Мария Пеева – малката стопанка на големия сайт
Мария Пеева е брачна половинка, майка, баба, преводач, създател. Името на уеб страницата ѝ – Мама Нинджа става нарицателно за всички обществено значими тематики - здраве, обществено тъждество, приемливост, родителство, образование, обучение. Неизчерпаемото наличие на авторски истории, отзиви на специалисти, изявленията с психолози, лекари и учители, многопластовото следене на значимите проблеми от всичките им гледни точки са измежду безспорните полезности на уеб страницата.
Но в същината на цялото това съзвездие от тематики и отзиви е Мария и нейната нестихваща обич към това да открива живота и да прави първата стъпка там, където никой различен не се осмелява.
Как наподобява животът в числа:
72 000 почитатели на уеб страницата
365 страници събрани в първата ѝ книга
30 години влюбена в един мъж
20 години работа като преводач
19 години разлика сред първото и последното дете
5 години разлика сред най-малкия наследник и внука
4 деца
3 домашни любимци
1 внук
Любовта и думите
„ Моята история може би ще ви се стори не изключително забележителна, тъй като в нея има единствено доста деца и доста думи. Деца, тъй като си имам цели четири броя, а думи, тъй като постоянно съм работила с тях. 20 години бях кино преводач, а след това започнах и блога мама нинджа, с който се занимавам трета година. Някъде сред всички тези неща с моя брачен партньор създадохме и четири прелестни момчета. Нашата любовна история е извънредно скучна, като всички щастливи истории, прочее. Влюбихме се като възпитаници и от съвсем 30 години споделяме живота си. 26 от тях сме женени. Разликата сред най-малкият и най-големият ми наследник е 19 години, а сред най-малкият ми наследник и внучето - пет. Като прибавим и кучетата и котаракът, у дома е същинска радостна лудница, посред която някак се пробвам да оцелея и да работя. “
За Мария думите и любовта са неразривно свързани. Допълват се, порастват, реализират и недостижимото дружно.
Дали ще споделя за любовта на живота си, за достиженията на децата си, за лудориите на домашните любимци, дали ще разсмива или разплаква – думите с ненаситност се оставят да бъдат шлифовани и подредени в ювелирните ѝ текстове.
И това има своето пояснение - няма по какъв начин да не си влюбен в думите и те да не ти отвръщат със същото, когато едни от най-изкусните преводи са твое дело.
„ Професията на филмовия преводач е колкото забавна, толкоз и тежка. Интересна е, тъй като всеки план е друг. Един ден си в автомобилна конкуренция, на идващия проучваш оръжейни термини, а другата седмица се бориш с правни понятия или медицински названия. Един ден ругаеш като негър разбойник, на идващия редиш любовни пояснения в мерена тирада. Случвало се е за някой теоретичен термин да изчитам десетки публикации, преди да измисля по какъв начин тъкмо да го преведа. Когато преди повече от двайсет години навлязох в тази специалност, се влюбих в нея с цялото си сърце и не съм си представяла, че в миналото ще желая да върша нещо друго. Години наред то запълваше нуждата ми да създавам и да пиша. Докато един ден осъзнах, че непознатите мисли и хрумвания в главата ми са толкоз доста, че стартират да задушават моите. Осъзнах също, че това не ми е задоволително. И започнах да пиша. “
Сайтът и пътят към непознатото
„ От късите статуси във Facebook се роди блогът. По някакъв непонятен метод той заживя собствен личен живот, стартира да пораства и да се развива. Превърна се в цветен, логичен уебсайт, четен от десетки хиляди всеки месец. Усещането да радваш хората е неповторимо. Да получиш писмо от непозната жена, която ти споделя, че си ѝ вдъхнала сили да продължи, че си била до нея, когато е осиновила детето си, когато е изгубила майка си… В моментите, когато се деморализирам или изтощавам, ми е задоволително да прочета едно такова писмо и още веднъж се усещам щастлива. А те постоянно идват в точния миг. “
Днес блогът е „ пораснал “ до уебсайт с над 72 000 почитатели. Интересът е елементарно разбираем: Всяка сериозна обществена тематика се преглежда в цялото ѝ разнообразие – от споделени персонални истории до експертни отзиви. Обобщените от уеб страницата разбори се цитират даже от формалните институции у нас.
Важните послания се споделят по разнообразни способи, с цел да доближат до допустимо най-вече консуматори и по допустимо най-правилния метод.
И по този начин от място, което споделя за занимателните моменти от живота на една многодетна майка, уеб сайтът се трансформира в обществен феномен.
Подкрепата и триумфът
„ Мисля, че е обикновено, когато влагаш толкоз доста в работата си, да имаш някакви упования за резултата й. Моят блог ги надмина - неведнъж. И нямам поради финансовите измерения, тъй като едва ли в България има човек, който е забогатял от писане. Имам поради тъкмо обществения му резултат. Когато го започнах, имах една напълно простичка концепция - да описвам всякакви наши занимателни истории, да усмихвам майките, от време на време да ги разчувствам или възнамерявам. Да поддържам връзка с тях, както майките с бебешките колички се намират в парка и доста бързо стават приятелки. Оказват си една на друга поддръжка, смеят се дружно, обменят си информация и препоръки за всевъзможни въпроси от живота - от възпитанието на по-големите деца до това какво забавно сме чели в последно време. Този дух на общественост и до момента го има сред нас. Съмнявам се да има друга майчинска група в обществените мрежи, където даже когато се сдърпаме за нещо, резервираме почитание една към друга.
Благодарение на този дух оказваме помощ и на доста дела. Подкрепихме майките на деца с увреждания в митинга им, събрахме средства за няколко животоспасяващи интервенции, борим се за общество, в което всяко дете има късмет и всяка майка има поддръжка. Да, проблеми постоянно ще има, само че постоянно ще има и хора, които дават всичко от себе си, с цел да ги решат.
Може би тъкмо това прави живота толкоз забавен. “
Само за няколко години, Мария съумява да поддържа десетки благотворителни акции, обществени и персонални дела. Апелите отправени посредством уеб страницата получават безапелационна поддръжка.
Социалните проблеми намират бързо своето позволение, а предизвикалите ги не биват укривани и премълчавани. Тази безкористност и бистрота има своята цена, само че Мария я посреща с типичната си женствена неотстъпчивост.
Играта на стъпки
„ Първата стъпка е най-трудната. Това е стъпката на избора. Тя може да е неправилна, несъмнено. Но в никакъв случай няма да разберем това, в случай че не я създадем, нали? Първата стъпка е най-трудната, само че идващите са не по-малко значими. Поглеждайки обратно виждам, че съм постигнала повече в сравнение с съм мечтала. И въпреки че не съм не запомнила хилядите безсънни нощи, умората, лишенията, доста повече помня насладата и удовлетворението. И бих тръгнала още веднъж по същия път, без съмнение. Отново бих разкрила живота, още веднъж бих рискувала. И колкото повече ходя по пътя си, толкоз повече съзнавам, че той ми дава доста повече от крайната цел. Че щастието е в него, в дребните стъпки, в превъзмогването на всевъзможни компликации и в ежедневните борби. В чувството да си легнеш вечер, да си спомниш деня и да се усмихнеш, тъй като си удовлетворен от себе си.„
Живот, заслужен за разкриване
Има хора, които познаваш още преди да срещнеш. Доверяваш им се, следваш ги и си благополучен, че ги имаш в живота си.
Те умеят да са откровени, без да се натрапват; да са в близост, без да омръзват; да оказват помощ, без да ги виждат.
Успяват с лекост да увличат себеподобни в името на всяка добра идея и мотив.
А когато след себе си имаш цели 72 000 нито една фантазия не може да остане несбъдната и нито една болежка – неутешена.
„ Аз съм доста елементарна жена и може би това е повода да ме харесват хората. Защото не е наложително да си някакъв невероятен човек, с цел да вярваш в себе си, да се радваш на живота, да намираш мотиви за усмивка на всички места към себе си. “
Историята за възхитителната Мария Пеева е вдъхновена от акцията на Алианц България Откривай живота.
Но в същината на цялото това съзвездие от тематики и отзиви е Мария и нейната нестихваща обич към това да открива живота и да прави първата стъпка там, където никой различен не се осмелява.
Как наподобява животът в числа:
72 000 почитатели на уеб страницата
365 страници събрани в първата ѝ книга
30 години влюбена в един мъж
20 години работа като преводач
19 години разлика сред първото и последното дете
5 години разлика сред най-малкия наследник и внука
4 деца
3 домашни любимци
1 внук
Любовта и думите
„ Моята история може би ще ви се стори не изключително забележителна, тъй като в нея има единствено доста деца и доста думи. Деца, тъй като си имам цели четири броя, а думи, тъй като постоянно съм работила с тях. 20 години бях кино преводач, а след това започнах и блога мама нинджа, с който се занимавам трета година. Някъде сред всички тези неща с моя брачен партньор създадохме и четири прелестни момчета. Нашата любовна история е извънредно скучна, като всички щастливи истории, прочее. Влюбихме се като възпитаници и от съвсем 30 години споделяме живота си. 26 от тях сме женени. Разликата сред най-малкият и най-големият ми наследник е 19 години, а сред най-малкият ми наследник и внучето - пет. Като прибавим и кучетата и котаракът, у дома е същинска радостна лудница, посред която някак се пробвам да оцелея и да работя. “
За Мария думите и любовта са неразривно свързани. Допълват се, порастват, реализират и недостижимото дружно.
Дали ще споделя за любовта на живота си, за достиженията на децата си, за лудориите на домашните любимци, дали ще разсмива или разплаква – думите с ненаситност се оставят да бъдат шлифовани и подредени в ювелирните ѝ текстове.
И това има своето пояснение - няма по какъв начин да не си влюбен в думите и те да не ти отвръщат със същото, когато едни от най-изкусните преводи са твое дело.
„ Професията на филмовия преводач е колкото забавна, толкоз и тежка. Интересна е, тъй като всеки план е друг. Един ден си в автомобилна конкуренция, на идващия проучваш оръжейни термини, а другата седмица се бориш с правни понятия или медицински названия. Един ден ругаеш като негър разбойник, на идващия редиш любовни пояснения в мерена тирада. Случвало се е за някой теоретичен термин да изчитам десетки публикации, преди да измисля по какъв начин тъкмо да го преведа. Когато преди повече от двайсет години навлязох в тази специалност, се влюбих в нея с цялото си сърце и не съм си представяла, че в миналото ще желая да върша нещо друго. Години наред то запълваше нуждата ми да създавам и да пиша. Докато един ден осъзнах, че непознатите мисли и хрумвания в главата ми са толкоз доста, че стартират да задушават моите. Осъзнах също, че това не ми е задоволително. И започнах да пиша. “
Сайтът и пътят към непознатото
„ От късите статуси във Facebook се роди блогът. По някакъв непонятен метод той заживя собствен личен живот, стартира да пораства и да се развива. Превърна се в цветен, логичен уебсайт, четен от десетки хиляди всеки месец. Усещането да радваш хората е неповторимо. Да получиш писмо от непозната жена, която ти споделя, че си ѝ вдъхнала сили да продължи, че си била до нея, когато е осиновила детето си, когато е изгубила майка си… В моментите, когато се деморализирам или изтощавам, ми е задоволително да прочета едно такова писмо и още веднъж се усещам щастлива. А те постоянно идват в точния миг. “
Днес блогът е „ пораснал “ до уебсайт с над 72 000 почитатели. Интересът е елементарно разбираем: Всяка сериозна обществена тематика се преглежда в цялото ѝ разнообразие – от споделени персонални истории до експертни отзиви. Обобщените от уеб страницата разбори се цитират даже от формалните институции у нас.
Важните послания се споделят по разнообразни способи, с цел да доближат до допустимо най-вече консуматори и по допустимо най-правилния метод.
И по този начин от място, което споделя за занимателните моменти от живота на една многодетна майка, уеб сайтът се трансформира в обществен феномен.
Подкрепата и триумфът
„ Мисля, че е обикновено, когато влагаш толкоз доста в работата си, да имаш някакви упования за резултата й. Моят блог ги надмина - неведнъж. И нямам поради финансовите измерения, тъй като едва ли в България има човек, който е забогатял от писане. Имам поради тъкмо обществения му резултат. Когато го започнах, имах една напълно простичка концепция - да описвам всякакви наши занимателни истории, да усмихвам майките, от време на време да ги разчувствам или възнамерявам. Да поддържам връзка с тях, както майките с бебешките колички се намират в парка и доста бързо стават приятелки. Оказват си една на друга поддръжка, смеят се дружно, обменят си информация и препоръки за всевъзможни въпроси от живота - от възпитанието на по-големите деца до това какво забавно сме чели в последно време. Този дух на общественост и до момента го има сред нас. Съмнявам се да има друга майчинска група в обществените мрежи, където даже когато се сдърпаме за нещо, резервираме почитание една към друга.
Благодарение на този дух оказваме помощ и на доста дела. Подкрепихме майките на деца с увреждания в митинга им, събрахме средства за няколко животоспасяващи интервенции, борим се за общество, в което всяко дете има късмет и всяка майка има поддръжка. Да, проблеми постоянно ще има, само че постоянно ще има и хора, които дават всичко от себе си, с цел да ги решат.
Може би тъкмо това прави живота толкоз забавен. “
Само за няколко години, Мария съумява да поддържа десетки благотворителни акции, обществени и персонални дела. Апелите отправени посредством уеб страницата получават безапелационна поддръжка.
Социалните проблеми намират бързо своето позволение, а предизвикалите ги не биват укривани и премълчавани. Тази безкористност и бистрота има своята цена, само че Мария я посреща с типичната си женствена неотстъпчивост.
Играта на стъпки
„ Първата стъпка е най-трудната. Това е стъпката на избора. Тя може да е неправилна, несъмнено. Но в никакъв случай няма да разберем това, в случай че не я създадем, нали? Първата стъпка е най-трудната, само че идващите са не по-малко значими. Поглеждайки обратно виждам, че съм постигнала повече в сравнение с съм мечтала. И въпреки че не съм не запомнила хилядите безсънни нощи, умората, лишенията, доста повече помня насладата и удовлетворението. И бих тръгнала още веднъж по същия път, без съмнение. Отново бих разкрила живота, още веднъж бих рискувала. И колкото повече ходя по пътя си, толкоз повече съзнавам, че той ми дава доста повече от крайната цел. Че щастието е в него, в дребните стъпки, в превъзмогването на всевъзможни компликации и в ежедневните борби. В чувството да си легнеш вечер, да си спомниш деня и да се усмихнеш, тъй като си удовлетворен от себе си.„
Живот, заслужен за разкриване
Има хора, които познаваш още преди да срещнеш. Доверяваш им се, следваш ги и си благополучен, че ги имаш в живота си.
Те умеят да са откровени, без да се натрапват; да са в близост, без да омръзват; да оказват помощ, без да ги виждат.
Успяват с лекост да увличат себеподобни в името на всяка добра идея и мотив.
А когато след себе си имаш цели 72 000 нито една фантазия не може да остане несбъдната и нито една болежка – неутешена.
„ Аз съм доста елементарна жена и може би това е повода да ме харесват хората. Защото не е наложително да си някакъв невероятен човек, с цел да вярваш в себе си, да се радваш на живота, да намираш мотиви за усмивка на всички места към себе си. “
Историята за възхитителната Мария Пеева е вдъхновена от акцията на Алианц България Откривай живота.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ