Маргарита Хранова пред "ШОУ": Не ми е и минало през ум да напусна България! Със Софи Маринова готвим...
Маргарита Хранова не се нуждае от показване, тъй като музиката й приказва задоволително красноречиво за нея. Тя е от тези гласове, които открояваш измежду доста други, а по-късно оставаш впечатлен и от индивида зад гения – откровен, земен и усмихващ се. Тя е от оня вид хора, които стоят осезаемо над нещата, тъй като единствено по този начин и делата, и душата им е в баланс. Всеки път, когато беседвам с нея, тя подава парченце от душата си – без грим и без маски. И постоянно е мъчително откровена. Този диалог е следващото удостоверение за това. Особено в този момент, когато страстите преди огромния концерт на 13 ноември в зала 1 на НДК, на който тя ще означи своите 45 години на сцената, са във вихъра си!
- Марги, преди години огромните концерти в България бяха постоянно събитие, а през днешния ден, когато се случат, е същински празник. Предполагам, че за теб това е осезателен гъдел за душата?
- Така е, само че знаеш ли, ние не сме спирали да работим през всичките тези години. Участията не са спирали. Разбира се, концертите към този момент не са чак толкоз на брой, колкото преди години, когато Концертна дирекция се грижеше и координираше всички вероятни градове, само че желанието за работа е същото. Днес фактически е по-трудно, само че тези, които имаме предпочитание, продължаваме да го вършим. Случва се рядко, тъй като, в случай че би трябвало да бъда почтена, мъчно се провежда сходно събитие. А и хората към този момент по-трудно влизат в залите, всекидневието стана прекомерно забързано, също така преди време нямаше чак толкоз изяви и събития, колкото има през днешния ден. Сега София и огромните градове са претъпкани от хиляди и най-различни събития и в един миг човек се губи в множеството благоприятни условия да отиде на културно мероприятие. Ако обаче организацията е в действителност добра, хората стават отворени, идват на нашите концерти и което е по-важно – не са спирали да обичат нашата музика. Особено тези, които са израснали с нея, тъй като тази музика е мелодична, красива и се запомня. Не е нещо по-отвлечено, което го забравяш скоро, откакто си го чул.
- Преди няколко години, когато осезаемо навлезе по този начин нареченото хип-хоп и рап звучене в актуалната известна музика, сътвори ли се даже за малко в теб чувство за музикална бездна – най-много поради динамичността, с която младежите насърчават сходни стилове?
- Интересен, прекрасен въпрос… караш ме да се замисля, само че може би чувството не е било тъкмо за бездна. Просто всяка музика е с времето си. Тази нова музика, която излезе след това, притегли младежите, тъй като очевидно е музиката на тяхното време.
Пропаст няма по какъв начин да има, тъй като музиката ни постоянно се е харесвала
а и няма по какъв начин да е другояче, тъй като тя се възприема с душата и със сърцето; тя приказва, има обръщение, роман, текстовете са смислени, мелодични. Хората няма по какъв начин да спрат да я харесват, изключително тези, които обичат същински музиката. Имам поради по-зрелите хора, не толкоз младежите, тъй като те се въздействат от всяка нова вълна в музиката. Разбирам ги и ги извинявам, тъй като и ние сме били млади, и ние сме се влияели от това, което е било съвременно.
- Да вземем като образец спонтанните дуети, които направихте в „ Като две капки вода” със Софи Маринова. В тях видяхме по какъв начин се сливат в необикновен синхрон два извънредно разнообразни музикални стила...
- Ами да, в действителност е по този начин. Със Софи Маринова ще създадем музикална изненада и на концерта ми на 13 ноември в зала 1 на НДК. Защо не?! Получава ни се доста добре (усмихва се). Просто, когато човек е експерт в своя род, постоянно може да откри по какъв начин да съчетае с различен жанр. И когато има и точната музика, която и двете страни да харесват, в действителност се получава нещо положително. Когато направихме дует със Софи Маринова – тя го изпя по нейния метод, с нейното чувство за музика, а аз по моя. Тя е задоволително гласовита и музикална, с цел да може да се оправи с род, друг от нейния. Аз също се оправих с нейната „ Едерлези” (усмихва се). Всеки дава от себе си своето възприятие. И в действителност тъкмо това е забавното – другият прочит на всеки един реализатор за музиката.
- Софи Маринова на няколко пъти тогава показа, че се прекланя и възхищава пред изпълнителите от твоето потомство – пред теб, Лили Иванова, Васил Найденов и така нататък Може би след края на „ Капките” й се е желало да продължи по един или различен метод това музикално съдействие?
- Софи пее доста хубави неща, които въобще не са с типичното поп-фолк звучене, а по-скоро в цигански ритми, само че това е част от нейния етнос и й е в кръвта. Заради това й се получава необикновено добре. Тя има гений и подарък Божи за тази музика, която сервира по доста естетски метод. Мога да кажа даже, че в нейния род Софи Маринова е една от най-хубавите! А на концерта, на който я поканих в този момент, тя пее доста по-различен вид песни, включва и някои от шлагерите, които пресъздаде в „ Капките” – по собствен достоверен метод. Интересна е несъмнено.
- Означава ли това, че в един прекрасен миг двете ще извършите дует и отвън взаимните си задължения около концерта?
- (Смее се.) Ооо, не ми е минавала към този момент такава концепция, само че кой знае. Не знам… Истината е, че би трябвало да се откри нещо в действителност доста свежо и автентично, с цел да се случи сходен дует, тъй като и двете сме много разпознаваеми гласове.
- Наскоро имаше концерт в Бургас дружно с приятелите от „ Капките”, където обаче, разбрах, че организационно обстановката не е била на ниво…
- Просто се случи по този начин, че по същото време там имаше фестивал „ Бургас мези”, на който звучеше поп-фолк музика. Нашият концерт не се наруши чак толкоз, Слава Богу, само че не беше прелестно, че двата вида музики се сливаха в еднакъв миг. Неприятно беше повече за публиката, не толкоз за нас, изпълнителите, тъй като за хората чувството е по-ярко. Вероятно тези, които са били в залата, са се възмущавали, тъй като на сцената ние чуваме главно музиката, която пеем.
- А за какво кметът на Бургас Димитър Николов не е почел събитието? Нали по традиция го прави…
- Така е, да, само че всеки има право на своя избор. Аз се старая да не обръщам чак такова внимание на тези неща – който има предпочитание, да заповяда, като не може, значи не може. Може да не е могъл да пристигна. Не имам вяра да е нещо преднамерено от негова страна. Не имам вяра и кметът да не ме харесва, или пък с нещо да не съм му симпатична. Всеки има право на решение, аз никого не осъждам, не съм съдник.
- Помниш ли кой пръв ти даде съвет за музиката?
- О, да, несъмнено. Бях ученичка, когато станах част от естрадната група на отбор „ Маяковски”, чийто началник ми даде първия съвет за музика.
Редовно ми даваше насоки и ме окриляваше
Дори ми даваше опция да пея соло в групата – бяхме 2-3 солистки, а останалите пригласяха. Впоследствие получих доста скъпи препоръки и от моята педагожка Ирина Чмихова, която ми оказа и огромно въздействие въобще. А също по този начин доста ни влияеха тогава и песните, които слушахме по другите радиа – с изключение на българска там пускаха и доста италианска музика. По този метод се осведомявахме и за международните музикални трендове. Навремето аз персонално слушах доста и Арета Франклин.
- Има някои твои сътрудници, които през годините са споделяли, че преди време са ги спирали да пътуват в чужбина. Такъв е бил режимът у нас. Но съумя ли това да остави отпечатък в душата ти до през днешния ден?
- Не бих споделила. Знаеш ли, нас не ни спираха да пътуваме в този смисъл, в противен случай – постоянно са се отнасяли с голямо почитание към хората на изкуството. По-скоро имаше музиканти, за които се притесняваха дали, като заминат, няма да решат да си останат в чужбина. Да избягат. Такива бяха времената, да, само че персонално аз съм ходила да беседвам с шефове на съответните отдели, с цел да могат те да разрешат на моите музиканти да пътуват с мен по света. И фактически
мои музиканти в никакъв случай не са оставали в чужбина
Винаги са се прибирали в родината, където и да сме пътували. Гласували са ми доверие, не е имало нито невъзвръщенец, нито избягал от групата през годините. Плюс това моят брачен партньор ги държеше изкъсо от самото начало (смее се).
- А пробуждало ли се е у теб предпочитание да останеш в някоя страна отвън България?
- Не, в никакъв случай. Още не бяхме женени с мъжа ми, когато ни пуснаха да пътуваме до Париж, Франция, където живееше неговият брат. И през разум не ни е минавало да си хвърлим паспортите и да останем там. Винаги съм желала да си бъда в България. Човек си тежи на мястото на родна земя. Какво ще прави по света? Да не си мисли никой, че в чужбина някой чака да ни посрещне с отворени прегръдки. Човек самичък би трябвало да построи по някакъв метод – и себе си, и мястото, където живее; да се постарае да го направи такова, че то да бъде прелестно за живеене. А освен да разчитаме някой да ни оправи! Ние постоянно разчитаме на това! Най-лесното е да си вдигнеш чукалата и да изчезнеш – по-добре направи вероятното тук, не бягай. Вярно е, че има сложни моменти, само че в случай че дружно се опитаме да се оправим, да се преборим с тях, в това има надалеч повече смисъл, в сравнение с в другото.
- Неслучайно песента „ Устрем” е твоята визитна картичка! Принципната насоченост е доста особено качество за теб – и в музиката, и в живота. Права ли съм?
- Напълно права! Това е реалност (смее се). Всъщност е тъкмо по този начин – изпях преди време тази ария и не съм мислела, че след години този текст и тази насоченост ще бъде за цялостен живот в мен. Такъв човек съм – работохолик. Много си обичам работата, музиката, обичам да пея, да се срещам с хората – тяхната сила идва при мен, а аз давам моята. Получава се една обща симбиоза, която е доста скъпа за мен. Затова и непрестанно върша нови и нови неща. Наскоро излезе и новият ми албум, който е отдаден на тези 45 години на сцена, които ще отбележа с концерта на 13 ноември.
- Какво съдържа този албум?
- Съвсем нови песни. Но в действителност това е двоен албум, тъй като с изключение на новите песни са включени и най-популярните ми шлагери през годините. И макар че този албум е към този момент факт, към днешна дата към този момент
имам записани още 4-5 нови песни
Заради този албум ще се случи и концертът, на който ще показва част от тях, само че най-много известните си шлагери, които, в случай че не изпея, хората просто не ме пускат да сляза от сцената (смее се). Показваме, че работим, а не лежим единствено на остаряла популярност.
- Даже май работите и в пъти повече, в сравнение с в миналото?!
- Абсолютно правилно е. Така се получава. Аз персонално не съм серпантина да работя и се усещам чудесно от това. Имам желанието, силата и концепциите да не преставам да веселя хората, които обичат българската музика.
- Май устремеността тук е обусловена и от огнената ти зодия Стрелец!
- (Смее се.) Така сме ние – огънят ни кара да се бунтуваме, да творим, да живеем със размах и с това, което вършим безрезервно. Между другото, аз имам вяра в зодиите, тъй като има доста правилни неща при тях, убеждавала съм се в това неведнъж във времето. Знам по няколко неща за всяка зодия и в действителност, когато съм се запознавала доста пъти с разнообразни хора, те са се потвърждавали посредством държанието и реакциите им. Моите внуци пък са Лъвове, тъй че чудесно се разбираме (смее се). С теб също, и ти си Лъвица (смее се).
- Прекрасно огнено царство! А време за отмора остава ли от толкоз приятни страсти?
- Винаги остава, аз по този начин си провеждам дейностите, че съумявам да си отстранявам такова. Сега да вземем за пример ми следва пътешестване до Хисаря – ще отида там за 10 дни, с цел да си умря. Хем ще се отпусна измежду неповторимата природа и минералната вода, хем ще си науча някои от песните, които ще протоколирам. Ще съчетая потребното с приятното. Хисаря е в действителност прелестно и обичано мое място, на което вървя от години. Наскоро бях за 10 дни и в Турция. Определено намирам време за релакс.
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. " ШОУ "
- Марги, преди години огромните концерти в България бяха постоянно събитие, а през днешния ден, когато се случат, е същински празник. Предполагам, че за теб това е осезателен гъдел за душата?
- Така е, само че знаеш ли, ние не сме спирали да работим през всичките тези години. Участията не са спирали. Разбира се, концертите към този момент не са чак толкоз на брой, колкото преди години, когато Концертна дирекция се грижеше и координираше всички вероятни градове, само че желанието за работа е същото. Днес фактически е по-трудно, само че тези, които имаме предпочитание, продължаваме да го вършим. Случва се рядко, тъй като, в случай че би трябвало да бъда почтена, мъчно се провежда сходно събитие. А и хората към този момент по-трудно влизат в залите, всекидневието стана прекомерно забързано, също така преди време нямаше чак толкоз изяви и събития, колкото има през днешния ден. Сега София и огромните градове са претъпкани от хиляди и най-различни събития и в един миг човек се губи в множеството благоприятни условия да отиде на културно мероприятие. Ако обаче организацията е в действителност добра, хората стават отворени, идват на нашите концерти и което е по-важно – не са спирали да обичат нашата музика. Особено тези, които са израснали с нея, тъй като тази музика е мелодична, красива и се запомня. Не е нещо по-отвлечено, което го забравяш скоро, откакто си го чул.
- Преди няколко години, когато осезаемо навлезе по този начин нареченото хип-хоп и рап звучене в актуалната известна музика, сътвори ли се даже за малко в теб чувство за музикална бездна – най-много поради динамичността, с която младежите насърчават сходни стилове?
- Интересен, прекрасен въпрос… караш ме да се замисля, само че може би чувството не е било тъкмо за бездна. Просто всяка музика е с времето си. Тази нова музика, която излезе след това, притегли младежите, тъй като очевидно е музиката на тяхното време.
Пропаст няма по какъв начин да има, тъй като музиката ни постоянно се е харесвала
а и няма по какъв начин да е другояче, тъй като тя се възприема с душата и със сърцето; тя приказва, има обръщение, роман, текстовете са смислени, мелодични. Хората няма по какъв начин да спрат да я харесват, изключително тези, които обичат същински музиката. Имам поради по-зрелите хора, не толкоз младежите, тъй като те се въздействат от всяка нова вълна в музиката. Разбирам ги и ги извинявам, тъй като и ние сме били млади, и ние сме се влияели от това, което е било съвременно.
- Да вземем като образец спонтанните дуети, които направихте в „ Като две капки вода” със Софи Маринова. В тях видяхме по какъв начин се сливат в необикновен синхрон два извънредно разнообразни музикални стила...
- Ами да, в действителност е по този начин. Със Софи Маринова ще създадем музикална изненада и на концерта ми на 13 ноември в зала 1 на НДК. Защо не?! Получава ни се доста добре (усмихва се). Просто, когато човек е експерт в своя род, постоянно може да откри по какъв начин да съчетае с различен жанр. И когато има и точната музика, която и двете страни да харесват, в действителност се получава нещо положително. Когато направихме дует със Софи Маринова – тя го изпя по нейния метод, с нейното чувство за музика, а аз по моя. Тя е задоволително гласовита и музикална, с цел да може да се оправи с род, друг от нейния. Аз също се оправих с нейната „ Едерлези” (усмихва се). Всеки дава от себе си своето възприятие. И в действителност тъкмо това е забавното – другият прочит на всеки един реализатор за музиката.
- Софи Маринова на няколко пъти тогава показа, че се прекланя и възхищава пред изпълнителите от твоето потомство – пред теб, Лили Иванова, Васил Найденов и така нататък Може би след края на „ Капките” й се е желало да продължи по един или различен метод това музикално съдействие?
- Софи пее доста хубави неща, които въобще не са с типичното поп-фолк звучене, а по-скоро в цигански ритми, само че това е част от нейния етнос и й е в кръвта. Заради това й се получава необикновено добре. Тя има гений и подарък Божи за тази музика, която сервира по доста естетски метод. Мога да кажа даже, че в нейния род Софи Маринова е една от най-хубавите! А на концерта, на който я поканих в този момент, тя пее доста по-различен вид песни, включва и някои от шлагерите, които пресъздаде в „ Капките” – по собствен достоверен метод. Интересна е несъмнено.
- Означава ли това, че в един прекрасен миг двете ще извършите дует и отвън взаимните си задължения около концерта?
- (Смее се.) Ооо, не ми е минавала към този момент такава концепция, само че кой знае. Не знам… Истината е, че би трябвало да се откри нещо в действителност доста свежо и автентично, с цел да се случи сходен дует, тъй като и двете сме много разпознаваеми гласове.
- Наскоро имаше концерт в Бургас дружно с приятелите от „ Капките”, където обаче, разбрах, че организационно обстановката не е била на ниво…
- Просто се случи по този начин, че по същото време там имаше фестивал „ Бургас мези”, на който звучеше поп-фолк музика. Нашият концерт не се наруши чак толкоз, Слава Богу, само че не беше прелестно, че двата вида музики се сливаха в еднакъв миг. Неприятно беше повече за публиката, не толкоз за нас, изпълнителите, тъй като за хората чувството е по-ярко. Вероятно тези, които са били в залата, са се възмущавали, тъй като на сцената ние чуваме главно музиката, която пеем.
- А за какво кметът на Бургас Димитър Николов не е почел събитието? Нали по традиция го прави…
- Така е, да, само че всеки има право на своя избор. Аз се старая да не обръщам чак такова внимание на тези неща – който има предпочитание, да заповяда, като не може, значи не може. Може да не е могъл да пристигна. Не имам вяра да е нещо преднамерено от негова страна. Не имам вяра и кметът да не ме харесва, или пък с нещо да не съм му симпатична. Всеки има право на решение, аз никого не осъждам, не съм съдник.
- Помниш ли кой пръв ти даде съвет за музиката?
- О, да, несъмнено. Бях ученичка, когато станах част от естрадната група на отбор „ Маяковски”, чийто началник ми даде първия съвет за музика.
Редовно ми даваше насоки и ме окриляваше
Дори ми даваше опция да пея соло в групата – бяхме 2-3 солистки, а останалите пригласяха. Впоследствие получих доста скъпи препоръки и от моята педагожка Ирина Чмихова, която ми оказа и огромно въздействие въобще. А също по този начин доста ни влияеха тогава и песните, които слушахме по другите радиа – с изключение на българска там пускаха и доста италианска музика. По този метод се осведомявахме и за международните музикални трендове. Навремето аз персонално слушах доста и Арета Франклин.
- Има някои твои сътрудници, които през годините са споделяли, че преди време са ги спирали да пътуват в чужбина. Такъв е бил режимът у нас. Но съумя ли това да остави отпечатък в душата ти до през днешния ден?
- Не бих споделила. Знаеш ли, нас не ни спираха да пътуваме в този смисъл, в противен случай – постоянно са се отнасяли с голямо почитание към хората на изкуството. По-скоро имаше музиканти, за които се притесняваха дали, като заминат, няма да решат да си останат в чужбина. Да избягат. Такива бяха времената, да, само че персонално аз съм ходила да беседвам с шефове на съответните отдели, с цел да могат те да разрешат на моите музиканти да пътуват с мен по света. И фактически
мои музиканти в никакъв случай не са оставали в чужбина
Винаги са се прибирали в родината, където и да сме пътували. Гласували са ми доверие, не е имало нито невъзвръщенец, нито избягал от групата през годините. Плюс това моят брачен партньор ги държеше изкъсо от самото начало (смее се).
- А пробуждало ли се е у теб предпочитание да останеш в някоя страна отвън България?
- Не, в никакъв случай. Още не бяхме женени с мъжа ми, когато ни пуснаха да пътуваме до Париж, Франция, където живееше неговият брат. И през разум не ни е минавало да си хвърлим паспортите и да останем там. Винаги съм желала да си бъда в България. Човек си тежи на мястото на родна земя. Какво ще прави по света? Да не си мисли никой, че в чужбина някой чака да ни посрещне с отворени прегръдки. Човек самичък би трябвало да построи по някакъв метод – и себе си, и мястото, където живее; да се постарае да го направи такова, че то да бъде прелестно за живеене. А освен да разчитаме някой да ни оправи! Ние постоянно разчитаме на това! Най-лесното е да си вдигнеш чукалата и да изчезнеш – по-добре направи вероятното тук, не бягай. Вярно е, че има сложни моменти, само че в случай че дружно се опитаме да се оправим, да се преборим с тях, в това има надалеч повече смисъл, в сравнение с в другото.
- Неслучайно песента „ Устрем” е твоята визитна картичка! Принципната насоченост е доста особено качество за теб – и в музиката, и в живота. Права ли съм?
- Напълно права! Това е реалност (смее се). Всъщност е тъкмо по този начин – изпях преди време тази ария и не съм мислела, че след години този текст и тази насоченост ще бъде за цялостен живот в мен. Такъв човек съм – работохолик. Много си обичам работата, музиката, обичам да пея, да се срещам с хората – тяхната сила идва при мен, а аз давам моята. Получава се една обща симбиоза, която е доста скъпа за мен. Затова и непрестанно върша нови и нови неща. Наскоро излезе и новият ми албум, който е отдаден на тези 45 години на сцена, които ще отбележа с концерта на 13 ноември.
- Какво съдържа този албум?
- Съвсем нови песни. Но в действителност това е двоен албум, тъй като с изключение на новите песни са включени и най-популярните ми шлагери през годините. И макар че този албум е към този момент факт, към днешна дата към този момент
имам записани още 4-5 нови песни
Заради този албум ще се случи и концертът, на който ще показва част от тях, само че най-много известните си шлагери, които, в случай че не изпея, хората просто не ме пускат да сляза от сцената (смее се). Показваме, че работим, а не лежим единствено на остаряла популярност.
- Даже май работите и в пъти повече, в сравнение с в миналото?!
- Абсолютно правилно е. Така се получава. Аз персонално не съм серпантина да работя и се усещам чудесно от това. Имам желанието, силата и концепциите да не преставам да веселя хората, които обичат българската музика.
- Май устремеността тук е обусловена и от огнената ти зодия Стрелец!
- (Смее се.) Така сме ние – огънят ни кара да се бунтуваме, да творим, да живеем със размах и с това, което вършим безрезервно. Между другото, аз имам вяра в зодиите, тъй като има доста правилни неща при тях, убеждавала съм се в това неведнъж във времето. Знам по няколко неща за всяка зодия и в действителност, когато съм се запознавала доста пъти с разнообразни хора, те са се потвърждавали посредством държанието и реакциите им. Моите внуци пък са Лъвове, тъй че чудесно се разбираме (смее се). С теб също, и ти си Лъвица (смее се).
- Прекрасно огнено царство! А време за отмора остава ли от толкоз приятни страсти?
- Винаги остава, аз по този начин си провеждам дейностите, че съумявам да си отстранявам такова. Сега да вземем за пример ми следва пътешестване до Хисаря – ще отида там за 10 дни, с цел да си умря. Хем ще се отпусна измежду неповторимата природа и минералната вода, хем ще си науча някои от песните, които ще протоколирам. Ще съчетая потребното с приятното. Хисаря е в действителност прелестно и обичано мое място, на което вървя от години. Наскоро бях за 10 дни и в Турция. Определено намирам време за релакс.
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. " ШОУ "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ