Битката за кариерните бонуси на ВСС е част от саморазправата със свободомислещите
Мандатът на настоящия Висш съдебен съвет изтича през откомври. Явни са признаците, че онази част от членовете му, която се възприема като правосъдна номенклатура, към този момент се оглежда за бъдещото си кариерно развиване, и чака то да бъде " подкрепено " от политическата класа, на която демонстрираха преданост.
Още по тематиката
Борисов даде звук, а депутатите ще внесат корекции сред четенията
Но пък основният прокурор поддържа концепцията за кариерен бонус за членовете на Висш съдебен съвет при връщането им в системата
Съюзът заплашва да блокира значим план и упорства министър председателят да провокира изключително съвещание на парламентарните групи от ръководещите
Над 20 организации се оповестиха срещу плана, който не разрешава външното финансиране за съсловните организации
Предложените при започване на юли от ръководещите (ГЕРБ и Обединени патриоти) промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) засягат няколко значими за правосъдната власт въпроса в три посоки. Първо, дават се привилегии на сегашните членове на Висш съдебен съвет откакто изтече мандатът им, второ, вкарват се тоталитарни ограничения във връзка с статута и финансирането на професионалните магистратски организации, трето, прави се опит за ограничение на опцията магистратите (съдии, прокурори и следователи) свободно да упражняват лекторска активност.
Историческата борба за кариерното развиване на членовете на Висш съдебен съвет
Чл. 28 от Закона за правосъдната власт регламентира какво се случва с членовете на Висш съдебен съвет откакто изтече мандатът им. Ако те са били магистрати, разумно е да се върнат на работа съгласно професионалната си ориентировка. Спорният миг е на какво ходило в йерархията да бъдат назначени. Този трънлив въпрос е довел до няколко опита за изменение на член 28 от Закон за съдебната власт през последните 10 години. Засега два от тях са се трансформирали в настоящо законодателство.
В първичния текст от 2007 година законът предписва изборните членове на Висш съдебен съвет да се възвръщат на длъжността, която са заемали преди избора. Този вид се е тълкувал и ползвал прецизно и безпротиворечиво – връщаш се там, откъдето си пристигнал. Разпоредбата е редактирана през 2011 година като петте години мандат във Висш съдебен съвет се признават за юридически професионален стаж.
През 2012 година по предложение на тогавашните (доминантно и днешните) ръководещи, като в текста е втъкан изразът за възобновяване на " служба арбитър, прокурор или следовател, с една степен по-висока от заеманата преди избора " или " на заеманата преди избора служба ". Това единствено по себе си допуска опция да се върнеш някъде по-високо в системата, а освен там, откъдето си пристигнал. А това към този момент отваря вратата за въздействие – послушните на избрани ползи и кръгове отиват където си желаят, праволинейните се връщат откъдето са пристигнали. Последицата от това е заобикаляне на конкурсното начало – редовите съдии, прокурори и следователи се състезават между тях като се явяват на изпит, отслужилите във Висш съдебен съвет остават отвън обсега на състезанието като се развиват напред в кариерата на друго съображение.
През 2012 година обаче законодателно позволение не откри приложение защото му бе наложено несъгласие от президента, а до превъзмогване на ветото не се стигна. Убедителни са, съгласно които текстът " поражда подозрения за противоречие с Конституцията ".
С промените от 2016 година, като част от стъпките по непозволеното кариерно развиване на членовете на Висш съдебен съвет бе напълно осуетено. Текстът откри недвусмислено – всеки член на Висш съдебен съвет, който е бил магистрат преди постъпването си в съвета, се връща на длъжността, заемана преди избора. Ако желае покачване – минава през атестиране и се явява на конкурс. Тази идея откри необятна социална поддръжка, в това число от професионалните магистратски организации.
Новите оферти за изменение на член 28 от Закон за съдебната власт се пробват, без никакво подозрение, да разрешат на настоящите членове на Висш съдебен съвет да се върнат на същата по степен служба, само че да избират в кой съд (съответно прокуратура). Така, в случай че член на Висш съдебен съвет е бил областен арбитър в Сандански, то той може умерено да се върне като областен арбитър в Пловдив, София и така нататък За такова пренасяне редовите магистрати се явяват на конкурс. Членовете на Висш съдебен съвет по силата на закона получават необикновен кариерен бонус, с което изпълнителната и законодателната власт се пробват да възнаградят част от хората в настоящия съвет. Един подобен текст на закона е директно посягане върху независимостта на правосъдната власт. Той отхвърля правилото за разделяне на управляващите, защото правосъдната власт единствена има право, посредством Висш съдебен съвет, да назначава, покачва и санкционира магистратите (чл. 129 от Конституцията). С препоръчаните промени Народното събрание, като функционалност на законодателната власт, директно се намесва в пълномощията на правосъдната власт. Годината е 2017, само че се усеща като 2012 заради опитите и похватите за развъждане и възнаграждаване на правосъдни послушковци.
В претекстовете към законопроекта не са регистрирани тези предишни опити за смяна на закона. В се чете " Предлага се равнене на статута на изборните членове на Висш съдебен съвет при преустановяване на мандата им с този на магистратите, заемали длъжностите, посочени в член 195 алинея 3 Закон за съдебната власт ". Става въпрос за случаите, когато един магистрат краткотрайно прекратява статута си на магистрат, като напуща системата на правосъдната власт, с цел да извършва функционалности от другите две управляващи – законодателна или изпълнителна. Разликата е, че когато извършва мандат като член на Висш съдебен съвет лицето престава да бъде магистрат, само че реализира функционалност по администриране на правосъдната власт. Но кардиналните разлики могат да бъдат разбрани очевидно единствено от лица, които имат вяра в разделянето на управляващите и го потвърждават с дейностите си.
Опитът на ръководещото болшинство не е новаторски. Политическото статукво, с изключение на през 2012 година, утвърди правилото на неследваща се признателност неведнъж. А през 2016 година и за сметка на държавния бюджет, същите депутати гласоподаваха покачване на заплатите на сегашните членове на Висш съдебен съвет, изравнявайки ги с ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Мотивите на това законодателно решение издават за следващ път правна неначетеност и цинизъм, неприсъщ за демократична законодателна власт (виж от заседанието). А тази година, одобреното болшинство във Висш съдебен съвет, си гласоподава незаконосъобразно и парични компенсации при приблизителна заплата от 7 000 лева
За антидемократичния темперамент на измененията
Когато човек чете текста на оферти законопроект остава с усещане, че България е или отвън Европейски Съюз или се готви да го напусне. Българските политици показват антиевропейското си мислене точно по най-чувствителната за Европейски Съюз тематика по отношение на България – независимостта на правосъдната власт. Законопроектът е цялостен със забрани и ограничавания. Като начало – не разрешава се на адвокати от разнообразни професионални поприща да се сдружават, което в интернационален аспект нарушава Европейската спогодба за правата на индивида, прогласила правото на сдружаване, а в българския подтекст слага Съюза на юристите в България в изискване на насилствена разпродажба – нещо особено за интервала 1944 – 1951 година, когато с наредби-закони са премахнати всички доброволни цивилен обединявания. В допълнение към това, възбраните изключват финансиране на професионалните магистратски организации от задгранични донори. Позволено е набиране на средства единствено от вноски, дарения и членски импорт от членовете. Забраните обгръщат и ограничение приемането на приходи от магистратите, в това число и от научна и преподавателска активност, в случай че тази активност е " финансирана извънредно от непозната страна и задгранично лице. И тази рестрикция страда с изключение на от недостатък в замисъла и от неприятно авторство – не е дефинирано понятието " извънредно " – нито като процентно съответствие, нито като страна на генезис. Това се отнася и към опита за въвеждане в Закон за съдебната власт на института на " задграничното лице ". Не се споделя какво става със заварените случаи. Второразрядните апаратчици, претендиращи да са създатели на препоръчаните текстове, очевидно не владеят законодателната техника.
Всички тези забрани целят да унищожат единствената неказионна професионална магистратска организация Съюза на съдиите в България (ССБ).
Защо партийците разчистват сметки със ССБ
Този законопроект е опит за разпра с главните свободомислещи детайли в правосъдната система. Очевидно е с какво ги нервира ССБ. В продължение на 20 години Съюзът на съдиите в България застава зад идеята работеща правосъдна система, поддържа и има вяра в нужната правосъдна промяна, която ще направи стопанската система предсказуема, човешкото достолепие на всеки българин - предпазено от закона, а оттова - живота в България вероятен.
В умозаключение
За ръководещите правосъдната промяна и прокламиращите я тактики са единствено декларативни книжовни стенания за пред Брюксел. На локална почва промените се схващат като тотално преодоляване и разпра с непокорните. Средствата включват готовност на целия властови запас.
Статията е от уеб страницата, публикуваме я с незначителни корекции. Заглавието е на редакцията.
Още по тематиката
Борисов даде звук, а депутатите ще внесат корекции сред четенията
Но пък основният прокурор поддържа концепцията за кариерен бонус за членовете на Висш съдебен съвет при връщането им в системата
Съюзът заплашва да блокира значим план и упорства министър председателят да провокира изключително съвещание на парламентарните групи от ръководещите
Над 20 организации се оповестиха срещу плана, който не разрешава външното финансиране за съсловните организации
Предложените при започване на юли от ръководещите (ГЕРБ и Обединени патриоти) промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) засягат няколко значими за правосъдната власт въпроса в три посоки. Първо, дават се привилегии на сегашните членове на Висш съдебен съвет откакто изтече мандатът им, второ, вкарват се тоталитарни ограничения във връзка с статута и финансирането на професионалните магистратски организации, трето, прави се опит за ограничение на опцията магистратите (съдии, прокурори и следователи) свободно да упражняват лекторска активност.
Историческата борба за кариерното развиване на членовете на Висш съдебен съвет
Чл. 28 от Закона за правосъдната власт регламентира какво се случва с членовете на Висш съдебен съвет откакто изтече мандатът им. Ако те са били магистрати, разумно е да се върнат на работа съгласно професионалната си ориентировка. Спорният миг е на какво ходило в йерархията да бъдат назначени. Този трънлив въпрос е довел до няколко опита за изменение на член 28 от Закон за съдебната власт през последните 10 години. Засега два от тях са се трансформирали в настоящо законодателство.
В първичния текст от 2007 година законът предписва изборните членове на Висш съдебен съвет да се възвръщат на длъжността, която са заемали преди избора. Този вид се е тълкувал и ползвал прецизно и безпротиворечиво – връщаш се там, откъдето си пристигнал. Разпоредбата е редактирана през 2011 година като петте години мандат във Висш съдебен съвет се признават за юридически професионален стаж.
През 2012 година по предложение на тогавашните (доминантно и днешните) ръководещи, като в текста е втъкан изразът за възобновяване на " служба арбитър, прокурор или следовател, с една степен по-висока от заеманата преди избора " или " на заеманата преди избора служба ". Това единствено по себе си допуска опция да се върнеш някъде по-високо в системата, а освен там, откъдето си пристигнал. А това към този момент отваря вратата за въздействие – послушните на избрани ползи и кръгове отиват където си желаят, праволинейните се връщат откъдето са пристигнали. Последицата от това е заобикаляне на конкурсното начало – редовите съдии, прокурори и следователи се състезават между тях като се явяват на изпит, отслужилите във Висш съдебен съвет остават отвън обсега на състезанието като се развиват напред в кариерата на друго съображение.
През 2012 година обаче законодателно позволение не откри приложение защото му бе наложено несъгласие от президента, а до превъзмогване на ветото не се стигна. Убедителни са, съгласно които текстът " поражда подозрения за противоречие с Конституцията ".
С промените от 2016 година, като част от стъпките по непозволеното кариерно развиване на членовете на Висш съдебен съвет бе напълно осуетено. Текстът откри недвусмислено – всеки член на Висш съдебен съвет, който е бил магистрат преди постъпването си в съвета, се връща на длъжността, заемана преди избора. Ако желае покачване – минава през атестиране и се явява на конкурс. Тази идея откри необятна социална поддръжка, в това число от професионалните магистратски организации.
Новите оферти за изменение на член 28 от Закон за съдебната власт се пробват, без никакво подозрение, да разрешат на настоящите членове на Висш съдебен съвет да се върнат на същата по степен служба, само че да избират в кой съд (съответно прокуратура). Така, в случай че член на Висш съдебен съвет е бил областен арбитър в Сандански, то той може умерено да се върне като областен арбитър в Пловдив, София и така нататък За такова пренасяне редовите магистрати се явяват на конкурс. Членовете на Висш съдебен съвет по силата на закона получават необикновен кариерен бонус, с което изпълнителната и законодателната власт се пробват да възнаградят част от хората в настоящия съвет. Един подобен текст на закона е директно посягане върху независимостта на правосъдната власт. Той отхвърля правилото за разделяне на управляващите, защото правосъдната власт единствена има право, посредством Висш съдебен съвет, да назначава, покачва и санкционира магистратите (чл. 129 от Конституцията). С препоръчаните промени Народното събрание, като функционалност на законодателната власт, директно се намесва в пълномощията на правосъдната власт. Годината е 2017, само че се усеща като 2012 заради опитите и похватите за развъждане и възнаграждаване на правосъдни послушковци.
В претекстовете към законопроекта не са регистрирани тези предишни опити за смяна на закона. В се чете " Предлага се равнене на статута на изборните членове на Висш съдебен съвет при преустановяване на мандата им с този на магистратите, заемали длъжностите, посочени в член 195 алинея 3 Закон за съдебната власт ". Става въпрос за случаите, когато един магистрат краткотрайно прекратява статута си на магистрат, като напуща системата на правосъдната власт, с цел да извършва функционалности от другите две управляващи – законодателна или изпълнителна. Разликата е, че когато извършва мандат като член на Висш съдебен съвет лицето престава да бъде магистрат, само че реализира функционалност по администриране на правосъдната власт. Но кардиналните разлики могат да бъдат разбрани очевидно единствено от лица, които имат вяра в разделянето на управляващите и го потвърждават с дейностите си.
Опитът на ръководещото болшинство не е новаторски. Политическото статукво, с изключение на през 2012 година, утвърди правилото на неследваща се признателност неведнъж. А през 2016 година и за сметка на държавния бюджет, същите депутати гласоподаваха покачване на заплатите на сегашните членове на Висш съдебен съвет, изравнявайки ги с ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Мотивите на това законодателно решение издават за следващ път правна неначетеност и цинизъм, неприсъщ за демократична законодателна власт (виж от заседанието). А тази година, одобреното болшинство във Висш съдебен съвет, си гласоподава незаконосъобразно и парични компенсации при приблизителна заплата от 7 000 лева
За антидемократичния темперамент на измененията
Когато човек чете текста на оферти законопроект остава с усещане, че България е или отвън Европейски Съюз или се готви да го напусне. Българските политици показват антиевропейското си мислене точно по най-чувствителната за Европейски Съюз тематика по отношение на България – независимостта на правосъдната власт. Законопроектът е цялостен със забрани и ограничавания. Като начало – не разрешава се на адвокати от разнообразни професионални поприща да се сдружават, което в интернационален аспект нарушава Европейската спогодба за правата на индивида, прогласила правото на сдружаване, а в българския подтекст слага Съюза на юристите в България в изискване на насилствена разпродажба – нещо особено за интервала 1944 – 1951 година, когато с наредби-закони са премахнати всички доброволни цивилен обединявания. В допълнение към това, възбраните изключват финансиране на професионалните магистратски организации от задгранични донори. Позволено е набиране на средства единствено от вноски, дарения и членски импорт от членовете. Забраните обгръщат и ограничение приемането на приходи от магистратите, в това число и от научна и преподавателска активност, в случай че тази активност е " финансирана извънредно от непозната страна и задгранично лице. И тази рестрикция страда с изключение на от недостатък в замисъла и от неприятно авторство – не е дефинирано понятието " извънредно " – нито като процентно съответствие, нито като страна на генезис. Това се отнася и към опита за въвеждане в Закон за съдебната власт на института на " задграничното лице ". Не се споделя какво става със заварените случаи. Второразрядните апаратчици, претендиращи да са създатели на препоръчаните текстове, очевидно не владеят законодателната техника.
Всички тези забрани целят да унищожат единствената неказионна професионална магистратска организация Съюза на съдиите в България (ССБ).
Защо партийците разчистват сметки със ССБ
Този законопроект е опит за разпра с главните свободомислещи детайли в правосъдната система. Очевидно е с какво ги нервира ССБ. В продължение на 20 години Съюзът на съдиите в България застава зад идеята работеща правосъдна система, поддържа и има вяра в нужната правосъдна промяна, която ще направи стопанската система предсказуема, човешкото достолепие на всеки българин - предпазено от закона, а оттова - живота в България вероятен.
В умозаключение
За ръководещите правосъдната промяна и прокламиращите я тактики са единствено декларативни книжовни стенания за пред Брюксел. На локална почва промените се схващат като тотално преодоляване и разпра с непокорните. Средствата включват готовност на целия властови запас.
Статията е от уеб страницата, публикуваме я с незначителни корекции. Заглавието е на редакцията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ