Наистина ли Мария Магдалена е била блудница, както е описвана днес
Мария Магдалена е един от забавните персонажи в Библията и за първи път се появява в Новия завет. Реално е една от дребното фенки на Исус, очевидец при разпъването на кръста, също по този начин участва при погребването и на финала е първата, която вижда, че гробът е отворен. Освен това е била паралелно с него, когато е в Галилея, когато проповядва и лекува. При влизането му в Йерусалим жителите го посрещнат, яздещ скромна магаре и тя още веднъж е там. Защо тогава една от най-верните подръжнички приема ролята на развратница и грешница?
Днес е позната като тъкмо такава, само че наличието ѝ в Новия завет е извънредно непретенциозно, с цел да се създадат такива изводи. Според изследователката Хетта Хаус, обликът се трансформира, с цел да може да има образец за жена, която се е покаяла и по-късно е била покръстена. Мария Магдалена има привидение за Божието царство, което по-късно споделя с Исус. Впрочем не би трябвало да забравяме, че доста постоянно даже майката на Исус получава отрицателна роля и в зараждането на християнството се счита за прелюбодейка, до момента в който нейният наследник се разглеждал като копеле. Дева Мария е участвала единствено в Евангелията на Матей и Лука и съвсем не участва в живота на Исус. Тя обаче получава от църквата други позитиви и се трансформира във безконечна девственица.
По време на Павел VI, Ватикана прави някои дискретни промени от латинския превод на Евангелието на Лука. В него се споделя за неназована жена, която влиза в къщата, където Исус гостува и се унижава пред него, измивайки краката му със своите сълзи, а по-късно ги избърсва с косата си. Тогава Исус ѝ споделя „ Прощават се греховете ти “. Папа Григорий още през 591 година е един от първите, които предават най-древната специалност на Мария Магдалена. Той счита, че онази грешница в Евангелието на Лука най-вероятно е била продажница. Дори и откакто Ватикана прави опити да поправи грешката си, порочните грехове върху Мария Магдалена остават.
Защо е належащо дамата, която първа става очевидец на възкресението и навръх нея Исус първи се явява с думите „ Жено, за какво плачеш? “, би трябвало да бъде запомнена по този начин? 2000 години от въпросните събития явно демонстрират, че всеки е приел тази концепция, въпреки и да няма гаранция, че е вярна, изключително откакто хора четат и интерпретират Библията. Разбира се, има и миряни, които преписват позитивна роля на дамата. Някои считат, че тя е била освен почитател, само че даже брачна половинка. Според харвардския професор Карън Кинг, доказателството идва под формата на античен откъс от папирус, съдържащ думите „ Исус им сподели: „ жена ми “. “.
През средновековието този облик също става задоволително известен. В някои Евангелия може да се открият такива фрагменти, които по един или различен метод накланят везните в тази позиция, само че още веднъж не би трябвало да забравяме, че редактирането на Библията продължава да се случва и до през днешния ден, затова няма нищо несъмнено, до момента в който не се видят някои по-древни издания.
Практически всеки историк се интересува жадно от живота и историята на Мария Магдалена. За жал архивите не оферират повече от показаната нищожна информация. Неизвестното се запълва с най-различни митове и легенди, от време на време непосредствено от църквата, различен път от други вълнуващи източници. Впрочем тя минава редица метаморфози от виновник и просветител до светец.
Мария Магдалена е изцерявала, пособия при раждането и има редица други позитивни черти, само че проституцията продължава да я преследва като проказа. Тя е настойник на проститутките през средновековието. Бардаците през XVIII век са се наричали „ Къщи на Магдалена “. Според други откриватели има две Марии в Евангелието. Едната е Мария от Витания. Тя е сестра на Лазар, върнат от мъртвите с помощта на Исус. Мария от Витания стартира да има вяра в силите на божия наследник. Другата жена е Мария от Магдала и е обладана от седем демона, които Исус прогонва от нея. Втората е паралелно до Исус в най-трудните му мигове от живота. Именно Мария от Магдала би трябвало да опише за възкресението измежду другите възпитаници. И преди 591 година всички знаели за съществуването на двете дами.
Папа Григорий Велики ги смесва по време на проповед и прибавя прелюбодейския грях, който е изкупен от Исус. В Евангелието обаче липсват детайлности за прогонените демони. Грешката обаче остава. Както папата може да бърка, по този начин става и с Робърт Сатуел, който през XVI век написа етюд и бърка сълзите на Мария Магдалена, проляти по време на погребението на Исус, пишейки, че Мария Магдалена е плачела над Лазар, а както споменахме в горните редове, сестрата на Лазар е Мария от Витания. През XIII век Якобус де Ворайн написа в своята книга „ Златна легенда “, събирайки историите на всички познати и непознати светци, че Мария Магдалена била благородничка с изключителна хубост и най-големият ѝ грях бил, че е богата. Според него Мария Магдалена е проповядвала в Марсилия и е покръстила ръководещата фамилия там.
След това се отдръпва в пустинята и живее 30 години там. От историческа позиция, средновековието е разрешавало да съществуват единствено два стандарта на дамата: светицата и курвата. Дева Мария е явно светицата, олицетворението на добротата и модела за поддражание, до момента в който Мария Магдалена би трябвало да получи отрицателната роля. В средновековна Европа всички създатели преписват на дамата най-тежките грехове. Ева е загатва постоянно като непокорната и изкушена от дявола. Тогава се е вярвало изначално, че е предстоящо от дамата да прави повече грехове от мъжа. А и Аристотел припомня, че природата постоянно желае да сътвори съвършеното животно – мъжкото.
Според него неподходящите репродуктивни условия водят до второто най-хубаво решение – дамата. Философът вярвал, че детето може да е от женски пол, когато не получава задоволително топлота и по природа дамите постоянно са слаби и студени. Не би трябвало да забравяме, че същият е претърпял много отрицателни мемоари със своята брачна половинка и може би затова е толкоз сладкодумен.
И откакто Дева Мария е олицетворението на чистотата и добротата, Мария Магдалена би трябвало да запълни празнината, с цел да има тъждество сред положително и зло. Добрата вест е, че най-малко дамата има право да последва образеца на първата развратница и да изкупи греховете си. Все отново някой би трябвало да носи и кръста на покаянието. А и какъв по-добър образец от блудницата, която се отхвърля от прегрешението и стартира да следва стъпките на Бог? Френският кардинал Еде дьо Шато декларира, че това е един от най-хубавите вероятни образци.
Разбира се, каква е истината, можем и в никакъв случай да не разберем, само че откакто всяка свещена книга е превеждана неведнъж и това се акцентира съществено в даже в книгата на Стайнбек – „ На изток от парадайса “, където една дума може да се трансформира в основен детайл и да трансформира неведнъж смисъла, можем да бъдем сигурни и в други човешки неточности и описания на разнообразни светци в Библията. Нека не забравяме, че религията е била сериозен инструмент за надзор над популацията, затова търпи промени, които през днешния ден не могат да бъдат изключително съответни.
