Манол Пейков: В началото на войната в Украйна се превърнах в миниинституция, а медиите бяха в ступор
Манол Пейков, издател, преводач и някогашен политик, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Следващият ни посетител оказва помощ на лечебни заведения, учебни заведения, детски градини и фронтови подразделения в Украйна. Ще си разреша да го изтъквам: " Зимата е в разгара си, режимът на тока в цяла Украйна е яростен, а бомбардировките не стопират “. Казвам положително утро на Манол Пейков – издател, преводач и някогашен политик.
Г-н Пейков, разкажете ни по какъв начин се зароди концепцията за благотворителната ви акция за Украйна?
Честно казано нещата си вървят през цялото време на войната, просто към края на ноември минаха на друго равнище. И това се случи безусловно неподозирано от мен, макар че от март до ноември бяхме събрали общо над 270 000 лв., което е една доста сериозна сума за въпреки всичко един " Facebook “ профил, през който работя.
Всичко се случва през обществените мрежи, нали по този начин?
Да, всичко се случва през обществените мрежи без никакви реклами, всичко е в безусловно действително време. Имахме акции за медикаменти, за турникети, за обувки, за облекла, които течаха от месец март, още през цялото време на войната. Просто при започване на войната се трансфорах в самобитна миниинституция, тъй като започнах да превеждам доста текстове безусловно непринудено от разнообразни медии. Българските медии като че ли по това време бяха в ступор, просто не можеха да реагират на протичащото се и хората имаха потребност от информация какво се случва, за какво тъкмо Украйна, каква е историята на Украйна, за какво Путин твърди, че няма такава страна, има в действителност и така нататък И малко по-късно започнах да групирам много внимателно средства. Свързах се с Наталия Елис в Пловдив, която от 7 или 8 години към този момент живее в Пловдив, има сериозен бизнес тук, и тя стартира непринудено да изпраща тирове с помощи за Украйна, а пък аз бях нещо като рупор в рамките на България, където тя няма толкоз контакти, тя пък от своя страна има доста съществени контакти в самата Украйна, тъй като тя е украинка женена за българин от украински генезис. И в действителност това вървеше месеци наред.
Но през ноември се случи нещо съвсем магическо бих го нарекъл. На 26 ноември взех решение да пусна късно вечерта една подкана да стартираме да събираме пари за генератори. Поводът беше другар режисьор, който ме помоли да му спомагам да откри генератор за негови другари в град Ровно, който е покрай Лвов, също театъра там. Те си имаха пари хората, бяха събрали средства от фенове и от самата натрупа на театъра, само че просто не можеха да намерят генератори. И мен ми хрумна, че би трябвало да се направи нещо по въпроса, тъй като следейки обстановката в Украйна, разбираш, че с офанзивите на Русия върху инфраструктурата, електропреносната мрежа, нещата се стягат съществено. И пуснах зов и по-късно почнаха да се натрупват доста съществени средства. За една седмица на процедура събрахме съвсем половин милион, след което смятах да спра акцията, с цел да купим нужните генератори, с цел да можем да отреагираме, да ги изпратим и така нататък, тъй като аз работя без екип – ние сме 3-4 души другарски кръг и всеки отделя от персоналното си време. Но хората непринудено желаеха акцията да продължи и по тази причина оставих акцията настояща. До момента сме събрали от 26 ноември до през днешния ден, това са няма и 50 дни, сме събрали 1.2 милиона лв..
Да, и какъв брой генератора?
Като численост генераторите са 328 купени и още 40 дарени, т.е. общата численост е 368. На няколко пъти поспирахме, тъй като пазарът се изпразни, и след това почна да се цялостни с много бих споделил ментета генератори, които са малко по-ниско качество и са много рискови, тъй като има генератори с некачествени мотори, които могат да се скапват незабавно. Т.е. ние трябваше да сме внимателни в избора на качествени елементи на обективни цени и така нататък Но в последна сметка дръзвам да кажа, че сносно се оправяме. Над 150 разнообразни запитвания досега сме дали отговор, те идват, това са изцяло публични запитвания на публични бланки на публични организации. По изключение оказваме помощ на другари, които желаят да изпратят до съответен човек или семейство дарен от тях генератор, само че действително за частни лица не са повече от десетина генератора, останалите са за публични организации, за фондации, за напълно съответни детски градини, амбулатории, учебно заведение и несъмнено на фронтовата линия елементи, които имат потребност от ток. Има огромни български бесарабски села, където нямат вода, а помпи за вода, всички са на ток и действително когато спре токът те нямат и вода. Ситуацията на всички места е друга.
Получавате ли противоположна връзка, господин Пейков, до момента?
Разбира се. Буквално за всеки дошъл генератор ние поучаваме благодарности, получаваме фотоси, получаваме видеа, получаваме истории. И аз описвам тези истории, които пък в допълнение подхранват хората с гориво. Защото хората имат потребност да виждат къде отиват техните дарения, имат потребност да виждат, че оказват помощ на действителни хора, а не вършат нещо нереално. Така сме устроени хората и в действителност това е повода, съгласно мен, главната те да не престават да дават тези пари, както и стремежът ми да бъда изцяло транспарантен за всяка дарена стотинка и да обявявам, естествено със скрити персонални данни, да обявявам фактурите, да обявявам имената на хората, които подаряват единствено с букви, със съответната сума и т.н.
За вас Украйна се е трансформирала в персонална идея? Как можем да се заразим с това положително? Какво ще посъветвате хората?
Това е най-естествена човешка нужда – потребността от съпричастност. Така че не мисля, че хората имат потребност от съвет, хората го вършат напълно естествено и го вършат от дъното на душата си. Има всевъзможни хора – от напълно младежи до оня 88-годишен дъртак, който беше отишъл чак до Кюстендил с рейс, с цел да вземе мъничкото генераторче, което там е държал на склад, и го беше помъкнал до своя хол в София, и по-късно ми звънна и ме помоли да ми го даде.
Доброто съществува.
Така че да ви кажа почтено това, което медиите настояват за българина, че виждате ли българите не сме съпричастни, че България е путинофилска, тук се обрисува една много по-различна картина. Това са над 5 000 души, които са дарили при мен досега. И това са хора, които не просто приказват, те поставят парите си там, където са думите им. Т.е. те откъсват някой път и от новогодишните дарове на децата си, с цел да поддържат едни страдащи хора. И това е същинска състрадателност, това са същинските хора сред нас казано.
Следващият ни посетител оказва помощ на лечебни заведения, учебни заведения, детски градини и фронтови подразделения в Украйна. Ще си разреша да го изтъквам: " Зимата е в разгара си, режимът на тока в цяла Украйна е яростен, а бомбардировките не стопират “. Казвам положително утро на Манол Пейков – издател, преводач и някогашен политик.
Г-н Пейков, разкажете ни по какъв начин се зароди концепцията за благотворителната ви акция за Украйна?
Честно казано нещата си вървят през цялото време на войната, просто към края на ноември минаха на друго равнище. И това се случи безусловно неподозирано от мен, макар че от март до ноември бяхме събрали общо над 270 000 лв., което е една доста сериозна сума за въпреки всичко един " Facebook “ профил, през който работя.
Всичко се случва през обществените мрежи, нали по този начин?
Да, всичко се случва през обществените мрежи без никакви реклами, всичко е в безусловно действително време. Имахме акции за медикаменти, за турникети, за обувки, за облекла, които течаха от месец март, още през цялото време на войната. Просто при започване на войната се трансфорах в самобитна миниинституция, тъй като започнах да превеждам доста текстове безусловно непринудено от разнообразни медии. Българските медии като че ли по това време бяха в ступор, просто не можеха да реагират на протичащото се и хората имаха потребност от информация какво се случва, за какво тъкмо Украйна, каква е историята на Украйна, за какво Путин твърди, че няма такава страна, има в действителност и така нататък И малко по-късно започнах да групирам много внимателно средства. Свързах се с Наталия Елис в Пловдив, която от 7 или 8 години към този момент живее в Пловдив, има сериозен бизнес тук, и тя стартира непринудено да изпраща тирове с помощи за Украйна, а пък аз бях нещо като рупор в рамките на България, където тя няма толкоз контакти, тя пък от своя страна има доста съществени контакти в самата Украйна, тъй като тя е украинка женена за българин от украински генезис. И в действителност това вървеше месеци наред.
Но през ноември се случи нещо съвсем магическо бих го нарекъл. На 26 ноември взех решение да пусна късно вечерта една подкана да стартираме да събираме пари за генератори. Поводът беше другар режисьор, който ме помоли да му спомагам да откри генератор за негови другари в град Ровно, който е покрай Лвов, също театъра там. Те си имаха пари хората, бяха събрали средства от фенове и от самата натрупа на театъра, само че просто не можеха да намерят генератори. И мен ми хрумна, че би трябвало да се направи нещо по въпроса, тъй като следейки обстановката в Украйна, разбираш, че с офанзивите на Русия върху инфраструктурата, електропреносната мрежа, нещата се стягат съществено. И пуснах зов и по-късно почнаха да се натрупват доста съществени средства. За една седмица на процедура събрахме съвсем половин милион, след което смятах да спра акцията, с цел да купим нужните генератори, с цел да можем да отреагираме, да ги изпратим и така нататък, тъй като аз работя без екип – ние сме 3-4 души другарски кръг и всеки отделя от персоналното си време. Но хората непринудено желаеха акцията да продължи и по тази причина оставих акцията настояща. До момента сме събрали от 26 ноември до през днешния ден, това са няма и 50 дни, сме събрали 1.2 милиона лв..
Да, и какъв брой генератора?
Като численост генераторите са 328 купени и още 40 дарени, т.е. общата численост е 368. На няколко пъти поспирахме, тъй като пазарът се изпразни, и след това почна да се цялостни с много бих споделил ментета генератори, които са малко по-ниско качество и са много рискови, тъй като има генератори с некачествени мотори, които могат да се скапват незабавно. Т.е. ние трябваше да сме внимателни в избора на качествени елементи на обективни цени и така нататък Но в последна сметка дръзвам да кажа, че сносно се оправяме. Над 150 разнообразни запитвания досега сме дали отговор, те идват, това са изцяло публични запитвания на публични бланки на публични организации. По изключение оказваме помощ на другари, които желаят да изпратят до съответен човек или семейство дарен от тях генератор, само че действително за частни лица не са повече от десетина генератора, останалите са за публични организации, за фондации, за напълно съответни детски градини, амбулатории, учебно заведение и несъмнено на фронтовата линия елементи, които имат потребност от ток. Има огромни български бесарабски села, където нямат вода, а помпи за вода, всички са на ток и действително когато спре токът те нямат и вода. Ситуацията на всички места е друга.
Получавате ли противоположна връзка, господин Пейков, до момента?
Разбира се. Буквално за всеки дошъл генератор ние поучаваме благодарности, получаваме фотоси, получаваме видеа, получаваме истории. И аз описвам тези истории, които пък в допълнение подхранват хората с гориво. Защото хората имат потребност да виждат къде отиват техните дарения, имат потребност да виждат, че оказват помощ на действителни хора, а не вършат нещо нереално. Така сме устроени хората и в действителност това е повода, съгласно мен, главната те да не престават да дават тези пари, както и стремежът ми да бъда изцяло транспарантен за всяка дарена стотинка и да обявявам, естествено със скрити персонални данни, да обявявам фактурите, да обявявам имената на хората, които подаряват единствено с букви, със съответната сума и т.н.
За вас Украйна се е трансформирала в персонална идея? Как можем да се заразим с това положително? Какво ще посъветвате хората?
Това е най-естествена човешка нужда – потребността от съпричастност. Така че не мисля, че хората имат потребност от съвет, хората го вършат напълно естествено и го вършат от дъното на душата си. Има всевъзможни хора – от напълно младежи до оня 88-годишен дъртак, който беше отишъл чак до Кюстендил с рейс, с цел да вземе мъничкото генераторче, което там е държал на склад, и го беше помъкнал до своя хол в София, и по-късно ми звънна и ме помоли да ми го даде.
Доброто съществува.
Така че да ви кажа почтено това, което медиите настояват за българина, че виждате ли българите не сме съпричастни, че България е путинофилска, тук се обрисува една много по-различна картина. Това са над 5 000 души, които са дарили при мен досега. И това са хора, които не просто приказват, те поставят парите си там, където са думите им. Т.е. те откъсват някой път и от новогодишните дарове на децата си, с цел да поддържат едни страдащи хора. И това е същинска състрадателност, това са същинските хора сред нас казано.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ