Уроци по оцеляване от английските кралици
Мария I Тюдор (на портрета) прекомерно постоянно се загатва единствено като „ Кървава Мери “, до степен, в която множеството хора не помнят, че тя е знаела също по какъв начин да ръководи със съчувствие и грижа за своя народ. През 1554 година, когато група бунтовници, водени от сър Томас Уайът, вдигат оръжие против нея, с цел да стачкуват против брака й с Филип II Испански, Мария показала нерешителност. Когато по-късно предателите са задържани, тя произнася трогателна тирада в лондонския Гилдхол, по време на която споделя: „ Не мога да ви кажа какъв брой естествено една майката обича детето си, защото в никакъв случай не съм била майка; само че сигурно, един управник може да обича своите жители толкоз естествено и откровено, колкото майката обича детето си, и аз, защото съм ваша дама и държанка, по този начин откровено и нежно ви обичам и избирам. “
Това е качество, желано и от сестрата на Мери, Елизабет I, която повтаря и употребява тази майчина обич към своя народ по време на личното си ръководство. В речта си от 1559 година тя споделя: „ И не ме упреквайте повече, че нямам деца: защото всеки един от вас, както и англичаните, са моите деца и родственици. “ Мери очевидно си проправя пътя да стане майка на Англия.
Два века по-късно Мария Антоанета, брачна половинка на Луи XVI от Франция и последната кралица на Франция преди Френската гражданска война, също показва, че верният път към щастието е посредством амнистия. Преди личната си екзекуция, в последното си писмо до снаха си мадам Елизабет. Мари упорства, че децата й „ в никакъв случай не би трябвало да отмъщават за нашата гибел “. В последните си мигове кралицата желае нейната памет да бъде свързвана с амнистия и съчувствие, вместо с ненавист и възмездие.
Катерина Медичи (на портрета) е кралица-консорт на френския крал Анри II и майка на трима френски крале: Франциск II, Шарл IX и Анри III. Най-ценното качество, което можем да научим от тази могъща жена, е без подозрение търпението; и не можете да имате самообладание без устойчивост.
Дълго време след брака си за Анри Катерина остава в сянката на френския кралски двор. Съпругът й не й разрешава особено политическо въздействие и още по-лошо – Катрин става „ третото колело “ в личния си брак, защото би трябвало да търпи наличието на кралската фаворитка на Анри в двора: Диана дьо Поатие.
И въпреки всичко тя в никакъв случай не прави драма към обстановката, а вместо това остава смирена, всеотдайна и рационална брачна половинка, съгласно идеалите на епохата. Поне до момента в който ориста не взема решение, че има още за нея. След гибелта на брачна половинка си през 1559 година и след повече от 25 години унижения, Катерина най-накрая има опция да засенчи Диана и да изхвърли съперницата си надалеч от двора. По-нататък тя развива силно въздействие във Франция от 16 век по време на ръководството на нейните синове, изключително по време на френските Религиозни войни.
В доминиран от мъже свят за една жена държател не е лесна задача да разсъни уважението, належащо за дейно ръководство. Не един път Елизабет I (на портрета) би трябвало да припомня на своите членове на Народното събрание кой командва. Много хора са осведомени с нейната тирада от 1588 година в Тилбъри, Есекс, където произнася тези известни думи: „ Знам, че имам тяло на слаба и крехка жена, само че имам сърце и корем на крал и то на крал на Англия. “ Това обаче не е първият път, в който Елизабет илюстрира своята мощ и преобладаващата си природа.
В тирада от 1566 година, когато тя дава отговор на следващата петиция, направена от нейния парламент, с която желаят да я накарат да се омъжи и да уреди въпроса с наследяването на трона, Елизабет демонстрира ясен престиж на публиката си: „ Вторият въпрос беше относно наследяването на короната, при който не се загатва нищо за моята лична сигурност, а единствено за тях самите. Странно нещо, че кракът би трябвало да насочва главата по толкоз сериозна тематика. “ По това време дамите се считат за „ крайници “, а мъжете – за „ глава “; предполагайки, че е противоположното, Елизабет заобикаля женоненавистта и се показва като техен легален и неоспорван държател.
В доста връзки човек може да се запита за какво си вършим труда да учим за живота и достиженията на дамите водачи от предишното? Всички го вършим – и дами, и мъже – по няколко аргументи. Правим го, с цел да се вдъхновим, да разберем битките, с които са се сблъскали и по какъв начин са ги преодолели, и да продължим битката заслужилите хора да бъдат уважавани и оценени като същински водачи без значение от пола им.
