Как недоволството от детството влияе на семейните отношения?
Мама обича сестра ми повече от мен. Винаги е предпочитала нея пред мен.
Струва ли си да се пробвате да докажете на майка си, че сте добра щерка, в случай че тя не желае да го забележи?
Мама даваше цялото си внимание на Вяра. Най-хубавите дарове също бяха за нея. Тя беше умницата и хубавицата, а аз като че ли не съществувах.
Преди пет години сестра ми сътвори лично семейство и се реалокира в столицата. Аз живеех близо до родната ни къща. Въпреки че, в този момент с майка ми се виждаме доста по-често, всичките ни диалози към момента са единствено за Вяра. Всяка тематика се свежда до това, че сестра ми е добра и грижовна щерка за разлика от мен.
Сестра ми също непрекъснато ме укорява, че не оказвам помощ на майка си, макар че пребивавам наоколо. Казва, че макар че не може да идва постоянно, оказва помощ на майка ми в градината.
Тя идва един път на шест месеца, прекарва най-вече 3 часа в градината, а като си тръгне взима цялостни торби с дарове и се връща в столицата.
Отдавна приказвам на майка си да остави тази градина, а аз ще й закупувам всичко, каквото й е належащо. Тя не желае да ме чуе. Казва, че при нас цените са положителни и желае да помогне на Вяра с каквото може, защото цените в столицата са доста по-високи.
Най-обидното е, че ме укоряват и за визитите при свекърва ми.
Когато отида при нея, аз единствено си почивам. Роднините на брачна половинка ми се отнасят с мен хиляда пъти по-добре от моите. Много по-приятно е да отида при тях. Не съм чула нито една неприятна дума от тях.
Вижте още: Слугиня в личния си дом
За майка ми постоянно съм била неблагодарна щерка. Няма смисъл да я увещавам в противоположното. Не че не ми пука. Но към този момент не желая да прахосвам сила за безсмислени недоволства и кавги. Истината е, че мама обича сестра ми повече.
Винаги оказвам помощ на майка си, в случай че е належащо. Просто тя не прави оценка помощта ми.
