Марин Льо Пен да стане президент на Франция? Преди избирането

Марин Льо Пен да стане президент на Франция? Преди избирането на Тръмп и Брекзит този въпрос би довел до подбив. Само преди седмици изследванията посочваха смазваща преднина за президента Еманюел Макрон. Няколко дни преди изборите обаче разликата е минимална.

В средата на март всичко изглеждаше ясно. Проучванията даваха безапелационна преднина за Еманюел Макрон пред всичките му съперници за президентския пост във Франция в първия тур на изборите и още по-голяма преднина за възможния балотаж.

Но два дни преди първото гласоподаване на 10 април преднината към този момент е минимална. Най-близо до сегашния държавен глава е добре познатият, само че към този момент като че ли прероден съперник - Марин льо Пен . Разликата от едвам към 5% (27 за Макрон и 22% за Льо Пен) и възможното пренасочване на поддръжката на втори тур накараха мнозина да се запитат: Може ли тя да смъкна Макрон от власт?

„ Вижте какво се случи с Брекзит и с доста други избори - неща, които изглеждаха невероятни, в действителност се случиха. Нищо не е невероятно “, сподели самият Макрон в една от редките си предизборни изяви, с което още по-широко открехна вратата за подозрения в личната си победа.

През петте години ръководство поредицата от политически и стопански рецесии се отразиха отрицателно на сегашния президент, който разгроми Льо Пен през 2017 година Опитите в последните седмици да застане отпред на дипломатическите договаряния с Владимир Путин дадоха единствено кратковременен резултат.

Междувременно гласоподавателите във Франция стопираха да одобряват войната в Украйна като съществена тематика в всекидневието си и си спомниха за огромните си страхове, свързани с разноските за живот и инфлацията.

Крайнодясната лидерка на Национален общ брой (бивш Национален фронт) пък не претърпя особени негативи от връзките си с Русия и съответно с Путин. В дните след началото на войната Льо Пен се концентрира върху икономическите и обществените тематики и това ѝ донесе сериозна изгода и скок от над 5% в изследванията.

Кампанията донесе и още един бонус за нея – тя към този момент не е най-крайният претендент, откакто тази роля беше конфискувана от. Това направи Льо Пен доста по-приемлив за необятната аудитория избор.
Данните демонстрират, че Макрон сигурно ще бъде участник на балотажа на 24 април.
Засега данните демонстрират, че Макрон сигурно ще бъде участник на балотажа на 24 април. Той даже е апетитен за любимец в възможен балотаж против Льо Пен.

След успеха на Тръмп в Съединени американски щати и Брекзит през 2016 година, обаче, никой не отхвърля шанса за поврат с лека ръка. Затова остава и въпросът, който мощно тревожи Брюксел и прозападно насочените французи: Може ли от третия си опит Льо Пен да се нанесе в Елисейския замък?
Миротворецът, който остана надалеч от хората
Веднага след началото на съветската инвазия в Украйна французите показаха войната като един от основните въпроси, които ги вълнуват в всекидневието им, както и като един от факторите, които могат да им повлияят при гласуването за президент.

От Елисейския замък наподобява разчетоха този сигнал и Макрон, който и преди този момент беше измежду най-активните водачи при договарянията с Путин, застана отпред на връзката от страна на Западния свят с Москва.

До средата на март този ход изглеждаше като печеливш, само че в последните седмици французите не помниха за терзанията си по отношение на падащите в Украйна бомби. От тогава те още веднъж насочиха вниманието си към социално-икономическите проблеми, които съгласно изследванията са главното им терзание и фактор при гласуването.

Според изследване, оповестено от Политико, измежду въпросите, които са значими за подаването на глас, французите показват войната едвам на 8-о място. Преди това са тематики като покупателната дарба, обществената сигурност, заетостта, имиграцията и други

Всичко това са въпроси, които дават преднина на Макрон. Неговото ръководство на няколко пъти беше притиснато до стената точно поради стопански и обществени политики. Това се случи още през 2018 година със зараждането на протестното придвижване на „ жълтите жилетки “.

Поводът за неговата поява беше повишението на цените на горивата, само че същинската причина беше обвързвана с нарасналите разноски за бита, икономическото неравноправие, засягащо най-много живеещите в селските региони, както и пренасочването на данъчната тежест от корпорациите към жителите.

Малко по-късно пристигнаха и първите последствия от Брекзит, който имаше отрицателен резултат и върху самите французи.

През 2020 година COVID-19 още веднъж промени играта, а Франция под водачеството на Макрон се трансформира в една от страните с най-строги ограничавания. Това решение провокира сериозна опозиция и настрои по-крайните французи против ръководството. Ефектът не беше напълно отрицателен, защото близо 80% от популацията е имунизирано, а по-голямата част от него приема по-строгите ограничения, които бяха облекчени в последните седмици. Не закъсняха и икономическите последствия от пандемията.

В средата на март, когато най-накрая разгласи програмата си за новия мандат, Макрон вся още повече ужас измежду част от евентуалните гласоподаватели като разгласи, че предлага повдигането на пенсионната възраст от 62 на 65 години. Той опита да прокара повдигането на пенсионната възраст на 64 години през 2020 година, само че промени желанията си поради пандемията от ковид. Това предложение беше посрещнато с изключително остри рецензии от всички по-сериозни негови съперници като Льо Пен и Жан-Люк Меланшон.

Ефектът от него, чисто политически, наподобява още по-тежък и поради високата инфлация и повишаването на редица съществени артикули в страната. Посланието, което Макрон насочи, е за „ по-големи вложения “ и „ по-здрава работа “. От предизборните му обещания беше и нулевата безработица, която сега, макар рецесията, е единствено с 0,4 % по-висока от обещаното от президента равнище от 7%.

Както доста европейски страни и Франция изпитва компликации с внезапно нарасналите цени за сила, а обстановката не дава обещание да се усъвършенства поради връзките с Русия. Макрон беше и хазаин на срещата на водачите на Европейски Съюз, на която се реши точно намаляването на енергийната взаимозависимост на блока от Москва.

Засега най-сериозните рецензии президентът получи за късното оповестяване на кандидатурата си и практическата липса на акция. Заедно с това той отхвърли и да взе участие в директен спор, от което се възползваха част от съперниците му, тъй като затвърди облика, който редица французи намразиха през годините - този на „ елитарния “ президент.
Как Льо Пен се трансформира в допустим претендент
През годините Марин льо Пен се обявяваше за разнообразни неща, които отблъскваха французите. Сред тях бяха преосмисляне на позициите на страната в Европейски Съюз и НАТО, стопански шовинизъм, протекционизъм, по-близки връзки с Русия. В последните няколко години, а и в последните седмици, огромна част от тази изразителност изчезна. Лидерката на Националния общ брой към този момент не желае нито референдум за излизане от Европейски Съюз, нито даже излизане от еврозоната. Голяма част от предлаганите бюджетни политики са уравновесени, а след началото на войната в Украйна настояването за по-дълбоки връзки с Русия е единствено нещо, за което съперниците ѝ натякват.

Заради подобряването на позициите ѝ в изследванията, Еманюел Макрон даже я нападна за дългогодишните „ индулгенции на Владимир Путин “ и приемането на „ финансиране от Русия “. Това наподобява не води до сериозен резултат, а самата Льо Пен ловко не подчертава върху дебатите по тематиката Украйна. Това наподобява и не вълнува евентуалния ѝ електорат.

За ралика от Макрон, Льо Пен организира доста дейна акция, изпълнена със стотици събития, доста от които бяха в селските райони, настроени отрицателно към „ елитарния “ президент. Сред акцентите бяха твърдото опълчване против повдигането на пенсионната възраст, както и намаляването на разноските за живот – най-важната тематика съгласно французите. В същото време тя не се отхвърля от запазването на високи равнища на разноски в браншове като национална сигурност и защита, както и опълчването на политики за подкрепяне на мигрантите в страната.

„ Льо Пен направи акция на близостта, посети голям брой дребни градчета и села. Нейните визити не бяха в детайли отразени от националните медии, само че имаха сериозен отзив в локалните. Тя даде чувство за непосредственост, което е доста значимо за френските гласоподаватели “, сподели пред Политко Матьо Галар, шеф в организация Ипсос.

Всичко това, дружно с надалеч по-малко радикалния ѝ облик, за което оказа помощ и акцията на Земур, трансформира льо Пен в претендент, който може да събере гласовете освен на крайнодесните, само че и на умерените. Най-голямата ѝ вяра, обаче е обвързвана с всички, които не харесват Макрон.
Какво ще стане на балотажа
Най-близо до Макрон и Льо Пен, както преди 5 години, е крайнолевият Жан-Люк Меланшон. Разликата с първите двама обаче е голяма. Според последните изследвания той ще получи сред 15 и 16%, което е с 11 % по-малко от Макрон и с 6% по-малко от Льо Пен.

Ерик Земур, който в края на предходната година беше достигнал до второто място в изследванията, се срина до под 9% поддръжка. Толкова събира и кандидатката на обичайна десница Валери Пекрес.

В тази обстановка надалеч по-интересни наподобяват изследванията за това кого гласоподавателите на тези претенденти биха подкрепили на втория тур. Според резултатите по-голямата част от гласовете за всички, с изключение на за Земур, биха отишли в интерес на Макрон. Точно това се случи преди 5 години.

Голямата разлика през днешния ден е обвързвана с настроението на французите и по-точно слабото предпочитание да излязат да гласоподават. Според множеството изследвания на 10 април ще бъде маркирана рекордно ниска изборна интензивност за първи тур от едвам 69%. Това би бил спад от 9% по отношение на 2017 и 10% по отношение на 2012 година Този факт е апетитен за още едно преимущество, което Льо Пен може да получи.