Манастир от 11 век разкриха археолозите в Созопол
Манастир от края на 11 век беше оголен при разкопките на мястото, където ще бъде издигната новата автогара в Созопол. В неговите граници е имало и черква от след средата на 12 век, като от нея са намерени2/3 от наоса - главната част на храма, и се изследва притвора.
Археолозите слязоха на повече от 6 метра дълбочина, само че ровът би трябвало да се укрепи, преди да продължат надолу. Разкопките се правят под управлението на шефа на археологическия музей в Созопол Димитър Недев заключи и със съдействието на Община Созопол.
Детайл от манастира, който обгръща постройка с три пространства от северното крило на манастира е изследван и се допуска, че е съществувал доникъде на 13 век. След втората четвърт на 12 век към манастира датира и огромен християнски некропол.
Археолозите разкрили в ями канделабри от 12 иначалото на 13 век. Находката от белоглинени керамични съдове с подглазурна декорация е богата, както и на локални с особено излъскване и вълнообразна украса. Намерени са също монети-скифати – извити монети от времето на царуването на Комнините, както и няколко кръста-реликварии, кръст с орнаменти от полускъпоценни камъни и обеци.
Установено е, че в края на 13 век манастирът и църквата са унищожени от пожар. Това демонстрират, както пластовете от въглени, по този начин и обгорелите фрески. Те са падали в продължение на няколко години и са разпръснати съвсем в целия размер на църквата, в това число и в пространството на притвора. Находката от фрески е доста забавна и богата – разкрити са елементи от лицата на трима светци, надписи, които включват, както имената на светци, по този начин и елементи от молебствия. Тези находки подлежат на реституция, след която ще стане ясно кои са тези светци.
След унищожаването на църквата върху нея е построен път. Това, съгласно Димитър Недев е доста необичайно събитие, тъй като свещените пространства не са се неглижирали. Той предложи улицата да се резервира и да се експонира в бъдещата автогара.
Във втория интервал от съществуването на църквата, тя евентуално се е употребила главно за погребения. Наблюдава се спиране на солидния й дувар - необятен към 90 см, от север и от юг, а гробовете към нея са един в различен. До момента са проучени над 120 погребения.
Светата обител е построена върху по-ранно християнско или византийско некрополно пространство, от което са разкрити така наречен цистови гробове. В ями археолозите се натъкнали на огромни количества керамика.
На мястото се чака да дойде и комисия от Министерството на културата. Разкопките ще продължат през есента.
Археолозите слязоха на повече от 6 метра дълбочина, само че ровът би трябвало да се укрепи, преди да продължат надолу. Разкопките се правят под управлението на шефа на археологическия музей в Созопол Димитър Недев заключи и със съдействието на Община Созопол.
Детайл от манастира, който обгръща постройка с три пространства от северното крило на манастира е изследван и се допуска, че е съществувал доникъде на 13 век. След втората четвърт на 12 век към манастира датира и огромен християнски некропол.
Археолозите разкрили в ями канделабри от 12 иначалото на 13 век. Находката от белоглинени керамични съдове с подглазурна декорация е богата, както и на локални с особено излъскване и вълнообразна украса. Намерени са също монети-скифати – извити монети от времето на царуването на Комнините, както и няколко кръста-реликварии, кръст с орнаменти от полускъпоценни камъни и обеци.
Установено е, че в края на 13 век манастирът и църквата са унищожени от пожар. Това демонстрират, както пластовете от въглени, по този начин и обгорелите фрески. Те са падали в продължение на няколко години и са разпръснати съвсем в целия размер на църквата, в това число и в пространството на притвора. Находката от фрески е доста забавна и богата – разкрити са елементи от лицата на трима светци, надписи, които включват, както имената на светци, по този начин и елементи от молебствия. Тези находки подлежат на реституция, след която ще стане ясно кои са тези светци.
След унищожаването на църквата върху нея е построен път. Това, съгласно Димитър Недев е доста необичайно събитие, тъй като свещените пространства не са се неглижирали. Той предложи улицата да се резервира и да се експонира в бъдещата автогара.
Във втория интервал от съществуването на църквата, тя евентуално се е употребила главно за погребения. Наблюдава се спиране на солидния й дувар - необятен към 90 см, от север и от юг, а гробовете към нея са един в различен. До момента са проучени над 120 погребения.
Светата обител е построена върху по-ранно християнско или византийско некрополно пространство, от което са разкрити така наречен цистови гробове. В ями археолозите се натъкнали на огромни количества керамика.
На мястото се чака да дойде и комисия от Министерството на културата. Разкопките ще продължат през есента.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ