Към Ицо Хазарта: Трябва да осъзнаеш висотата на своята отговорност
Манол Пейков е издател – " Жанет 45 ", преводач от британски и съсобственик на звукозаписното студио " Пекарната " в София. Живее в Пловдив. Член е на Националния съвет на " Да, България " и беше претендент за общински консултант в Пловдив от " Демократична България ". Коментарът е от профила му във " Facebook " и е във връзка обръщението на рапъра Ицо Хазарта в e-vestnik към " Демократична България ", оповестено със заглавие " В " Ъпсурт " към този момент нямате човек " – отпратка към нашумялата му ария " Имам човек ". Поводът за текста на рапъра са рецензии във " Facebook ", че е пял на концерт на ГЕРБ в Самоков, измежду които имаше и доста от симпатизанти на " Демократична България ".
Христо, приятелю, братко –
Не се познаваме и в никакъв случай не сме се срещали. Но и аз, като мнозина положителни хора в тази страна, се усещам обвързван с теб оттатък нормалните доза " съгласуваност ", която мнозина изпитват към лица, които виждат през вечер по тв приемника. Чувствам те собствен другар.
Не, не чувам рап. Нито хип-хоп. Макар самото разбиране " рап " (което все по рядко се употребява напоследък) да ми е близко. Малцина знаят, че истинското му значение е rhythm & poetry, темп и лирика.
Разбира се, множеството " лирика " в това фразеология не е никаква лирика, а скупчване на хващащи окото и ухото постоянно скандални и още по-често нецензурни римички. Може би таман по тази причина в последните години май смениха името на жанра. Понеже на такава " лирика " името " хип-хоп " й подхожда повече.
(За да не бъда свестен неправилно се усещам задължен да отбележа, че множеството " лирика ", която излиза по книжарниците, съответно отпечатана и слепена сред две цветни корици, също не е лирика.)
Ала при теб е друго. Твоята лирика е точно п о е з и я.
Но какво толкоз ме прави по-различен от другите, ще речеш? Кое прави тъкмо мен п о е т на фона на хилядите рапъри и хип-хопъри, които редят рими в унес, коя от коя по-звънки?
Къде минава границата сред " поезията " (в кавички) и п о е з и я т а? Каква, по дяволите, е дефиницията за лирика? И кое, ще речеш, й е толкоз специфичното на тая п о е з и я, та си я изписал с разстояние сред буквите? (А може и да не го речеш, тъй като ти доста добре знаеш кое е, само че мнозина от четящите това писмо сигурно ще го рекат, или най-малкото ще си го помислят.)
Страхувам се, че ми е мъчно да отговоря. Макар че много хора са се опитвали да обяснят п о е з и я т а, малко на брой са съумели да уловят същината й.
Един от тях е огромният американски стихотворец Лорънс Ферлингети, в мъничката си брошура
" Поезията като бунтовно изкуство ", която като че ли е писана за теб. Със сигурност – и за теб.
Ето, единствено слушай:
" Поезията е истината, която разобличава всички неистини, тя е лицето без грим. "
И още:
" Стихотворенията са избавителни пояси, когато лодката ти се прекатури. "
И още:
" Поезията е ухото на Ван Гог, което отеква с цялата кръв на този свят.
И още, и още, и още:
Поезията е най-краткото разстояние сред две човешки същества.
Поезията е безкрайни графити в сърцето на всеки от нас.
Поезията е разтреперване по кожата на вечността.
Тя е утехата на самотните – тъй като самата самотност е поетична.
Едно същинско стихотворение може да провокира божествено успокоение в света.
Поезията държи гибелта на разстояние. "
А най-накрая и това:
" Поезията е това, което бихме изкрещели, когато се натъкнем на себе си в лес мрачен на попрището витално в средата. "
" В лес мрачен / на попрището витално в средата. " Това, несъмнено, е отпратка към Данте и неговия вечен " Ад ".
Именно това прави твоята лирика, Христо. Разобличава лъжите.
Показва същинското, негримирано лице на българската действителност. Подава ни избавителен пояс – тъй като всички ние сме удавници в безутешния океан на безкрайния преход.
Всички сме самотници – и ти си нашата разтуха.
Ти си нашият вик против ужаса, който изпитваме, застанали лице в лице със самите в себе си по средата на личния си живот.
Когато човек чуе някое от твоите части (говоря за същински положителните ти парчета), светът утихва за момент и настъпва божествено успокоение. Затова до момента в който си повтарят твоите " двеста марки и едно прасе " и " отлично, отлично, отлично господине ", по лицата на хората постоянно застива блажена усмивка.
Ти имаш гения да съкращаваш до безконечност дистанцията сред човешките същества. Затова има хора, които татуират твоите трими върху кожата си.
Макар да не го осъзнават, за някои от тези хора, които не са отваряли книга със стихове през живота си, които в никакъв случай не са влизали в изложба, ти си единственият им допир с вечността.
Твоите думи държат гибелта на разстояние.
Прости ми приповдигнатите думи. Но е значимо да го схванеш.
Васил Найденов е прелестен реализатор. Но той е единствено надарен и свръхчувствителен тълковник на непознати думи. Това е всичко.
Затова ви мерят с разнообразни аршини. Затова на него е елементарно да му се елементарни, а теб те съдят безмилостно.
Затова след незначителната на пръв взор самоковска история в обществените мрежи се развихри такава стихия от думи.
Тези, които те опазиха, без подозрение те обичат и те ценят.
Ала тези, които те нападнаха (не бях измежду тях, само че ми се коства, че прелестно ги разбирам), евентуално те обичат и ценят още повече.
И точно по тази причина им е толкоз мъчно да преглътнат случката и просто да махнат с ръка.
В прочут смисъл, ти си тяхната съвест.
А както добре е известно, човек може да елементарни всекиму, само че не и на личната си съвест.
Повечето последователи на ГЕРБ не са неприятни хора. Но това, което партия ГЕРБ направи с българската държавност през последното десетилетие, е неприятно, доста неприятно. Българските институции – Народното събрание, правосъдната ни система, медиите – постепенно и методично бяха проядени от вътрешната страна и на процедура се сгромолясаха. Проядена е и многопартийната ни система, знаеш го. Държавата ни се ръководи от разбойническа тайфа и изборите не трансформират на практика нищо, тъй като сред главните играчи на политическата ни сцена съществуват твърди и безмилостни подмолни сделки.
Инсталирането на новия основен прокурор, което съвсем напълно тъкмо съответства с твоя самоковски концерт, беше последното деяние (или най-малко най-скорошното, тъй като ще има и още) в злокобната драма по преодоляването на страната и превръщането й на процедура в автокрация – или, в случай че щеш, в плутокрация – въпреки всъщност да сме членове на една от най-демократичните общности в историята на човечеството: Европейския съюз.
Самият Европейски съюз пък е толкоз захласнат в своите вътрешни междуособици, че от години ни е оставил на самотек. Гледа ни в профил, сритва ни от време в точния момент в глезена и чака мига, в който ще разберем дълбокия смисъл на онази бележита фраза на мошеника-мъдрец Остап Бендер: " Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. "
Но ето, че се отклоних. Думата ми беше за теб и твоето присъединяване. Тъжната истина е, че
няма никакво значение дали обществено и гласно си оповестил поддръжката си за въпросната партия, или единствено си пял
на сцена, платена от тях и украсена с тяхното лого.
Нека за момент забравим за " достоверните десни " и техните искания към теб. Нека погледнем огромната картина, дано се фокусираме върху в действителност значителното.
Ценностите, споделяни от тези хора (не феновете, а уредниците на по този начин наречения " самоковки " концерт) – преодоляване на властта непременно, навсякъде единоначалие (да ти припомня нещо?), смирение, задушаване на всички демократични институции – са диаметрално противоположни на полезностите, които изповядваш в песните и поезията си – независимост на духа, протест против несправедливостите, правоверен яд против клиентелизма, посредствеността, труфя, еснафското живуркане.
Именно там е заровено кучето. И там е ключът за бараката.
Пиша ти всичко това не тъй като мисля, че дължиш някому някакво опрощение. А тъй като ми се коства, че е настъпил моментът да осъзнаеш висотата на своята отговорност.
Забрави за великите български артисти и просторните им жилища с аспект към Витоша. Твоята галактика на съотнасяне следва да бъде напълно друга.
Различен – и надалеч по-суров – е и съдът, който ще те съди.
И приживе, и в оттатъшното.
" Поетите са непризнатите законодатели на този свят ", споделя Шели.
Никога не го забравяй.
Бъди себе си. Продължавай да се гмуркаш в плътта на този свят. Бъди око измежду слепците.
Изобрети още веднъж концепцията за истина. Изобрети още веднъж концепцията за хубост. Пиши оттатък времето.
Изобрети нов език, който всеки може да разбере.
Открий нов метод за смъртните да населяват земята.
Произнасяй нови истини, които светът не може да отхвърли.
Бъди повествовател на велики истории, даже те да са най-мрачните.
Бъди себе си.
Бъди нашият човек.
~ Манол,
твой другар, съидейник и обожател,
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (349)
Христо, приятелю, братко –
Не се познаваме и в никакъв случай не сме се срещали. Но и аз, като мнозина положителни хора в тази страна, се усещам обвързван с теб оттатък нормалните доза " съгласуваност ", която мнозина изпитват към лица, които виждат през вечер по тв приемника. Чувствам те собствен другар.
Не, не чувам рап. Нито хип-хоп. Макар самото разбиране " рап " (което все по рядко се употребява напоследък) да ми е близко. Малцина знаят, че истинското му значение е rhythm & poetry, темп и лирика.
Разбира се, множеството " лирика " в това фразеология не е никаква лирика, а скупчване на хващащи окото и ухото постоянно скандални и още по-често нецензурни римички. Може би таман по тази причина в последните години май смениха името на жанра. Понеже на такава " лирика " името " хип-хоп " й подхожда повече.
(За да не бъда свестен неправилно се усещам задължен да отбележа, че множеството " лирика ", която излиза по книжарниците, съответно отпечатана и слепена сред две цветни корици, също не е лирика.)
Ала при теб е друго. Твоята лирика е точно п о е з и я.
Но какво толкоз ме прави по-различен от другите, ще речеш? Кое прави тъкмо мен п о е т на фона на хилядите рапъри и хип-хопъри, които редят рими в унес, коя от коя по-звънки?
Къде минава границата сред " поезията " (в кавички) и п о е з и я т а? Каква, по дяволите, е дефиницията за лирика? И кое, ще речеш, й е толкоз специфичното на тая п о е з и я, та си я изписал с разстояние сред буквите? (А може и да не го речеш, тъй като ти доста добре знаеш кое е, само че мнозина от четящите това писмо сигурно ще го рекат, или най-малкото ще си го помислят.)
Страхувам се, че ми е мъчно да отговоря. Макар че много хора са се опитвали да обяснят п о е з и я т а, малко на брой са съумели да уловят същината й.
Един от тях е огромният американски стихотворец Лорънс Ферлингети, в мъничката си брошура
" Поезията като бунтовно изкуство ", която като че ли е писана за теб. Със сигурност – и за теб.
Ето, единствено слушай:
" Поезията е истината, която разобличава всички неистини, тя е лицето без грим. "
И още:
" Стихотворенията са избавителни пояси, когато лодката ти се прекатури. "
И още:
" Поезията е ухото на Ван Гог, което отеква с цялата кръв на този свят.
И още, и още, и още:
Поезията е най-краткото разстояние сред две човешки същества.
Поезията е безкрайни графити в сърцето на всеки от нас.
Поезията е разтреперване по кожата на вечността.
Тя е утехата на самотните – тъй като самата самотност е поетична.
Едно същинско стихотворение може да провокира божествено успокоение в света.
Поезията държи гибелта на разстояние. "
А най-накрая и това:
" Поезията е това, което бихме изкрещели, когато се натъкнем на себе си в лес мрачен на попрището витално в средата. "
" В лес мрачен / на попрището витално в средата. " Това, несъмнено, е отпратка към Данте и неговия вечен " Ад ".
Именно това прави твоята лирика, Христо. Разобличава лъжите.
Показва същинското, негримирано лице на българската действителност. Подава ни избавителен пояс – тъй като всички ние сме удавници в безутешния океан на безкрайния преход.
Всички сме самотници – и ти си нашата разтуха.
Ти си нашият вик против ужаса, който изпитваме, застанали лице в лице със самите в себе си по средата на личния си живот.
Когато човек чуе някое от твоите части (говоря за същински положителните ти парчета), светът утихва за момент и настъпва божествено успокоение. Затова до момента в който си повтарят твоите " двеста марки и едно прасе " и " отлично, отлично, отлично господине ", по лицата на хората постоянно застива блажена усмивка.
Ти имаш гения да съкращаваш до безконечност дистанцията сред човешките същества. Затова има хора, които татуират твоите трими върху кожата си.
Макар да не го осъзнават, за някои от тези хора, които не са отваряли книга със стихове през живота си, които в никакъв случай не са влизали в изложба, ти си единственият им допир с вечността.
Твоите думи държат гибелта на разстояние.
Прости ми приповдигнатите думи. Но е значимо да го схванеш.
Васил Найденов е прелестен реализатор. Но той е единствено надарен и свръхчувствителен тълковник на непознати думи. Това е всичко.
Затова ви мерят с разнообразни аршини. Затова на него е елементарно да му се елементарни, а теб те съдят безмилостно.
Затова след незначителната на пръв взор самоковска история в обществените мрежи се развихри такава стихия от думи.
Тези, които те опазиха, без подозрение те обичат и те ценят.
Ала тези, които те нападнаха (не бях измежду тях, само че ми се коства, че прелестно ги разбирам), евентуално те обичат и ценят още повече.
И точно по тази причина им е толкоз мъчно да преглътнат случката и просто да махнат с ръка.
В прочут смисъл, ти си тяхната съвест.
А както добре е известно, човек може да елементарни всекиму, само че не и на личната си съвест.
Повечето последователи на ГЕРБ не са неприятни хора. Но това, което партия ГЕРБ направи с българската държавност през последното десетилетие, е неприятно, доста неприятно. Българските институции – Народното събрание, правосъдната ни система, медиите – постепенно и методично бяха проядени от вътрешната страна и на процедура се сгромолясаха. Проядена е и многопартийната ни система, знаеш го. Държавата ни се ръководи от разбойническа тайфа и изборите не трансформират на практика нищо, тъй като сред главните играчи на политическата ни сцена съществуват твърди и безмилостни подмолни сделки.
Инсталирането на новия основен прокурор, което съвсем напълно тъкмо съответства с твоя самоковски концерт, беше последното деяние (или най-малко най-скорошното, тъй като ще има и още) в злокобната драма по преодоляването на страната и превръщането й на процедура в автокрация – или, в случай че щеш, в плутокрация – въпреки всъщност да сме членове на една от най-демократичните общности в историята на човечеството: Европейския съюз.
Самият Европейски съюз пък е толкоз захласнат в своите вътрешни междуособици, че от години ни е оставил на самотек. Гледа ни в профил, сритва ни от време в точния момент в глезена и чака мига, в който ще разберем дълбокия смисъл на онази бележита фраза на мошеника-мъдрец Остап Бендер: " Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. "
Но ето, че се отклоних. Думата ми беше за теб и твоето присъединяване. Тъжната истина е, че
няма никакво значение дали обществено и гласно си оповестил поддръжката си за въпросната партия, или единствено си пял
на сцена, платена от тях и украсена с тяхното лого.
Нека за момент забравим за " достоверните десни " и техните искания към теб. Нека погледнем огромната картина, дано се фокусираме върху в действителност значителното.
Ценностите, споделяни от тези хора (не феновете, а уредниците на по този начин наречения " самоковки " концерт) – преодоляване на властта непременно, навсякъде единоначалие (да ти припомня нещо?), смирение, задушаване на всички демократични институции – са диаметрално противоположни на полезностите, които изповядваш в песните и поезията си – независимост на духа, протест против несправедливостите, правоверен яд против клиентелизма, посредствеността, труфя, еснафското живуркане.
Именно там е заровено кучето. И там е ключът за бараката.
Пиша ти всичко това не тъй като мисля, че дължиш някому някакво опрощение. А тъй като ми се коства, че е настъпил моментът да осъзнаеш висотата на своята отговорност.
Забрави за великите български артисти и просторните им жилища с аспект към Витоша. Твоята галактика на съотнасяне следва да бъде напълно друга.
Различен – и надалеч по-суров – е и съдът, който ще те съди.
И приживе, и в оттатъшното.
" Поетите са непризнатите законодатели на този свят ", споделя Шели.
Никога не го забравяй.
Бъди себе си. Продължавай да се гмуркаш в плътта на този свят. Бъди око измежду слепците.
Изобрети още веднъж концепцията за истина. Изобрети още веднъж концепцията за хубост. Пиши оттатък времето.
Изобрети нов език, който всеки може да разбере.
Открий нов метод за смъртните да населяват земята.
Произнасяй нови истини, които светът не може да отхвърли.
Бъди повествовател на велики истории, даже те да са най-мрачните.
Бъди себе си.
Бъди нашият човек.
~ Манол,
твой другар, съидейник и обожател,
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (349)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ