Евроизборите: ЕНП се бори за центъра, социалистите търсят коалиция
Маргрете Вестагер, Манфред Вебер и Франс Тимерманс по време на дебата.
© Francois Walschaerts Едва ли преднамерено, само че най-сериозният спор сред претендентите да оглавят Европейската комисия след изборите за Европейски парламент, който се организира на 15 май в Брюксел, беше озаглавен с много уместно име – Евровизия. Точтно както в едноименния музикален конкурс, който тече сега в Израел, осъществяванията в дебата сред шестимата претенденти надали ще бъдат запомнени.
Въпреки че Европа се надява да конкурира кандидат-президентските диспути в Съединени американски щати, конфликтът сред германеца Манфред Вебер от Европейската национална партия (ЕНП), холандеца Франс Тимерманс от Партията на европейските социалисти (ПЕС), датчанката Маргрете Вестагер от либералите (които сега са в развой на трансформация), германката Ска Келер от Зелените/Европейски свободен алианс, чеха Ян Захрадил от Европейски консерватори и реформисти и испанеца Нико Куе от Партията на европейската левица (ПЕЛ) е доста надалеч от задокеанските си аналози. Дебатът като цяло изглеждаше режисиран, а противоборството на отзиви беше рядко за сметка на изтъкването на от дълго време познати позиции. Независимо от това от него могат да се създадат няколко извода.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Най-важният е, че чисто политически най-голямата европейска партия сега – ЕНП, част от която са ГЕРБ и ДСБ, звучи изолирана. По време на дебата в сряда нейният претендент за ръководител на Европейската комисия – Манфред Вебер, на процедура беше нападнат и от ляво, и от дясно. Докато претендентът на социалистите Франс Тимерманс, в този момент вицепрезидент на Европейска комисия, постоянно имаше поддръжката, както на ПЕЛ (в които членуват по-скоро комунистически партии), по този начин и на зелените и либералите. Това най-добре се виждаше при въпросите за климатичните промени, като Вебер, който желае промяна на метода (търсене на нови софтуерни решения, вместо повече дотации за сегашните) изглеждаше уединен против Тимерманс, Келер и частично Вестагер (понастоящем комисар с сектор конкуренция).
Вторият извод: от претендентите с шансове да оглавят Европейска комисия Вебер съставлява допустимо умерената позиция по отношение на Източна Европа. Например по време на дебата за имиграцията той нито един път не загатна думата " взаимност " (т.е. разпределението на идващите имигранти отмерено в страните членки), до момента в който Тимерманс прозвуча безусловно заплашително. " Солидарността не е единствено за неща, които харесвате. Ако страните от централно и източноевропейските страни не престават да отхвърлят солидарността, границите в Европа може да се завърнат ". Вестагер беше по-умерена, само че не пропусна да спомене основната дума " взаимност ". Същото се отнася и до тематиката " върховенството на закона ", върху която подчертаваха и Тимерманс, и Вестагер, само че не и Вебер.
Третият извод е, че от шестимата политици само Тимерманс беше в действителност квалифициран за ефирен спор, който изисква къси, само че запаметяващи се изречения (sound bites). Според него " Англия наподобява като " Игра на тронове " на стероиди ", а също по този начин всеки би трябвало да пита Алекса - " Amazon, по кое време ще започнеш да плащаш налозите си ". За разлика от другите претенденти, които нямат забележителен народен опит, Тимерманс, който е някогашен холандски министър на външните работи, звучеше най-политически квалифициран, даже повече от Вестагер, която е някогашен датски министър председател. Тя от самото начало се опитваше да търси неконфронтационни позиции, които биха й послужили добре, в случай че след няколко месеца стартира търсенето на компромисен претендент за ръководител на Европейската комисия.
Най-сериозният конфликт на отзиви беше към ограниченията за справяне с икономическите проблеми. Докато Тимерманс говореше за общоевропейска минимална работна заплата, Вебер предпочиташе да натъртва на нуждата от построяването на политики за основаването на нови работни места.
Обсъжданата концепция за минимална работна заплата (МРЗ) не значи единна ставка за целия Европейски Съюз, а заплати, съобразени с локалните условия. На процедура това няма да докара до особени промени, защото и в този момент минималните заплати в страните членки варират сред 50 и 60% от междинната в съответната страна. Идеята е да има постоянен механизъм за определянето на МРЗ, тъй че по време на рецесия хората с по-ниски приходи да не понасят прекомерно огромен удар. Предложенията за политики за нови работни места също не са нещо ново - и в този момент задачата на Европейска комисия, оповестена през 2014 година беше " работни места и напредък ", нито пък нещо против, което социалистите биха имали нещо срещу.
Въпреки че на процедура разликата сред двамата е минимално, то демонстрира че въпреки всичко сред партиите в Европейски Съюз има съществени идеологически разминавания.
В същото време Вебер, който към този момент има най-големи шансове да застане отпред на Европейска комисия, защото неговата ЕНП се чака да има най-вече депутати в бъдещият европарламент, изглеждаше не изключително безапелационен. Често опитът му да пази наследството на партията си в досегашния мандат на европейските институции беше леко несъответстващ. Той елементарно беше париран от Вестагер и Тимерманс, които му напомняха, че огромна част от триумфите в действителност са резултат от работата на Европейската комисия. Двамата сегашни комисари акцентираха личната си работа, която прочее също е резултат от общите старания на институцията, в която работят.
Вебер нямаше особена визия, като опитът да играе центристкия претендент естествено е за сметка на по-силните поръчки за съответни политики. Той да вземем за пример упорства за " пресен рестарт ", само че мъчно може да изясни какво значи това съответно по отношение на досегашната политика на ръководената от Жан-Клод Юнкер Европейска комисия.
© Francois Walschaerts Едва ли преднамерено, само че най-сериозният спор сред претендентите да оглавят Европейската комисия след изборите за Европейски парламент, който се организира на 15 май в Брюксел, беше озаглавен с много уместно име – Евровизия. Точтно както в едноименния музикален конкурс, който тече сега в Израел, осъществяванията в дебата сред шестимата претенденти надали ще бъдат запомнени.
Въпреки че Европа се надява да конкурира кандидат-президентските диспути в Съединени американски щати, конфликтът сред германеца Манфред Вебер от Европейската национална партия (ЕНП), холандеца Франс Тимерманс от Партията на европейските социалисти (ПЕС), датчанката Маргрете Вестагер от либералите (които сега са в развой на трансформация), германката Ска Келер от Зелените/Европейски свободен алианс, чеха Ян Захрадил от Европейски консерватори и реформисти и испанеца Нико Куе от Партията на европейската левица (ПЕЛ) е доста надалеч от задокеанските си аналози. Дебатът като цяло изглеждаше режисиран, а противоборството на отзиви беше рядко за сметка на изтъкването на от дълго време познати позиции. Независимо от това от него могат да се създадат няколко извода.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Най-важният е, че чисто политически най-голямата европейска партия сега – ЕНП, част от която са ГЕРБ и ДСБ, звучи изолирана. По време на дебата в сряда нейният претендент за ръководител на Европейската комисия – Манфред Вебер, на процедура беше нападнат и от ляво, и от дясно. Докато претендентът на социалистите Франс Тимерманс, в този момент вицепрезидент на Европейска комисия, постоянно имаше поддръжката, както на ПЕЛ (в които членуват по-скоро комунистически партии), по този начин и на зелените и либералите. Това най-добре се виждаше при въпросите за климатичните промени, като Вебер, който желае промяна на метода (търсене на нови софтуерни решения, вместо повече дотации за сегашните) изглеждаше уединен против Тимерманс, Келер и частично Вестагер (понастоящем комисар с сектор конкуренция).
Вторият извод: от претендентите с шансове да оглавят Европейска комисия Вебер съставлява допустимо умерената позиция по отношение на Източна Европа. Например по време на дебата за имиграцията той нито един път не загатна думата " взаимност " (т.е. разпределението на идващите имигранти отмерено в страните членки), до момента в който Тимерманс прозвуча безусловно заплашително. " Солидарността не е единствено за неща, които харесвате. Ако страните от централно и източноевропейските страни не престават да отхвърлят солидарността, границите в Европа може да се завърнат ". Вестагер беше по-умерена, само че не пропусна да спомене основната дума " взаимност ". Същото се отнася и до тематиката " върховенството на закона ", върху която подчертаваха и Тимерманс, и Вестагер, само че не и Вебер.
Третият извод е, че от шестимата политици само Тимерманс беше в действителност квалифициран за ефирен спор, който изисква къси, само че запаметяващи се изречения (sound bites). Според него " Англия наподобява като " Игра на тронове " на стероиди ", а също по този начин всеки би трябвало да пита Алекса - " Amazon, по кое време ще започнеш да плащаш налозите си ". За разлика от другите претенденти, които нямат забележителен народен опит, Тимерманс, който е някогашен холандски министър на външните работи, звучеше най-политически квалифициран, даже повече от Вестагер, която е някогашен датски министър председател. Тя от самото начало се опитваше да търси неконфронтационни позиции, които биха й послужили добре, в случай че след няколко месеца стартира търсенето на компромисен претендент за ръководител на Европейската комисия.
Най-сериозният конфликт на отзиви беше към ограниченията за справяне с икономическите проблеми. Докато Тимерманс говореше за общоевропейска минимална работна заплата, Вебер предпочиташе да натъртва на нуждата от построяването на политики за основаването на нови работни места.
Обсъжданата концепция за минимална работна заплата (МРЗ) не значи единна ставка за целия Европейски Съюз, а заплати, съобразени с локалните условия. На процедура това няма да докара до особени промени, защото и в този момент минималните заплати в страните членки варират сред 50 и 60% от междинната в съответната страна. Идеята е да има постоянен механизъм за определянето на МРЗ, тъй че по време на рецесия хората с по-ниски приходи да не понасят прекомерно огромен удар. Предложенията за политики за нови работни места също не са нещо ново - и в този момент задачата на Европейска комисия, оповестена през 2014 година беше " работни места и напредък ", нито пък нещо против, което социалистите биха имали нещо срещу.
Въпреки че на процедура разликата сред двамата е минимално, то демонстрира че въпреки всичко сред партиите в Европейски Съюз има съществени идеологически разминавания.
В същото време Вебер, който към този момент има най-големи шансове да застане отпред на Европейска комисия, защото неговата ЕНП се чака да има най-вече депутати в бъдещият европарламент, изглеждаше не изключително безапелационен. Често опитът му да пази наследството на партията си в досегашния мандат на европейските институции беше леко несъответстващ. Той елементарно беше париран от Вестагер и Тимерманс, които му напомняха, че огромна част от триумфите в действителност са резултат от работата на Европейската комисия. Двамата сегашни комисари акцентираха личната си работа, която прочее също е резултат от общите старания на институцията, в която работят.
Вебер нямаше особена визия, като опитът да играе центристкия претендент естествено е за сметка на по-силните поръчки за съответни политики. Той да вземем за пример упорства за " пресен рестарт ", само че мъчно може да изясни какво значи това съответно по отношение на досегашната политика на ръководената от Жан-Клод Юнкер Европейска комисия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ