Баба Хъ иска да умори и свинете, и нас
Малко време ни трябваше, с цел да разберем коя е " Баба Хъ " - омразна на протестиращите личност. Те ни посрещат с пояснения какво споделила Баба Хъ, по какъв начин излъгала, по какъв начин желала да реши своя и на страната проблем с елементарни убийства. Ние, облъскани от дългия път, отпървом си представяме една такава Крюела де Вил, наметнала свински кожи и тракаща с прасешки кастанети, която като Смъртта броди из стопанства и кочини...
Баба Хъ в действителност е БАБХ -
Българската организация по сигурност на храните, с която дребните и междинните свиневъди у нас свързват бедите си.
Още на подстъпите към отклонението за Сливен от автомагистрала " Тракия " има полицейски постове. Не пускат по пътя Ямбол – Сливен през Крушаре, оферират обходен маршрут. Журналистическите екипи обаче униформените не стопират, настояват, че отклоняват останалите единствено с цел да не се основават конфликтни обстановки с блокадниците. Нашият екип се изсипва върху напеченото от мощното августовско слънце кръстовище преди с. Крушаре, на разклона за с. Чокоба, по средата сред Ямбол и Сливен. Двайсет-трийсет души, млади и остарели, със флагове и лозунги ни обкръжават и почват:
- Нали ГЕРБ желаеха да развиват дребния и междинния бизнес, това ли им е развиването!
Малко неподготвени, се стъписваме.
- Ама чакайте, не ГЕРБ, а чумата върви по прасетата, по какъв начин да я борим, вие какво оферирате? - питаме ги ние.
Хората, възбудени от драматизма на обстановката и интереса ни, ни заливат с версии. Версиите им са разнообразни. Нахвърлям няколко от тях.
1) Да, има чума по прасетата. Да, това е тежка, неприятна болест. Но властта я бори извънредно несъответстващо. Първо я позволи, след това се уплаши и взема нелепи ограничения. Иска с избиване на здрави свине да си върже гащите. При това с въвеждане на измислена 20-километрова зона, където да се унищожават прасетата, а на никое място в наредбите няма такова нещо! Има единствено 3-километрова зона за наблюдаване.
2) Има чума, само че казусът с дивите свине е доста по-сериозен, те я придвижват. А тъй като там не могат да създадат нищо, протягат ръка на питомните, тъй като е елементарно и са безпомощни.
3) Има чума, само че не е от Румъния, а от нарочна болест. Нашето жито се изнася, заразява се на открито и се връща тук заразено като фураж. Това е за да се продава свинското на непознати производители и на наши, само че единствено огромни.
4) Тая чума им е добре пристигнала, тя е мотив да ни затрият - нас, дребните и междинните производители.
Освен тези версии има още десетина, а всички те имат по нещо общо - карат хората да си заколят свинете,
с цел да има единствено огромни производители - и у нас, и отвън
За да могат огромните вериги да си вършат каквото желаят, да продават месото си, създадено с френски фураж, който задържа урината на свинете и ги разболява, с цел да няма конкуренция от по-доброто качество на дребните. Или да ядем единствено това, виолетовото месо, което след отнасяне с препарати става розово и ни го пробутват като прясно огромните вериги. Тоест нещата не са инцидентни, а плод на скрит план.
- Ама вие с нас ли сте, публицистите, или не сте? - усъмнява се по-радикален протестиращ.
- Ние ще кажем какво мислите, нашата работа е да съобщим каквото виждаме - отвръщаме. - Но тъй като си знаем страната, а тя седи при климатиците си, пък вие сте тук, ви съчувстваме.
Това удовлетворява дребната общественост за момента. Част от нея се приютява под тента наоколо, където има няколко щайги с ябълки и праскови. С тях, към този момент поспаружени от жегата и замязали на намръщени бабички, хората се поддържат сегиз-тогиз. Канят и нас да се подкрепим. Всички обитават в някакво обезпокоително очакване, постоянно звънят мобилните телефони, организират се диалози:
- Елате към този момент и вие, че намаляхме, отиде делегация при регионалния...
- Не се пердах, ще издържим...
- Засега е умерено, но не се знае какво иде...
Периодично по някой автомобил доближава блокадата, това оживява групата, всички застават на пътя и размахват българския байрак. Всеки ден има по дребен случай - двама от протестиращите настояват,
че са ранени леко от припрян и избухлив водач
преди ден. И пред нас огромен и бляскав автомобил за малко да контузи част от участниците - едва спира. Обясняват му, че по-нататък не може, лидерът ядосано махва с ръка и със свистене на гуми обръща. Някои коли хората пропущат: " Тоя е от нашите, тоя е фермер от Крушаре, това е колата за спешна помощ... ".
Стефан гледа малко стопанство наоколо. Твърди, че ще се пали към този момент, толкоз му е накипяло от всичко. Стопанството му е добре гледано, овчици уплашено се свиват в кошарата, като усещат непознати, а в задния двор голяма свиня и прасенца подвигат муцуни към нас, щом ни виждат. Излъчват нещо като: " Абе, нали сте умни, това двукраките, по какъв начин я добутахте отново до тая пакост работата? ".
Стефан твърди, че няма да си заколи нито свинята, нито прасенцата за нечия непозната сигурност и кеф. Свинете ми са здрави, за какво не дойдат да ги видят, за какво няма надзор, който сякаш би трябвало да вършат ветеринарите и тия от БАБХ, а единствено разпореждания за изтребване?
- Аз съм един от последните на село, аз работя, откак се помня, деца виждам - две имам, трето очаквам.
Той е прочувствен, ръкомаха оживено, само че не не помни работата. Пуска на прасетата вода, те предостатъчно грухтят от непредвидената баня в жегата и ровят в калта. - Работя непрестанно, продължава той. - Не ме е боязън от работа. Ама желая тая страна да мисли и за мене. Не ме интересуват ни партии, ни нищо. Държавата ме интересува и ми би трябвало страна, която да оказва помощ, а не да пречи. Ето, 100 декара имам, имам овце и прасета. Ако мен не пази страната, кого пази?! Ще си продам стоте декара, в случай че ме насилват да ми вземат животните, и ще се подвигна и аз да се махна.
Обедното слънце прежуря немилостиво, Стефан е потен и ядосан. Тук-там по небето се носят облачета като изтървани от кошара хайванчета. Стопанинът продължава:
- Махна ли се аз, такива като мене, огромните ще стават по-големи, богатите по-богати, а бедните - по-бедни. Това ли желаят там горе?!
От кучешката колибка излиза пес пазач, не лае, а гледа
някак прочувствено и стопанина си, и нас
После се мушва в колибата, усетил, че услугите му не са нужни сега.
Под тентата, на сянка, се суетят и останалите протестиращи. Настроението е в необятни вариации - от войнственост до минорност. Говорят за приходите си, за умората от продължаващото с години оцеляване. Има и хора от Бургаско, от Болярово, пристигнали от взаимност.
- Ти що си боса? - пита брачната половинка на фермер друга млада жена, която пристъпва край тентата.
- Нямам пари да се обуя - майтапи се тъмно запитаната. После добавя делово - в случай че ще се бием, ще си обуя маратонките, ей ги там, до щайгата са.
Цонка, с фланелка с Христо Ботев на гърдите, е тук не тъй като има свине, а тъй като поддържа стопаните.
- Три дъщери имам, ето тука са две от тях. Искам да се оправи тази страна и децата ми да живеят тука, а не да се разпилян по чужбините като отвяни от вятъра. Искам да имам внуци и деца край себе си на старини. Работя като учебен помощник, на минимална заплата.
Тя е от с. Скалица, Ямболско.
- Тия от Баба Хъ, те се сговарят с огромните. Те желаят да ни затрият; да няма свине, значи да няма проблем. И нас да ни няма. Ние не всички сме изцяло изрядни с регистрации и документи, но нито сме си крали животните, нито ги тъпчем с вода, както вършат някои прекупвачи, с цел да тежат повече и да ги продаваме по-скъпо, изяснява Тошко Димитров. И разяснява - по какъв начин по този начин да си затриеш стопанство, въпреки и малко, създавано с години? С овцете същото стана неотдавна - избивайте, избивайте, а след това се оказа,
че овцете са здрави
Пък нито крави, нито свине, нито овце току-тъй можеш да възстановиш. Докато възстановяваш, от кое място пари? Кой ще те търпи без пари?
Отстрани седи момче на забележима възраст шестнайсетина години. Повече гледа и слуша, по-малко приказва. Тук е с татко си, от Болярово е. Подкрепя митинга. Не си зяпа непрекъснато в телефона, а следи съществено служителите на реда, които изясняват на протестиращите, че за тяхно положително завръщат придвижването, да няма произшествия и пердах.
- Уча в Елхово - изяснява ми той, откакто се заинтригувам от концепциите и проектите му. - От Болярово съм. Обаче ми харесва да се занимавам с отглеждане на животни. Може би ще го върша в бъдеще.
Но желая с животни да се занимавам, не с служители и служители на реда.
----каре---
Свинска тъга и в село Драговищица, до Костинброд
Игнатка Добрева трие ръце пред празната кочина, почиства още несъсирилата се локва кръв от двете заклани хайванчета. " Бяхме като заболели - споделя дамата, - само че през вчерашния ден се наложи да им теглим ножа. Голям проблем - няма колячи, всеки са го викнали някъде. А самичък човек няма по какъв начин да се оправи. Дойде да оказва помощ цялата фамилия - синът, зетят, щерката, децата... Няма по какъв начин другояче - на открито е зной. Месото се скапва за часове; мухи хвърчат и го кацат. Ако не се прибере по буркани и хладилници до вечерта - край. Цяла свиня знаете ли по какъв начин се дере, разфасова и прибира за броени часове? А нашите животни бяха две. Добре, че ние най-малко фризер имаме, тъй като на съседа се наложи да купува. За 800 лв., тъй като той пък гледаше две прасета майки с дребни прасенца. През лятото не може и да продадеш месото, за Коледа всеки ще си вземе, изключително прясно, само че в този момент, в жегите... Много комшии се пробваха да оферират я бут, я плешка на виладжиите тука, само че единствено един лекар си купи що се касае за пържоли и това е. "
Питаме несигурни ли се усещат хората за храната си, огромна част от която са привикнали да отглеждат сами.
" Е, по какъв начин?! - отвръща Игнатка. - Ние и кокошки гледаме за месо и яйца. Утре някой ще реши да вземе превантивни ограничения и против птичия грип и край. После някаква болест по чушките и доматите ще измислят - хайде и зимнината отиде. А в случай че тръгне да цери за всеки случай и лудата крава, то няма да остане добитък в село. Лошото е, че всеки ти приказва по какъв начин би трябвало да си пазиш здравето и да се храниш здравословно, а когато се опитваш да го правиш, те принуждават да ядеш престояло вносно месо и пластмасови зеленчуци. "
В диалога се намесва бай Кольо.
" Не може ли, запитвам аз - споделя старецът, - вместо да затриваме здрави хайванчета, да мислим за ваксини примерно? В цялата община хората гледат свине. Трудили са се, основали са условия хората, вкарали са пари вътре, а в този момент се видяха в знамение. Никой тука не е склонен, но какво да вършим?! И права е Натка, дето вика, че цялата работа е, с цел да им ядем на чужденците боклуците. "
Баба Хъ в действителност е БАБХ -
Българската организация по сигурност на храните, с която дребните и междинните свиневъди у нас свързват бедите си.
Още на подстъпите към отклонението за Сливен от автомагистрала " Тракия " има полицейски постове. Не пускат по пътя Ямбол – Сливен през Крушаре, оферират обходен маршрут. Журналистическите екипи обаче униформените не стопират, настояват, че отклоняват останалите единствено с цел да не се основават конфликтни обстановки с блокадниците. Нашият екип се изсипва върху напеченото от мощното августовско слънце кръстовище преди с. Крушаре, на разклона за с. Чокоба, по средата сред Ямбол и Сливен. Двайсет-трийсет души, млади и остарели, със флагове и лозунги ни обкръжават и почват:
- Нали ГЕРБ желаеха да развиват дребния и междинния бизнес, това ли им е развиването!
Малко неподготвени, се стъписваме.
- Ама чакайте, не ГЕРБ, а чумата върви по прасетата, по какъв начин да я борим, вие какво оферирате? - питаме ги ние.
Хората, възбудени от драматизма на обстановката и интереса ни, ни заливат с версии. Версиите им са разнообразни. Нахвърлям няколко от тях.
1) Да, има чума по прасетата. Да, това е тежка, неприятна болест. Но властта я бори извънредно несъответстващо. Първо я позволи, след това се уплаши и взема нелепи ограничения. Иска с избиване на здрави свине да си върже гащите. При това с въвеждане на измислена 20-километрова зона, където да се унищожават прасетата, а на никое място в наредбите няма такова нещо! Има единствено 3-километрова зона за наблюдаване.
2) Има чума, само че казусът с дивите свине е доста по-сериозен, те я придвижват. А тъй като там не могат да създадат нищо, протягат ръка на питомните, тъй като е елементарно и са безпомощни.
3) Има чума, само че не е от Румъния, а от нарочна болест. Нашето жито се изнася, заразява се на открито и се връща тук заразено като фураж. Това е за да се продава свинското на непознати производители и на наши, само че единствено огромни.
4) Тая чума им е добре пристигнала, тя е мотив да ни затрият - нас, дребните и междинните производители.
Освен тези версии има още десетина, а всички те имат по нещо общо - карат хората да си заколят свинете,
с цел да има единствено огромни производители - и у нас, и отвън
За да могат огромните вериги да си вършат каквото желаят, да продават месото си, създадено с френски фураж, който задържа урината на свинете и ги разболява, с цел да няма конкуренция от по-доброто качество на дребните. Или да ядем единствено това, виолетовото месо, което след отнасяне с препарати става розово и ни го пробутват като прясно огромните вериги. Тоест нещата не са инцидентни, а плод на скрит план.
- Ама вие с нас ли сте, публицистите, или не сте? - усъмнява се по-радикален протестиращ.
- Ние ще кажем какво мислите, нашата работа е да съобщим каквото виждаме - отвръщаме. - Но тъй като си знаем страната, а тя седи при климатиците си, пък вие сте тук, ви съчувстваме.
Това удовлетворява дребната общественост за момента. Част от нея се приютява под тента наоколо, където има няколко щайги с ябълки и праскови. С тях, към този момент поспаружени от жегата и замязали на намръщени бабички, хората се поддържат сегиз-тогиз. Канят и нас да се подкрепим. Всички обитават в някакво обезпокоително очакване, постоянно звънят мобилните телефони, организират се диалози:
- Елате към този момент и вие, че намаляхме, отиде делегация при регионалния...
- Не се пердах, ще издържим...
- Засега е умерено, но не се знае какво иде...
Периодично по някой автомобил доближава блокадата, това оживява групата, всички застават на пътя и размахват българския байрак. Всеки ден има по дребен случай - двама от протестиращите настояват,
че са ранени леко от припрян и избухлив водач
преди ден. И пред нас огромен и бляскав автомобил за малко да контузи част от участниците - едва спира. Обясняват му, че по-нататък не може, лидерът ядосано махва с ръка и със свистене на гуми обръща. Някои коли хората пропущат: " Тоя е от нашите, тоя е фермер от Крушаре, това е колата за спешна помощ... ".
Стефан гледа малко стопанство наоколо. Твърди, че ще се пали към този момент, толкоз му е накипяло от всичко. Стопанството му е добре гледано, овчици уплашено се свиват в кошарата, като усещат непознати, а в задния двор голяма свиня и прасенца подвигат муцуни към нас, щом ни виждат. Излъчват нещо като: " Абе, нали сте умни, това двукраките, по какъв начин я добутахте отново до тая пакост работата? ".
Стефан твърди, че няма да си заколи нито свинята, нито прасенцата за нечия непозната сигурност и кеф. Свинете ми са здрави, за какво не дойдат да ги видят, за какво няма надзор, който сякаш би трябвало да вършат ветеринарите и тия от БАБХ, а единствено разпореждания за изтребване?
- Аз съм един от последните на село, аз работя, откак се помня, деца виждам - две имам, трето очаквам.
Той е прочувствен, ръкомаха оживено, само че не не помни работата. Пуска на прасетата вода, те предостатъчно грухтят от непредвидената баня в жегата и ровят в калта. - Работя непрестанно, продължава той. - Не ме е боязън от работа. Ама желая тая страна да мисли и за мене. Не ме интересуват ни партии, ни нищо. Държавата ме интересува и ми би трябвало страна, която да оказва помощ, а не да пречи. Ето, 100 декара имам, имам овце и прасета. Ако мен не пази страната, кого пази?! Ще си продам стоте декара, в случай че ме насилват да ми вземат животните, и ще се подвигна и аз да се махна.
Обедното слънце прежуря немилостиво, Стефан е потен и ядосан. Тук-там по небето се носят облачета като изтървани от кошара хайванчета. Стопанинът продължава:
- Махна ли се аз, такива като мене, огромните ще стават по-големи, богатите по-богати, а бедните - по-бедни. Това ли желаят там горе?!
От кучешката колибка излиза пес пазач, не лае, а гледа
някак прочувствено и стопанина си, и нас
После се мушва в колибата, усетил, че услугите му не са нужни сега.
Под тентата, на сянка, се суетят и останалите протестиращи. Настроението е в необятни вариации - от войнственост до минорност. Говорят за приходите си, за умората от продължаващото с години оцеляване. Има и хора от Бургаско, от Болярово, пристигнали от взаимност.
- Ти що си боса? - пита брачната половинка на фермер друга млада жена, която пристъпва край тентата.
- Нямам пари да се обуя - майтапи се тъмно запитаната. После добавя делово - в случай че ще се бием, ще си обуя маратонките, ей ги там, до щайгата са.
Цонка, с фланелка с Христо Ботев на гърдите, е тук не тъй като има свине, а тъй като поддържа стопаните.
- Три дъщери имам, ето тука са две от тях. Искам да се оправи тази страна и децата ми да живеят тука, а не да се разпилян по чужбините като отвяни от вятъра. Искам да имам внуци и деца край себе си на старини. Работя като учебен помощник, на минимална заплата.
Тя е от с. Скалица, Ямболско.
- Тия от Баба Хъ, те се сговарят с огромните. Те желаят да ни затрият; да няма свине, значи да няма проблем. И нас да ни няма. Ние не всички сме изцяло изрядни с регистрации и документи, но нито сме си крали животните, нито ги тъпчем с вода, както вършат някои прекупвачи, с цел да тежат повече и да ги продаваме по-скъпо, изяснява Тошко Димитров. И разяснява - по какъв начин по този начин да си затриеш стопанство, въпреки и малко, създавано с години? С овцете същото стана неотдавна - избивайте, избивайте, а след това се оказа,
че овцете са здрави
Пък нито крави, нито свине, нито овце току-тъй можеш да възстановиш. Докато възстановяваш, от кое място пари? Кой ще те търпи без пари?
Отстрани седи момче на забележима възраст шестнайсетина години. Повече гледа и слуша, по-малко приказва. Тук е с татко си, от Болярово е. Подкрепя митинга. Не си зяпа непрекъснато в телефона, а следи съществено служителите на реда, които изясняват на протестиращите, че за тяхно положително завръщат придвижването, да няма произшествия и пердах.
- Уча в Елхово - изяснява ми той, откакто се заинтригувам от концепциите и проектите му. - От Болярово съм. Обаче ми харесва да се занимавам с отглеждане на животни. Може би ще го върша в бъдеще.
Но желая с животни да се занимавам, не с служители и служители на реда.
----каре---
Свинска тъга и в село Драговищица, до Костинброд
Игнатка Добрева трие ръце пред празната кочина, почиства още несъсирилата се локва кръв от двете заклани хайванчета. " Бяхме като заболели - споделя дамата, - само че през вчерашния ден се наложи да им теглим ножа. Голям проблем - няма колячи, всеки са го викнали някъде. А самичък човек няма по какъв начин да се оправи. Дойде да оказва помощ цялата фамилия - синът, зетят, щерката, децата... Няма по какъв начин другояче - на открито е зной. Месото се скапва за часове; мухи хвърчат и го кацат. Ако не се прибере по буркани и хладилници до вечерта - край. Цяла свиня знаете ли по какъв начин се дере, разфасова и прибира за броени часове? А нашите животни бяха две. Добре, че ние най-малко фризер имаме, тъй като на съседа се наложи да купува. За 800 лв., тъй като той пък гледаше две прасета майки с дребни прасенца. През лятото не може и да продадеш месото, за Коледа всеки ще си вземе, изключително прясно, само че в този момент, в жегите... Много комшии се пробваха да оферират я бут, я плешка на виладжиите тука, само че единствено един лекар си купи що се касае за пържоли и това е. "
Питаме несигурни ли се усещат хората за храната си, огромна част от която са привикнали да отглеждат сами.
" Е, по какъв начин?! - отвръща Игнатка. - Ние и кокошки гледаме за месо и яйца. Утре някой ще реши да вземе превантивни ограничения и против птичия грип и край. После някаква болест по чушките и доматите ще измислят - хайде и зимнината отиде. А в случай че тръгне да цери за всеки случай и лудата крава, то няма да остане добитък в село. Лошото е, че всеки ти приказва по какъв начин би трябвало да си пазиш здравето и да се храниш здравословно, а когато се опитваш да го правиш, те принуждават да ядеш престояло вносно месо и пластмасови зеленчуци. "
В диалога се намесва бай Кольо.
" Не може ли, запитвам аз - споделя старецът, - вместо да затриваме здрави хайванчета, да мислим за ваксини примерно? В цялата община хората гледат свине. Трудили са се, основали са условия хората, вкарали са пари вътре, а в този момент се видяха в знамение. Никой тука не е склонен, но какво да вършим?! И права е Натка, дето вика, че цялата работа е, с цел да им ядем на чужденците боклуците. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ