Анализ: Как Тотнъм измъкна точка на Сити?
Манчестър Сити и Тотнъм не се победиха в зрелищно тъждество 2:2 на стадион „ Етихад “ в дербито на втория кръг от Висшата лига. Въпреки сериозната доминация на „ жителите “ във връзка с притежаване на топката, сбор удари и точни удари, играчите на Маурицио Почетино някак се добраха до скъпо реми в първия огромен тест за тях през сезона.
Хората на Пеп Гуардиола обаче с право може да претендират, че единствено неприятният шанс и изобилието от пропуски пред вратата на Юго Лорис ги лишиха от подобаващ успех. Тактическото преимущество през по-голямата част от дуела сигурно принадлежеше на Сити и може да изясни за какво се стигна до толкоз доста положения в дуела за Рахийм Стърлинг, Серхио Агуеро и компания.
Двамата мениджъри не изненадаха феновете прекалено много с определените от тях 11-торки и играви тактики. Гуардиола заложи на добре познатото 4-3-3 с топката и 4-4-2 без нея. Почетино, от своя страна, трябваше да се оправя без двама от най-хубавите си реализатори – Хюн-Мин Сон и Дели Али, до момента в който Ян Вертонген към момента не беше изцяло подготвен, с цел да стартира като титуляр. Това наложи избор на групировка 4-2-3-1 с топката и 4-4-2 без нея, като място в стартовия състав откриха Кристиян Ериксен, Ерик Ламела и новото попълнение Танги Ндомбеле.
В първите 20 минути на срещата предстоящо Тотнъм отстъпи владението на топката на Сити. Почетино беше избрал да се пази в междинен блок и групировка 4-4-2. На процедура „ шпорите “ въобще не пресираха противника, като те посрещаха топката едвам на към 10 метра пред междинната линия, оставяйки задоволително време за централните бранители на домакините да обработват топката. Кейн и Ламела имаха задачата да пазят отбранителния халф Родриго, като те си предаваха испанския полузащитник според от това в кой от двамата централни бранители на Сити се намира топката.
Основният проблем в тази тактика за Почетино и неговите играчи беше неналичието на нападатели, които да търсят топката зад тила на отбраната на Сити. Нито Ериксен, нито Ламела, нито Сисоко не са по хипотеза играчи, които вършат подобен вид придвижване без топка. И тримата по-скоро търсят кълбото на крайник. Това означаваше, че когато Тотнъм си възвърне притежанието незабавно пресата на Сити можеше да работи нападателно, защото единствено Хари Кейн предоставяше това придвижване в дълбочината на терена.
Възпитаниците на Пеп Гуардиола започнаха решително и сътвориха редица главоболия за отбранителната конструкция на Тотнъм. Най-често това се случваше посредством пас към левия фланг, където играеше Рахийм Стърлинг. Гостите се опитваха да лимитират до най-малко опцията на Сити да намира пространство през центъра на терена, само че това означаваше, че оставяха и доста пространство по фланговете. Характерно беше да се види по какъв начин левият бек на „ жителите “ Зинченко влиза в с центъра на терена, до Родри, което оставяше целия фланг за Стърлинг. Това караше играчите на Почетино в допълнение да се скупчват в центъра и британският нападател получи доста шансове да се надиграва един на един с десния бек на Тотнъм.
Натискът разумно докара и до гол. След промяна на фланговете и композиция сред Бернардо Силва и Кевин Де Брюин, белгиецът получи пространство да центрира на задна греда, където младият Кайъл Уолкър-Питърс изпусна Стърлинг, който не сгреши. Тук може да се регистрира и грешката на Хари Уинкс, който не редуцира дистанцията до Де Брюин преди халфът на Сити да насочи смъртоносно центриране.
Голът като че ли прекалено много успокои хората на Гуардиола. В идващите 10 минути внезапно спадна интензитета в пресата им, а пък „ шпорите “ съумяха да задържат по-продължително топката. Само няколко минути след попадението на Стърлинг беше ред за ответен удар от Ерик Ламела. Мениджърът на Сити сигурно няма да е удовлетворен от забавената реакция на Агуеро, който не пресрещна полузащитника Танги Ндомбеле в центъра, както и от невъзможността на Стърлинг да покрие линията за пас към Ламела.
„ Шпорите “ започнаха да основават числено предимство при разиграването на топката в своята половина, като основа роля имаше придвижването на Ериксен, който се връщаше по-дълбоко, с цел да оказва помощ на Ндомбеле и Хари Уинкс. Това затрудни пресата на Сити и разреши темпото на дуела да се успокои. Все още обаче Тотнъм страдаше от неналичието на задоволително играчи, подготвени да спринтират зад последната линия на Сити, и които да получават сред линиите след разиграване. Връщането обратно на Ериксен спомогна да се усили % на владеене, само че за сметка на това беше загубен един човек сред линиите, оставяйки съвсем напълно Ламела да се грижи за това.
Това разреши на домакините още веднъж да си възвърнат надзор и да основават проблеми за своите посетители по фланговете. Така, още веднъж след хубаво разиграване сред Де Брюин и Бернардо, първият направи феноменално центриране, което беше засечено от Агуеро за 2:1. Полузащитникът на Тотнъм Уинкс още веднъж закъсня да прихване придвижването на белгийския плеймейкър на Сити. Така приключи и първата част.
В началото на второто полувреме на терена се видя една лека смяна в игровия темп. Тотнъм се изтегли по-дълбоко в противниковата половина и стартира да пресира при изнасянето на топката от Сити. Това обаче мъчно може да се каже, че докара до положителна смяна. Играчите на Гуардиола изнесоха кълбото на няколко пъти майсторски от своята половина и получиха опция да играят с повече празно пространство в половината на „ шпорите “. Златни шансове за трети гол бяха опропастени от Бернардо Силва, Стърлинг и Агуеро.
В долната обстановка се вижда по какъв начин Сити съумява да примами офанзивната 4-ка на Тотнъм да пресира безусловно на границата на наказателното поле на домакините. Това обаче оставя голяма дупка сред полузащита и нахлуване, а Сити имат опция да играят 6 на 6 в последните 60 метра на игрището. В последна сметка Агуеро пропусна задачата в този случай.
Всички тези пропуски означаваха, че най-нелогичната развръзка се сбъдна. В 56-та минута, единствено няколко секунди след появяването си на терена, Лукас Моура се извиси при ъглов удар за Тотнъм и означи попадение, с което гостите още веднъж изравниха резултата на „ Етихад “.
Голът не промени обаче темпото на дуела в идващите 10 минути. Нова порция центрирания и разбърквания в наказателното поле на тима на Почетино едвам не доведоха до гол във вратата на Лорис. В тези мигове се усещаше суматохата в редиците на „ шпорите “, както и стремлението, с което „ жителите “ заиграха, с цел да реализиран успеха.
Импулсът в играта на домакините обаче като че ли изчезна в последните 20 минути на срещата. Хората на Пеп Гуардиола започнаха да прибързват на моменти с решенията си и явно в дейностите им се усещаше прибързаност, без значение, че проблемите, които Тотнъм изпитваше по време на целия мач, към момента бяха налице. Буквално в последните минути на срещата Габриел Жезус въпреки всичко изпрати топката зад Лорис, само че след ревизиране на обстановката от видео-асистент рефера се оказа, че има игра с ръка на Лапорт при корнера.
Заключение
Отборът на Манчестър Сити изрично надигра Тотнъм по време на целия дуел, само че в последна сметка се стигна до едно нелогично тъждество. „ Гражданите “ намираха прекомерно постоянно решения за пробиването на отбранителната конструкция във формат 4-4-2 на гостите, само че все пак изпусна прекалено много шансове, с цел да реши дуела. Комбинациите сред Зинченко, Стърлинг и Гюндоган отдясно и Бернардо Силва, Де Брюин и Кайл Уокър сътвориха доста главоболия за зоналната отбрана на момчетата на Почетино, само че това не беше задоволително.
„ Шпорите “, от своя страна, изиграха много слаб мач за своите стандарти, само че все пак се добраха до скъпа точка. Индивидуалната класа и грешките на манчестърския гранд в отбрана бяха причина за попаденията на Ламела и Моура, които в последна сметка се оказаха задоволителни. От Маурисио Почетино, неговият щаб и състезателите на Тотнъм обаче ще се чакат надалеч по-добри представяния в идващите конфликти с тимове от Голямата шестица в Англия.
Автор: Емануил Тодоров
Хората на Пеп Гуардиола обаче с право може да претендират, че единствено неприятният шанс и изобилието от пропуски пред вратата на Юго Лорис ги лишиха от подобаващ успех. Тактическото преимущество през по-голямата част от дуела сигурно принадлежеше на Сити и може да изясни за какво се стигна до толкоз доста положения в дуела за Рахийм Стърлинг, Серхио Агуеро и компания.
Двамата мениджъри не изненадаха феновете прекалено много с определените от тях 11-торки и играви тактики. Гуардиола заложи на добре познатото 4-3-3 с топката и 4-4-2 без нея. Почетино, от своя страна, трябваше да се оправя без двама от най-хубавите си реализатори – Хюн-Мин Сон и Дели Али, до момента в който Ян Вертонген към момента не беше изцяло подготвен, с цел да стартира като титуляр. Това наложи избор на групировка 4-2-3-1 с топката и 4-4-2 без нея, като място в стартовия състав откриха Кристиян Ериксен, Ерик Ламела и новото попълнение Танги Ндомбеле.
В първите 20 минути на срещата предстоящо Тотнъм отстъпи владението на топката на Сити. Почетино беше избрал да се пази в междинен блок и групировка 4-4-2. На процедура „ шпорите “ въобще не пресираха противника, като те посрещаха топката едвам на към 10 метра пред междинната линия, оставяйки задоволително време за централните бранители на домакините да обработват топката. Кейн и Ламела имаха задачата да пазят отбранителния халф Родриго, като те си предаваха испанския полузащитник според от това в кой от двамата централни бранители на Сити се намира топката.
Основният проблем в тази тактика за Почетино и неговите играчи беше неналичието на нападатели, които да търсят топката зад тила на отбраната на Сити. Нито Ериксен, нито Ламела, нито Сисоко не са по хипотеза играчи, които вършат подобен вид придвижване без топка. И тримата по-скоро търсят кълбото на крайник. Това означаваше, че когато Тотнъм си възвърне притежанието незабавно пресата на Сити можеше да работи нападателно, защото единствено Хари Кейн предоставяше това придвижване в дълбочината на терена.
Възпитаниците на Пеп Гуардиола започнаха решително и сътвориха редица главоболия за отбранителната конструкция на Тотнъм. Най-често това се случваше посредством пас към левия фланг, където играеше Рахийм Стърлинг. Гостите се опитваха да лимитират до най-малко опцията на Сити да намира пространство през центъра на терена, само че това означаваше, че оставяха и доста пространство по фланговете. Характерно беше да се види по какъв начин левият бек на „ жителите “ Зинченко влиза в с центъра на терена, до Родри, което оставяше целия фланг за Стърлинг. Това караше играчите на Почетино в допълнение да се скупчват в центъра и британският нападател получи доста шансове да се надиграва един на един с десния бек на Тотнъм.
Натискът разумно докара и до гол. След промяна на фланговете и композиция сред Бернардо Силва и Кевин Де Брюин, белгиецът получи пространство да центрира на задна греда, където младият Кайъл Уолкър-Питърс изпусна Стърлинг, който не сгреши. Тук може да се регистрира и грешката на Хари Уинкс, който не редуцира дистанцията до Де Брюин преди халфът на Сити да насочи смъртоносно центриране.
Голът като че ли прекалено много успокои хората на Гуардиола. В идващите 10 минути внезапно спадна интензитета в пресата им, а пък „ шпорите “ съумяха да задържат по-продължително топката. Само няколко минути след попадението на Стърлинг беше ред за ответен удар от Ерик Ламела. Мениджърът на Сити сигурно няма да е удовлетворен от забавената реакция на Агуеро, който не пресрещна полузащитника Танги Ндомбеле в центъра, както и от невъзможността на Стърлинг да покрие линията за пас към Ламела.
„ Шпорите “ започнаха да основават числено предимство при разиграването на топката в своята половина, като основа роля имаше придвижването на Ериксен, който се връщаше по-дълбоко, с цел да оказва помощ на Ндомбеле и Хари Уинкс. Това затрудни пресата на Сити и разреши темпото на дуела да се успокои. Все още обаче Тотнъм страдаше от неналичието на задоволително играчи, подготвени да спринтират зад последната линия на Сити, и които да получават сред линиите след разиграване. Връщането обратно на Ериксен спомогна да се усили % на владеене, само че за сметка на това беше загубен един човек сред линиите, оставяйки съвсем напълно Ламела да се грижи за това.
Това разреши на домакините още веднъж да си възвърнат надзор и да основават проблеми за своите посетители по фланговете. Така, още веднъж след хубаво разиграване сред Де Брюин и Бернардо, първият направи феноменално центриране, което беше засечено от Агуеро за 2:1. Полузащитникът на Тотнъм Уинкс още веднъж закъсня да прихване придвижването на белгийския плеймейкър на Сити. Така приключи и първата част.
В началото на второто полувреме на терена се видя една лека смяна в игровия темп. Тотнъм се изтегли по-дълбоко в противниковата половина и стартира да пресира при изнасянето на топката от Сити. Това обаче мъчно може да се каже, че докара до положителна смяна. Играчите на Гуардиола изнесоха кълбото на няколко пъти майсторски от своята половина и получиха опция да играят с повече празно пространство в половината на „ шпорите “. Златни шансове за трети гол бяха опропастени от Бернардо Силва, Стърлинг и Агуеро.
В долната обстановка се вижда по какъв начин Сити съумява да примами офанзивната 4-ка на Тотнъм да пресира безусловно на границата на наказателното поле на домакините. Това обаче оставя голяма дупка сред полузащита и нахлуване, а Сити имат опция да играят 6 на 6 в последните 60 метра на игрището. В последна сметка Агуеро пропусна задачата в този случай.
Всички тези пропуски означаваха, че най-нелогичната развръзка се сбъдна. В 56-та минута, единствено няколко секунди след появяването си на терена, Лукас Моура се извиси при ъглов удар за Тотнъм и означи попадение, с което гостите още веднъж изравниха резултата на „ Етихад “.
Голът не промени обаче темпото на дуела в идващите 10 минути. Нова порция центрирания и разбърквания в наказателното поле на тима на Почетино едвам не доведоха до гол във вратата на Лорис. В тези мигове се усещаше суматохата в редиците на „ шпорите “, както и стремлението, с което „ жителите “ заиграха, с цел да реализиран успеха.
Импулсът в играта на домакините обаче като че ли изчезна в последните 20 минути на срещата. Хората на Пеп Гуардиола започнаха да прибързват на моменти с решенията си и явно в дейностите им се усещаше прибързаност, без значение, че проблемите, които Тотнъм изпитваше по време на целия мач, към момента бяха налице. Буквално в последните минути на срещата Габриел Жезус въпреки всичко изпрати топката зад Лорис, само че след ревизиране на обстановката от видео-асистент рефера се оказа, че има игра с ръка на Лапорт при корнера.
Заключение
Отборът на Манчестър Сити изрично надигра Тотнъм по време на целия дуел, само че в последна сметка се стигна до едно нелогично тъждество. „ Гражданите “ намираха прекомерно постоянно решения за пробиването на отбранителната конструкция във формат 4-4-2 на гостите, само че все пак изпусна прекалено много шансове, с цел да реши дуела. Комбинациите сред Зинченко, Стърлинг и Гюндоган отдясно и Бернардо Силва, Де Брюин и Кайл Уокър сътвориха доста главоболия за зоналната отбрана на момчетата на Почетино, само че това не беше задоволително.
„ Шпорите “, от своя страна, изиграха много слаб мач за своите стандарти, само че все пак се добраха до скъпа точка. Индивидуалната класа и грешките на манчестърския гранд в отбрана бяха причина за попаденията на Ламела и Моура, които в последна сметка се оказаха задоволителни. От Маурисио Почетино, неговият щаб и състезателите на Тотнъм обаче ще се чакат надалеч по-добри представяния в идващите конфликти с тимове от Голямата шестица в Англия.
Автор: Емануил Тодоров
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ