28 храма и лековито аязмо пазят Момчиловци
" Марица " организира незабравим тиймбилдинг в смолянското курортно село Момчиловци през уикенда, с цел да се допре до корените на вярата и българщината. По покана на кмета на Момчиловци Сийка Суркова внушителна група от екипа на вестника претърпя два дни, изпълнени с незабравими страсти. Разбира се, групата се зареди високо в планината с доста родопско забавление - осъществявания на каба гайди и родопски песни, радостни истории, разказани от локалните ловджии и зевзеци.
Момчиловци предлага уютни къщи за посетители с красиви механи, от които гледките стопират дъха. Курортното село с горделивост носи името на Момчил левент - последния защитник на родопското население през XIV век.
Като най-популярна първо бе разказана историята на емблематичната ария " Торнал е Тодю ", родена от локални шегобийци преди към половин век. Днес в селото живеят 1174 поданици, само че през 60-те години на предишния век е наброявало близо 3000, описа кметът Сийка Суркова. Тя преведе вестникарите през историята на Момчиловци и на вярата.
Музеят с неповторимата картинна изложба
Първата спирка в нашата разходка бе внушителният Музей с картинна изложба на Момчиловци. Внучката на духовния стожер на Родопите отец Константин Канев - Мария Канева - Симидчиева, посрещна групата в музея със звън на десетките чанове (звънци), сложени на дънер при входа като знак на родопското овчарство, което от античността до началото на 20. век е основа на стопанския живот в Родопите. След това ги преведе през историята на Момчиловци, директно обвързвана с тази на България и белязала популацията, което отстоява българщината и християнството, устоявайки с доста храброст и религия на историческите превратности на епохите. Музеят е открит през 1964 година благодарение на цялото население, от което са и по-голямата част от експонатите в него. Археологически находки при селскостопанската обработка на земята потвърждават, че тук са живели хора още по време на бронзовата ера. Открити са остатъци от крепостна стена и черква, каменни бойни топки за метателни оръжия, антична и средновековна керамика, сребърни монети от полиси от гръцки острови, най-много Тасос.
И до през днешния ден не е известно по какъв начин се е наричало обитаемото място през Средновековието. Най-старото име, непокътнато в спомените на поколенията, е обещано от османските турци, които го нарекли Горно Дерекьой, което значи Дере високо в планината. По-късно, през 1936 година, по самодейност на рибарската кооперация Момчиловци е кръстено на Момчил левент, който е последният християнски държател на Среднородопската област през 14. век.
Музеят споделя с доста експонати и за османското средновековие, когато жителите на родопските села са подложени на мюсюлмански напън, а Момчиловци е едно от дребното селища, които съумяват да запазят християнството. Следва Българското възобновление, когато среднородопското християнско население, преди да премине през трите възрожденски битки - за българско учебно заведение, българска християнска черква и национална самостоятелност, минава през характерна единствено за тези селища битка - за възобновяване на храмовете.
Храмовете
" Дотогава в Родопите не са имали право на никакви храмове. В резултат на тази битка, с доста старания и подкупи към Високата врата, събрани от жителите на 7 села в Средните Родопи, измежду които и Момчиловци, султанът издава за тези села ферман и позволение за изграждане на църкви през 1834 година Църквата в Момчиловци е осветена през 1836 година Построена е за три месеца през лятото, като локалният ага със своите военизирани елементи завардвали пътищата, с цел да не могат жителите на селото да обработват парцелите си, даже майките с децата били изкарвани на градежа ", сподели Мария Симидчиева.
Тя описа и за йеромонах Григорий, който идва в Родопите от Света гора. И до през днешния ден той е уважаван като светец за локалното население, защото превежда гръцките богослужебни книги, написа доста поуки и проповеди на родопски акцент и по този начин образова своите възпитаници. Наричан от локалните поп Глигорко, той образова първите свещеници - учители в среднородопските християнски села и макар гръцкия си генезис застава на страната на популацията в битката за българска черква и учебно заведение. На него се дължи по-високият морал и каноничното християнство в селата в Средните Родопи, макар че то е типично за градовете, уточни Симидчиева.
Борбата за освобождението на Родопите
Историята на селото е директно обвързвана с освобождението на Родопите, защото границата на Източна Румелия и Османската империя попада в землището на Момчиловци и разделя къщите с част от парцелите от огромна част от пасищата и нивите на хората. За да ги обработват, локалните са прекосявали границата със специфични пропуски. Така обаче вземат участие в освободителните битки, пренасяйки през границата скритите в сеното оръжия.
Вестникарите бяха удивени и от описа, че високо в планината за огромна част от жителите на селото дълго време главен занаят е бил рибарството, упражнявано по крайбрежията на Егейско море. Хората пращали децата си безплатно да работят в парцелите на Бачковския манастир, с цел да бъдат благословени със здраве фамилиите им. Много от локалните риболовци си купили и парцели там. Прибирали се в селото с кошове осолена риба и миди и вдигали сватби с морска храна. Масови занаяти били също абаджийството, строителството и овчарството. Хиляди стада овце от селото пътували за паша на Беломорието всяка година. А всеки поминък бил проведен в порядъчен еснафин, който разпределял продукцията, облагата и налозите, изписани на четли - дълги пръчки с внезапни и черти.
След Освобождението рибарството секва и главен занаят става дюлгерството, като локалните минават образование на италианска школа на каменоделството и строят доста публични здания и мостове, тяхно дело са старите тунели, облицовани с дялан камък.
В музея се показани и родопски национални костюми, които през късното Възраждане са със мощно беломорско въздействие, богато извезани със сърма и с червени копринени кърпи. В овчарския костюм пък има червен шал, който се счита за излишък от носията на античните траки. Показани са и съдове и принадлежности за обработка на млечните артикули, които са били вързани целогодишно с мартеница, сребърна монета и чесън, с цел да се гонят уроки и злоба.
Връзките с Китай
Разказана е и новата история на селото, която стартира от 2008 година Тогава за първи път китайската компания " Брайт Дейъри " идва с делегация в Момчиловци, привлечена от задълбочено проучване за зоните на дългоденствие в света. От 2009 година стартира 10-годишната история на новото многомилиардно произвеждане на компанията в Шанхай на кисело мляко " Момчиловци ", а съдействието на селото с Китай е непрекъснато от 2012 година, с цел да докара до основаването на Фестивала на киселото мляко, който се организира към този момент за четвърта година и събира хиляди в Момчиловци с тридневни обилни събития. Ползата за селото най-много е в голямата реклама, няма китаец, който да не знае за Момчиловци, споделя Сийка Суркова. Което пък демонстрира, че цялата история на Момчиловци е обвързвана с превъзмогване на границите от локалните с твърдоглавие и религия.
Вярата
Кметицата поведе екипа от " Марица " и по стъпките на вярата в селото, което справедливо е център за здравно-духовен туризъм със своята черква и 27 параклиса. Огромният кръг от храмове, ограждащи Момчиловци, е с създадени живописни направления и селото води по тях туристи през четирите сезона. Според локалния отец Николай няма друго място в България, което за малко повече от 100 години да е построило толкоз доста дребни християнски храмове на глава от популацията. Преди построяването на църквата " Св. св. Константин и Елена " в селото хората се молили по домовете, а след това употребявали за храм плевня. Строителството на параклисите стартира по-късно. Най-отдалеченият е на 30 км, най-старият параклис " Св. Георги Победоносец " е на 12 км, а последният издигнат е " Свети Стефан " над селото. Всички се поддържат от локалните семейства, сдружения и именици.
Вестникарите минаха част от пътя на вярата, стигайки до аязмото, край което е един от най-старите параклиси. И си измиха очите с водата му, за чиято лечебна мощ споделя историята му. Тръгвайки си от Момчиловци, всички поеха назад към всекидневието с благослов за здраве към хората на селото и признателност и самопризнание за пътя им, който продължава да крепи вярата и българщината за бъдещето.
Снимки: Наташа Манева
Момчиловци предлага уютни къщи за посетители с красиви механи, от които гледките стопират дъха. Курортното село с горделивост носи името на Момчил левент - последния защитник на родопското население през XIV век.
Като най-популярна първо бе разказана историята на емблематичната ария " Торнал е Тодю ", родена от локални шегобийци преди към половин век. Днес в селото живеят 1174 поданици, само че през 60-те години на предишния век е наброявало близо 3000, описа кметът Сийка Суркова. Тя преведе вестникарите през историята на Момчиловци и на вярата.
Музеят с неповторимата картинна изложба
Първата спирка в нашата разходка бе внушителният Музей с картинна изложба на Момчиловци. Внучката на духовния стожер на Родопите отец Константин Канев - Мария Канева - Симидчиева, посрещна групата в музея със звън на десетките чанове (звънци), сложени на дънер при входа като знак на родопското овчарство, което от античността до началото на 20. век е основа на стопанския живот в Родопите. След това ги преведе през историята на Момчиловци, директно обвързвана с тази на България и белязала популацията, което отстоява българщината и християнството, устоявайки с доста храброст и религия на историческите превратности на епохите. Музеят е открит през 1964 година благодарение на цялото население, от което са и по-голямата част от експонатите в него. Археологически находки при селскостопанската обработка на земята потвърждават, че тук са живели хора още по време на бронзовата ера. Открити са остатъци от крепостна стена и черква, каменни бойни топки за метателни оръжия, антична и средновековна керамика, сребърни монети от полиси от гръцки острови, най-много Тасос.
И до през днешния ден не е известно по какъв начин се е наричало обитаемото място през Средновековието. Най-старото име, непокътнато в спомените на поколенията, е обещано от османските турци, които го нарекли Горно Дерекьой, което значи Дере високо в планината. По-късно, през 1936 година, по самодейност на рибарската кооперация Момчиловци е кръстено на Момчил левент, който е последният християнски държател на Среднородопската област през 14. век.
Музеят споделя с доста експонати и за османското средновековие, когато жителите на родопските села са подложени на мюсюлмански напън, а Момчиловци е едно от дребното селища, които съумяват да запазят християнството. Следва Българското възобновление, когато среднородопското християнско население, преди да премине през трите възрожденски битки - за българско учебно заведение, българска християнска черква и национална самостоятелност, минава през характерна единствено за тези селища битка - за възобновяване на храмовете.
Храмовете
" Дотогава в Родопите не са имали право на никакви храмове. В резултат на тази битка, с доста старания и подкупи към Високата врата, събрани от жителите на 7 села в Средните Родопи, измежду които и Момчиловци, султанът издава за тези села ферман и позволение за изграждане на църкви през 1834 година Църквата в Момчиловци е осветена през 1836 година Построена е за три месеца през лятото, като локалният ага със своите военизирани елементи завардвали пътищата, с цел да не могат жителите на селото да обработват парцелите си, даже майките с децата били изкарвани на градежа ", сподели Мария Симидчиева.
Тя описа и за йеромонах Григорий, който идва в Родопите от Света гора. И до през днешния ден той е уважаван като светец за локалното население, защото превежда гръцките богослужебни книги, написа доста поуки и проповеди на родопски акцент и по този начин образова своите възпитаници. Наричан от локалните поп Глигорко, той образова първите свещеници - учители в среднородопските християнски села и макар гръцкия си генезис застава на страната на популацията в битката за българска черква и учебно заведение. На него се дължи по-високият морал и каноничното християнство в селата в Средните Родопи, макар че то е типично за градовете, уточни Симидчиева.
Борбата за освобождението на Родопите
Историята на селото е директно обвързвана с освобождението на Родопите, защото границата на Източна Румелия и Османската империя попада в землището на Момчиловци и разделя къщите с част от парцелите от огромна част от пасищата и нивите на хората. За да ги обработват, локалните са прекосявали границата със специфични пропуски. Така обаче вземат участие в освободителните битки, пренасяйки през границата скритите в сеното оръжия.
Вестникарите бяха удивени и от описа, че високо в планината за огромна част от жителите на селото дълго време главен занаят е бил рибарството, упражнявано по крайбрежията на Егейско море. Хората пращали децата си безплатно да работят в парцелите на Бачковския манастир, с цел да бъдат благословени със здраве фамилиите им. Много от локалните риболовци си купили и парцели там. Прибирали се в селото с кошове осолена риба и миди и вдигали сватби с морска храна. Масови занаяти били също абаджийството, строителството и овчарството. Хиляди стада овце от селото пътували за паша на Беломорието всяка година. А всеки поминък бил проведен в порядъчен еснафин, който разпределял продукцията, облагата и налозите, изписани на четли - дълги пръчки с внезапни и черти.
След Освобождението рибарството секва и главен занаят става дюлгерството, като локалните минават образование на италианска школа на каменоделството и строят доста публични здания и мостове, тяхно дело са старите тунели, облицовани с дялан камък.
В музея се показани и родопски национални костюми, които през късното Възраждане са със мощно беломорско въздействие, богато извезани със сърма и с червени копринени кърпи. В овчарския костюм пък има червен шал, който се счита за излишък от носията на античните траки. Показани са и съдове и принадлежности за обработка на млечните артикули, които са били вързани целогодишно с мартеница, сребърна монета и чесън, с цел да се гонят уроки и злоба.
Връзките с Китай
Разказана е и новата история на селото, която стартира от 2008 година Тогава за първи път китайската компания " Брайт Дейъри " идва с делегация в Момчиловци, привлечена от задълбочено проучване за зоните на дългоденствие в света. От 2009 година стартира 10-годишната история на новото многомилиардно произвеждане на компанията в Шанхай на кисело мляко " Момчиловци ", а съдействието на селото с Китай е непрекъснато от 2012 година, с цел да докара до основаването на Фестивала на киселото мляко, който се организира към този момент за четвърта година и събира хиляди в Момчиловци с тридневни обилни събития. Ползата за селото най-много е в голямата реклама, няма китаец, който да не знае за Момчиловци, споделя Сийка Суркова. Което пък демонстрира, че цялата история на Момчиловци е обвързвана с превъзмогване на границите от локалните с твърдоглавие и религия.
Вярата
Кметицата поведе екипа от " Марица " и по стъпките на вярата в селото, което справедливо е център за здравно-духовен туризъм със своята черква и 27 параклиса. Огромният кръг от храмове, ограждащи Момчиловци, е с създадени живописни направления и селото води по тях туристи през четирите сезона. Според локалния отец Николай няма друго място в България, което за малко повече от 100 години да е построило толкоз доста дребни християнски храмове на глава от популацията. Преди построяването на църквата " Св. св. Константин и Елена " в селото хората се молили по домовете, а след това употребявали за храм плевня. Строителството на параклисите стартира по-късно. Най-отдалеченият е на 30 км, най-старият параклис " Св. Георги Победоносец " е на 12 км, а последният издигнат е " Свети Стефан " над селото. Всички се поддържат от локалните семейства, сдружения и именици.
Вестникарите минаха част от пътя на вярата, стигайки до аязмото, край което е един от най-старите параклиси. И си измиха очите с водата му, за чиято лечебна мощ споделя историята му. Тръгвайки си от Момчиловци, всички поеха назад към всекидневието с благослов за здраве към хората на селото и признателност и самопризнание за пътя им, който продължава да крепи вярата и българщината за бъдещето.
Снимки: Наташа Манева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ