Маратонът е едно, общо взето, безсмислено занимание – тръгваш отнякъде,

Маратонът е едно, общо взето, безсмислено занятие – тръгваш отнякъде, тичаш амнайсе километра нанякъде, след това се връщаш назад по същия път, с цел да стигнеш отново до мястото, от което си тръгнал.

Същата работа и с локалните избори.

Само че не напълно – в случай че обърнахте внимание, измежду търчащите по жълтите павета не се видя да тича претендент за кмет или най-малко за консултант. А би било забавно да забележим по какъв начин подрусват шкембенца измежду сухите като чирози маратонци. Електоратът щеше да го оцени! Все отново избраниците ни освен би трябвало да вървят измежду народа, а от време на време – и да тичат!

Защо, в действителност, никой не се възползва от безплатното медийно отразяване на предизборно маратонско търчане?

За да си изясня тази мистерия, се обърнах към единствения в България специалист по маратони и избори по едно и също време.

- Маратонът – сподели той поучително - е фиктивен в антична Елада – гърците победили някого, само че на мястото на борбата нямало обсег, та пратили един злощастник да тича до Атина - да се похвалят. Нещастникът дотичал, споделил на първия срещнат, че са победили, паднал и починал. Четиридесет километра не са подбив работа!

- Значи ги е било боязън да не им се случи преживелица на жълтите павета?

- Те на случки по жълтите павета са привикнали. Пука им на тях за павета – щом не хвърчат, а си стоят на мястото, значи общественият мир е под надзор, брутният вътрешен артикул е ей толкав, а пенсиите порастват – различен път, само че всяка година!

- Защо тогава никой не потича най-малко до метрото? Да се възползва от челния американски опит – нали се оказа, че до момента в който баламите търчат, победителката в техния маратон се повозила десетина спирки и сума ти години, преди да усетят шашмата, на вятъра се потиха да й бият върха!

- Първо, метрото по тая линия още не върви. По-важното е друго – като изтърчи човек тия километри, нали най-после, с цел да се съблюдава античната традиция, би трябвало да рече нещо?

- Ами, че възприятието е необикновено - както спечелилите от триене.

Експертът по маратонски избори и изборни маратони се начумери.

- С тоя коефициент на просветеност бихте могли да се кандидатирате и вие. Представете си, че сте кандидат-кмет и пробягате дистанцията. Нахлузват ви лавров венец на шията и ви тикат микрофон. Какво ще речете?

- Че всички, които финишираха след мен, са корумпирани крадливи простаци и некадърници – пръстите на ръцете и краката ми не стигат, с цел да преброя какъв брой пъти съм ги млатил като маче у зид!

- Това, с мачката, не е политкоректно, да не приказваме, че всяка баба гледа най-малко по две котки у дома, тъй че тоя сегмент от гласоподаватели го бройте за отпътувал дружно с дядовците. Дайте нещо по-добро.

- Много кучета по улиците – гониха ме от самото начало. Когато стана кмет, ще видя сметката на тия помияри!

- Ето, и кучелюбците изгубихте. Вие май въобще нямате разбиране по какъв начин се печели в избори и маратони! Не можете ли да се сетите за нещо, с което всички да са съгласни и да ви поддържат?

- Да им река, че плочките са криви?

- Добре. Друго?

- Един откъм гърба единствено ме настъпваше, с цел да ми събуе маратонката – несъмнено е гей!

- Отлично. Друго?

- Обичам да пържа бухтички!

- Великолепно! Друго?

- Всички, които финишираха преди мен, подкупиха съдиите да не гледат, когато минават по директните улички! С тая корумпирана правосъдна система до средата няма да стигнем! Ще апелирам резултата от маратона в Страсбург!

Специалистът по избори и маратони ме спря.

- Това са нелепости! Как ги измислихте?

- Вие телевизия не гледате ли? Естествено, че са нелепости!

- Е – рече удовлетворен специалистът, - към този момент можете и самичък да си отговорите за какво никой от претендентите не тича по жълтите павета с изключение на в преносния смисъл, несъмнено!

Така и не разбрах какво желае да ми каже. Това, специалистите, като видят, че нося очила, все надценяват коефициента ми на просветеност.

Как е вашият?