Възходът на Борисов започна и ще приключи в София
Малцина са тези, които имат щастието да стартират своята политическа кариера напряко от върха. Сред тези късметлии е Бойко Борисов. Той безусловно нахлу на българската политическа сцена през 2005 година, когато завоюва кметското място в София - четвъртата по значителност служба в страната след постовете на президента, премиера и ръководителя на Народното събрание.
Този неоспорим триумф на довчерашния основен служител на реда на България се трансформира и в насочна точка за последвалото завладяване на републиката. В края на 2006 година беше записана партия ГЕРБ, отпред на която застана заместникът на Борисов в Столична община Цветан Цветанов. През 2009 година, когато Борисов оглави своето първо държавно управление, кметският пост мина в различен негов заместител - Йорданка Фандъкова, която и до момента ръководи столицата след три поредни изборни победи. Така София се трансформира в знак на политическия успех на Борисов, както и „ перлата в короната ”, с която неговата партия самодоволно се кичи към този момент толкоз години.
И украшението е в действителност блестящо. Да, София се задавя от своите проблеми и неуредици. Това обаче не трансформира обстоятелството, че столицата е най-големият, богат и бързо разрастващ се град в страната. Тук е средоточието на целия публичен и политически живот, тук се насочват погледите на локалните и задграничните вложители, тук множеството младежи виждат шанса да осъществят своите очаквания и фантазии. Накратко казано,
в София са властта, парите и младостта
За положително или за неприятно, столицата е бъдещето на България. Който я владее, владее и това бъдеще.
За Борисов и неговото обграждане това е единствено явна истина, която автоматизирано трансформира запазването на контрола върху града в първокачествен политически приоритет. Изборната победа обаче е надалеч по-трудна задача през днешния ден, в сравнение с беше в предишното. Нищо че в този момент самодоволно приказва: " Битката в София е приключила преди да стартира ". Навремето Борисов сияеше в очите на объркания и обезверен гласоподавател с аурата на безцеремонния и активен прагматик, който на бърза ръка ще опустоши партийните пирати, взели на абордаж столицата.
„ Победата на Бойко Борисов е израз на прочувствената реакция на гласоподавателите. Защото те го харесват, макар че не сподели стратегия за ръководство на столицата и че стажът в Министерство на вътрешните работи и охранителния бизнес не са най-хубавата основа за ръководство на огромен град. Просто Борисов приказва на всекидневен, а не на политически език. Така той наподобява " един от нас ", а не " един от тях ", и триумфът му стана макар, а не с помощта на политиците ”, анализираше преди време успеха му някогашният социолог, а след това негов доближен Румяна Бъчварова. В прословутата „ харизма ” на вожда на ГЕРБ се отъркваше от време на време и другояче безличната Йорданка Фандъкова, на която по този начин и не се наложи да води същинска изборна борба поради острия недостиг на почтени противници през отминалите 10 години.
Харизмата обаче потъмня с времето
Борисов се трансформира в пожизнен владелец на огромна партия, обхванала като октопод страната и изсмукваща живителните й сили посредством своите дребни и огромни локални велможи. А визията, че София се явява смален модел на тази корупционна система, толкоз се популяризира, че към този момент се трансформира в факсимиле. И ГЕРБ няма на кого да трансферира виновността за този ужасяващ имидж. След толкоз години на цялостна доминация върху Столичния общински съвет, други отговорни няма от кое място да се намерят. Дойде време ръководещите да си носят негативите, най-много Фандъкова, която към този момент не впечатлява даже с облика си на миловидна някогашна учителка. В случая подръка ни идват още веднъж размислите на Румяна Бъчварова: „ Неочакваният избирателен резултат за новите партии или новите лица... е демонстрация на едно станало стабилно държание на търсене на антипартийния избор... Проблемът идва, когато, стигнали до властта посредством този избор, политическите субекти се опитат да се впишат в конюнктурата и престанат да бъдат това, поради което хората са ги подкрепили. Станали част от статуквото, те не съумяват повече да бъдат себе си и естествено губят позициите си ”. Е, това е стадият, на който се намират Борисов и ГЕРБ.
Още повече, че
този път се обрисува да има същинска борба за контрола върху столицата.
Едната заплаха за ГЕРБ е появяването на мощна опозиционна фигура. Основният съперник на Фандъкова - бившият омбудсман Мая Манолова, е спорен, само че различим политик с репутацията (заслужена или не) на деен човек, който стои над партийните пристрастия и идва, с цел да прави работа - също като Борисов преди време. Зад кандидатурата й се подредиха огромни и дребни партии от целия политически набор - леви, десни и центристи, които надушиха, че Манолова им дава неповторим късмет да се вредят в ръководството на София. Този зажаднял за власт шарен наплив не предвещава положителни дни за столицата, в случай че някогашният омбудсман завоюва изборите. Не предвещава нищо положително обаче и за ГЕРБ.
Другата основна заплаха за ръководещите е разбудилото се през последните години поданство. Софиянци последователно осъзнаха, че никой от градската администрация няма да се погрижи за тяхното благоденствие, в случай че не бъде притиснат да го направи. Затова и митингите против неуредици и далавери в другите региони на столицата станаха съвсем ежедневие. Това породи и непрекъснато настоящи цивилен групи за напън, които неизбежно развиха политически упоритости - например „ Спаси София ”, която излъчи претендента за кмет Борис Бонев. Същественото във всичко това е, че „ Гражданите за европейско развиване на България ” съумяха да създадат свои врагове една забележителна част от жителите на София. И това ще се трансформира в протестен и углавен избор на идните избори, няма подозрение.
Тези фактори - корупционният имидж на ГЕРБ и съществуването на мощна, въпреки и разединена, политическа и гражданска съпротива, предвещават доста тежки избори за ГЕРБ и напълно действителен риск от загуба.
А проваляне в столицата ще нанесе ужасяващ удар върху ръководещата партия
- сходен на този, който понесе положителният другар на Борисов Реджеп Ердоган, откакто неотдавна неговата Партия на справедливостта и развиването претърпя проваляне в Истанбул. Първо, това значи голямо намаляване на въздействието на ГЕРБ върху най-голямата стопанска система в страната с всички произлизащи за това последствия от навързаните към партията и зависещи от нейната власт бизнеси и групи по ползи. Второ, електорален срив в региона с най-многобройно, младо, образовано и богато население в България. А това са хората, които по принцип ГЕРБ претендира, че съставлява. Трето, сразяващ удар върху имиджа на Борисов, който към този момент държи функционалността на „ изборджия ” на партията след прогонването на Цветан Цветанов и, както се загатна, стартира политическата си кариера като столичен кмет. И последно, само че доста значимо - загуба в София би потвърдила, че ГЕРБ не може да печели мажоритарни по своя темперамент избори, в които кандидатите се борят на първо място чрез личните си физиономии, а не с партийните си цветове. Така ще лъсне безспорната неплатежоспособност на тайната теза, която ръководещите тихомълком прокарват - че не са изгубили президентските избори през 2016 година против Румен Радев, а просто са дали успеха на Българска социалистическа партия.
Основите на властването на ГЕРБ бяха положени, когато Борисов завладя София през 2005 година Изборна загуба в столицата би ознаменувала началото на края на неговия план, както и на целия властови модел, който той построи през последните 15 години. И колкото и герберите да настояват, че с локалните избори не се пробват да „ променят националната политическа обстановка ” (по думите на вицепремиера Томислав Дончев), тъкмо това ще се случи, в случай че претърпят проваляне в София.
Този неоспорим триумф на довчерашния основен служител на реда на България се трансформира и в насочна точка за последвалото завладяване на републиката. В края на 2006 година беше записана партия ГЕРБ, отпред на която застана заместникът на Борисов в Столична община Цветан Цветанов. През 2009 година, когато Борисов оглави своето първо държавно управление, кметският пост мина в различен негов заместител - Йорданка Фандъкова, която и до момента ръководи столицата след три поредни изборни победи. Така София се трансформира в знак на политическия успех на Борисов, както и „ перлата в короната ”, с която неговата партия самодоволно се кичи към този момент толкоз години.
И украшението е в действителност блестящо. Да, София се задавя от своите проблеми и неуредици. Това обаче не трансформира обстоятелството, че столицата е най-големият, богат и бързо разрастващ се град в страната. Тук е средоточието на целия публичен и политически живот, тук се насочват погледите на локалните и задграничните вложители, тук множеството младежи виждат шанса да осъществят своите очаквания и фантазии. Накратко казано,
в София са властта, парите и младостта
За положително или за неприятно, столицата е бъдещето на България. Който я владее, владее и това бъдеще.
За Борисов и неговото обграждане това е единствено явна истина, която автоматизирано трансформира запазването на контрола върху града в първокачествен политически приоритет. Изборната победа обаче е надалеч по-трудна задача през днешния ден, в сравнение с беше в предишното. Нищо че в този момент самодоволно приказва: " Битката в София е приключила преди да стартира ". Навремето Борисов сияеше в очите на объркания и обезверен гласоподавател с аурата на безцеремонния и активен прагматик, който на бърза ръка ще опустоши партийните пирати, взели на абордаж столицата.
„ Победата на Бойко Борисов е израз на прочувствената реакция на гласоподавателите. Защото те го харесват, макар че не сподели стратегия за ръководство на столицата и че стажът в Министерство на вътрешните работи и охранителния бизнес не са най-хубавата основа за ръководство на огромен град. Просто Борисов приказва на всекидневен, а не на политически език. Така той наподобява " един от нас ", а не " един от тях ", и триумфът му стана макар, а не с помощта на политиците ”, анализираше преди време успеха му някогашният социолог, а след това негов доближен Румяна Бъчварова. В прословутата „ харизма ” на вожда на ГЕРБ се отъркваше от време на време и другояче безличната Йорданка Фандъкова, на която по този начин и не се наложи да води същинска изборна борба поради острия недостиг на почтени противници през отминалите 10 години.
Харизмата обаче потъмня с времето
Борисов се трансформира в пожизнен владелец на огромна партия, обхванала като октопод страната и изсмукваща живителните й сили посредством своите дребни и огромни локални велможи. А визията, че София се явява смален модел на тази корупционна система, толкоз се популяризира, че към този момент се трансформира в факсимиле. И ГЕРБ няма на кого да трансферира виновността за този ужасяващ имидж. След толкоз години на цялостна доминация върху Столичния общински съвет, други отговорни няма от кое място да се намерят. Дойде време ръководещите да си носят негативите, най-много Фандъкова, която към този момент не впечатлява даже с облика си на миловидна някогашна учителка. В случая подръка ни идват още веднъж размислите на Румяна Бъчварова: „ Неочакваният избирателен резултат за новите партии или новите лица... е демонстрация на едно станало стабилно държание на търсене на антипартийния избор... Проблемът идва, когато, стигнали до властта посредством този избор, политическите субекти се опитат да се впишат в конюнктурата и престанат да бъдат това, поради което хората са ги подкрепили. Станали част от статуквото, те не съумяват повече да бъдат себе си и естествено губят позициите си ”. Е, това е стадият, на който се намират Борисов и ГЕРБ.
Още повече, че
този път се обрисува да има същинска борба за контрола върху столицата.
Едната заплаха за ГЕРБ е появяването на мощна опозиционна фигура. Основният съперник на Фандъкова - бившият омбудсман Мая Манолова, е спорен, само че различим политик с репутацията (заслужена или не) на деен човек, който стои над партийните пристрастия и идва, с цел да прави работа - също като Борисов преди време. Зад кандидатурата й се подредиха огромни и дребни партии от целия политически набор - леви, десни и центристи, които надушиха, че Манолова им дава неповторим късмет да се вредят в ръководството на София. Този зажаднял за власт шарен наплив не предвещава положителни дни за столицата, в случай че някогашният омбудсман завоюва изборите. Не предвещава нищо положително обаче и за ГЕРБ.
Другата основна заплаха за ръководещите е разбудилото се през последните години поданство. Софиянци последователно осъзнаха, че никой от градската администрация няма да се погрижи за тяхното благоденствие, в случай че не бъде притиснат да го направи. Затова и митингите против неуредици и далавери в другите региони на столицата станаха съвсем ежедневие. Това породи и непрекъснато настоящи цивилен групи за напън, които неизбежно развиха политически упоритости - например „ Спаси София ”, която излъчи претендента за кмет Борис Бонев. Същественото във всичко това е, че „ Гражданите за европейско развиване на България ” съумяха да създадат свои врагове една забележителна част от жителите на София. И това ще се трансформира в протестен и углавен избор на идните избори, няма подозрение.
Тези фактори - корупционният имидж на ГЕРБ и съществуването на мощна, въпреки и разединена, политическа и гражданска съпротива, предвещават доста тежки избори за ГЕРБ и напълно действителен риск от загуба.
А проваляне в столицата ще нанесе ужасяващ удар върху ръководещата партия
- сходен на този, който понесе положителният другар на Борисов Реджеп Ердоган, откакто неотдавна неговата Партия на справедливостта и развиването претърпя проваляне в Истанбул. Първо, това значи голямо намаляване на въздействието на ГЕРБ върху най-голямата стопанска система в страната с всички произлизащи за това последствия от навързаните към партията и зависещи от нейната власт бизнеси и групи по ползи. Второ, електорален срив в региона с най-многобройно, младо, образовано и богато население в България. А това са хората, които по принцип ГЕРБ претендира, че съставлява. Трето, сразяващ удар върху имиджа на Борисов, който към този момент държи функционалността на „ изборджия ” на партията след прогонването на Цветан Цветанов и, както се загатна, стартира политическата си кариера като столичен кмет. И последно, само че доста значимо - загуба в София би потвърдила, че ГЕРБ не може да печели мажоритарни по своя темперамент избори, в които кандидатите се борят на първо място чрез личните си физиономии, а не с партийните си цветове. Така ще лъсне безспорната неплатежоспособност на тайната теза, която ръководещите тихомълком прокарват - че не са изгубили президентските избори през 2016 година против Румен Радев, а просто са дали успеха на Българска социалистическа партия.
Основите на властването на ГЕРБ бяха положени, когато Борисов завладя София през 2005 година Изборна загуба в столицата би ознаменувала началото на края на неговия план, както и на целия властови модел, който той построи през последните 15 години. И колкото и герберите да настояват, че с локалните избори не се пробват да „ променят националната политическа обстановка ” (по думите на вицепремиера Томислав Дончев), тъкмо това ще се случи, в случай че претърпят проваляне в София.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ