Маргарита получи годежен пръстен на връх Вихрен
Маргарита Василева не може да си показа живота без планини. Това е знак от ориста за дъщерята на един от най-известните български алпинисти - Дойчин Василев, стъпил на пет осемхилядника, в това число Еверест. Въпреки че работи в офис на компания за медицински произведения, Маргарита използва всяка свободна минута, с цел да се зареди с планински допинг.
Изкачила е първенците на Южна Америка и Европа - Аконкагуа и Елбрус, била е в подстъпите на осемхилядника Манаслу.
По високото е откак се помни - родена е малко след връщането на татко си от първата българска експедиция на Еверест. На 4 месеца известният планинар я качва на Витоша, на година и седем месеца - на най-високия връх на Балканите Мусала, 2925 м. На 6 Маргарита към този момент има стабилен планинарски стаж с родителите си - освен татко, а и майка е отлична алпинистка.
За мен планината е нещо доста скъпо и обичано. Целият ми умишлен живот е обвързван със мемоари от преходи в планините, споделя Маргарита. Като тийнейджърка пробвала самобитна диета - да се лиши от скали и върхове за месец. Така се убедила, че няма друга пристрастеност, която да измести хъса да си на високо.
Планината е единственият натурален наркотик, който ме прави щастлива. Зарежда ме със сили. Уменията, добити там, оказват помощ долу - вършат те по-организиран, ориентираш се по-лесно в градската джунгла, казва крехката дама.
Напук на клишето, че по планините скитат най-вече луди глави, дъщерята на Дойчин Василев рискува доста рядко и преценя деликатно стъпките си на високото. Разбира се, когато прекарваш толкоз време по скалите, няма по какъв начин да елиминираш риска напълно.
Преди 4-5 години по време на дълъг тежък преход Рила-Пирин имала мъчно тестване. Маршрутът бил сериозен, всеки от групата носел на тил 15-килограмова раница с храна, палатка, облекла за целия преход. Тръгнали от Мальовица, финалът бил плануван в Мелник. През Рила минали безпроблемно, но при започване на пиринския маршрут умората си споделила думата.
Объркали пътеката над хижа " Яворов ". Така след блуждаене из гора и клек, с тежките раници на тил, се озовали под един от най-стръмните ръбове в Пирин - известния Котешки чал. Тръгнали нагоре към главното било и към изгубената пътека, само че тежкият багаж се оказал сериозен проблем - една неверна стъпка означавала полет надолу в бездната.
Превъзмогнали егото и избрали разумен вид - вместо към Кончето и Вихрен - безславно, само че безвредно втурване към Банско.
Да си рационален в планината даже в най-рискови моменти, е гаранция за оцеляване. Винаги мисли за слизането - постоянно то е дори по-важно от качването. Това са скъпи уроци, които Маргарита е научила от родителите си.
Манаслу е първото огромно предизвикателство за Маргарита като планинар. През 2008 година достигала височина от 5550 м в региона на Еверест. Оказало се, че височината понася добре, сполучливо изкачила два 5-хилядника.
На идната година вдигнала летвата - възнамерявали нанагорнище на осмия осемхилядник Манаслу, 8156 м, с татко. Експедицията тръгнала отлично - аклиматизирали се, построили си лагерите, без да употребяват помощта на шерпи. В трети лагер на 6800 м възнамерявали отмора преди офанзивата на върха. И тук нещата се объркали. Внезапно завалял сняг - цели три дни, без да стопира.
Всички височинни палатки били затрупани под три метра бяла маса, лавини дебнели отвред. Това принудило 90 % от експедициите, в това число Маргарита и татко, да се откажат от рисково нанагорнище. Изпитах голямо отчаяние, върхът беше толкоз близо, споделя младата жена. Не се е отказала да се върне на Манаслу. А за какво не и да стане втората българка на Покрива на света Еверест!
Всъщност пловдивчанката Петя Колчакова и брачният партньор изкачват най-високия връх през 2009 година безусловно дни откакто Маргарита и Дойчин Василеви приключват експедицията на Манаслу. В столицата на Непал Катманду разбрали огромната вест, че първата българка е забила националния байрак на 8884 м.
Еверест е огромна хапка, преди него имам още доста да изучавам, споделя Маргарита.
Продължава да катери върхове. През лятото на 2017 година изкачила с приятели Елбрус - 5642 м, най-високия връх на Европа.
Успехът за 2018 година е изкачването на Аконкагуа, 6962 м, най-високия връх в Южна Америка. Наградата била божествена панорама от горната страна към същинско море от върхове. Всъщност Латинска Америка е сбъдната фантазия за Маргарита. Натам я теглела любовта към испанския и салса ритмите. Затова организирали експедицията до Аконкагуа по този начин, че да прегледат пътьом Буенос Айрес и Мендоса.
Докато възнамерява далечни пътешествия, обикаля родните планини, които познава чудесно. На обичания си връх Вихрен получила сантименталното предложение за брак и годежен пръстен от обичания. Връзката им сигурно ще бъде здрава - няма по какъв начин да забравиш клетва за честност, дадена на престола на господ Перун.
Противно на мнозина млади българи, Маргарита не счита, че раят е безусловно на Малдивите или Карибите. Тя е разпален странник, обиколила е много забавни кътчета. Първото екзотично странствуване е в Доминиканската република. Толкова харесало, че си споделила: Тук е раят!
След това се влюбила в Катманду. Докоснала се до нова просвета, вяра, до нов свят.
Младото момиче мечтае за Аляска, Антарктида, само че и за сафари в Африка, защото обожава огромните котки - лъвовете. Мечта е и Памир, където родителите са прекарали много експедиции през 1980-те с националния ни тим по алпинизъм.
Като момиче, закърмено с планинарски дух, Маргарита не е суетна. Не робува на маркови дрешки, ненавижда висенето по молове и кафенета. Но държи да бъде стилно елегантна. Не е мъчно, защото с помощта на гените е в чудесна форма, без да съблюдава диети. Здравословна храна, без цигари, глътка алкохол понякога - това е тайната на положителната форма.
Плюс доста придвижване, схваща си - плуване, танци, бягане, каране на ски през зимата. През последните години карат с другари в Австрия.
Новата пристрастеност е дългото тичане - към този момент е взела участие в маратона на София, в дистанцията 10.550 км.
Родата - с имена на цветя
Баба се споделя по този начин, само че Маргарита в действителност носи името на кумата на родителите си, другарка на майка . Тя пък две години по-късно върнала жеста и кръстила дъщеричката си Камелия. Така двете приятелки, наречени с имената на майките си, честват групово най-красивия празник - Цветница.
Традицията с имената евентуално занапред ще продължава, откакто Маргарита и брачният партньор кумували на приятелката от детинство. /Марица.бг
Изкачила е първенците на Южна Америка и Европа - Аконкагуа и Елбрус, била е в подстъпите на осемхилядника Манаслу.
По високото е откак се помни - родена е малко след връщането на татко си от първата българска експедиция на Еверест. На 4 месеца известният планинар я качва на Витоша, на година и седем месеца - на най-високия връх на Балканите Мусала, 2925 м. На 6 Маргарита към този момент има стабилен планинарски стаж с родителите си - освен татко, а и майка е отлична алпинистка.
За мен планината е нещо доста скъпо и обичано. Целият ми умишлен живот е обвързван със мемоари от преходи в планините, споделя Маргарита. Като тийнейджърка пробвала самобитна диета - да се лиши от скали и върхове за месец. Така се убедила, че няма друга пристрастеност, която да измести хъса да си на високо.
Планината е единственият натурален наркотик, който ме прави щастлива. Зарежда ме със сили. Уменията, добити там, оказват помощ долу - вършат те по-организиран, ориентираш се по-лесно в градската джунгла, казва крехката дама.
Напук на клишето, че по планините скитат най-вече луди глави, дъщерята на Дойчин Василев рискува доста рядко и преценя деликатно стъпките си на високото. Разбира се, когато прекарваш толкоз време по скалите, няма по какъв начин да елиминираш риска напълно.
Преди 4-5 години по време на дълъг тежък преход Рила-Пирин имала мъчно тестване. Маршрутът бил сериозен, всеки от групата носел на тил 15-килограмова раница с храна, палатка, облекла за целия преход. Тръгнали от Мальовица, финалът бил плануван в Мелник. През Рила минали безпроблемно, но при започване на пиринския маршрут умората си споделила думата.
Объркали пътеката над хижа " Яворов ". Така след блуждаене из гора и клек, с тежките раници на тил, се озовали под един от най-стръмните ръбове в Пирин - известния Котешки чал. Тръгнали нагоре към главното било и към изгубената пътека, само че тежкият багаж се оказал сериозен проблем - една неверна стъпка означавала полет надолу в бездната.
Превъзмогнали егото и избрали разумен вид - вместо към Кончето и Вихрен - безславно, само че безвредно втурване към Банско.
Да си рационален в планината даже в най-рискови моменти, е гаранция за оцеляване. Винаги мисли за слизането - постоянно то е дори по-важно от качването. Това са скъпи уроци, които Маргарита е научила от родителите си.
Манаслу е първото огромно предизвикателство за Маргарита като планинар. През 2008 година достигала височина от 5550 м в региона на Еверест. Оказало се, че височината понася добре, сполучливо изкачила два 5-хилядника.
На идната година вдигнала летвата - възнамерявали нанагорнище на осмия осемхилядник Манаслу, 8156 м, с татко. Експедицията тръгнала отлично - аклиматизирали се, построили си лагерите, без да употребяват помощта на шерпи. В трети лагер на 6800 м възнамерявали отмора преди офанзивата на върха. И тук нещата се объркали. Внезапно завалял сняг - цели три дни, без да стопира.
Всички височинни палатки били затрупани под три метра бяла маса, лавини дебнели отвред. Това принудило 90 % от експедициите, в това число Маргарита и татко, да се откажат от рисково нанагорнище. Изпитах голямо отчаяние, върхът беше толкоз близо, споделя младата жена. Не се е отказала да се върне на Манаслу. А за какво не и да стане втората българка на Покрива на света Еверест!
Всъщност пловдивчанката Петя Колчакова и брачният партньор изкачват най-високия връх през 2009 година безусловно дни откакто Маргарита и Дойчин Василеви приключват експедицията на Манаслу. В столицата на Непал Катманду разбрали огромната вест, че първата българка е забила националния байрак на 8884 м.
Еверест е огромна хапка, преди него имам още доста да изучавам, споделя Маргарита.
Продължава да катери върхове. През лятото на 2017 година изкачила с приятели Елбрус - 5642 м, най-високия връх на Европа.
Успехът за 2018 година е изкачването на Аконкагуа, 6962 м, най-високия връх в Южна Америка. Наградата била божествена панорама от горната страна към същинско море от върхове. Всъщност Латинска Америка е сбъдната фантазия за Маргарита. Натам я теглела любовта към испанския и салса ритмите. Затова организирали експедицията до Аконкагуа по този начин, че да прегледат пътьом Буенос Айрес и Мендоса.
Докато възнамерява далечни пътешествия, обикаля родните планини, които познава чудесно. На обичания си връх Вихрен получила сантименталното предложение за брак и годежен пръстен от обичания. Връзката им сигурно ще бъде здрава - няма по какъв начин да забравиш клетва за честност, дадена на престола на господ Перун.
Противно на мнозина млади българи, Маргарита не счита, че раят е безусловно на Малдивите или Карибите. Тя е разпален странник, обиколила е много забавни кътчета. Първото екзотично странствуване е в Доминиканската република. Толкова харесало, че си споделила: Тук е раят!
След това се влюбила в Катманду. Докоснала се до нова просвета, вяра, до нов свят.
Младото момиче мечтае за Аляска, Антарктида, само че и за сафари в Африка, защото обожава огромните котки - лъвовете. Мечта е и Памир, където родителите са прекарали много експедиции през 1980-те с националния ни тим по алпинизъм.
Като момиче, закърмено с планинарски дух, Маргарита не е суетна. Не робува на маркови дрешки, ненавижда висенето по молове и кафенета. Но държи да бъде стилно елегантна. Не е мъчно, защото с помощта на гените е в чудесна форма, без да съблюдава диети. Здравословна храна, без цигари, глътка алкохол понякога - това е тайната на положителната форма.
Плюс доста придвижване, схваща си - плуване, танци, бягане, каране на ски през зимата. През последните години карат с другари в Австрия.
Новата пристрастеност е дългото тичане - към този момент е взела участие в маратона на София, в дистанцията 10.550 км.
Родата - с имена на цветя
Баба се споделя по този начин, само че Маргарита в действителност носи името на кумата на родителите си, другарка на майка . Тя пък две години по-късно върнала жеста и кръстила дъщеричката си Камелия. Така двете приятелки, наречени с имената на майките си, честват групово най-красивия празник - Цветница.
Традицията с имената евентуално занапред ще продължава, откакто Маргарита и брачният партньор кумували на приятелката от детинство. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ