Да започнеш живота си с бележка "Да се предаде на социалните. Успех!"
Мария Касимова-Моасе е дългогодишна журналистка, авторка на книги и коментатор на свободна процедура. Текстът е от профила й във " Facebook " във връзка случая с изоставено бебе на към шест месеца на стълбищна площадка в блок в столичния квартал " Люлин ". Полицаите са разкрили родителите на детето - жена на 24 години и мъж на 29 години, които са арестувани за 24 часа.
Едни хора в естествена възраст – на 24 и на 27 години – в положително здраве, с близки, дом, четири регистрирани компании на името на мъжа и така нататък изоставят шестмесечното си бебе. Живеят в 10-и микрорайон на " Люлин ", пък изоставили момченцето си на междустълбищна площадка в 6-и микрорайон. Подготвят изоставянето. Първо отиват в обществената работа с бебето и там декларират, че не го желаят, тъй като не могат да го гледат. Явно считат, че то е като в пункт завръщане на бутилки, вторични първични материали или оказион – казваш там с две-три фрази, " по този начин и по този начин, това дете е наше, гледахме го до момента, но аман от него, не го щем към този момент, вземете го вие, нали по тази причина сте обществени " и толкоз. Разписка нещо, приемо-предавателен протокол, запис на заповед, фактура, гаранционна карта... Да, но обществените нещо се защурали и споделили, че ще пристигна шефът да ги види. И като останали сами в очакване на тоя шеф, родителите избягали. Ей по този начин, хванали си нещата и беж, надалеч от това бебище, дето ги тормози.
Ама не се разколебали! Малко по-късно оставили детето, заедно с кошче/столче (не стана ясно от репортажите по телевизиите), на полуетажа. Понеже това жалко бебе на шест месеца още не приказва,
написали и записка – " Да се съобщи на обществените. Успех! "...
Успех! Това поискали. На тях като не им е провървяло с тия неприятни обществени, дето не вземат просто да приберат детето, ами се туткат нещо си там, нека па тия, дето ще го занесат в службата, не ги върнат.
И по този начин, намерили бебето. Предали го на обществените. Намерили и родителите. Сега с тях ще работят също обществени – да ги убеждават, че по този начин не се прави и че не е ОК да си зарежеш детето с записка някъде си, освен това напълно съзнателно и квалифицирано. Амбицирано, бих споделила – не са се отказали, в противен случай – въпреки всичко са намерили метод.
И по какъв начин е станало това след това? Оставили са го там, изнизали са се на пръсти да не ги види някой през шпионката, отишли са си в празния дом и... са седнали да гледат телевизия? Сипали са си по чашка за освобождението? Отишли са на кино да се поразсеят? Изпаднали са в молитва за помилван на греховете? Правили са секс?... После са си легнали. Заспали са си. И по този начин, до момента в който не ги арестували.
Седя и си мисля в този момент какво щеше да настане, в случай че тези хора не бяха... " бели българи ".
Ако бяха българи от ромски генезис. Щеше да е писък до небето, щеше да е мотив за изтичане на толкоз ненавист, колкото обществото ни може да поеме. Пък то мнооого поема, напряко не е истина на тая дребна земица какъв брой ненавист може да се излее и да потъне. И какъв брой комфортно щеше да се впише в предизборните дитирамби на всякакви кандидатчета, които към момента се наскърбяват на половост и мъжка мощност. Представям си какъв брой проведено щяха да хукнат един през различен тези с плакатите в отбрана на българските деца, дето норвежци щели да ги извозват всеобщо, като по време на Холокоста. Представям си цялата глутница мишлета, коиго се гаврят с по-обикновените и елементарни хора, като им вменяват страхове и разчитат на примитивните им способи на опозиция, с цел да си излъскат имиджа и да си подсигурят следващ мандан на обири и подигравка.
Да напомня единствено нещо. Циганите в Сливен може и да са елементарни и манипулируеми, може да са маса, може да са неспособни да вършат рационални съждения... Но единствено заради слух отидоха и си прибраха децата от учебно заведение, тъй като се почувстваха застрашени. Пък тези двама бели, та бели, " чисти " българи (какъв оксиморон единствено!) са щяли с самун и сол да посрещнат който и да е норвежец, обществен, емигрант, ром, смешник и така нататък, който пристигна да им изиска детето! Кой знае какъв брой са се надявали, благите! Като
няма да се учудя, в случай че са ходили с плакатчета да се борят против Истанбулска спогодба, Стратегия за детето, Прайда...
И тъй като ни норвежец, ни демон пристигнал да им вземе бебето, оставили го на произвола на ориста.
Ами не се връзват по никакъв начин нещата с генерализирането, нали? Никак не е елементарно след такова нещо да обобщиш, че " ромите си оставят децата ". Оставят си ги идиотите. Безсърдечните егоисти. Малоумниците. Пък такива има на всички места, уви. Без значение цвета, произхода, пола, годините, националността.
Тези " родители " напълно действително са си представяли живота си БЕЗ детето си като по-добър. Щели са да се разсънват, да ядат, да заспиват, да се разхождат из парковете с майки с деца. И евентуално е щяло да им е ОК. Е, може би все в някакъв миг тази майка е щяла нейде да се просълзи, но...
Темата с изоставянето на дете ме вълнува от дълго време, по доста персонални аргументи. Покрай този случай откривам, че към момента не мога да го схвана. Не мога да схвана по какъв начин се стига до това решение и по какъв начин се живее по-късно.
Милото момченце! Не е елементарно да започнеш живота си по този начин – с записка, с която вашите оторизират който и да е да те даде на страната. И сърдечно му пожелават триумф.
Едни хора в естествена възраст – на 24 и на 27 години – в положително здраве, с близки, дом, четири регистрирани компании на името на мъжа и така нататък изоставят шестмесечното си бебе. Живеят в 10-и микрорайон на " Люлин ", пък изоставили момченцето си на междустълбищна площадка в 6-и микрорайон. Подготвят изоставянето. Първо отиват в обществената работа с бебето и там декларират, че не го желаят, тъй като не могат да го гледат. Явно считат, че то е като в пункт завръщане на бутилки, вторични първични материали или оказион – казваш там с две-три фрази, " по този начин и по този начин, това дете е наше, гледахме го до момента, но аман от него, не го щем към този момент, вземете го вие, нали по тази причина сте обществени " и толкоз. Разписка нещо, приемо-предавателен протокол, запис на заповед, фактура, гаранционна карта... Да, но обществените нещо се защурали и споделили, че ще пристигна шефът да ги види. И като останали сами в очакване на тоя шеф, родителите избягали. Ей по този начин, хванали си нещата и беж, надалеч от това бебище, дето ги тормози.
Ама не се разколебали! Малко по-късно оставили детето, заедно с кошче/столче (не стана ясно от репортажите по телевизиите), на полуетажа. Понеже това жалко бебе на шест месеца още не приказва,
написали и записка – " Да се съобщи на обществените. Успех! "...
Успех! Това поискали. На тях като не им е провървяло с тия неприятни обществени, дето не вземат просто да приберат детето, ами се туткат нещо си там, нека па тия, дето ще го занесат в службата, не ги върнат.
И по този начин, намерили бебето. Предали го на обществените. Намерили и родителите. Сега с тях ще работят също обществени – да ги убеждават, че по този начин не се прави и че не е ОК да си зарежеш детето с записка някъде си, освен това напълно съзнателно и квалифицирано. Амбицирано, бих споделила – не са се отказали, в противен случай – въпреки всичко са намерили метод.
И по какъв начин е станало това след това? Оставили са го там, изнизали са се на пръсти да не ги види някой през шпионката, отишли са си в празния дом и... са седнали да гледат телевизия? Сипали са си по чашка за освобождението? Отишли са на кино да се поразсеят? Изпаднали са в молитва за помилван на греховете? Правили са секс?... После са си легнали. Заспали са си. И по този начин, до момента в който не ги арестували.
Седя и си мисля в този момент какво щеше да настане, в случай че тези хора не бяха... " бели българи ".
Ако бяха българи от ромски генезис. Щеше да е писък до небето, щеше да е мотив за изтичане на толкоз ненавист, колкото обществото ни може да поеме. Пък то мнооого поема, напряко не е истина на тая дребна земица какъв брой ненавист може да се излее и да потъне. И какъв брой комфортно щеше да се впише в предизборните дитирамби на всякакви кандидатчета, които към момента се наскърбяват на половост и мъжка мощност. Представям си какъв брой проведено щяха да хукнат един през различен тези с плакатите в отбрана на българските деца, дето норвежци щели да ги извозват всеобщо, като по време на Холокоста. Представям си цялата глутница мишлета, коиго се гаврят с по-обикновените и елементарни хора, като им вменяват страхове и разчитат на примитивните им способи на опозиция, с цел да си излъскат имиджа и да си подсигурят следващ мандан на обири и подигравка.
Да напомня единствено нещо. Циганите в Сливен може и да са елементарни и манипулируеми, може да са маса, може да са неспособни да вършат рационални съждения... Но единствено заради слух отидоха и си прибраха децата от учебно заведение, тъй като се почувстваха застрашени. Пък тези двама бели, та бели, " чисти " българи (какъв оксиморон единствено!) са щяли с самун и сол да посрещнат който и да е норвежец, обществен, емигрант, ром, смешник и така нататък, който пристигна да им изиска детето! Кой знае какъв брой са се надявали, благите! Като
няма да се учудя, в случай че са ходили с плакатчета да се борят против Истанбулска спогодба, Стратегия за детето, Прайда...
И тъй като ни норвежец, ни демон пристигнал да им вземе бебето, оставили го на произвола на ориста.
Ами не се връзват по никакъв начин нещата с генерализирането, нали? Никак не е елементарно след такова нещо да обобщиш, че " ромите си оставят децата ". Оставят си ги идиотите. Безсърдечните егоисти. Малоумниците. Пък такива има на всички места, уви. Без значение цвета, произхода, пола, годините, националността.
Тези " родители " напълно действително са си представяли живота си БЕЗ детето си като по-добър. Щели са да се разсънват, да ядат, да заспиват, да се разхождат из парковете с майки с деца. И евентуално е щяло да им е ОК. Е, може би все в някакъв миг тази майка е щяла нейде да се просълзи, но...
Темата с изоставянето на дете ме вълнува от дълго време, по доста персонални аргументи. Покрай този случай откривам, че към момента не мога да го схвана. Не мога да схвана по какъв начин се стига до това решение и по какъв начин се живее по-късно.
Милото момченце! Не е елементарно да започнеш живота си по този начин – с записка, с която вашите оторизират който и да е да те даде на страната. И сърдечно му пожелават триумф.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ