Маргрете Вестагер, Манфред Вебер и Франс Тимерманс по време на

Маргрете Вестагер, Манфред Вебер и Франс Тимерманс по време на ...

Евроизборите: ЕНП се бори за центъра, социалистите търсят коалиция.


Маргрете Вестагер, Манфред Вебер и Франс Тимерманс по време на дебата.

© Francois Walschaerts Едва ли нарочно, но най-сериозният дебат между кандидатите да оглавят Европейската комисия след изборите за Европейски парламент, който се проведе на 15 май в Брюксел, беше озаглавен с доста подходящо име – Евровизия. Точтно както в едноименния музикален конкурс, който тече в момента в Израел, изпълненията в дебата между шестимата кандидати едва ли ще бъдат запомнени.

Въпреки че Европа се надява да конкурира кандидат-президентските дебати в САЩ, сблъсъкът между германеца Манфред Вебер от Европейската народна партия (ЕНП), холандеца Франс Тимерманс от Партията на европейските социалисти (ПЕС), датчанката Маргрете Вестагер от либералите (които в момента са в процес на трансформация), германката Ска Келер от Зелените/Европейски свободен алианс, чеха Ян Захрадил от Европейски консерватори и реформисти и испанеца Нико Куе от Партията на европейската левица (ПЕЛ) е много далеч от задокеанските си аналози. Дебатът като цяло изглеждаше режисиран, а противоборството на мнения беше рядко за сметка на изтъкването на отдавна познати позиции. Независимо от това от него могат да се направят няколко извода.

Абонирайте се за Капитал Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив Най-важният е, че чисто политически най-голямата европейска партия в момента – ЕНП, част от която са ГЕРБ и ДСБ, звучи изолирана. По време на дебата в сряда нейният кандидат за председател на Европейската комисия – Манфред Вебер, на практика беше атакуван и от ляво, и от дясно. Докато кандидатът на социалистите Франс Тимерманс, сега вицепрезидент на ЕК, често имаше подкрепата, както на ПЕЛ (в които членуват по-скоро комунистически партии), така и на зелените и либералите. Това най-добре се виждаше при въпросите за климатичните промени, като Вебер, който иска смяна на подхода (търсене на нови технологични решения, вместо повече субсидии за сегашните) изглеждаше самотен срещу Тимерманс, Келер и отчасти Вестагер (понастоящем комисар с ресор конкуренция).

Вторият извод: от кандидатите с шансове да оглавят ЕК Вебер представлява възможно умерената позиция спрямо Източна Европа. Например по време на дебата за имиграцията той нито веднъж не спомена думата "солидарност" (т.е. разпределението на идващите имигранти равномерно в страните членки), докато Тимерманс прозвуча буквално заплашително. "Солидарността не е само за неща, които харесвате. Ако страните от централно и източноевропейските страни продължават да отказват солидарността, границите в Европа може да се завърнат". Вестагер беше по-умерена, но не пропусна да спомене ключовата дума "солидарност". Същото се отнася и до темата "върховенството на закона", върху която акцентираха и Тимерманс, и Вестагер, но не и Вебер.

Третият извод е, че от шестимата политици единствено Тимерманс беше наистина подготвен за телевизионен дебат, който изисква кратки, но запомнящи се фрази (sound bites). Според него "Великобритания изглежда като "Игра на тронове" на стероиди", а също така всеки би трябвало да пита Алекса - "Amazon, кога ще започнеш да плащаш данъците си". За разлика от другите кандидати, които нямат значителен национален опит, Тимерманс, който е бивш холандски министър на външните работи, звучеше най-политически подготвен, дори повече от Вестагер, която е бивш датски премиер. Тя през цялото време се опитваше да търси неконфронтационни позиции, които биха й послужили добре, ако след няколко месеца започне търсенето на компромисен кандидат за председател на Европейската комисия.

Най-сериозният сблъсък на мнения беше около мерките за справяне с икономическите проблеми. Докато Тимерманс говореше за общоевропейска минимална работна заплата, Вебер предпочиташе да набляга на необходимостта от изграждането на политики за създаването на нови работни места.

Обсъжданата идея за минимална работна заплата (МРЗ) не означава единна ставка за целия ЕС, а заплати, съобразени с местните условия. На практика това няма да доведе до особени промени, тъй като и сега минималните заплати в страните членки варират между 50 и 60% от средната в съответната държава. Идеята е да има стабилен механизъм за определянето на МРЗ, така че по време на криза хората с по-ниски доходи да не понасят прекалено голям удар. Предложенията за политики за нови работни места също не са нещо ново - и сега мисията на ЕК, обявена през 2014 г. беше "работни места и растеж", нито пък нещо срещу, което социалистите биха имали нещо против.

Въпреки че на практика различието между двамата е минимално, то показва че все пак между партиите в ЕС има сериозни идеологически разминавания.

В същото време Вебер, който засега има най-големи шансове да застане начело на ЕК, тъй като неговата ЕНП се очаква да има най-много депутати в бъдещият европарламент, изглеждаше не особено убедителен. Често опитът му да защитава наследството на партията си в досегашния мандат на европейските институции беше леко неадекватен. Той лесно беше париран от Вестагер и Тимерманс, които му напомняха, че голяма част от успехите всъщност са резултат от работата на Европейската комисия. Двамата настоящи комисари изтъкваха собствената си работа, която впрочем също е резултат от общите усилия на институцията, в която работят.

Вебер нямаше особена визия, като опитът да играе центристкия кандидат естествено е за сметка на по-силните заявки за конкретни политики. Той например настоява за "свеж рестарт", но трудно може да обясни какво означава това конкретно спрямо досегашната политика на оглавяваната от Жан-Клод Юнкер Европейска комисия.

Източник: capital.bg