Манифест за провъзгласяване независимостта на България
Манифест за прокламиране независимостта на България е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 година в гр. Велико Търново
" По волята на незабавния цар-освободител, великият приятелски съветски народ, подкрепят от положителните ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) пречупиха робските вериги, що през епохи сковаваха България, в миналото така велика и славна. Оттогава до през днешния ден, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на о’ бозе почившия княз Александър страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации. Винаги миролюбив, моят народ през днешния ден копнее за културен и стопански напредък; в това отношение нищо не трябва да спъва България; нищо не би трябвало да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и еднообразно да желаят.
Фактически самостоятелната ми страна се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото изстудяване сред България и Турция.
Аз и народът ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция; тя и България - свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това ярко дело и да отговоря на държавните потребности и национално предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този ни акт ще откри утвърждението на великите сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее българският народ! "
Издаден в античната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 година двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.
На първообразния с личната ръка на Негово Величество подписано:
ФЕРДИНАНД I.
източник: " Извори за Българската История ", съставители Пенка Костадинова и Милен Куманов, Издателство " Отечество " София 1994 година
" По волята на незабавния цар-освободител, великият приятелски съветски народ, подкрепят от положителните ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) пречупиха робските вериги, що през епохи сковаваха България, в миналото така велика и славна. Оттогава до през днешния ден, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на о’ бозе почившия княз Александър страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации. Винаги миролюбив, моят народ през днешния ден копнее за културен и стопански напредък; в това отношение нищо не трябва да спъва България; нищо не би трябвало да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и еднообразно да желаят.
Фактически самостоятелната ми страна се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото изстудяване сред България и Турция.
Аз и народът ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция; тя и България - свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това ярко дело и да отговоря на държавните потребности и национално предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този ни акт ще откри утвърждението на великите сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее българският народ! "
Издаден в античната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 година двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.
На първообразния с личната ръка на Негово Величество подписано:
ФЕРДИНАНД I.
източник: " Извори за Българската История ", съставители Пенка Костадинова и Милен Куманов, Издателство " Отечество " София 1994 година
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ