Безумна нощ, Хасковски театър Иван Димов
Малоумно и занимателно – наподобява този сценичен род става все по-популярен на българска сцена. В последно време мога да изброя плашещ брой представления, малко или доста спадащи към тази категория. „ Безумна нощ “ в този смисъл е нещо като пример – т.е., от началото до края е цялостно с измъчени смехории без никакъв смисъл.
Английският драматург Рей Куни е обявен като „ хитов “, т.е., у нас са сложени още две негови пиеси, само че след видяното през днешния ден тази ще остане единствената гледана от мен. Действието се развива в наши дни – текстът е особено модифициран за задачата и звучи задоволително достоверно.Финансовият министър има среща в хотел " Уестминстър " със секретарката на шефа на опозицията. През това време под прозорците на хотела – тъкмо против Народното събрание – стачкуват съперниците на властта. Виковете „ Оставка! “ и „ Мафия! “ в представлението умерено могат да са записи от предишното лято.
Разбира се, рандевуто въобще не протича по проект и се намесват ревностен брачен партньор, лоялен парламентарен секретар, частен детектив, любопитно пиколо и дебела чернокожа служителка от защитата, която е в действителност Стефка Янорова, нескопосано намазана с вакса и с голям силиконов бюст.
Като се добави един подправен мъртвец, комплициране на имена, съпруги и хотелски стаи, каламбури с думички и прекомерни гримаси като в черно-бялото кино, цялото зрелище наподобява на нещо като огромно неразбирателство, в което симпатични артисти като Валентин Танев, Кирил Кавадарков, Дамян Тенев, Анна Симова и Иванка Шекерова се стараят с всички сили да са допустимо най-комични. Ако се съди по смеха в залата, бурните аплодисменти и виковете „ Браво! “, получава им се задоволително добре.
Остава въпросът какво върша аз там. Отговорът е елементарен – обичам театъра и одобрявам актьорите в спектакъла. И не преставам да го върша макар разочарования като гореописаното.
Представлението се играе на сцената на Сатиричния спектакъл. Във фоайето безмълвно следи бюстът на Алеко Константинов. Тъжен.
Английският драматург Рей Куни е обявен като „ хитов “, т.е., у нас са сложени още две негови пиеси, само че след видяното през днешния ден тази ще остане единствената гледана от мен. Действието се развива в наши дни – текстът е особено модифициран за задачата и звучи задоволително достоверно.Финансовият министър има среща в хотел " Уестминстър " със секретарката на шефа на опозицията. През това време под прозорците на хотела – тъкмо против Народното събрание – стачкуват съперниците на властта. Виковете „ Оставка! “ и „ Мафия! “ в представлението умерено могат да са записи от предишното лято.
Разбира се, рандевуто въобще не протича по проект и се намесват ревностен брачен партньор, лоялен парламентарен секретар, частен детектив, любопитно пиколо и дебела чернокожа служителка от защитата, която е в действителност Стефка Янорова, нескопосано намазана с вакса и с голям силиконов бюст.
Като се добави един подправен мъртвец, комплициране на имена, съпруги и хотелски стаи, каламбури с думички и прекомерни гримаси като в черно-бялото кино, цялото зрелище наподобява на нещо като огромно неразбирателство, в което симпатични артисти като Валентин Танев, Кирил Кавадарков, Дамян Тенев, Анна Симова и Иванка Шекерова се стараят с всички сили да са допустимо най-комични. Ако се съди по смеха в залата, бурните аплодисменти и виковете „ Браво! “, получава им се задоволително добре.
Остава въпросът какво върша аз там. Отговорът е елементарен – обичам театъра и одобрявам актьорите в спектакъла. И не преставам да го върша макар разочарования като гореописаното.
Представлението се играе на сцената на Сатиричния спектакъл. Във фоайето безмълвно следи бюстът на Алеко Константинов. Тъжен.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ