Мандатът на президента на ЕЦБ Марио Драги свършва в края

...
Мандатът на президента на ЕЦБ Марио Драги свършва в края
Коментари Харесай

Къде отиват всички тези напечатани пари

Мандатът на президента на ЕЦБ Марио Драги свършва в края на 2019 година и за наследника му ще остане да ръководи последствията от над 2.5 трлн. напечатани евро в последните години

Част от тематиката Вдигането на цените
Страшна ли е инфлацията

Петрол, храни и растящи приходи теглят цените нагоре до равнища от 3-4% годишно. Рискът е най-много от несъответстваща политическа реакция


- От десетилетие лихвите са рекордно ниски, само че световният инфлационен апокалипсис по този начин и не настъпи.

- От данните не наподобява инфлацията да е измежду огромните закани за световната стопанска система.

- По-дългосрочната и сериозна заплаха за ценовите нива идва от влошаващите се условия за търговия. Още по тематиката
Мачкай буржоазията

По-важните тематики, които ще намерите в новия брой на " Капитал "
28 сеп 2018
Страшна ли е инфлацията

Петрол, храни и растящи приходи теглят цените нагоре до равнища от 3-4% годишно. Рискът е най-много от несъответстваща политическа реакция
28 сеп 2018
ЕЦБ удостовери желанието си да спре програмата за пазаруване на облигации

Програмата за количествени облекчения ще бъде забавена до края на годината
16 сеп 2018
Финансовата стихия на Турция

Турция е пред финансов колапс. Сривът на лирата до рекордно дъно разсъни страхове, че това може да е предвестител на нова рецесия на разрастващите се пазари
17 авг 2018
Фед даде поръчка за по-бързо нарастване на лихвите

Централната банка на Съединени американски щати увеличи индикатора до 2% и усъвършенства упованията си за американската стопанска система
14 юни 2018
ЕЦБ направи още една крачка към края на програмата си за тласъци

Банката подвигна прогнозата си за напредък на стопанската система на еврозоната през тази година
8 мар 2018 Ако стъпим на икономическата доктрина, светът трябваше да е залят от инфлация. За да се оправят с финансовата рецесия от 2008 година, централните банки зад главните валути - $, евро, паунд и йена, прекараха огромната част от последното десетилетие в рекордно ниски лихви и отпечатване на пари.

Произведената с трилиони ликвидност някак си не съумя да провокира ценови апокалипсис, какъвто вещаеха доста критици, до момента в който паричната политика навлизаше в нови и нови непроверени територии, като да вземем за пример негативните лихви. Затова има разнообразни пояснения и при актуалните комплицирани и взаимосвързани пазари евентуално зад феномена стоят доста фактори, като е мъчно да се разплете кои от тях са водещи.

Така или другояче, видяно през днешния ден - с наличните настоящи данни, инфлацията не наподобява да е измежду огромните закани за световната стопанска система. А за България като отворена стопанска система това значи, че отвън епизодични ценови шокове при съответни артикули (основно нефт или храни) не е щръкнал риск да внесе масирано повишаване на цените.

Фокусът с потъващата ликвидност

За последните 10 години балансите на трите най-големи централни банки в света (американската, европейската и японската) са нарастнали от общо към 4 трлн. $ до над 14 трлн. $. Това стана посредством редица стратегии по изкупуване на активи (първоначално държавни облигации, само че след това и какъв ли не частен дълг) от вторичните пазари със основани от нищото долари, евро и йени. Въпреки че икономистите назовават това quantitative easing (QE - постоянно превеждано като количествено облекчение, въпреки смисълът да е по-скоро на разхлабване - след изчерпването на класическото разхлабване на паричната политика посредством събаряне на лихвите идва количественото), то действително е равнозначно на отпечатване на пари и съгласно учебниците би трябвало да създаде инфлация.

Обясненията на разнообразни икономисти за какво това не се случва, или най-малко не на всички места и в плашещи мащаби, са разнообразни. Едното е, че самата рецесия от 2008 година е произвела толкоз дълбока дефлационна вълна, че на практика цялата генерирана инфлация се сблъсква с нея и сходно на физичните талази двете взаимно се унищожават.

Друг логически аргумент е, че QE и нулевите лихви създават инфлация, само че не безусловно тази, измерена с показателите на потребителските цени. Напечатаните пари отиват в банките, които в немалка част ги насочват в разнообразни финансови активи, което създаде върхове на фондовите тържища и спад на доходността на облигациите. А даже и когато кредитират, част от средствата още веднъж отиват в активи, които не се улавят от измерителите на инфлация - най-много в недвижими парцели.

Още една спънка пред класическите модели е глобализацията на финансовите потоци. Така печатането на пари в една страна не всеки път генерира резултати в нея. Напротив, в търсене на рентабилност банките в Съединени американски щати и Европа вложиха доста от подарената им ликвидност в разрастващите се пазари, което в този момент, с повишаването на $ и последователното затваряне на кранчето за безвъзмездни пари, основава турбуленции на валутните пазари. И по този начин ражда инфлация точно там - в Аржентина, Турция, Индия, ЮАР и други

Краят на епохата

Така или другояче, ерата на изобилието очевидно е към своя край. Федералният запас постави края на своите QE стратегии в края на 2014 година и в последните години повиши лихвите до сегашните 2%. Сигналите от американската централна банка са за равнища към 2.5% до края на годината и 3% до края на идната. Европа, която в началото опита да остане в ортодоксалните финанси и да устиска на ударите на рецесията посредством фискално стягане, по-късно се включи в печатането. Очаква се тя да последва Съединени американски щати в края на тази година. ЕЦБ съобщи, ще че спре покупките на бумаги, които от 60 милиарда евро на месец към този момент са забавени до 15 милиарда евро. А по-късно, през 2019 година, евентуално ще последва и повишаване на лихвите.

В еврозоната инфлацията към този момент доближи покрай целевите 2% в последните няколко месеца (през юли даже 2.1%), тъй че при всяко последващо ускоряване централната банка ще е под напън да стяга политиката си. Предвид стартовата си позиция от -0.4% рента по подадените при нея пари тя има много пространство за деяние, тъй че мъчно може да се види сюжет, при който в обозримо бъдеще ЕЦБ изпуска контрола над инфлацията.

По-скоро рисковете са в противоположна посока - неналичието на ликвидност за пристрастените пазари или пръсване на някой балон, или трус от разрастващите се пазари, или комерсиалните войни, или нещо друго да вкара света в нова световна криза. Това може да принуди централните банки да включат още веднъж печатниците си и да задълбочат дълготрайните си проблеми. Проявленията от тях обаче могат да дойдат чак след години.

Все отново терзания за излетите трилиони от ЕЦБ и Федералния запас има и те са най-много по какъв начин ще бъдат попивани. Дори и да минават по заобиколен път през банки, финансови активи, парцели и така нататък, все в някой миг те си проправят път и до джобовете на хората, а надлежно могат да провокират и напълно измерима потребителска инфлация.

През тази седмица президентът на ЕЦБ Марио Драги съумя краткотрайно да разбуни духовете, като съобщи, че ценовият напън от вътрешния пазар се ускорява и уголемява. " Инфлацията се чака да се повишава в идващите месеци още, защото затягащият се пазар на труда тласка заплатите нагоре ", сподели той, което вложителите разчетоха като сигнал, че ЕЦБ може да повиши лихвите по-рано от предстоящото. Ден по-късно обаче основният икономист на банката Питър Прает охлади ентусиазма с тълкувания, че съгласно него Драги не е вкарал нова нотка в посланията на ЕЦБ.

Всъщност изпреварващият и държавно генериран растеж на приходите е фактор за проблематична инфлация, само че той е годен повече за страни отвън еврозоната като Румъния.

Горивото за инфлацията

Това, което може да преобърне умерените прогнози, е цената на петрола. Освен директния резултат на горивата върху инфлацията през оскъпения превоз те обичайно въздействат върху съвсем всички цени на артикули. А в последните дни котировките на тържищата за суровия нефт вид брент надвишиха 80 $ за пръв път от четири години. Според някои прогнози цената може да доближи и равнище към 100 $ до края на годината, като то доста повече ще зависи от непазарни фактори като променливите настроения на президента Тръмп. Текущото повишаване се отдава в огромна степен на американските наказания по отношение на Иран.

При подобен сюжет настоящата инфлацията неизбежно ще се повиши на всички места. Това обаче е по-скоро самокоригиращ се механизъм, който надали ще има дълготраен резултат. Високите цени на горивата може да свият растежа в разрастващите се пазари, които така и така имат други проблеми, а това ще понижи и търсенето им за нефт. Сам по себе си инфлационният напън от скъпия нефт също би принудил доста централни банки да ускорят покачването на лихвите. За някои разрастващи се пазари като Турция това би задълбочило проблемите им и забавило растежа, което на собствен ред е дефлационен фактор.

Може би по-дългосрочната и сериозна опасност за ценовите нива световно идва от като цяло влошаващите се условия за търговия. Прехвърчащите искри и налаганите мита от Съединени американски щати и ответни мита от Китай, Европа и други страни могат сензитивно да оскъпят редица артикули и услуги. Прекият резултат - налог, който се заплаща от потребителя, е явен. Непреките следствия от протекционизма, въпреки и не толкоз явни, също са добре известни. Най-малкото свиването на конкуренцията постоянно основава условия за повишаване на цените, а и при комплицираните вериги за доставка постоянно се оказва, че наложено мито върху някаква китайска суровина може да оскъпи продукцията на американски производител и даже да направи стоката му непродаваема.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР