Букви много, съдържание малко
Маргарита Асадурова е специалист по образна и интерперсонална връзка, създателка на първото българско студио за имиджово профилиране My Beautiful I. Основният език, с който работи е този на цветовете.
След самостоятелен разбор (незабравимо прекарване самичък по себе си, без значение дали сте мъж или жена) научавате кои са вашите най-силни качества и кои са най-подходящите за вас облекла и цветове, които ги акцентират и разкриват неповторимата ви хубост.
Защо четете?
- Книгите са част от ДНК-то ми - наследих пристрастеността към четенето от татко ми, Милан Асадуров, основателят на библиотека " Галактика ". У нас нямаше тапети, тъй като нямаше къде да се сложат от библиотеки, цялостни с книги и картини по стените. За мен към момента домът е в действителност библиотека. Сигурно чета 10 пъти по-малко, в сравнение с той го правеше, тъй като съм по-скоро образен човек. Но съм щастливка, че получих тъкмо това в завещание. За мен четенето е част от пристрастеността ми към знание, към хуманизъм, към естетика и хубост.
Какво четете?
- Книги, публикации, заглавия, статуси - в днешно време е мъчно човек да не прави тази активност, буквите дебнат отвред. Всичко друго от книгите, обаче, по-скоро го сканирам. Букви има доста, текстове и наличие малко. Що се отнася до самите книги, в последно време избирам да ги чувам. Сигурно ще ви се стори смешно, само че избирам да си щадя очите, от които нуждая се за образната си работа. Така че с аудиоформатите се родих.
Как избирате книги за себе си?
- Интуитивно. Нямам система в това, нямам и изясненост. Може да е рекомендация от другар или от инцидентно ревю, на което съм попаднала. Но нямам отговор за какво някои рекомендации или ревюта последвам, а други не. Явно разгадавам на несъзнаван вътрешен компас. Така че по-скоро ирационално предпочитам.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- В момента " Кодът на душата " на Джеймс Хилман, " Мозъкът това си ти " на Дейвид Игълман и " Сянката на планината " на Грегъри Дейвид Робъртс, която ми е в телефона.
Коя е последаната книга, която ви впечатли?
- Не мога да не си призная за резултата, който създадоха върху мен книгите на Ювал Ноа Харари. И Sapiens и Homo Deus. Възхитена съм от висотите, които е постигнало човешкото знание и способността на индивида за доброжелателна разсъдителност в лицето на тези творби. И въобще, този род, към който бих причислила и създатели като Малкъм Гладуел и няколко други известни имена, които " превеждат " науката на наличен език, доста ми подхожда. И се веселя че те стават известни и съвременни, хубаво е да доближат до колкото се може повече хора.
Какъв е вашият обред обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- Напоследък в действителност се оформи като обред за мен. Аз имам занимание да си шия облекла. Просто по този начин, за кеф. Когато получа ентусиазъм, съм способна да шия с дни без да излизам. И тъкмо до момента в който го върша чувам книги. Всякакви книги. От Ницше до Елизабет Гилбърт, в действителност всевъзможни. И се получава магичен синтез. Не мисля, че бих могла в нормалното си всекидневие да стигна до толкоз доста книги, в случай че трябваше да чета кротната на едно място. Така че ритуалът, който се оформи при мен е страховит. Сега не съм сигурна дали чета книги, с цел да ми е по-приятно шиенето или шия, с цел да чета книги. Но можете да си визиите какъв брой съм заета тези дни, които отвориха време за домашна работа. Като ми свършат платовете, несъмнено ще стартира да върша нови облекла от старите, тъй че огромно четене/слушане се обрисува.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Аудио.
Четете ли на различен език, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чета/слушам и на британски. Има разлика в прекарването и то фактически е обвързвано с оригиналността на текста, когато е англоезичен. Разликата в езиците е и културна разлика. Текстът за мен е доста по-въздействащ, когато е в оригинал. Забелязала съм, обаче, че зависи и от жанра, и от наличието. В художествената литература има добра традиция в българските преводи и летвата е високо. Не бих споделила същото обаче за по-научно насочената литература и най-много психическата. Там ми се коства че царува огромно безхаберие и от страна на преводачите, и на издателите. Така че този тип текстове в множеството случаи бих предпочела да чета на британски, от каквато и народност да е техният създател. А художествените и така наречен non-fiction, които не разчитат на термини, чета на български.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- По-скоро познание и интелектуалното предизвикателство. От няколко години, да вземем за пример, съм част от една група - няколко души се събираме всяка седмица, с цел да четем книгите на К.Г. Юнг. Хората са от двайсет и няколко до шейсет и няколко годишни, дами и мъже, професионални терапевти или просто запалени почитатели на основателя на аналитичната логика на психиката - събрахме се на инцидентен принцип посредством фейсбук. Ценното в това прекарване са освен познанията, които извличаме от благосъстоянието на самите текстове, само че и дебатите и полемиките които организираме около тях по най-различни модерни тематики. Както и срещането на разнообразни гледни точки и тълкования, търсенето и намирането на причини, персоналните открития, родени от разпалените разногласия и така нататък И всичко това се получава, поради гениалните, съгласно мен, текстове на Юнг. Има и други създатели, които биха ме подтикнали да вземам участие в такива групи. За мен това е доста зареждащо занятие. Но едно от значимите условия е то да се случва наживо. Виртуалните разногласия в чатове имат напълно различен темперамент и за тях по-скоро не бих отделяла време.
Предпочитаният от вас род?
- Т.нар. non-fiction, който съчетава мисловност, журналистика, психическа, обществена, културна и философска тема доста ми подхожда. Иначе нямам обичани чисти жанрове. За мен всичко е въпрос на първокласен текст.
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък?
- Този подарък беше по-скоро знак, в сравнение с следващата книга в библиотеката ми. Това е книгата на татко ми, " 61 ", от която имам едно от " доста редките копия ". Приятелският му кръг във Варна я назова Енциклопедия Асадурика. Самият факт, че той събра цялото благосъстояние на своя живот, мироглед, полезности и непреклонен комизъм в тази книга и ни го подари с толкоз обич, остава за мен най-важният подарък, който съм получавала в хартиен тип.
Любимият ви книжовен воин?
- Остап Бендер. Архетипен облик. Показателно е, че го знаех добре и преди да прочета книгите.
Имате ли обичана книга, за която никой различен не е чувал?
- " Езикът на модата " на Ролан Барт. Дори не знаех, че този популярен актуален мъдрец е писал толкоз основни текстове за модата. Откакто неотдавна ги открих, са ми обичани, тъй като с изключение на, че са доста забавни, директно подкрепят работата ми, която доста обичам.
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
- Възхищавам се на създатели, които революционализират и усъвършенстват мисловните модели на обществото, в това число със своята мултидисциплинарност и осведоменост. И това са създатели, както с по-голяма научна тежест, по този начин и с доста известно, само че съдържателно звучене - от Ролан Барт, през Малкъм Гладуел, до Естер Перел. Що се отнася до художествената литература, доста се удивлявам на съветските класици. Чехов, Булгаков, Набоков, Илф и Петров, Достоевски и така нататък Една от най-любимите ми книги въобще е " Идиот " на Достоевски. Другата ми обичана е " Синята брада " на Вонегът. Говоря за книги, които не са детронирани в съзнанието ми от десетилетия насам.
А сценаристи не желая да загатвам тук, тъй като те за мен са цяла обособена книга.
Как съхранявате книгите си?
- Нищо ново. Книжните в библиотеката у дома. Аудио книгите " ангажирам " в приложения. Всъщност си давам сметка, че желанието ми към аудиокниги е обвързвано и с лекотата на битието, което те ми оферират, като просто минават през мен и отлитат в ефира, без да нуждая се да ги владея. И това ми харесва. В същото време в действителност не мога да си показва един дом без библиотека. Така че книжните издания в живота ми имат почетна функционалност. Символна по-скоро. И доста осъзнато се стремя да не ги натрупвам.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- " Златният телец " на Илф и Петров. Прочетох я едвам неотдавна, което не знам по какъв начин се беше получило. Защото множеството от съветските класици ги изчетох, до момента в който бях студентка по българска лингвистика. По това време четях в несвяст и даже бих споделила, че леко предозирах. Но с Илф и Петров се срещнахме преди няколко месеца и това, че навръх тази възраст ги изчетох, мисля, че обогати прекарването ми още повече.
Коя ви разплака?
- По принцип рева елементарно. Последно ме развълнува до сълзи " Шантарам " на Грегъри Дейвид Робъртс. Интересното при тази книга е, че бях чула, че е огромен шлагер, бестселър и така нататък А аз откогато се помня, като чуя такова нещо за книга и не желая да я чета. Вероятно от някакъв хлапашки дебелоглав, който несъмнено ми стои от времето на наложителната соц литература. И до момента не съм чела " Алхимикът " на Паулу Коелю, да вземем за пример. Затова и тази книга несъмнено щях да подмина, в случай че не бях предозирала с количеството научна литература, което изчетох около един план, и взех решение че е пристигнал моментът за нещо леко и развлекателно. Така изслушах " Шантарам ". Което ме подсети, че доста обичам положителните разказвачи.
Последната книга, която ви разочарова?
- Аз съм почитател на Чърчил и доста желаех да прочета някакъв едносъставен роман за неговия живот, само че по този начин и не си направих труда да проуча разновидностите. Просто влязох в книжарницата и си купих това, което видях - " Факторът Чърчил ". Беше преди няколко години. Оставих я в библиотеката и чаках да ми пристигна настроението да се кротна и да зачета. Мина известно време и в един миг, най-случайно, забелязах кой е създателят на книгата. Оказа се Борис Джонсън. Вече беше станал много прочут. Все още не съм прочела книгата. Не мисля и че ще я прочета в миналото.
Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?
- " Война и мир ". И като цяло Толстой не съм чела. Навремето един другар ми сподели, че това е книгата, която е добре да се чете по време на рецесия. Аз по този начин и не го направих, само че пък този съвет може да е потребен за някой различен в днешните времена. Със сигурност Толстоевият хуманизъм ще е доста потребен, за разлика от актуалната съветска хибридна агитация.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- " Златният телец ".
Как се трансформира усетът ви във времето?
- Едно време повече разчитах на книгите за това да ме развличат. Но мисля, че от Бриджет Джоунс насам не съм посягала към тях с тази цел. Днес за забавление акцентирам по-скоро на качествените филми и сериали. Намирам ги за не по-малко скъпи. В последна сметка те са просто разнообразни литературни родове.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?
- Концепцията за логаритъма, която наподобява, че ще ръководи живота ни в най-близко бъдеще и това към този момент стартира да се случва. Ювал Ноа Харари споделя за нея в книгата си Homo Deus. Тя се обрисува като новата парна машина, която ще промени епохата ни. Струва ми се, че ненапълно сега сме очевидци на това - светът се пробва да хакне настоящият пандемичен вирус с логаритми и занапред ще следим резултатите. Изглежда, че има възможност невиждано да бъдат избавени десетки хиляди човешки животи в такава обстановка. Или пък да бъде установена за следващ път диагнозата на мъчителния човешки комплекс за величие. Предстои да разберем.
Книгите на Маргарита Асадурова. Заглавията с деен линк, като читатели на " Дневник ", може да купите със специфична отстъпка от 10% в Ozone.bg. Използвайте код Dnevnik10. Отстъпката не се комбинира с други настоящи понижения.
" Кодът на душата ", Джеймс Хилман
" Мозъкът. Това си ти ", Дейвид Игълман
" Сянката на планината ", Грегъри Дейвид Робъртс
Sapiens и Homo Deus, Ювал Харари
" Езикът на модата ", Ролан Барт
" Идиот ", Фьодор М. Достоевски
" Синята брада ", Кърт Вонегът
" Златният телец ", Илф и Петров
" Шантарам ", Грегъри Дейвид Робъртс
" Факторът Чърчил ", Борис Джонсън
Всичко, което би трябвало да знаете за: Книжен плъх (4)
След самостоятелен разбор (незабравимо прекарване самичък по себе си, без значение дали сте мъж или жена) научавате кои са вашите най-силни качества и кои са най-подходящите за вас облекла и цветове, които ги акцентират и разкриват неповторимата ви хубост.
Защо четете?
- Книгите са част от ДНК-то ми - наследих пристрастеността към четенето от татко ми, Милан Асадуров, основателят на библиотека " Галактика ". У нас нямаше тапети, тъй като нямаше къде да се сложат от библиотеки, цялостни с книги и картини по стените. За мен към момента домът е в действителност библиотека. Сигурно чета 10 пъти по-малко, в сравнение с той го правеше, тъй като съм по-скоро образен човек. Но съм щастливка, че получих тъкмо това в завещание. За мен четенето е част от пристрастеността ми към знание, към хуманизъм, към естетика и хубост.
Какво четете?
- Книги, публикации, заглавия, статуси - в днешно време е мъчно човек да не прави тази активност, буквите дебнат отвред. Всичко друго от книгите, обаче, по-скоро го сканирам. Букви има доста, текстове и наличие малко. Що се отнася до самите книги, в последно време избирам да ги чувам. Сигурно ще ви се стори смешно, само че избирам да си щадя очите, от които нуждая се за образната си работа. Така че с аудиоформатите се родих.
Как избирате книги за себе си?
- Интуитивно. Нямам система в това, нямам и изясненост. Може да е рекомендация от другар или от инцидентно ревю, на което съм попаднала. Но нямам отговор за какво някои рекомендации или ревюта последвам, а други не. Явно разгадавам на несъзнаван вътрешен компас. Така че по-скоро ирационално предпочитам.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- В момента " Кодът на душата " на Джеймс Хилман, " Мозъкът това си ти " на Дейвид Игълман и " Сянката на планината " на Грегъри Дейвид Робъртс, която ми е в телефона.
Коя е последаната книга, която ви впечатли?
- Не мога да не си призная за резултата, който създадоха върху мен книгите на Ювал Ноа Харари. И Sapiens и Homo Deus. Възхитена съм от висотите, които е постигнало човешкото знание и способността на индивида за доброжелателна разсъдителност в лицето на тези творби. И въобще, този род, към който бих причислила и създатели като Малкъм Гладуел и няколко други известни имена, които " превеждат " науката на наличен език, доста ми подхожда. И се веселя че те стават известни и съвременни, хубаво е да доближат до колкото се може повече хора.
Какъв е вашият обред обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- Напоследък в действителност се оформи като обред за мен. Аз имам занимание да си шия облекла. Просто по този начин, за кеф. Когато получа ентусиазъм, съм способна да шия с дни без да излизам. И тъкмо до момента в който го върша чувам книги. Всякакви книги. От Ницше до Елизабет Гилбърт, в действителност всевъзможни. И се получава магичен синтез. Не мисля, че бих могла в нормалното си всекидневие да стигна до толкоз доста книги, в случай че трябваше да чета кротната на едно място. Така че ритуалът, който се оформи при мен е страховит. Сега не съм сигурна дали чета книги, с цел да ми е по-приятно шиенето или шия, с цел да чета книги. Но можете да си визиите какъв брой съм заета тези дни, които отвориха време за домашна работа. Като ми свършат платовете, несъмнено ще стартира да върша нови облекла от старите, тъй че огромно четене/слушане се обрисува.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Аудио.
Четете ли на различен език, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чета/слушам и на британски. Има разлика в прекарването и то фактически е обвързвано с оригиналността на текста, когато е англоезичен. Разликата в езиците е и културна разлика. Текстът за мен е доста по-въздействащ, когато е в оригинал. Забелязала съм, обаче, че зависи и от жанра, и от наличието. В художествената литература има добра традиция в българските преводи и летвата е високо. Не бих споделила същото обаче за по-научно насочената литература и най-много психическата. Там ми се коства че царува огромно безхаберие и от страна на преводачите, и на издателите. Така че този тип текстове в множеството случаи бих предпочела да чета на британски, от каквато и народност да е техният създател. А художествените и така наречен non-fiction, които не разчитат на термини, чета на български.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- По-скоро познание и интелектуалното предизвикателство. От няколко години, да вземем за пример, съм част от една група - няколко души се събираме всяка седмица, с цел да четем книгите на К.Г. Юнг. Хората са от двайсет и няколко до шейсет и няколко годишни, дами и мъже, професионални терапевти или просто запалени почитатели на основателя на аналитичната логика на психиката - събрахме се на инцидентен принцип посредством фейсбук. Ценното в това прекарване са освен познанията, които извличаме от благосъстоянието на самите текстове, само че и дебатите и полемиките които организираме около тях по най-различни модерни тематики. Както и срещането на разнообразни гледни точки и тълкования, търсенето и намирането на причини, персоналните открития, родени от разпалените разногласия и така нататък И всичко това се получава, поради гениалните, съгласно мен, текстове на Юнг. Има и други създатели, които биха ме подтикнали да вземам участие в такива групи. За мен това е доста зареждащо занятие. Но едно от значимите условия е то да се случва наживо. Виртуалните разногласия в чатове имат напълно различен темперамент и за тях по-скоро не бих отделяла време.
Предпочитаният от вас род?
- Т.нар. non-fiction, който съчетава мисловност, журналистика, психическа, обществена, културна и философска тема доста ми подхожда. Иначе нямам обичани чисти жанрове. За мен всичко е въпрос на първокласен текст.
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък?
- Този подарък беше по-скоро знак, в сравнение с следващата книга в библиотеката ми. Това е книгата на татко ми, " 61 ", от която имам едно от " доста редките копия ". Приятелският му кръг във Варна я назова Енциклопедия Асадурика. Самият факт, че той събра цялото благосъстояние на своя живот, мироглед, полезности и непреклонен комизъм в тази книга и ни го подари с толкоз обич, остава за мен най-важният подарък, който съм получавала в хартиен тип.
Любимият ви книжовен воин?
- Остап Бендер. Архетипен облик. Показателно е, че го знаех добре и преди да прочета книгите.
Имате ли обичана книга, за която никой различен не е чувал?
- " Езикът на модата " на Ролан Барт. Дори не знаех, че този популярен актуален мъдрец е писал толкоз основни текстове за модата. Откакто неотдавна ги открих, са ми обичани, тъй като с изключение на, че са доста забавни, директно подкрепят работата ми, която доста обичам.
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
- Възхищавам се на създатели, които революционализират и усъвършенстват мисловните модели на обществото, в това число със своята мултидисциплинарност и осведоменост. И това са създатели, както с по-голяма научна тежест, по този начин и с доста известно, само че съдържателно звучене - от Ролан Барт, през Малкъм Гладуел, до Естер Перел. Що се отнася до художествената литература, доста се удивлявам на съветските класици. Чехов, Булгаков, Набоков, Илф и Петров, Достоевски и така нататък Една от най-любимите ми книги въобще е " Идиот " на Достоевски. Другата ми обичана е " Синята брада " на Вонегът. Говоря за книги, които не са детронирани в съзнанието ми от десетилетия насам.
А сценаристи не желая да загатвам тук, тъй като те за мен са цяла обособена книга.
Как съхранявате книгите си?
- Нищо ново. Книжните в библиотеката у дома. Аудио книгите " ангажирам " в приложения. Всъщност си давам сметка, че желанието ми към аудиокниги е обвързвано и с лекотата на битието, което те ми оферират, като просто минават през мен и отлитат в ефира, без да нуждая се да ги владея. И това ми харесва. В същото време в действителност не мога да си показва един дом без библиотека. Така че книжните издания в живота ми имат почетна функционалност. Символна по-скоро. И доста осъзнато се стремя да не ги натрупвам.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- " Златният телец " на Илф и Петров. Прочетох я едвам неотдавна, което не знам по какъв начин се беше получило. Защото множеството от съветските класици ги изчетох, до момента в който бях студентка по българска лингвистика. По това време четях в несвяст и даже бих споделила, че леко предозирах. Но с Илф и Петров се срещнахме преди няколко месеца и това, че навръх тази възраст ги изчетох, мисля, че обогати прекарването ми още повече.
Коя ви разплака?
- По принцип рева елементарно. Последно ме развълнува до сълзи " Шантарам " на Грегъри Дейвид Робъртс. Интересното при тази книга е, че бях чула, че е огромен шлагер, бестселър и така нататък А аз откогато се помня, като чуя такова нещо за книга и не желая да я чета. Вероятно от някакъв хлапашки дебелоглав, който несъмнено ми стои от времето на наложителната соц литература. И до момента не съм чела " Алхимикът " на Паулу Коелю, да вземем за пример. Затова и тази книга несъмнено щях да подмина, в случай че не бях предозирала с количеството научна литература, което изчетох около един план, и взех решение че е пристигнал моментът за нещо леко и развлекателно. Така изслушах " Шантарам ". Което ме подсети, че доста обичам положителните разказвачи.
Последната книга, която ви разочарова?
- Аз съм почитател на Чърчил и доста желаех да прочета някакъв едносъставен роман за неговия живот, само че по този начин и не си направих труда да проуча разновидностите. Просто влязох в книжарницата и си купих това, което видях - " Факторът Чърчил ". Беше преди няколко години. Оставих я в библиотеката и чаках да ми пристигна настроението да се кротна и да зачета. Мина известно време и в един миг, най-случайно, забелязах кой е създателят на книгата. Оказа се Борис Джонсън. Вече беше станал много прочут. Все още не съм прочела книгата. Не мисля и че ще я прочета в миналото.
Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?
- " Война и мир ". И като цяло Толстой не съм чела. Навремето един другар ми сподели, че това е книгата, която е добре да се чете по време на рецесия. Аз по този начин и не го направих, само че пък този съвет може да е потребен за някой различен в днешните времена. Със сигурност Толстоевият хуманизъм ще е доста потребен, за разлика от актуалната съветска хибридна агитация.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- " Златният телец ".
Как се трансформира усетът ви във времето?
- Едно време повече разчитах на книгите за това да ме развличат. Но мисля, че от Бриджет Джоунс насам не съм посягала към тях с тази цел. Днес за забавление акцентирам по-скоро на качествените филми и сериали. Намирам ги за не по-малко скъпи. В последна сметка те са просто разнообразни литературни родове.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?
- Концепцията за логаритъма, която наподобява, че ще ръководи живота ни в най-близко бъдеще и това към този момент стартира да се случва. Ювал Ноа Харари споделя за нея в книгата си Homo Deus. Тя се обрисува като новата парна машина, която ще промени епохата ни. Струва ми се, че ненапълно сега сме очевидци на това - светът се пробва да хакне настоящият пандемичен вирус с логаритми и занапред ще следим резултатите. Изглежда, че има възможност невиждано да бъдат избавени десетки хиляди човешки животи в такава обстановка. Или пък да бъде установена за следващ път диагнозата на мъчителния човешки комплекс за величие. Предстои да разберем.
Книгите на Маргарита Асадурова. Заглавията с деен линк, като читатели на " Дневник ", може да купите със специфична отстъпка от 10% в Ozone.bg. Използвайте код Dnevnik10. Отстъпката не се комбинира с други настоящи понижения.
" Кодът на душата ", Джеймс Хилман
" Мозъкът. Това си ти ", Дейвид Игълман
" Сянката на планината ", Грегъри Дейвид Робъртс
Sapiens и Homo Deus, Ювал Харари
" Езикът на модата ", Ролан Барт
" Идиот ", Фьодор М. Достоевски
" Синята брада ", Кърт Вонегът
" Златният телец ", Илф и Петров
" Шантарам ", Грегъри Дейвид Робъртс
" Факторът Чърчил ", Борис Джонсън
Всичко, което би трябвало да знаете за: Книжен плъх (4)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ