Българите някога били по-щедри и по-милостиви
Малцина знаят, че Райна поп Тодорова, или Райна Княгиня, както я назовава българската история, е родила пет сина, единият от които умира дребен от патрон, изхвърчал при трагичен случай на детска игра с оръжие. Как ги е отгледала и изучила тези момчета, в случай че мъжът й умира прекомерно рано и тя остава вдовица? Наложило се е да си напомни специалността, добита в Русия - акушерството. Вече на късни години, болна, куцукаща, с бастун в едната ръка и вързопче принадлежности в другата, тя без възражения
ставала нощно време и
тръгвала по тъмните кални
улици на кв. Орландовци -
щом я повикат при родилка
Та тази Райна Княгиня, която в края на живота си изгубва освен здравето, само че и разсъдъка си и разчита да бъде нахранена и обгрижена от непознати хора, отглежда и едно сираче от Панагюрище, Гина. Сираче от тези бунтовни времена, в които Панагюрище било изгорено, а доста панагюрци минали под ножа на поробителя.
Да отгледаш сираче, дружно с твоите си деца, в миналото е било постоянно срещана щедрост в българските фамилии. Майката и бащата на Хаджи Димитър имали 10 деца, само че отгледали и едно момиче сираче. Когато остава вдовица, с дребна пенсия и никаква поддръжка и разтуха,
баба Маринка основава
безплатна столова
у дома си за 30 деца сираци,
една също постоянно срещана процедура в тогавашна България.
Другият метод да проявиш благосклонност и да направиш положително е поддръжката за оскъдно, само че мъдро, ученолюбиво или надарено дете - да го пратиш да се изучи. Именно по този метод, на издръжката на богати българи, са пристигнали в миналото в Одеса Илия Грудов, Вълчо Петков, Найден Геров, Захарий Княжевски, Христо Данов... Там пък, също като свои деца, ги посрещал и приютявал, и хранил, и помагал Тодор Симеонов. Същият Тодор Симеонов, който подарил цигулка на Добри Чинтулов - цигулката, на която по-късно той изпява своите революционни песни, раздрусали цяла България. За страдание, инструментът изчезва, към този момент в наши дни, откакто години е на обществено място, във вестибюла на гимназия “Добри Чинтулов” в Сливен.
Всеизвестно е по какъв начин е издигната църквата
“Св. Стефан” в Цариград (Желязната църква),
тя вечно е обвързвана с името
и личността на Стефан Богориди
Първо високопоставеният българин издействал ферман от султана, с който му се разрешава да издигне българския църковен храм. А след това, с цел да се случи това по-бързо, той дарил за задачата една от своите къщи. Заможните българи в Цариград се събират на заседание и нали постоянно и на всички места нашенци мърморят и подлагат на критика, и тогава възроптали - за какво не е тази черква на по-видно място. Тогава Богориди им дава отговор по този начин: “Доде вие купите това място, Патриаршията, която ще ви противодейства, може да го купи по-напред или да възвиши цената му и по други способи да подейства и да осуети съвършеното дело. Затова ковете желязото, додето е топло. Нека създадем в този момент това, което можем”.
“Желязната църква” в Цариград, построена от княз Богориди
В дарствения документ написа, че и църквата, и мястото, и постройките в близост вечно си остават благосъстоятелност на българския народ.
Априловската гимназия носи името на Васил Априлов,
тъй като той основава това първо българско светско учебно заведение
(дотогава са били “килийни), само че самата постройка е издигната с дарителски фонд, в който влагат свои средства и Николай Палаузов, и доста други богати габровци, милеещи за своя град и за децата си, които би трябвало да получат положително обучение. В Русе, във Враца, в Свищов, в Калофер и Стара Загора богати търговци строят или подкрепят градежа на учебни заведения със свои средства, като в множеството случаи го вършат по остарелия честен метод: лявата ръка да не знае какво прави дясната, т.е. тихомълком и без пердашене на тъпана.
Свищовлията
Димитър Ценов завещава
40 млн. лв. на страната
при едно изискване - да се построи в родния му град Висше комерсиално учебно заведение. Самият той умира в платена стая в болница “Червения кръст”, решен да не обременява за нищо на света роднините си.
Йорданка Филаретова - Госпожата основава девическо стопанско учебно заведение и подслон за заболели и самотни хора, само че също по този начин отгледала и изучила сираче. В края на живота си тя желала да остави всичко, каквото има - земя, пари, къщи - на църквата, а тя самата да стане монахиня в Кремиковския манастир. Но се оказва, че това подаяние си има условия. Съвсем рационално и прозорливо Госпожата желала да се сътвори комитет, който да управлява къде отиват приходите от парцелите й, а това не се харесало на Синода, обяснимо за какво. Църквата отхвърля желанието й да стане монахиня, а на всичкото от горната страна нейни родственици оспорват правото й да разполага с парцелите си под претекст, че е малоумна, невменяема. Налага се да води дълги и неприятни каузи, с цел да наложи дарителската си воля.
Малко преди да почине, през 1864 година, доктор Иван Селимински изготвя наследството си, в което излага морално-етичните си възгледи и се разпорежда с имуществото си.
Братята Евлоги и Христо Георгиеви посрещат и изпращат студентите пред СУ
Подарява къщата си в Браила и 200 хиляди лв. за образованието на ученолюбиви българчета. Библиотеката си завещава на Сливен (тогава книги имали малко на брой и били скъпи и скъпи!), както и всичките си принадлежности като доктор.
Евлоги Георгиев бил извънредно богат човек, даже в случай че го мерим по днешните аршини за благосъстояние. Без съмнение давал хиляди и хиляди златни лв. - за българската болница в Цариград, за българското учебно заведение в Солун, за църкви и приюти, за родолюбиви начинания. А когато умрял през юли 1897-а, роднините му били неприятно сюрпризирани от наследството му. Не бил не запомнил нито един собствен братовчед, нито една неомъжена братовчедка... Нооо... това, което оставало, а то било смайващо доста, Евлоги Георгиев разпределил за построяването на Висше учебно заведение в България, плюс 10 хиляди квадратни метра земя сред “Дондуков” и “Цариградско шосе”Друг е въпросът, че страната се пробвала “да постави ръка” на тези пари, да ги употребява с друга цел. Слава Богу, наследството на братята Христо и Евлоги Георгиеви е спазено и техните скулптурни фигури ще красят формалния вход на Софийския университет, до момента в който го има.
Малко откакто България реализира своята самостоятелност, изпълнителят на наследството на братя Георгиеви - Иван Гешов, също прави подаяние към Българското книжовно сдружение (БАН), чийто ръководител е от 1898-а до гибелта си. Негови са тези 120 хиляди лв., с които почва градежът на постройката на Българска академия на науките, която и до момента краси площада.
Може би най-любопитен е казусът с Александър Георгиев - Коджакафалията, оставил в наследство, направено приживе, по-голямата част от извоюваното си благосъстояние на небогати хора,
инвалиди, лечебни заведения, църкви, учебни заведения, сираци и старешки домове. Общо 25 милиона златни лв.. А самият той ходел с кърпени облекла и вехти обувки, спял в стайче, планувано за стока в магазина му, хранел се с самун и маслини. Единствената му фотография е направена скритом и в действителност съвсем нямаме визия по какъв начин е изглеждал този донор.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
ставала нощно време и
тръгвала по тъмните кални
улици на кв. Орландовци -
щом я повикат при родилка
Та тази Райна Княгиня, която в края на живота си изгубва освен здравето, само че и разсъдъка си и разчита да бъде нахранена и обгрижена от непознати хора, отглежда и едно сираче от Панагюрище, Гина. Сираче от тези бунтовни времена, в които Панагюрище било изгорено, а доста панагюрци минали под ножа на поробителя.
Да отгледаш сираче, дружно с твоите си деца, в миналото е било постоянно срещана щедрост в българските фамилии. Майката и бащата на Хаджи Димитър имали 10 деца, само че отгледали и едно момиче сираче. Когато остава вдовица, с дребна пенсия и никаква поддръжка и разтуха,
баба Маринка основава
безплатна столова
у дома си за 30 деца сираци,
една също постоянно срещана процедура в тогавашна България.
Другият метод да проявиш благосклонност и да направиш положително е поддръжката за оскъдно, само че мъдро, ученолюбиво или надарено дете - да го пратиш да се изучи. Именно по този метод, на издръжката на богати българи, са пристигнали в миналото в Одеса Илия Грудов, Вълчо Петков, Найден Геров, Захарий Княжевски, Христо Данов... Там пък, също като свои деца, ги посрещал и приютявал, и хранил, и помагал Тодор Симеонов. Същият Тодор Симеонов, който подарил цигулка на Добри Чинтулов - цигулката, на която по-късно той изпява своите революционни песни, раздрусали цяла България. За страдание, инструментът изчезва, към този момент в наши дни, откакто години е на обществено място, във вестибюла на гимназия “Добри Чинтулов” в Сливен.
Всеизвестно е по какъв начин е издигната църквата
“Св. Стефан” в Цариград (Желязната църква),
тя вечно е обвързвана с името
и личността на Стефан Богориди
Първо високопоставеният българин издействал ферман от султана, с който му се разрешава да издигне българския църковен храм. А след това, с цел да се случи това по-бързо, той дарил за задачата една от своите къщи. Заможните българи в Цариград се събират на заседание и нали постоянно и на всички места нашенци мърморят и подлагат на критика, и тогава възроптали - за какво не е тази черква на по-видно място. Тогава Богориди им дава отговор по този начин: “Доде вие купите това място, Патриаршията, която ще ви противодейства, може да го купи по-напред или да възвиши цената му и по други способи да подейства и да осуети съвършеното дело. Затова ковете желязото, додето е топло. Нека създадем в този момент това, което можем”.
“Желязната църква” в Цариград, построена от княз Богориди
В дарствения документ написа, че и църквата, и мястото, и постройките в близост вечно си остават благосъстоятелност на българския народ.
Априловската гимназия носи името на Васил Априлов,
тъй като той основава това първо българско светско учебно заведение
(дотогава са били “килийни), само че самата постройка е издигната с дарителски фонд, в който влагат свои средства и Николай Палаузов, и доста други богати габровци, милеещи за своя град и за децата си, които би трябвало да получат положително обучение. В Русе, във Враца, в Свищов, в Калофер и Стара Загора богати търговци строят или подкрепят градежа на учебни заведения със свои средства, като в множеството случаи го вършат по остарелия честен метод: лявата ръка да не знае какво прави дясната, т.е. тихомълком и без пердашене на тъпана.
Свищовлията
Димитър Ценов завещава
40 млн. лв. на страната
при едно изискване - да се построи в родния му град Висше комерсиално учебно заведение. Самият той умира в платена стая в болница “Червения кръст”, решен да не обременява за нищо на света роднините си.
Йорданка Филаретова - Госпожата основава девическо стопанско учебно заведение и подслон за заболели и самотни хора, само че също по този начин отгледала и изучила сираче. В края на живота си тя желала да остави всичко, каквото има - земя, пари, къщи - на църквата, а тя самата да стане монахиня в Кремиковския манастир. Но се оказва, че това подаяние си има условия. Съвсем рационално и прозорливо Госпожата желала да се сътвори комитет, който да управлява къде отиват приходите от парцелите й, а това не се харесало на Синода, обяснимо за какво. Църквата отхвърля желанието й да стане монахиня, а на всичкото от горната страна нейни родственици оспорват правото й да разполага с парцелите си под претекст, че е малоумна, невменяема. Налага се да води дълги и неприятни каузи, с цел да наложи дарителската си воля.
Малко преди да почине, през 1864 година, доктор Иван Селимински изготвя наследството си, в което излага морално-етичните си възгледи и се разпорежда с имуществото си.
Братята Евлоги и Христо Георгиеви посрещат и изпращат студентите пред СУ
Подарява къщата си в Браила и 200 хиляди лв. за образованието на ученолюбиви българчета. Библиотеката си завещава на Сливен (тогава книги имали малко на брой и били скъпи и скъпи!), както и всичките си принадлежности като доктор.
Евлоги Георгиев бил извънредно богат човек, даже в случай че го мерим по днешните аршини за благосъстояние. Без съмнение давал хиляди и хиляди златни лв. - за българската болница в Цариград, за българското учебно заведение в Солун, за църкви и приюти, за родолюбиви начинания. А когато умрял през юли 1897-а, роднините му били неприятно сюрпризирани от наследството му. Не бил не запомнил нито един собствен братовчед, нито една неомъжена братовчедка... Нооо... това, което оставало, а то било смайващо доста, Евлоги Георгиев разпределил за построяването на Висше учебно заведение в България, плюс 10 хиляди квадратни метра земя сред “Дондуков” и “Цариградско шосе”Друг е въпросът, че страната се пробвала “да постави ръка” на тези пари, да ги употребява с друга цел. Слава Богу, наследството на братята Христо и Евлоги Георгиеви е спазено и техните скулптурни фигури ще красят формалния вход на Софийския университет, до момента в който го има.
Малко откакто България реализира своята самостоятелност, изпълнителят на наследството на братя Георгиеви - Иван Гешов, също прави подаяние към Българското книжовно сдружение (БАН), чийто ръководител е от 1898-а до гибелта си. Негови са тези 120 хиляди лв., с които почва градежът на постройката на Българска академия на науките, която и до момента краси площада.
Може би най-любопитен е казусът с Александър Георгиев - Коджакафалията, оставил в наследство, направено приживе, по-голямата част от извоюваното си благосъстояние на небогати хора,
инвалиди, лечебни заведения, църкви, учебни заведения, сираци и старешки домове. Общо 25 милиона златни лв.. А самият той ходел с кърпени облекла и вехти обувки, спял в стайче, планувано за стока в магазина му, хранел се с самун и маслини. Единствената му фотография е направена скритом и в действителност съвсем нямаме визия по какъв начин е изглеждал този донор.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ