Добрата реклама продава само веднъж
Марио Гаврилов, Facebook:
Като десен гласоподавател съм фрустриран от необратимия отлив от Демократична България. Потъването е в ход и дъното е близо.
Христо Иванов и нарцистично-самовлюбената група към него с мажоретната поддръжка на Атанас Атанасов се дискредитираха и отблъснаха голяма част от гласоподавателите си. Въпреки претенциите си за свръхкомпетентност и месианство и хвърлените за следващ път рекордни средства за политическа пропаганда и всевъзможен тип реклама управлението на обединението, за която гласоподавам, не съумя да асимилира нещо извънредно аксиоматично:
ДОБРАТА РЕКЛАМА ПРОДАВА КАЛПАВАТА СТОКА САМО ВЕДНЪЖ.
Проблемът не е в опаковката, а в неналичието на артикул, който да предлага Демократична България. И на водачи, които да произведат този артикул. И по този начин още веднъж сме първи в изборите – по изхарчени пари за определен народен представител.
Може да е отговорен народът, може и актива и симпатизантите, евентуално топлото време и изразени позиции да бъдат посочени като причина. Най-голямата отговорност носят обаче водачите. Близо два пъти по-ниска поддръжка.
Не може
- с брутално държание от комунистически тип;
- с прегазване с фашистки ботуш и разгонване на инакомислещите;
- със основаване на чувство за държание, дефинирано от подмолни сделки, с които сякаш бориш задкулисието;
- с покоряване и обезличаване на единствения индивид с политическа физиономия в обединението – ДСБ;
- с разбиране от поохранената партокрация на лексиката на Баце, като непрестанно повтаряш, че не би трябвало да се счупи обединението,
да разчиташ на разширение на въздействието. Няма по какъв начин!
Особено трагична е ролята на ръководителя на ДСБ Атанас Атанасов. В последния ден преди гласуването това, което формулира Атанасов като обръщение е откъс на Христо Иванов. И аз се възнамерявам като неосезаем гласоподавател – този човек, този политик, този водач няма ли лични мисли и послания?
Позицията на ръководител на партия има същностна разлика с понятието водач и държанието на Атанасов е като нарисувана картинка по тази разлика.
Структурите на партията бяха безсрамно отблъснати, на доста места в София и провинцията в листите бяха сложени лица, непознати за членовете на партията, персонални сметки и благосклонности се уреждаха посредством изхвърлянето на политици с въздействие и отблъскването на симпатизанти. Няма по какъв начин с флагрантно, редовно нарушение на устава на партията да водиш демократична, дясна политика.
Ръководството на ДСБ, като се огледа в огледалото, вижда отражението на Бойко Борисов. При всяко едно партньорство – семейство, бизнес-отношение, партия, политическа коалиция стабилно развиване и надграждане може да има единствено при пълноправие и взаимно ценене. Другото е политически тероризъм, в който затъна Демократична България.
Ако Демократична България беше готино място за готини хора, Кирил Петков щеше да е там, а не на открито.
Не знам дали ще я пазят или чупят тази коалиция, само че в случай че няма промяна в водачеството и държанието, тя потъва на дъното. Несчупена като гранитен камък! А може би това е и разумният ход на нещата – когато си привършен откъм наличие и си изгубил смисъла на битие, просто потъваш в небитието.
Лидерите на дясното, виновни за това изборно срутище, се пробват да омаловажат неуспеха си. Според тяхната трактовка не било неуспех, а недобър резултат. На идващите избори евентуално и 4% ще бъде коментиран като добър резултат. Сега някои службогонци в дясно чакат с боязън присъединяване в изпълнителната власт. Това към този момент е играно с Реформаторския блок. Резултатът е жалък.
Демократична България от ден на ден се постанова като поддържащ тим за втора лига. За да се промени това би трябвало да има промяна на управлението и промяна на посоката. Трябват оставки при капчица персонално достолепие и вливане на свежа кръв. Защото дясното би трябвало да предлага бъдеще, посока и фантазии, а не решение на персонални апетити за власт.
Като десен гласоподавател съм фрустриран от необратимия отлив от Демократична България. Потъването е в ход и дъното е близо.
Христо Иванов и нарцистично-самовлюбената група към него с мажоретната поддръжка на Атанас Атанасов се дискредитираха и отблъснаха голяма част от гласоподавателите си. Въпреки претенциите си за свръхкомпетентност и месианство и хвърлените за следващ път рекордни средства за политическа пропаганда и всевъзможен тип реклама управлението на обединението, за която гласоподавам, не съумя да асимилира нещо извънредно аксиоматично:
ДОБРАТА РЕКЛАМА ПРОДАВА КАЛПАВАТА СТОКА САМО ВЕДНЪЖ.
Проблемът не е в опаковката, а в неналичието на артикул, който да предлага Демократична България. И на водачи, които да произведат този артикул. И по този начин още веднъж сме първи в изборите – по изхарчени пари за определен народен представител.
Може да е отговорен народът, може и актива и симпатизантите, евентуално топлото време и изразени позиции да бъдат посочени като причина. Най-голямата отговорност носят обаче водачите. Близо два пъти по-ниска поддръжка.
Не може
- с брутално държание от комунистически тип;
- с прегазване с фашистки ботуш и разгонване на инакомислещите;
- със основаване на чувство за държание, дефинирано от подмолни сделки, с които сякаш бориш задкулисието;
- с покоряване и обезличаване на единствения индивид с политическа физиономия в обединението – ДСБ;
- с разбиране от поохранената партокрация на лексиката на Баце, като непрестанно повтаряш, че не би трябвало да се счупи обединението,
да разчиташ на разширение на въздействието. Няма по какъв начин!
Особено трагична е ролята на ръководителя на ДСБ Атанас Атанасов. В последния ден преди гласуването това, което формулира Атанасов като обръщение е откъс на Христо Иванов. И аз се възнамерявам като неосезаем гласоподавател – този човек, този политик, този водач няма ли лични мисли и послания?
Позицията на ръководител на партия има същностна разлика с понятието водач и държанието на Атанасов е като нарисувана картинка по тази разлика.
Структурите на партията бяха безсрамно отблъснати, на доста места в София и провинцията в листите бяха сложени лица, непознати за членовете на партията, персонални сметки и благосклонности се уреждаха посредством изхвърлянето на политици с въздействие и отблъскването на симпатизанти. Няма по какъв начин с флагрантно, редовно нарушение на устава на партията да водиш демократична, дясна политика.
Ръководството на ДСБ, като се огледа в огледалото, вижда отражението на Бойко Борисов. При всяко едно партньорство – семейство, бизнес-отношение, партия, политическа коалиция стабилно развиване и надграждане може да има единствено при пълноправие и взаимно ценене. Другото е политически тероризъм, в който затъна Демократична България.
Ако Демократична България беше готино място за готини хора, Кирил Петков щеше да е там, а не на открито.
Не знам дали ще я пазят или чупят тази коалиция, само че в случай че няма промяна в водачеството и държанието, тя потъва на дъното. Несчупена като гранитен камък! А може би това е и разумният ход на нещата – когато си привършен откъм наличие и си изгубил смисъла на битие, просто потъваш в небитието.
Лидерите на дясното, виновни за това изборно срутище, се пробват да омаловажат неуспеха си. Според тяхната трактовка не било неуспех, а недобър резултат. На идващите избори евентуално и 4% ще бъде коментиран като добър резултат. Сега някои службогонци в дясно чакат с боязън присъединяване в изпълнителната власт. Това към този момент е играно с Реформаторския блок. Резултатът е жалък.
Демократична България от ден на ден се постанова като поддържащ тим за втора лига. За да се промени това би трябвало да има промяна на управлението и промяна на посоката. Трябват оставки при капчица персонално достолепие и вливане на свежа кръв. Защото дясното би трябвало да предлага бъдеще, посока и фантазии, а не решение на персонални апетити за власт.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ