Любомир Христов: Задава се проблемът- пенсионери без стаж за пенсия
Малко се приказва за една немалка част от българите, които са пред навършване на пенсионна възраст, само че нямат нужния стаж, с цел да получат пенсия. Причините да се озоват в тази обстановка са разнообразни, съобщи БГНЕС.
Не разполагам със статистика по този въпрос и самият факт, че никой от институциите в България не са си създали труда най-малко да оценят казуса приказва за тяхното безразличието и безгрижие. В пенсионната система има правила, залегнали в Кодекса за обществено обезпечаване. Частично въпросът беше по-меко решен преди години, когато правото на пенсия се определяше по точкова система - възраст и стаж. Но това към този момент не е по този начин.
Въпросите са два. Единият е за недостигащия стаж на някои хора, само че същата „ цъкаща бомба ” е и с ниските осигурителни вноски, които заплащат немалка част българи, т.е. с неосигуряването върху действителния приход. Тези от нас, които получават приходи по-големи от оптималния застрахователен, няма да ги мислим, те би трябвало да са добре, въпреки че и част от тях заплащат минимални осигурителни вноски. Но тези, които години наред са приемали от работодателя пари под масата и са се съгласили да бъдат обезпечавани на по-нисък приход, в сравнение с получават, без да са плували в благоденствие, са в риск един ден да се озоват с оскъдна пенсия.
Какво е общото сред тези две категории хора?Ами те, до момента в който са били здрави, витални, в работоспособна възраст, са си изяли пенсиите. Защото, в последна сметка, Национален осигурителен институт ще изплати тези пенсии върху оня приход, върху който те са се осигурявали. Това е. И ще бъде сериозен политически тест, когато тази категория хора стартират да се пенсионират. Защо политически тест? Ще следим, когато казусът стане задоволително забележим за обществото, дали политиците ще се извърнат и ще кажат: такива са били разпоредбите, на вас са ви известни, от вашето държание е това разследване и сте си заслужили този статус. Или – противоположното: ще има политически напън, тъй като може да става дума за огромна група хора и внасяли, не внасяли, да решат – е, дайте да им платим пенсиите, човечност е.
Но – нито едното може да стане, нито другото е редно да се случи.
Защото хората се обезпечават не на действителните си приходи, а на минималните, точно тъй като нямат доверие в пенсионната система. А нямат това доверие, тъй като тя не заслужава доверие.
Ако отворите КСО, ще видите, че първите две страници са заети единствено от изброяване на датите и броевете на Държавен вестник, в които са правени измененията. Хората имат семейство, имат бизнес, работа и не могат всяка заран да наблюдават на кой какво му е хрумнало и коя запетайка и дума са се променяли през годините. Затова те махат с ръка и споделят – аз на пенсия не мога да разгадавам и по тази причина няма и за какво да се обезпечавам. Всичко това е един затворен кръг.
Но, в последна сметка, отговорност за това положение носят народните представители, които у нас са изключително безотговорни! Ако се върнем на цъкащата обществена „ бомба ” с ниските осигуровки при тези хора, когато настъпи възрастта за пенсионирането им – тя просто ще избухне в краката им. В най-хубавия случай, в случай че са задоволително доста и задоволително гласовите, политиците ще създадат по този начин, че да вземат от Павел, с цел да дадат на Петър, примерно. Разбира се, не става дума за почтена пенсия, а при подобен процес на казуса, те ще вземат едни пари, които елементарните хора назовават „ за Бог да елементарни ”.
Многократно се запитвам – за какво у нас подхождаме към една такава значима система, каквато е пенсионната, и която на процедура визира всеки човек, прекомерно безгрижно и търсим отговори едвам, когато се обърне колата? Спомням си, че споделих на господин Калфин преди време, когато беше вицепремиер: има опит, който можем да използван от Съединени американски щати. Тази страна не е без проблеми, само че имат забавен метод. През 1980 година, виждайки идната финансова рецесия в пенсионната система, те вършат комисия от специалисти и представители на двете съществени партии, която работи в продължение на година и половина и дефинира параметрите, които по-късно стават закон. До ден-днешен, през 2017 година, тя не е променяна, в изключение на величини, които е обикновено да се индексират.
Каква е разликата сред тях и нас? Тя е в отношението на националните избраници към така наречен електорат или към данъкоплатците. Не може всяка година да сменяте разпоредбите по два и три пъти, вършиме ли го – значи, че третирате народа като стадо. Човек и да желае да си направи някаква дълготрайна сметка и да си нагоди държанието по отношение на тях у нас, е мъчно постижимо. Вярно, има хора, притиснати от живота и субективни условия, които изнемогват и имат някакво разумно пояснение за заплащането на ниски осигуровки по лично предпочитание, т.е. желали са, само че не са могли. Но през днешния ден даже и тези, които желаят, не го вършат.
Пак ще повторя – тъй като нямат убеденост, че ще получат полагащото им се един ден, когато пристигна време да излязат в пенсия и не са сигурни, че до тогава системата няма да бъде прекроена най-малко 6 пъти. Не знам с акуратност какъв е профила на хората, на които или не им доближава стаж, или са се осигурявали на доста ниски приходи, само че те би трябвало да знаят, че Национален осигурителен институт има една електронна услуга, която могат да употребяват, с цел да си изяснят пенсионния статус. И да начертаят своя проект за времето, когато ще изпаднат в същински вакуум, когато нито ще получават заплата, нито пенсия, до навършването на годините, когато ще им начислят минималната за страната. Както за всичко – и за този проблем би трябвало да се мисли овреме.
Любомир Христов, финансист. Бил е основен икономист и член на УС на Българска народна банка (1990-1994), консултант на шефа на Световната банка (1995-2000), работил е в американски компании (2001-2006), бил е шеф на Централния депозитар (2007-2008), член на експертна група в Европейската комисия (2008-2011), член на Консултативна група към Европейския банков регулатор, Лондон (2011-2016), ръководител е на УС на Институт на дипломираните финансови консултанти.
Не разполагам със статистика по този въпрос и самият факт, че никой от институциите в България не са си създали труда най-малко да оценят казуса приказва за тяхното безразличието и безгрижие. В пенсионната система има правила, залегнали в Кодекса за обществено обезпечаване. Частично въпросът беше по-меко решен преди години, когато правото на пенсия се определяше по точкова система - възраст и стаж. Но това към този момент не е по този начин.
Въпросите са два. Единият е за недостигащия стаж на някои хора, само че същата „ цъкаща бомба ” е и с ниските осигурителни вноски, които заплащат немалка част българи, т.е. с неосигуряването върху действителния приход. Тези от нас, които получават приходи по-големи от оптималния застрахователен, няма да ги мислим, те би трябвало да са добре, въпреки че и част от тях заплащат минимални осигурителни вноски. Но тези, които години наред са приемали от работодателя пари под масата и са се съгласили да бъдат обезпечавани на по-нисък приход, в сравнение с получават, без да са плували в благоденствие, са в риск един ден да се озоват с оскъдна пенсия.
Какво е общото сред тези две категории хора?Ами те, до момента в който са били здрави, витални, в работоспособна възраст, са си изяли пенсиите. Защото, в последна сметка, Национален осигурителен институт ще изплати тези пенсии върху оня приход, върху който те са се осигурявали. Това е. И ще бъде сериозен политически тест, когато тази категория хора стартират да се пенсионират. Защо политически тест? Ще следим, когато казусът стане задоволително забележим за обществото, дали политиците ще се извърнат и ще кажат: такива са били разпоредбите, на вас са ви известни, от вашето държание е това разследване и сте си заслужили този статус. Или – противоположното: ще има политически напън, тъй като може да става дума за огромна група хора и внасяли, не внасяли, да решат – е, дайте да им платим пенсиите, човечност е.
Но – нито едното може да стане, нито другото е редно да се случи.
Защото хората се обезпечават не на действителните си приходи, а на минималните, точно тъй като нямат доверие в пенсионната система. А нямат това доверие, тъй като тя не заслужава доверие.
Ако отворите КСО, ще видите, че първите две страници са заети единствено от изброяване на датите и броевете на Държавен вестник, в които са правени измененията. Хората имат семейство, имат бизнес, работа и не могат всяка заран да наблюдават на кой какво му е хрумнало и коя запетайка и дума са се променяли през годините. Затова те махат с ръка и споделят – аз на пенсия не мога да разгадавам и по тази причина няма и за какво да се обезпечавам. Всичко това е един затворен кръг.
Но, в последна сметка, отговорност за това положение носят народните представители, които у нас са изключително безотговорни! Ако се върнем на цъкащата обществена „ бомба ” с ниските осигуровки при тези хора, когато настъпи възрастта за пенсионирането им – тя просто ще избухне в краката им. В най-хубавия случай, в случай че са задоволително доста и задоволително гласовите, политиците ще създадат по този начин, че да вземат от Павел, с цел да дадат на Петър, примерно. Разбира се, не става дума за почтена пенсия, а при подобен процес на казуса, те ще вземат едни пари, които елементарните хора назовават „ за Бог да елементарни ”.
Многократно се запитвам – за какво у нас подхождаме към една такава значима система, каквато е пенсионната, и която на процедура визира всеки човек, прекомерно безгрижно и търсим отговори едвам, когато се обърне колата? Спомням си, че споделих на господин Калфин преди време, когато беше вицепремиер: има опит, който можем да използван от Съединени американски щати. Тази страна не е без проблеми, само че имат забавен метод. През 1980 година, виждайки идната финансова рецесия в пенсионната система, те вършат комисия от специалисти и представители на двете съществени партии, която работи в продължение на година и половина и дефинира параметрите, които по-късно стават закон. До ден-днешен, през 2017 година, тя не е променяна, в изключение на величини, които е обикновено да се индексират.
Каква е разликата сред тях и нас? Тя е в отношението на националните избраници към така наречен електорат или към данъкоплатците. Не може всяка година да сменяте разпоредбите по два и три пъти, вършиме ли го – значи, че третирате народа като стадо. Човек и да желае да си направи някаква дълготрайна сметка и да си нагоди държанието по отношение на тях у нас, е мъчно постижимо. Вярно, има хора, притиснати от живота и субективни условия, които изнемогват и имат някакво разумно пояснение за заплащането на ниски осигуровки по лично предпочитание, т.е. желали са, само че не са могли. Но през днешния ден даже и тези, които желаят, не го вършат.
Пак ще повторя – тъй като нямат убеденост, че ще получат полагащото им се един ден, когато пристигна време да излязат в пенсия и не са сигурни, че до тогава системата няма да бъде прекроена най-малко 6 пъти. Не знам с акуратност какъв е профила на хората, на които или не им доближава стаж, или са се осигурявали на доста ниски приходи, само че те би трябвало да знаят, че Национален осигурителен институт има една електронна услуга, която могат да употребяват, с цел да си изяснят пенсионния статус. И да начертаят своя проект за времето, когато ще изпаднат в същински вакуум, когато нито ще получават заплата, нито пенсия, до навършването на годините, когато ще им начислят минималната за страната. Както за всичко – и за този проблем би трябвало да се мисли овреме.
Любомир Христов, финансист. Бил е основен икономист и член на УС на Българска народна банка (1990-1994), консултант на шефа на Световната банка (1995-2000), работил е в американски компании (2001-2006), бил е шеф на Централния депозитар (2007-2008), член на експертна група в Европейската комисия (2008-2011), член на Консултативна група към Европейския банков регулатор, Лондон (2011-2016), ръководител е на УС на Институт на дипломираните финансови консултанти.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ