Среща с Георги Димитров
Мара Маринова Карапетрова
Аз съм човек на 87 години и съвременник на събитията преди и след 9 септември 1944 година
Очаквам от националната телевизия в предаването " История БГ " да се слагат въпросите по този начин, че в теоретичен спор да излезе истината. Много постоянно обаче водещите имат свое виждане, което постановат в цялото предаване. Това не трябва да се позволява, тъй като фенът, изключително по-младият, няма по какъв начин да направи свои заключения. Изводите просто са му натрапени. Пример за това е и предаването на 19.06.2017 година Водещият непрестанно изтъкваше своето мнение като най-меродавно. Освен това на публиката бяха раздаден тенденциозни въпроси.
Аз не съм историк. Но в случай че бях, щях да чета повече, в сравнение с са чели част от участващите в предаването. Защото, в случай че не си чел задоволително за събитието, на което не си бил очевидец, ще правиш " заключения ", комфортни някому. И няма да знаеш да вземем за пример, че Георги Димитров, въпреки и с невисоко публично обучение, имаше с изключение на естествена просветеност и доста познания.
Георги Димитров мечтаеше България да е център на Югославянска федерация. Може би по тази причина се беше съгласил да се сътвори Македонска република. Това го видях персонално с очите си, когато се върна от Белград, където се срещна с Тито. Беше 1947 година
Бях приключила VI клас на гимназията в Сливница. И всекидневно пасях нашата кравичка. Намериха ме на ливадата, заведоха ме на гарата, с цел да посрещна Димитров. Ръководителите от Софийска околия ми дадоха букет и ми споделиха да го поздравя със основаването на Югославянска федерация.
Пристигна влакът, Димитров слезе на перона. Аз му сервирах цветята и му споделих думите, които ми бяха поръчали. Димитров ме прегърна, целуна ме и ми сподели: " Рано е, моето момиче, за Югославянска федерация ". След това произнесе къса тирада пред събралото се голям брой, в смисъл на безконечна дружба с братята югославяни.
След като влакът отпътува, началниците ме заобиколиха и ме попитаха какво ми е споделил. Всички в един глас ми споделиха, че евентуално не съм го чула добре. Толкова огромна беше вярата да се реализира концепцията за федерация.
Аз не знаех ходовете на огромната политика, само че за цялостен живот в мен остана възприятието, че Димитров беше спрян в устрема му да се реализира една огромна славянска федерация. И в този момент мисля, че това беше един от многото шансове за доста положително развиване на Балканите, които бяха пречупени от проклетата геополитика.
Аз съм човек на 87 години и съвременник на събитията преди и след 9 септември 1944 година
Очаквам от националната телевизия в предаването " История БГ " да се слагат въпросите по този начин, че в теоретичен спор да излезе истината. Много постоянно обаче водещите имат свое виждане, което постановат в цялото предаване. Това не трябва да се позволява, тъй като фенът, изключително по-младият, няма по какъв начин да направи свои заключения. Изводите просто са му натрапени. Пример за това е и предаването на 19.06.2017 година Водещият непрестанно изтъкваше своето мнение като най-меродавно. Освен това на публиката бяха раздаден тенденциозни въпроси.
Аз не съм историк. Но в случай че бях, щях да чета повече, в сравнение с са чели част от участващите в предаването. Защото, в случай че не си чел задоволително за събитието, на което не си бил очевидец, ще правиш " заключения ", комфортни някому. И няма да знаеш да вземем за пример, че Георги Димитров, въпреки и с невисоко публично обучение, имаше с изключение на естествена просветеност и доста познания.
Георги Димитров мечтаеше България да е център на Югославянска федерация. Може би по тази причина се беше съгласил да се сътвори Македонска република. Това го видях персонално с очите си, когато се върна от Белград, където се срещна с Тито. Беше 1947 година
Бях приключила VI клас на гимназията в Сливница. И всекидневно пасях нашата кравичка. Намериха ме на ливадата, заведоха ме на гарата, с цел да посрещна Димитров. Ръководителите от Софийска околия ми дадоха букет и ми споделиха да го поздравя със основаването на Югославянска федерация.
Пристигна влакът, Димитров слезе на перона. Аз му сервирах цветята и му споделих думите, които ми бяха поръчали. Димитров ме прегърна, целуна ме и ми сподели: " Рано е, моето момиче, за Югославянска федерация ". След това произнесе къса тирада пред събралото се голям брой, в смисъл на безконечна дружба с братята югославяни.
След като влакът отпътува, началниците ме заобиколиха и ме попитаха какво ми е споделил. Всички в един глас ми споделиха, че евентуално не съм го чула добре. Толкова огромна беше вярата да се реализира концепцията за федерация.
Аз не знаех ходовете на огромната политика, само че за цялостен живот в мен остана възприятието, че Димитров беше спрян в устрема му да се реализира една огромна славянска федерация. И в този момент мисля, че това беше един от многото шансове за доста положително развиване на Балканите, които бяха пречупени от проклетата геополитика.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ