Маргарита Николова е главна медицинска сестра на СБАЛ по детски

Маргарита Николова е основна здравна сестра на СБАЛ по детски заболявания „ Проф. Иван Митев “-София. Преди това дълги години е работила в Първа хирургия на УМБАЛ „ Александровска “.

Има 33-годишен опит като здравна сестра. Магистър е по ръководство на здравните грижи. Член е на Европейската асоциация по гастроентерология и ендоскопия.

Пред  колко е сериозен казусът с вътреболничните инфекции у нас, тъй като се мълчи по тематиката и какви биха могли да бъдат решенията.

Сестра Николова, казвате, че в България се заразяват над 10 000 души годишно от вътреболнични инфекции…

Броят е още по-голям, тъй като това са единствено записаните случаи. Реално са сред четири и пет път повече.

Възможно ли е повода за високия брой да е в дефицита на личен състав?

Недостигът на личен състав е доста огромен проблем, само че не мисля, че това е повода за високия брой на вътреболничните инфекции.

Винаги спорехме с моите преподаватели и с началника на микробиологична лаборатория, тъй като те задължаваха студентите да поставят калцуни. Аз постоянно съм била на мнение, че вътреболничните инфекции не идват от краката, а от ръцете и би трябвало да се обръща особено внимание на ръцете. Калцуните се поставят, с цел да облекчат работата на санитарите, когато е кално на открито. Но на първо място ръцете. Задължително преди да отидем при пациента, би трябвало да си измием ръцете. Ръцете се мият и преди чиста/ асептична процедура след обстановки, в които има риск от контакт с биологични течности на пациента, след контакт с пациента и след контакт с предмети от външната среда към пациента. Всичко това е разказано в „ Моите 5 момента “ на СЗО и прието  като „ златен стандарт “ за хигиена на ръцете.

За мен казусът е в неналичието на публичност по този въпрос. Ние доста малко приказваме за вътреболничните инфекции. Когато при нас идват стажанти и специализанти, ние би трябвало да започваме от там, тъй като постоянно вътреболничните инфекции се появяват от тях. Те не съблюдават хигиеничните правила, тъй като не им е нито казано, нито показано. Те не се подготвени. Когато човек е теоретичен вярно да работи, вътреболничните инфекции ще бъдат сведени до най-малко. Ако се научим да пазим нашите си ръце, ще пазим и другите.

Колко постоянно се случва медици да се заразяват от вътреболнична зараза?

Нямам точна статистика, само че най-рисковото за нас е да не се убодем на остри или режещи предмети. Затова е въведена и практиката употребяваната игла да не се затваря с капачка, а да се разчленява в резервоар. Има стандарт за вътреболничните инфекции и всеки от личния състав би трябвало да се запознае с него сега, в който постъпи на работа.

Кои са най-срещаните инфекции в лечебните заведения?

Най-чести са инфекциите на пикочните пътища, нормално след слагането на уретрален катетър. Следват инфекциите в постоперационния интервал. Тук от изключително значение е оперативната техника и часовете, прекарани в интервенция. Интубацията, слагането на катетър, на абокат – това е вмешателство в организма на пациента и едно неспазване на процедурата може да докара до тежко усложняване на положението на пациента. Това удължава неговия престой, лекуването не се поема от клиничната пътека, а включва нови антибиотици, спомагателни леглодни и хранодни. Това са непредвидени разноски, които остават за сметка на болничното заведение. Друга значима тематика са болничните боклуци, които би трябвало да бъдат разделяни вярно, защото 25% от тях са рискови боклуци.

По време на COVID епидемията като че ли тематиката доби повече публичност поради устрема да се ограничи разпространяването на този съответен вирус. Тогава обаче медиците се оплакваха от тежките процедури и най-много промяната на облеклата.

Имах опцията да работя в Коронавирус поделение и фактически това беше най-ужасното. Първо тъй като не можеш да съблечеш облеклата както искаш, а това би трябвало да става по избран ред, по който да съблечеш и по който да облечеш. Това първо, че лишава доста време, и второ, ужасно тежко се работеше с тях.

Как може хем да се провежда стерилна среда, хем да не е толкоз тежко за медиците?

С доста непоколебим надзор. Не бива да се позволява да вземем за пример сестрата да реши, че няма потребност да извършва цялата процедура, тъй като би трябвало бързо да извърши някаква операция.

Кой би трябвало да упражнява контрола?

Обикновено старшите сестри на отделенията, а и всеки един от стажантите и студентите е прикован към някого. Ако аз виждам, че индивидът, който ме образова, не съблюдава разпоредбите, аз също ще възприема тази порочна процедура и ще работя погрешно. Когато обаче има кой да ме научи или да ми направи забележка, в случай че съм пропуснала нещо, по-късно става табиет.

Когато се учат „ Здравни грижи “ има подобен предмет, само че практиката е нещо друго. Смятам, че би трябвало съществено да се акцентира на специфичните хигиенични привички на експерти и когато аз образовам студенти и специализанти, доста упорствам за това те да пазят преди всичко себе си и надлежно своите пациенти. А когато пациентът си тръгне здрав и признателен, идва и огромното задоволство и същинското благополучие. Да, трудът ни не е оценен по достолепие, само че има доста по-важни неща. За мен тази специалност е в кръвта.

Винаги ли сте желала да бъдете здравна сестра?

Моята фантазия беше да стана акушерка. Като дете споделях, че желая да работя в „ завода за бебета “. Когато пристигна времето за кандидатстване, една стотна не ми стигна, с цел да ме одобряват акушерка и доста плаках. От раз пък обаче ме одобриха за здравна сестра и си споделих „ за какво не?! Ще мога да работя и с деца, и с възрастни, ще мога да работя всичко “. Така си извървях пътя, прекосих през всички стадии в медицината, че стигнах до основна сестра на Детска болница. Това за мен е сбъдната фантазия.

Професията обаче просто изчезва и това е доста, доста тъпо, тъй като е най-прекрасната специалност на света. И аз съм имала тежки моменти, само че не бих могла да работя друго.