръчала съм да го сложат в ковчега ми. Това са думи, които удрят през лицето като камшици и може да ги изрече единствено Стефан Продев. Моя позната ми сподели, че той нямал журналистическо обучение. Позвъних му и го попитах. Той ми отвърна: „ Да, истина е! И какво от това?” Аз сконфузено измънках: „ Той и Ботев е нямал обучение, само че е сътворил класика”...
- Споделяхте ли с него персонални неща?
- Говорили сме цели часове с него. Аз по принцип съм си доста приказлива, пък на него несъмнено му е било неловко да затвори телефона. Беше внимателен човек. Споделял е с мен, че са му чупили прозорците за изявления, заплашвали са го със гибел. Веднъж ми сподели, че другарка, с която са се целували на млади години, го заплюла в лицето поради левите му убеждения. Друг път пред него стопира трамвай, ватманката слязла да го прегърне и целуне.
Стефан Продев
- Легенди се описват за това по какъв начин си избавила Петър Младенов?
- Петър Младенов си отиде със…сачма в главата. Беше пристигнал на лов край Стара Загора, само че някакъв пишман стрелец го улучил. Сачмата попаднала в лицето му и заседнала там. Налагаше се незабавна интервенция, с цел да я извадят. Набързо откриха някакъв коремен хирург. А такава интервенция на лицевата част от главата се правеше наложително от съдов хирург. Тогава аз работих там и споделих на другаря Младенов да се маха бързо, в случай че не желае да го обезобразят. Послуша ме и потегли. Но и в София очевидно никой не се е решил да извади сачмата, тъй като беше на доста рисково място. След много години видях нещо необичайно. Работех в една лаборатория, когато ми донесоха да плана рентгенови фотоси от някаква злополука. И виждам - череп със сачма в лицето. Това е главата на Петър Младенов, си споделих. Точно по този начин излезе. Той беше леко потърпевш при злополука. Така си отиде – със сачма в главата. Преди това обаче няколко пъти ме кани да отида на работа в София. Не се съгласих...
- Казват, че си излекувала и брата на Фидел Кастро - Раул?
- Да, истина е. Той страдаше от псориазис и единственият човек, който можеше да му помогне да се отърве от досадния сърбеж, бе горублянският духовник. Той собственоръчно правеше някакви мехлеми. Уредих персонална среща на Раул Кастро с лечителя и по този начин той бе оздравял. После изпратих дарове на Фидел Кастро по известната по това време партийна лидерка Соня Партизанката. Тя беше значим фактор при комунистическото ръководство. Пътували дружно с Лили Иванова и оркестъра й. Рекламата за турнето на Лили била направена, организацията съвършена, билетите разпродадени, хотелът зает и внезапно ни в чеп, ни в ръкав тя поискала два пъти по-голяма от авансово уговорения хонорар. Иначе нямало да пее. Но Соня Партизанката си беше дръпната и на никого басма не цепеше. Дори моят другар Чочоолу се опасяваше от нея. Изправила се тя против Лили и тропнала с крайник: „ Или ще пееш за колкото пари ти кажат, или няма да видиш сцена освен в чужбина, само че и в България!...” И Лили свила опашката и пяла, несъмнено... Срещу Соня никой не можеше да се изправи…По нея Фидел Кастро ми изпрати доста хубав и безценен сувенир с признателност, че съм помогнала на брат му. Пазя го и до през днешния ден. И него желаех да сложат в гроба ми…
- Каква дружба те свързва с Радой Ралин, с Кольо Босия, с Константин Тренчев…
- У Радой Ралин съм ходила на посетители и съм седяла в краката му. С него е необикновено да се поддържа връзка. Сега обаче пиша епиграми и слушам хората да споделят, че съм ги била взела от Радой Ралин. За Кольо Босия и Константин Тренчев не желая даже да слушам. И двамата ме предадоха. Босия съм го хранила и поила месеци наред в дома си. Знам какъв отстъпник е, не ми се приказва за това. А Константин Тренчев си пишеше публикациите на моята пишеща машинка. У дома. Когато пристигна демокрацията, аз стигнах до такава степен, че да ме вкарат в Старозагорския изтрезвител напълно трезва. При това не можех да вървя, тъй като си бях счупила крайници. Един юрист си е харесал жилището ми и желае да ме изгони оттова, откакто отхвърлих да му го продам, с цел да си направи мезонет. Той провежда и подписка в блока за изгонването ми. Обявиха ме за общодържавно търсене, а аз не можех да изляза от вкъщи си поради счупения си крайник. Освен че ме изкараха алкохоличка се пробваха да ме вкарат в лудницата. Добре, че психиатрите ми дадоха документ, че съм изцяло здрава и с акъла си. Много се надявах и на Константин Тренчев, и на Кольо Босия да си спомнят по какъв начин съм ги поила и хранила, по какъв начин съм ги приютявала, и да ми оказват помощ да се защитя. Уви! Днес и двамата се вършат, че не ме познават. За Тренчев знам защо ми се сърди…
- За какво?
- Защото издадох тайната му, че е осиновен. И това не можа да ми елементарни и до през днешния ден. А за Босия мога да кажа единствено едно: той стана отстъпник, тъй като не става за нищо друго… Преди години една вечер ми позвъни на вратата, тъй като нямаше къде да спи. Жена му го изгонила. Още като пристигна, си изиска ракия. Купих кило домашна и той взе, че я изпи всичката. Падна като скован на леглото, а аз цяла нощ умирах от боязън. Мислех си, че няма да се разсъни. Босия не признаваше ни татко, ни майка, ни сестра. Опитаха се по това време да го научат да работи и го пратиха да сглобява мебели, само че и до момента не съм чула да е сглобил някаква мебел. Иначе родителите му са толкоз свестни хора.
- Знам, че се познавате и с Ренета Инджова?
- Аз познавам освен Ренета, а и майка й още от времето, когато живееха в Стара Загора. Сигурно никой не го знае, само че аз бях първата манекенка в Стара Загора, намерила смелостта да тръгне да демонстрира нова мода по подиума без ничия поддръжка. Дотогава новите модели се представяха от родственици на моделиерите, които не всеки път имаха подобаваща фигура за това. Аз и Ренета стъпихме на подиума, отговарящи на всички условия. Хората ни харесаха, харесаха телата ни… Бяхме млади, бяхме красиви, нахакани, само че неопитни. Тя беше упорита, решена да реализира задачата си непременно. Дори един път ме избута от подиума да падна, с цел да тръгне първа, само че аз не се дразня. Времената бяха такива, че всеки искаше да е първи. Пък и Ренета потвърди, че е имало защо да ме избутва тогава…Струвало си е…
Едно изявление на Тодорка НИКОЛОВА, Стара Загора
- И какъв беше отдаденият на тебе коментар?
- Заглавието му беше „ Игра на интелектуалци” и до през днешния ден го знам наизуст. Беше 17-и брой, от 20 януари 2006 година Поръчала съм да го сложат в ковчега ми. Това са думи, които удрят през лицето като камшици и може да ги изрече единствено Стефан Продев. Моя позната ми сподели, че той нямал журналистическо обучение. Позвъних му и го попитах. Той ми отвърна: „ Да, истина е! И какво от това?” Аз сконфузено измънках: „ Той и Ботев е нямал обучение, само че е сътворил класика”...
- Споделяхте ли с него персонални неща?
- Говорили сме цели часове с него. Аз по принцип съм си доста приказлива, пък на него несъмнено му е било неловко да затвори телефона. Беше внимателен човек. Споделял е с мен, че са му чупили прозорците за изявления, заплашвали са го със гибел. Веднъж ми сподели, че другарка, с която са се целували на млади години, го заплюла в лицето поради левите му убеждения. Друг път пред него стопира трамвай, ватманката слязла да го прегърне и целуне.
Стефан Продев
- Легенди се описват за това по какъв начин си избавила Петър Младенов?
- Петър Младенов си отиде със…сачма в главата. Беше пристигнал на лов край Стара Загора, само че някакъв пишман стрелец го улучил. Сачмата попаднала в лицето му и заседнала там. Налагаше се незабавна интервенция, с цел да я извадят. Набързо откриха някакъв коремен хирург. А такава интервенция на лицевата част от главата се правеше наложително от съдов хирург. Тогава аз работих там и споделих на другаря Младенов да се маха бързо, в случай че не желае да го обезобразят. Послуша ме и потегли. Но и в София очевидно никой не се е решил да извади сачмата, тъй като беше на доста рисково място. След много години видях нещо необичайно. Работех в една лаборатория, когато ми донесоха да плана рентгенови фотоси от някаква злополука. И виждам - череп със сачма в лицето. Това е главата на Петър Младенов, си споделих. Точно по този начин излезе. Той беше леко потърпевш при злополука. Така си отиде – със сачма в главата. Преди това обаче няколко пъти ме кани да отида на работа в София. Не се съгласих...
- Казват, че си излекувала и брата на Фидел Кастро - Раул?
- Да, истина е. Той страдаше от псориазис и единственият човек, който можеше да му помогне да се отърве от досадния сърбеж, бе горублянският духовник. Той собственоръчно правеше някакви мехлеми. Уредих персонална среща на Раул Кастро с лечителя и по този начин той бе оздравял. После изпратих дарове на Фидел Кастро по известната по това време партийна лидерка Соня Партизанката. Тя беше значим фактор при комунистическото ръководство. Пътували дружно с Лили Иванова и оркестъра й. Рекламата за турнето на Лили била направена, организацията съвършена, билетите разпродадени, хотелът зает и внезапно ни в чеп, ни в ръкав тя поискала два пъти по-голяма от авансово уговорения хонорар. Иначе нямало да пее. Но Соня Партизанката си беше дръпната и на никого басма не цепеше. Дори моят другар Чочоолу се опасяваше от нея. Изправила се тя против Лили и тропнала с крайник: „ Или ще пееш за колкото пари ти кажат, или няма да видиш сцена освен в чужбина, само че и в България!...” И Лили свила опашката и пяла, несъмнено... Срещу Соня никой не можеше да се изправи…По нея Фидел Кастро ми изпрати доста хубав и безценен сувенир с признателност, че съм помогнала на брат му. Пазя го и до през днешния ден. И него желаех да сложат в гроба ми…
- Каква дружба те свързва с Радой Ралин, с Кольо Босия, с Константин Тренчев…
- У Радой Ралин съм ходила на посетители и съм седяла в краката му. С него е необикновено да се поддържа връзка. Сега обаче пиша епиграми и слушам хората да споделят, че съм ги била взела от Радой Ралин. За Кольо Босия и Константин Тренчев не желая даже да слушам. И двамата ме предадоха. Босия съм го хранила и поила месеци наред в дома си. Знам какъв отстъпник е, не ми се приказва за това. А Константин Тренчев си пишеше публикациите на моята пишеща машинка. У дома. Когато пристигна демокрацията, аз стигнах до такава степен, че да ме вкарат в Старозагорския изтрезвител напълно трезва. При това не можех да вървя, тъй като си бях счупила крайници. Един юрист си е харесал жилището ми и желае да ме изгони оттова, откакто отхвърлих да му го продам, с цел да си направи мезонет. Той провежда и подписка в блока за изгонването ми. Обявиха ме за общодържавно търсене, а аз не можех да изляза от вкъщи си поради счупения си крайник. Освен че ме изкараха алкохоличка се пробваха да ме вкарат в лудницата. Добре, че психиатрите ми дадоха документ, че съм изцяло здрава и с акъла си. Много се надявах и на Константин Тренчев, и на Кольо Босия да си спомнят по какъв начин съм ги поила и хранила, по какъв начин съм ги приютявала, и да ми оказват помощ да се защитя. Уви! Днес и двамата се вършат, че не ме познават. За Тренчев знам защо ми се сърди…
- За какво?
- Защото издадох тайната му, че е осиновен. И това не можа да ми елементарни и до през днешния ден. А за Босия мога да кажа единствено едно: той стана отстъпник, тъй като не става за нищо друго… Преди години една вечер ми позвъни на вратата, тъй като нямаше къде да спи. Жена му го изгонила. Още като пристигна, си изиска ракия. Купих кило домашна и той взе, че я изпи всичката. Падна като скован на леглото, а аз цяла нощ умирах от боязън. Мислех си, че няма да се разсъни. Босия не признаваше ни татко, ни майка, ни сестра. Опитаха се по това време да го научат да работи и го пратиха да сглобява мебели, само че и до момента не съм чула да е сглобил някаква мебел. Иначе родителите му са толкоз свестни хора.
- Знам, че се познавате и с Ренета Инджова?
- Аз познавам освен Ренета, а и майка й още от времето, когато живееха в Стара Загора. Сигурно никой не го знае, само че аз бях първата манекенка в Стара Загора, намерила смелостта да тръгне да демонстрира нова мода по подиума без ничия поддръжка. Дотогава новите модели се представяха от родственици на моделиерите, които не всеки път имаха подобаваща фигура за това. Аз и Ренета стъпихме на подиума, отговарящи на всички условия. Хората ни харесаха, харесаха телата ни… Бяхме млади, бяхме красиви, нахакани, само че неопитни. Тя беше упорита, решена да реализира задачата си непременно. Дори един път ме избута от подиума да падна, с цел да тръгне първа, само че аз не се дразня. Времената бяха такива, че всеки искаше да е първи. Пък и Ренета потвърди, че е имало защо да ме избутва тогава…Струвало си е…
Едно изявление на Тодорка НИКОЛОВА, Стара Загора
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ